Комисията по корупция разпитва депутат: – Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра, са купени с честно заработени пари? – А с какви други? – На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа. – Да бе, че откъде пък народа ще има такива пари?
"Демокрация" – това е все едно "бюрокрация", само че демо.
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
Поручик Ржевски лежи в постелята с Hаташа Ростова. – Вие, Hаташа, направо сте като радиатор – прави й комплимент поручикът. – Какво, толкова съм топла? – Ами не, една такава ръбеста…
Марийка пита майка си: – Мамо, когато се прави любов, кой забременява? – Как кой? – учудила се майката.- Този, който е отдолу! – Тогава Иванчо е жив зян!
В поликлиниката влиза прежълтял мъж и се държи за корема. – Докторе – казвай той – вчера ядох миди и сигурно са били развалени, защото ужасно ме боли коремът! – Не усетихте ли неприятен мирис, когато ги отваряхте? – Трябваше ли да ги отварям?
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
"На приемния изпит в школата по контраразузнаване кандидатът Иванов не отговори на нито един въпрос. Затова беше приет направо в трети курс."
Няколко неща, които шофьорът не трябва да казва, ако вози нервни пътници: – Пак не ми бачка спирачката… – Странно – въртя кормилото на една страна, а колата завива на друга. – Не трябваше да пия толкова водка преди закуска. – Някой обърна ли внимание – един полицай ли прегазих или двама? – Ау! Всичко пак започна да ми се раздвоява! – Вижте каква гледка отляво! Толкова е готина, че чак ми се отщява да гледам напред. – Някой ще подържи ли кормилото докато подремна? – Мотора пак гасне! – Чувате ли музиката? Не?! Как така не? – Защо дърветата растат насред шосето? – Е, ще полетим ли?
Мъничко момченце, както си играело, изведнъж скочило, съборило книгите от библиотеката, преобърнало един стол и ударило с юмруче по масата. В стаятя притеснена дотичала детегледачката: – Какво правиш? – Играя си! – спокойно отвърнало детето. – На какво си играеш? – На една игра – казва се "Майка ти да е**, къде са ключовете от колата".
