Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
В рая седнали трима и търсят още един, за да играят карти. Изведнъж към тях се приближва четвърти. Зарадвали се те, раздали картите. Точно да започнат и четвъртият изчезнал. Прибрали тримата картите, ще си ходят вече. Изведнъж същият човек пак се появява. Пак раздават картите, аха да почнат и тоя пак изчезва. След петото появяване един от тримата пита вбесено: – Абе, ти, искаш ли да играеш карти или си правиш майтап с нас? – Искам, бе, как да не искам, ама тия долу в реанимацията си правят майтап…
Един телевизионен техник бил повикан в една къща. Но домакинята била толкова красива, че човекът не можел да свали очи от нея. Когато най-после техникът свършил с работата си, домакинята му платила и казала: – Аз… искам да ви помоля за… нещо необичайно. Но трябва да ви помоля да го запазите в тайна! Техникът бързо се съгласил. Жената продължила: – Малко ми е неудобно да говоря за това, но… моят съпруг, иначе е много свестен човек, но… има… физическа слабост. Дори, бих казала, че не може да се справя с някои неща. Исках да ви помоля за това още от мига, в който ви видях на врата. Аз съм жена, а вие сте мъж и си помислих, че бихте могъл… Техникът веднага отвърнал: – Да, да, да… – Бихте ли преместили този хладилник?
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: – Ела у нас, да пийнем чай? – Не искам. След някой-друг ден пак: – Ела у нас да пием чай? – Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: – Я дай да влезем за малко в аптеката? – Защо? – Ами да купим нещо за чая…
Командирът на полка минава покрай новобранец и го пита: – Как е службата, момчето ми? – Значи ти си баща ми! Мама те търси вече 18 години.
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
