Фотограф се готви да снима възрастен мъж и неговия голям син и предлага следната композиция – бащата седи, а синът стои до него, положил ръка на бащиното рамо. – Извинете, – обръща се възрастният мъж към фотографа, – но композицията ще изглежда по-реалистична, ако синът ми стои до мен, пъхнал ръка в джоба ми…
В Москва се отворил "Център за Продажба на Мъже", който давал възможност на жените да си избират мъж по свой вкус. Центърът заемал пет етажа и качеството на предлаганата стока, т.е. на мъжете, се повишавала в зависимост от етажа – колкото по-високо, толкова по -луксозно. До тук добре, обаче, имало едно задължително условие – ако жената се качвала на някой етаж, тя трябвало или да си купи мъж от този етаж или да си тръгне. И така, две приятелки влизат в този Център. На първия етаж те виждат табелка с надпис "Продават се мъже, които имат работа и обичат децата". Приятелките четат този надпис и го обсъждат: " Ами, дада има работа и да обича деца е по-добре, отколкото нищо Но какво има по-нагоре?" И те се качват на втория етаж, където виждат тази обява: "Продават се мъже – красавци, имащи високоплатена работа и обожаващи децата". "О-о-о!", – решават приятелките, – "Какво ще има тогава по-нагоре?!" И се качват на третия етаж – "Продават се мъже – красавци, имащи високоплатена работа, обожаващи децата и помагащи в домакинската работа (миене на чинии, почистване на санитарните помещения, работа с прахосмукачка)". "Стига, бе-е-е!!!", – приятелките са в екстаз, – "Какво може да бъде по-хубаво от това? Я да видим!!!" На четвъртия етаж ги посреща реклама: "Продават се много романтични и чувствени, много верни мъже-красавци, имащи високоплатена работа, обожаващи децата, помагащи в домакинството". "Боже, дръжте ме! А на петия етаж тогава какво има??!!" А на петия етаж ги посреща кратка обява "Този етаж е празен и се използва само като доказателство за това, че на жените не може да се угоди. Благодарим ви за посещението и ви желаем приятен ден!"
Няколко неща, които шофьорът не трябва да казва, ако вози нервни пътници: – Пак не ми бачка спирачката… – Странно – въртя кормилото на една страна, а колата завива на друга. – Не трябваше да пия толкова водка преди закуска. – Някой обърна ли внимание – един полицай ли прегазих или двама? – Ау! Всичко пак започна да ми се раздвоява! – Вижте каква гледка отляво! Толкова е готина, че чак ми се отщява да гледам напред. – Някой ще подържи ли кормилото докато подремна? – Мотора пак гасне! – Чувате ли музиката? Не?! Как така не? – Защо дърветата растат насред шосето? – Е, ще полетим ли?
Сър Джон към прислужника си: – Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли? – Да, милорд. – Добре, свободен си.
Мутри отиват в САЩ. Мангизи много, ама не знаят английски. Купили си по една кола и тръгнали в различни посоки. Добре, но на магистралата го спира полицията, а той не може да разбере защо. Сложили му белезниците, откарват го в участъка и там му обясняват с преводач, че е превишил скоростта – ограничението е 65 мили в час, а той е карал със 100. Мутрата: – Не е вярно! По цялата магистрала има табели, че разрешената скорост е 101 миля! – Това е номерът на магистралата. Тук мутрата започва да се смее на глас. – Какво има? – питат го. – Нищо. Брато сега кара по магастрила 580!
Старши командир казал на войниците: – Кой казал на командира че има дървена глава? Войниците: – Ние не сме казали на командира, че има дървена глава. Ние му казахме да си сложи каската, защото прелитаха кълвачи.
Животните от гората пътували с влак до училището. Веднъж другите животни решили да скрият чантата на баба Меца. Тя като видяла, че я няма много се ядосала и извикала: – Веднага ми върнете чантата! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я веднага! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я да не стане като миналия път! Животните се уплашили, върнали я и я попитали: – Ама бабо Мецо, какво стана миналия път? – Ами не ми я върнаха…
