3124
Срещат се две приятелки. – Защо си толкова тъжна? – пита едната. – Ами, вчера дойде любовника ми, всичко направи както трябва много хубаво. После дойде мъжа ми и го преправи по своя си начин.
Мъж се върнал у дома късно през нощта и легнал да спи в отделна стая. По едно време чул жена си да вика и се втурнал към стаята й, но видял само мъжка фигура, която се измъквала през прозореца. – Два пъти ме изнасили! – извикала жената. – Тогава защо не закрещя още първия път? – В началото мислех, че си ти, но когато започна за втори път разбрах, че не си.
Двама полицаи партнъори са повикани по сигнал за банков обир. В бързането си забравили сирената и буркана. По пътя имало голямо задръстване и за да могат да преминат по бързо единият започнал да вика: – Тииууууу – тииууу-тииууу .. Другият взел пример от колегата си, показал се през прозореца и завикал: – Синьо.. синьо.. синьо.. синьо..!
– Какво ще съдържа новата версия на Windows, в която няма да има нито един бъг? – Нищо.
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
Тежък изпит. Всичко скъсано, излиза само един усмихнат. Всички го питат: – Колко? – 6. – А стига бе! И какво те пита? – Лесно беше. Първия въпрос: Кой е президентът на Куба? Казвам: Фидел Кастро. Втори въпрос: Кои са комунистическите възстания в България? Казвам: 1923 неупешно, 1944 – успешно. Последен въпрос: Има ли живот на Марс? Казвам: Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили. Е това пита всички, така че запомнете отговорите. И студентът, който тепърва ще влиза, започва да си повтаря: " Фидел Кастро, 1923 неупешно, 1944 – успешно, Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили… Фидел Кастро, 1923… " и така нататък. Влиза той в залата. Доцентът го пита: – Как се казате, колега? Студентът автоматично отговаря: – Фидел Кастро! – Хмм… Добре, колега… Хм.. Както и да е… Кога сте роден? – 1923 неупешно, 1944 – успешно! – Вие да не сте луд?! – Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили!
Една жена била с любовника си, когато мъжът й се прибрал от работа по-рано. Тя бързо напъхала любовника в хладилника. Мъжът влиза в кухнята, отваря хладилника и… – Кой си ти? – Васил. – Какво правиш тук? – Ям луканка. На следващия ден мъжът отива на работа и разправя случката на колегите си. Всички казали: – Абе, ти си голям идиот. Това е бил любовникът на жена ти. Вечерта пак се прибира по-рано. От вратата тича в кухнята и отваря хладилника.И пак се прибрал по-рано в къщи. Отишъл веднага в кухнята, отворил хладилника – вътре стои друг мъж. – Кой си ти? – Ами… Иван. – Виж какво, Иване, кажи на Васил, че ако го видя ще го счупя от бой.
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…