1946
"Невинаги като начертаем в тетрадките си две прави можем да видим ,че те са успоредни , така че трябва да ги продължим и ще трябва да чертаем по чина,по коридора и после по улицата" Учителски
Край една река вървели двама психоаналитици. Изведнъж дочули викове за помощ – някой се давел! Единият психоаналитик се обърнал към своя колега и казал: – Този човек има пролем! – Да, но е важно, че говори за него!
Дама влиза в кабинета на психиатъра: – Докторе, какво да правя? Синът ми вече втори ден прави само едно и също- пуска сапунени балончета. – Но, госпожо, за децата е нормално да се увличат в игрите си, нямате никакъв повод за безпокойство. – И аз това казвам. Само че, кой знае защо жена му много се притеснява…
Едно малко момченце било обвинено в изнасилване. Всички факти били против него и делото вървяло зле. Тогава майка му решила да поеме нещата в свои ръце. Свалила гащичките на момченцето и започнала да говори: – Вижте, господа съдии, вижте! Може ли моето момченце с едно такова малко нещо да изнасили? Може ли? С такова малко нещо как ще изнасили? С едно такова малко нещо не може да изнасили! Тогава момченцето прошепнало на майка си: – Мамо, не ме пипай толкова, хихихи, защото-о-о… ще загубим делото…
– Келнер, какво е това? Ако е чай, донесете ми захар, а ако е супа – донесете ми сол!