Мъж върви по улицата и среща погребение. Но му прави впечатление, че носачите на ковчега са го обърнали на късата му страна. Той ги спира и ги пита: – Момчета, кого погребвате? – Тъщата – отвръща единият. – А защо носите ковчега на една страна? – Защото като я обърнем по гръб и започва да хърка!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Една жена захванала да прави пролетно почистване и пратила мъжа си да изтупа килима. Отива след време да го провери и какво да види – човека хванал тупалката и едва-едва пляска с нея по килима. – Какво правиш бе, удряй по-силно! – скарала му се тя. – Не става, знаеш ли какъв прахоляк се вдига като ударя силно…
Съдия пита подсъдимия: – И не се ли страхувате когато обирате някоя каса? – Разбира се, че се страхувам. Ами ако е празна…
