7926
Докторът продължително опипва гръдния кош на пациента със слушалката и накрая му казва: – Хм… не знам и аз какво да мисля. Или стетоскопът ми е счупен, или отдавна сте мъртъв.
Докторът продължително опипва гръдния кош на пациента със слушалката и накрая му казва: – Хм… не знам и аз какво да мисля. Или стетоскопът ми е счупен, или отдавна сте мъртъв.
Иванчо се прибира щастлив вкъщи: – Мамо, тате, спечелих олимпиадата по биология! – Браво! А какво те питаха? – Питаха колко крака има щрауса и аз казах – три. – Ама щрауса има само два крака? – Да, обаче всички останали отговориха "четири".
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
Режисьор пита актрисата: – В този филм вие ще играете ролята на млада, невинна девойка. Имате ли някакъв опит в тази насока?
Шофьор спира своята "Чайка" на бензиностанцията и моли да бъде напълнен резервоара до горе. Човекът на бензиностанцията почва да пълни но резервоарът изглежда бездънен. Някъде към петстотния литър, бензинджията пита шофьора: – Колко побира т"ва чудовище? – О, извинете, оставил съм двигателя включен!
Новобранец се оплаква: – Господин ефрейтор, погледнете само каква униформа са ми дали: панталоните до коленете, ризата до пъпа, ръкавите и те до коленете, ботушите, като ски… Ефрейторът с назидание: – Всичко е наред. Ти си още млад, не разбираш, какво е службата. А истинският войн трябва само с външния си вид да всява страх у врага!
Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: – Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: – Господин старшина, разрешете да доложа – там сте, покрит с хартия!
Пациентка казва на лекаря: – Докторе, имам чувството, че съм наполовина глуха… Докторът: – Много ви моля, да не ме занимавате с глупости. Човек или е глух, или не е глух. – Ама, моля ви, проверете ако искате… Докторът я слага на един стол, отдалечава се в ъгъла на стаята и шепне: – Четиридесет и четири.. Тя повтаря: – Двайсет и две…