1864
Три гарги летели. Едната свила наляво, другата свила надясно, а третата си свила един джоинт.
Телефонът звъни. – Вдигни слушалката – казва съпругът, – ако търсят мен кажи: много съжалявам, но мъжът ми не си е в къщи. Жената вдига слушалката и след малко казва: – Много съжалявам, но мъжът ми си е в къщи! – Дявол да те вземе! Не чу ли какво ти казах! – Не се притеснявай, мили, не търсеха теб.
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
Мечтата на българското правителство: В едно прекрасно утро да изчезне народа, а да остане само бюджета.
Иванчо се прибира от училище. – Мамо, пишка ми се. – Ми ела в тоалетната да те изпишкам. – Не! Искам с баба, защото й треперят ръцете.
След корабокрушение се спасили само 4-ма души – пияница, студент, невярна съпруга и верен съпруг. Спасили се, защото на пияницата морето винаги му е до колене, студентът ще изплува винаги на всяка сесия, невярната жена ще намери изход от всяко положение, а верният съпруг е тъп като коркова тапа.
Новодошъл в хотел: – Какво е това на ценовата ви листа? – Бълха господине. – Аз лично нямам нищо против, че имате бълхи в хотела. Но когато излизат да видят в коя стая ме настанявате – това вече на нищо не прилича!