2914
Четиридесет години социалистически Батак! Лозунг на централния площад
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
Директорът на цирка обикаля из района и какво да види – дресьорът играе шах с един от конете. – Бре! Кон да играе шах! Невиждано!. Той трябва да е много интелигентен. – Ами, интелигентен… Нищо особено, водя го 3:2.
В цирка. – Чух, че сте търсели звероукротител. – Съжалявам, преди малко мястото беше заето. Елате утре…
Умряли в един ден един поп и един шофьор, качили се заедно при Свети Петър, за да влезнат в рая… – Накъде бе попе, ти си за ада бе, само шофьорчето е за тука! – казал Свети Петър. – Ама, аз такова нали съм божи служител, аз нали таковата се молих… – заоправдавал се попа. – Знам те аз тебе, докато в твоята църква всички спяха, в неговия рейс всички горко се молеха…
Шефът на малка фирма събрал всичките си четирима подчинени и им казал: – С голямо съжаление ви съобщавам, че трябва да уволня един от вас… – Аз съм от малцинство! Ще те съдя за расова дискриминация – казал чернокож служител. – Аз съм жена! Ако ме уволниш, ще те съдя за полова дискриминация! – А аз ще те обвиня в незачитане на възрастните – казал побелял служител. Тогава всички погледнали към беззащитния млад, бял мъж. Той размислил за момент и после казал: – Мисля, че аз бих могъл да бъда гей…