Попитали радио "Ереван": – Може ли в България да избухне гражданска война? – Не – отговорили от радиото – в България всички са селяни…
– Какво имате за вечеря? – Превъзходен бифтек. – Нещо по-семпло. – Тогава ще ви донеса задушен телешки език със салата. – Не ям неща, излезли от устата на животно. – В такъв случай ще ви донеса две-три варени яйца.
Ето какво би казал Цезар, ако днес беше жив и се хранеше в ресторант. – Дойдох, видях, но не победих. Все още чакам келнера.
Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: – Иван! От руския се надига една глава: – Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: – Степан! – Аз! Бум – още един труп… В руския окоп стои един казах и се моли: – Само не Джумабай, само не Джумабай…
– Добър ден, безплатен докторе. – Добър ден, безнадеждно болен пациент.
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.
Прибрал се Кумчо Вълчо вкъщи мъртво пиян и казал на Кума Лиса: – Курво рижава, с кого пак си спала, че си ми народила прасенца? А Кума Лиса отговаря: – Първо – не съм курва, а общителна! Второ – не съм рижава, а светъл махагон! И трето – как няма да ти народя прасенца, като всяка нощ ме ебеш пиян като свиня!
Отворили голям универсален магазин в гората. На щанда за хранителни стоки имало нов продукт, който бил голямо чудо и всички животни се редяли на опашка, за да видят какво представлява… Решил и заека да провери – какво е това нещо Жгмуди, за което всички животни в гората говорели. Станал много рано и отишъл до магазина. Но какво да види – опашката – километрична. Чакал, чакал и вечерта тъкмо да му дойде реда и магазина затворил. Отчаял се заека, но желанието му да види какво е това чудо било огромно и той станал още по-рано на другия ден. След дълго чакане най-накрая му дошъл реда.– Един килограм Жгмуди моля! – казал заека на магазинерката.– Съжалявам, но Жгмудите се продават само в непрозрачно пликче, не са на килограм.– Добре дайте ми едно пликче тогава!Щастлив заека взел пликчето, с огромното нетърпение да разбере какво е това. Поразмислил, но решил първо да го занесе при жена си и малките зайчета, за да видят заедно изнената. Прибрал се и още от вратата се провикнал:– Жена, деца, добрах се, взех ги най-накрая тия прословути Жгмуди!Всички се скупчили нетърпеливо около него и заека разтворил пликчето…И какво да видят… Жгмуди!
