5733
Ако не ми отговориш ще те нашибам. Учителски.
Доктор към пациент: – Имам за вас една лоша, една добра и една великолепна новина. С коя да започна? – С лошата. – Вместо десния ви крак сме отрязали левия! – А добрата? – После отрязахме десния, но се оказа, че той е бил здрав! – А великолепната? – Един пациент от съседната стая иска да купи обувките ви!
На един самотен остров канибалите се пекат картофи в жаравата… В резултат на самолетна катастрофа г-н Божков попада на въпросният остров и бива пленен. Вожда ахва при вида му, хваща двама от племето и им казва: – От 40 години не съм виждал такъв екземпляр. Искам като го вържете на шиша да го въртите много, ама много бавно, за да се изпече добре! Аз отивам да събера племето и се връщам да пируваме! След два часа вожда и племето пристигат и виждат как единия "пекар" е припаднал от умора, а другия върти шиша с всички сили. – Кретени, идиоти, нали ви казах да въртите шиша много, ама много бавно! – разкрещял се вождът. – Не може, шефе – отвърнал изпотения, въртящ шиша канибал – краде от картофите!
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Вчера в детската градина спам-а тръшна двама-трима. Две дечица пък от снощи нямат вече лични пощи. Оня ден пък CIH намина, тръшна май че двайсетина. Дисковете като нови – празни до основи. На Иванчо за играчка Дядо Мраз дарил търсачка: бързо диска тя му рови, файлчетата бавно трови. Добромирчо порно гледка, eddie неговата сметка, скоро FAT-a му проходи, с"я кат луд той броди. Днес пък сървъра пострада, няма си той веч преграда, sysadmin-a до обяд оптиката ряза с яд. Гаден хакер се промъкна, всичките пароли смъкна. А сега, деца, кажете, де са часовете? На admin-a му се спи, файл копирал в ftp кредитните карти всички. На ви с"я парички! Над смълчаните полета пеят траурни звънчета. Младо хакерче намина, сървъра съвсем почина. Две дечица с бодри песни в къщи хъб-а си отнесли. Т"ва админ-а го не схвана, свърши на кабела от LAN-a. Кабела го гръм удари, всички в нет-а ни завари, дъно няма, платки, RAM: всичко свърши се дотам.
– Кой не прощава грешките? – Жените и Тетрис на 9-то ниво.
От североамериканската медия: "Овалният Кабинет" на Белия Дом във Вашингтон се сдобил с ново име: "Оралният Кабинет".
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…