10329
Полицай звъни на вратата. Отваря му домакинята. – Вие ли се обадихте в управлението, за да кажете, че мъжът ви го няма и трябва веднага да дойда? – Извинете, сбъркала съм номера!
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
-
5834
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
-
-
9236
Двама електротехници си седят на 110 kV далекопровод. Минава една бабичка и единия казва: – Бабо, я подай оня кабел там. Бабата му го носи и той казва на другия: – Ееееее, видя ли бе, тв`а е Нулата!
-
2858
В цирка, по време на антракта, един мъж отива в бюфета. Седи там, пие си биричка и изведнъж надушва невероятна воня. Обръща се и вижда до себе си един мъж, от който се носи тази смрад. – Човече, знаеш ли колко вониш? – Знам! Аз бачкам тука в цирка. Изривам лайната на слоновете. – Хубаво ама много миризлива тая работа, бе! Не можеш ли да си намериш по-добра работа!? – Каквооо! И да изляза от шоубизнеса?!
-
-
9852
Идват американците в българско училище и питат: – От колко години учите децата си да работят на компютър? Нашите отговарят: – От първи клас! Американците докарват децата си в българско училище. На един чин са наредени 4 компютъра. Учителката казва: – Иванов, вземи единия компютър и го премести на прозореца. Деца, колко компютъра останаха?
-
-
2337
На изпит в медицинския институт студент отговаря на въпрос: "Признаци на бременността". Отзад му подсказват: "Окапване на косата, изкривяване на краката и голям корем…". Студентът повтаря всичко това пред професора, той става прав и пита: – Колега, косата окапала ли ми е? – Окапала е. – Краката криви ли са ми? – Криви са. – Корема голям ли ми е? – Голям е. – Е, като родя елате да ви пиша тройка.
-
-
-
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)