Борци отиват на светско парти и веднага си намират столове, сядат около шведската маса и се нахвърлят на яденето. Като ги видели, някои от присъстващите възнегодували: – Чакайте, бе! Що сте насядали така? Това е шведска маса! – Добре бе началник, като дойдат шведите ще станем – отвърнали невъзмутимо мутрите.
Една жена се оплакала на приятелката си: – Мъжът ми е отвратителен! Все говори за майка си – мама това, мама онова, мама така готви, на мама онова й харесва… – Трябва да му напомниш, че и ти си жена, та да ти обърне внимание. Сложи си нещо по-секси и го изненадай. Вечерта мъжът се прибира и жена му го чака по черни бикини, череб сутиен и черни ръкавици. Мъжът възкликва: – Боже! Цялата си черно! Да не е станало нещо с мама?
Зайо Байо стоял на брега на реката и пушел трева. Дошъл по едно време бобъра и го питал: – Абе Зайо Байо, к"во праиш? – Ми джаскам, к"во да правя. Наиш к"ъв е кеф? Дърпаш на единия бряг на реката, преплуваш я и изпускаш от другата страна. Направо супер готино! Решил бобъра да опита. Опънал си, преплувал реката и на другия бряг изпуснал. Станало му супер гот. В този момент дошла видрата и го питала кво прави. Като разбрала решила и тя да опита и преплувала реката за да вземе джоинт от Зайо Байо. Излязла видрата на другия бряг и Зайо Байо изплашено казал: – Бобре, бобре, изпускай, че мутираш!
Борче отива при шефа и пита: – Шефе! Насекъде пишат нюанси, нюанси… Абе кво е тва нюанси? Шефът: – Глей сега Картоф… Трудно е да се обясни с думи. Я си свали гащите. Картофа сваля гащите, шефа го обръща и го опъва отзад. – Ето сега, значи, ти си с хуй в задника и аз съм с хуй в задника, обаче има нюанси…
Вратата на кабинета на сър Джон се отваря внезапно. Забързан влиза иконома: – Темза приижда, ще се удавим! – Излез и почукай както подобава – отговаря сър Джон. На вратата се почуква прибързано, влиза иконома и уплашено се провиква: – Наводнение! – Излез, почукай и не забравяй добрите обноски – вече раздразнен казва лордът. Икономът почуква отново, влиза в стаята и показвайки с жест пода казва: – Темза, сър…
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. – Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. – Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: – А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем… – Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: – Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! – Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му…
Събират се няколко баровци на разпивка, всички с бодигардове – все яки, едри типове, само единият – дребен, сбръчкан, плешив… Другите баровци питат шефа на тоя бодигард: – За какво си го взел, да не е нещо спец по бойните изкуства? – Не, изобщо не ги разбира. – Или точен стрелец? – Оръжие не е пипвал през живота си. – А за какво си го взел тогава? – тоя ми е вече четвърти такъв… Много съм доволен – все се припознават и ги бъркат с мене.
