Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 667

    Лягат си Раиса и Михаил Горбачови да спят. – Ех, Миша, Мишаа… ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на СССР!…

  • 24

    Върви играта "Стани богат". Последен въпрос за най-голямата парична печалба. Пред водещият седи широкоплест ново-бизнесмен с тъмни очила, който се затруднява с отговора. Водещият: – И така, това е последният въпрос, остават ви още два неизразходвани жокера – помощ от публиката или обаждане на приятел. – Помощ от приятел! – избира мутрата. – Да позвъним на вашият приятел! Звънят, от другата страна някой вдига. Мутрата: – Картоф! Вземи Тиквата и Репата и елате тука, че тоя нещо не иска да дава парите …

  • 5355

    Никой не е умрял от импотентност,но и никой не се е родил.

  • 2492

    Говорят си двама наркомани: – Ей, вчера се запознах със страшна мадама. Поприказвахме си, взех й телефона… – Ами много хубаво. На другия ден оня пак разправя: – Ау, с друга мадама се запознах, и на нея й взех телефона… И така няколко дена, докато другия не издържал и казал: – За какво ти са толкова телефони бе, вземи поне един телевизор!

  • 10655

    Музикант в ресторант се приближава до една от масите и пита седящия там мъж: – Извинете, вие ли поръчахте Паганини? – Не, аз чакам свинско със зеле.

  • 7

    Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: – Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!

  • 3188

    За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.

  • 9060

    Правим обувки с кожа на клиента! Надпис на обущарско ателие

  • 6327

    То се вижда и без да го гледаш, като го погледнеш.

  • 2087

    В 2 часа през нощта звъни телефона: – Ало, 55-55-55 ли е. – Съжалявам имате грешка. Тук е 555-555. – Много съжалявам, извинете, че ви събудих. – Няма нищо, и без това щях да ставам – телефона звънеше.

  • 5652

    Туристическа група разглежда руините на средновековен замък, разрушени стени и паднали тавани. – Татко, – обажда се изведнъж малко момче – това сигурно е мястото, където майка се е учила да кара автомобил, нали?

  • 11554

    В болницата карат мъж с нож, забит между лопатките. Докторът в приемната съчувствено го пита: – Боли ли ви? – Само когато се смея.

  • 2898

    Върви зайо-байо през гората целия окървавен. Среща го вълка и го пита: – Я? Зайо, какво е станало с тебе, защо си целия в кръв? – Ох, вълчо, вървя си аз, среща ме Баба Меца и като ме видя такъв пухкав и мекичък и ме използва за дамска превръзка. На следващия месец вълка среща орела из гората, целия в кръв и го пита: – На къде така орльо, целия си в кръв? – Абе, мерака ми е да набарам заека! Да вземе да каже на Баба Меца че тия с крилцата били по-добри превръзки!

  • 6847

    О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!

  • 7025

    Тоя час ми се качи на главата, ама не сме уточнили точно на кояУчител по музика