Купува си един тип компютър, но не бил много на ти с тези машини. След няколко дена твърде разярен позвънява във фирмата, от която си е закупил компютъра: – Изобщо не съм доволен от този компютър и можете ли да ми обясните какъв е този "General Failure" дето си позволява да ми чете диска?
Четири слона се возят в едно трабанче, кой кара? Който има книжка! Как ще разберем че слонове обядват в "Шератон"? По трабанта отвън!
Водят деца на посещение в зоологическата градина. Спират пред клетката на слоновете и ги питат: – Деца, какво животно е това? – Слон, слон, слон – отговарят всички. – А как го познахте? – По хобота и големите уши. Спират пред клетката на жирафа. – Деца какво животно е това? – Жираф е. Жираф е! – Как го познахте? – По дългите крака и дългата шия. Стигат до клетката на маймуната. – Деца, а това животно какво е? – Това е интернет маниак, госпожо – вижте има мазоли от седене на дупето си и очите му са зачервени.
Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: – Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! – Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! – отговаря Петка невъзмутимо.
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
На една блондинка много и се подигравали, че е много глупава и тя решила да си боядиса косата черна. Един ден, както си карала колата, видяла стадо овце. Слязла и казала на овчаря: -Ако позная точно колко овце има в стадото, ще ми дадеш да си взема, която овца си избера. Овчарят се съгласил. Тя казала, без да се замисли: – 54! Човекът много се изненадал от верния отговор. Блондинката казала: – Избирам си ей това игривото агънце. Взела го и го понесла към багажника. Овчаря я поизгледал и казал: – Ако позная истинския цвят на косата ти, ще си ми върнеш ли кучето?
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина: – Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко. Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика: – Айде момче, стани да седна, че съм стара жена. Момчето й вика: – Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те. А тя: – Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат… – Е виж колко празни места има седни там… Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло: – Е, хубаво, сядай на моето място, ама да караш внимателно!
Учител по музика към Иванчо: – Предупреждавам те, че ако не се държиш както трябва, ще кажа на родителите ти, че имаш талант …
