9945
– Келнер в супата ми плува слухово апаратче! – Извинете, какво казахте?
– Келнер в супата ми плува слухово апаратче! – Извинете, какво казахте?
Преподавател към студент: – Джон, вчера Ви забелязах на територията на женското общежитие към 11 часа вечерта. Този път ще Ви се размине с десет долара глоба, но ако пак Ви видя там ще се разделите с още двайсет и пет … – Сър, ние с Вас сме делови хора! Колко е абонамента за целия семестър?
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение: – Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя? – Стена – казва Петърчо. – Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката. – Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето? – Крава – казва Марийка. – Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката. – А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо. Учителката: – Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите. – А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо. – Питай, Иванчо – казала му учителката. – Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то? – Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му. – Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
Пожар в осеметажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали: – Айде скачайте, ама една по една! Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката естествено се разпльокала. После викнали нагоре: – Айде следващата да скача! Брюнетката се развикала: – Да, бе да, да не съм луда, нали видях какво направихте. Пожарникарите: – Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Айде скачай! Подлъгала се и брюнетката, и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е много грозна и пак дръпнали платнището. След малко викнали на блондинката: – Ти какво, да не смяташ да останеш горе? Айде скачай! – Ще скоча, ама оставете платнището и се дръпнете най-малко на трийсе метра, да не може да го дръпнете.