1998
…а сега да клонираме двойките в дневника. Учител по български в 128СОУ в София
Хакер отива до телефона: Звънящия: Ало! Хакера: Проверка на потребителско име и парола. З: Ало! Какво е това?! Какво става?! Х: За помощна информация натиснете F1. З: Какво F1! Аз имам телефон с шайба! Х: Тогава поставете Диск #2 и натиснете. З: Какъв Диск! Какво F1! Васко може ли да се обади?! Х: Указания от вас потребител не е намерен в базата, опитайте пак по-късно?
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
Двама се срещат: – Ти какво работиш? – Аз съм формацевт! – Аха, значи работиш в аптека… – Не. Форматирам дискове С.
В едно купе пътували момиче, момче и борец. Hа момичето му станало топло и помолило момчето да отвори прозореца. Момчето се опитало да го отвори, но ръчката заяждала и той, колкото и да се напрягал, не успял. Тогава борецът му казал: – Виж сега как става тая работа – и ударил с главата си стъклото. Прозорецът се счупил и влязъл по-хладен въздух, а борецът поучително казал, като посочил главата си: – Разбра ли бе. Не са важни мускулите. Тука е важно да има нещо.