7340
Питат един министър: – Вярно ли е, че в страната има голяма безработица? – Не е вярно! Тия гнусни слухове ги разпространяват разни, които си нямат работа…
Питат един министър: – Вярно ли е, че в страната има голяма безработица? – Не е вярно! Тия гнусни слухове ги разпространяват разни, които си нямат работа…
Студент се напил много и отишъл на изпит. На вратата среща приятел и го пита: – Какво имаше? – Ботев. Да знаеш, че професорът е малко глух, така че само споменавай от време на време Ботев и ще ти пише шестица. Влиза ученика и тегли тема за Ботев. Почва да говори на професора: – И така. Вчера бяхме в един много як бар. Ботев. И се напихме много. Ботев. Срещнахме много яки пички. Ботев. Поканих една от тях вкъщи. Ботев. Тя дойде. Ботев. Ботев. Ботев… – Аре стига с тоя Ботев и ми разкажи какво стана после бе.
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Родители отиват на лекар. – Какво ще бъде, докторе, момченце или момиченце? – Като порасне само ще реши.
В едно високопланинско село група бабки намерили едно пакетче с пластмасови бъркалки за кафе. Чудили се какво е това и започнали да питат. Първо питали попа, а той им отговорил че не знае но ще попита в св. синод и ще им отговори. Попитали кмета – той им казал, че сьщо не знае но ще попита в общината и ще им отговори. В един момент се задава селският полицай и бабите го питат какво е това. Той погледнал бъркалките, почесал се по главата и отговорил – Елементарно – това, скъпи бабки, е разсад за прави лопати.
– Господин прокурор, съседът ме обиди на публично място. – И какво ви каза? – Да вървя по дяволите. – Е, и? – Идвам право при вас.
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: – Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: – Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Ето какво всъщност казват мъжете: "Гладен съм" = "Гладен съм" "Спи ми се" = "Спи ми се" "Изморен съм" = "Изморен съм" "Искаш ли да отидем на кино" = "Искам да правя секс с теб" "Искаш ли да отидем на вечеря" = "Искам да правя секс с теб" "Мога ли да танцувам с теб?" = "Искам да правя секс с теб" "Хубава рокля!" = "Господи, какво деколте!" "Изглеждаш напрегната, нека ти направя масаж" = "Искам да те опипам" "Какво не е наред?" = През каква безсмислена психологическа травма, измислена от самата теб, минаваш сега? "Какво не е наред?" = "Предполагам, че тази вечер и дума не може да става за секс" "Скучно ми е" = "Искаш ли да правим секс" "Обичам те!" = "Хайде да правим секс сега!" "И аз те обичам!" = "Добре де, казах го, хайде вече да правим секс!" "Разбира се, харесва ми новата ти прическа!" = "Разбира се, че харесвах повече старата!" "Разбира се, харесва ми новата ти прическа!" = "Дала си 50 $, а няма почти никаква разлика." "Добре, хайде тогава да говорим!" = "Опитвам се да ти покажа, че не съм повърхностен и тогава може би ще се съгласиш да правиш секс с мен." "Ще се омъжиш ли за мен?" = "Искам да е незаконно за теб да правиш секс с други мъже." И накрая: /докато пазарувате/ "Тази рокля ми харесва повече!" = "Просто вземи която и да е рокля и давай да си ходим в къщи!"
– Уважаеми телевизионни зрители – казва дикторът, – седнете по-удобно, отместете от себе си всички тежки предмети, които бихте искали да захвърлите по екрана на телевизора си! Следва изявление на министъра на финансите по повод повишаването на цените…
– Защо прекъснахте изведнъж речта си? – попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата. – Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си…