2295
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Съдията се обръща към обвиняемия: – Ето, виждате ли, ако по-рано бяхте направили пълни признания, щяхме да си спестим толкова труд. – Виждам. И господин съдията не обича труда…
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
Иванчови живеели в боксониера. Иванчовата майка и татко като искали да се чукат намазвали на Иванчо една филия с лютеница и го изпращали на терасата да не им се пречка. Яде си той филията на балкона и гледа отсреща в съседния блок на балкона Марийка с две филии, и се провикнал: – Марийке, у вас сигурно голямо ебане става?
– Като момче мечтаех да стана моряк. – И эащо не стана? – Много съм раэсеян. Кой энае, какви глупости щях да иэвърша на кораба! – А сега какво работиш? – Аптекар съм!
– Открих повреда в автомобила ви, мадам. – Какво има? – Късо съединение. – Ами, удължете го де!
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.