Един депутат се връщал късно вечерта към къщи, когато го пресрещнал крадец: – Давай си парите! – заповядал веднага апашът. – Момче, не знаеш с кого си имаш работа – опитал се да се измъкне депутатът, аз съм народен представител в парламента. – Така ли – замислил се за малко крадецът и след това светкавично добавил: – Тогава давай си МИ парите.
Две блондинки пътуват с кола в пустинята, и им свършва горивото. Излизат от колата и едната казва на другата -Аз ще взема храната и водата а ти вземи каквото смяташ за най-важно а аз ще вървя пред теб. Тръгват те и по едно време тази която води се обръща и пита. -Защо взе вратата на колата. Втората блондинка-За да може когато ни стане много топло да си отворим прозореца.
Полицай отива на бръснар. Бръснаря го пита: – Господин полицай, какъв се пада на баща ми другия син? Полицаят помисли, помислил и не могъл да се сети. Бръснарят му казал: – Абе господин полицай, брат ми се пада, брат! Излязъл полицаят и срещнал свой колега. Попитал го: – Какъв се пада на баща ми другия син? Помислил, помислил и не можал да се сети. – Абе будала, на бръснаря брат бе!
Момче и момиче се оженили. Отиват на гости у родителите й. Младоженецът сяда и казва: – Първо: всеки месец ще се напивам като свиня в къщата! Бащата недоволства: – Ама, как може такова нещо… да пиеш алкохол?! – КАЗАХ! – извиква мъжът, удряйки с ръка по масата. Продължил: – Един път в месеца, ще излизам от къщи и няма да казвам, нито къде отивам, нито защо отивам, нито кога ще се върна! – Ама не може така, да оставяш жената сама вкъщи ами ако се случи нещо? – протестира сестрата на младоженката. – КАЗАХ! – отново удря по масата мъжът. – Един път в месеца – продължава той – ще пребивам жената! – Ама не може така ами ако й счупиш нещо? – пита брат й. – КАЗАХ! – изкрясква мъжът, като отново прасва масата с юмрук. – И последно – един път на месеца, ще спя с тъщата! Отново бащата се обажда: – Ама не може, тя ми е жена! Тъщата се провиква: – КАЗА!
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
Разговарят родителите на двама студенти: – Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите. – Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…
