Въпрос: Как ще разбереш, че слон е влизал в хладилника ти? Отговор: По стъпките в маслото!
Разпоредителка в кино отива на зъболекар. – Кой зъб ви боли? – пита лекарят. – Балконът, ляво, място номер три.
Вървял си лъва из гората и внезапно пропаднал в ловна яма. Случайно оттам минал заека, метнал му едно въже и го извадил. Лъвът му бил много задължен и свикал всички животни на събрание. Казал им:– От сега нататък, заека е мой приятел и каквото ви каже той, все едно аз съм го казал.Разотишли се животните и на другия ден, както си вървял по пътеката заекът срещнал лисицата.– Лисо, ти чу ли какво каза снощи лъва?– Чух – казала лисицата.– Хайде тогава един бърз секс в храстите.Нямало как, лисицата отишла със заека в храстите.По-късно заека срещнал мечката.– Мецо, ти чу ли какво каза снощи лъва?– Чух – казала мечката.– Хайде тогава един бърз секс в храстите.Нямало как, и мечката отишла със заека в храстите.По-късно заекът срещнал вълка. Застанал пред него, изправил се на задни лапи и му казал:– Гледай сега пич, много си ме гонил, обаче дойде и моя ред да те оправя. Хайде сега един бърз секс в храстите.Отишли зад храстите и след малко се чули виковете на заека:– Ах ти копеле, лъвът като вика всички животни на събрание, ти защо не ходиш?
Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова. – Странно – казва поручикът – защо беседките се наричат беседки, а не другояче? – Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва. – Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Двама си говорят и единият се жалва: – Сещаш ли се за оня огромен гьол пред нашата къща? – Да, какво? – Писах на кметството да им се оплача, казах им че е цяло блато. – И те какво? – Пратиха ми учебник за развъждане на гъски.
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!
– Келнер, тази пържола е ужасно жилава! – О, не, господине – просто ножът е тъп.
