Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
В богат дом назначават нова камериерка. – Как се отнасяте към папагалите? – пита я господарката. – Не се безпокойте, госпожо, не съм придирчива, аз ям всичко…
Мъж отива при лекар на профилактичен преглед. – Пиете ли? – Не! – А пушите ли? – Не! – Не ме гледай с тази идиотска усмивка, пак ще ти открия нещо!
Двама затворници разговарят: – За какво си тук? – Ами намерих нещо, което никой не беше изгубил.
Мъж отива на преглед при уролог: – Докторе, имам сериозен проблем… – Какъв е той? – Миналата седмица ходих на лов и един мой приятел ме гръмна в оная работа с дребни съчми. От този момент ми започнаха проблемите…. – Аха, я свали панталона.Мъжът сваля панталона. Докторът го оглежда, очите му се разширяват. – Човече, ама как пикаеш с толкова дупки по члена, бе? – А, няма проблем, съседът ми свири на кларинет и ме научи.
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: – Вчера ми се случи нещо интересно. – Говори бързо! – Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. – Уловиха ли те? – Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. – И какво стана после? – Имах късмет, че той не ме забеляза…
Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа – до него се крие друг военен в офицерска униформа. – Извинете, господин капитан… – Не съм капитан. – Извинете, господин майор… – Не съм майор, полковник съм! – Леле, толкова далече ли съм избягал!
