1257
Журналисти обсаждат премиера Костов с въпроси. Той мълчи. Нахакана новинарка настоява: – Кажете поне, как стоят нещата общо взето. – Ами общо взето, всичко общо е вече взето.
Журналисти обсаждат премиера Костов с въпроси. Той мълчи. Нахакана новинарка настоява: – Кажете поне, как стоят нещата общо взето. – Ами общо взето, всичко общо е вече взето.
Бащата: – Синко, получил си двойка по математика! – Кой ти каза? – Твоята учителка! – Ах, тези жени хич не могат да пазят тайна.
Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа – до него се крие друг военен в офицерска униформа. – Извинете, господин капитан… – Не съм капитан. – Извинете, господин майор… – Не съм майор, полковник съм! – Леле, толкова далече ли съм избягал!
– Можеш ли да доиш и да караш трактор? – попитали новия ратай. – Да карам трактор мога, но досега не съм пробвал да го доя…
Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."
Решил господ да разхвърля тъпанари из света, но го мързяло и за това дал една торба тъпанари на едно ангелче. Тръгнало то ама след малко се връща. – Кво стана бе – питал го господ – що толкова бързо се върна. – Ми така и така без да искам изпуснах всички тъпанари в ХТМУ. – Еми станалото станало ето ти нова торба и тоя път внимавай, и пропусни ХТМУ. Тръгнало ангелчето, връща се вечерта, ама на господ му направило впечатление че пак нещо не е наред. – Какво стана бе? – Емиии разхвърлях тъпанарите както трябва , пропуснах ХТМУ ама за МЕИ не ми стигнаха. – А, не се притеснявай, аз от там ги взимам.
– Докторе, какво да правя, ако температурата ми се качва? – Продавайте я! Следващият! – Докторе, не съм наред с корема… – Закопчайте си палтото и никой няма да разбере! Следващият! – Докторе, нощем не мога да заспя… – Ами спете през деня! Следващият! – Докторе, нещо за главата… – Благодаря, имам си! Следващият! – Докторе, нещо ми звъни в ушите. – Не отваряйте! Следващият! – Докторе, никой не ми обръща внимание. – Следващият!
Мутра отива на екскурзия в Япония. Влиза в магазин за очила и казва на продавача: – Искам едни цайси, ама никой в България да нема такива. Продавача ровил из шкафовете дълго време и накрая извадил едни очила. На пръв поглед нищо особено, обаче цената 10 000 долара. – Кви са тия цайси, бе? – Много специални. Когато си ги сложиш, виждаш всички хора без дрехи. – обяснява продавача – Супер са и имат три години гаранция. Надянал мутрата очилата, верно всички наоколо голи. Платил ги и си тръгнал. Качва се на самолета, гледа стюардесата, заглежда се в пътниците – всичките голи. Сваля очилата – всички облечени. Така се занимавал през целия път. Кацнал в София и бързо се прибира вкъщи. Слага очилата и влиза в спалнята. Гледа – на леглото жена му с някакъв мъж. И двамата голи. Сваля очилата – пак жена му с някакъв мъж голи. Пак ги слага, сваля ги – все едно и също. Сваля очилата и ги тресва в земята: – Мамичката ви японска! А оня ми разправяше, че имали три години гаранция!