986
Един мой някогашен ученик обичаше да каэва: "Калоян-он е бил царо на дипломацията!" Което, като изключим шопскят акцент, е самата истина… Учител по история
Зрител напуска театъра след първото действие. – Защо така рано? – пита го една разпоредителка. – Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор.
Една учителка се прибира в къщи и казва на мъжа си: – Днес им обяснявах, обяснявах, обяснявах…урока и накрая даже аз го разбрах.
– Келнер, сигурен съм, че готвачът на вашия ресторант няма да може да яде това ядене! – Господине, готвачът ни е тук за да готви, а не да кисне по болниците!
Един пътнически самолет бил отвлечен от група терористи. Те заплашили, че ще почнат да убиват хората на борда по техния произход, и то по азбучен ред! След като не им били "уважени" желанията, те почнали да изпълняват обещаното и стигнали до буквата К. Едно малко азиатче тогава се обрнало към баща си: – Татко, ние нали сме китайци? А бащата го ръгнал: – Шшшт! Днеска сме японци!
Черно БМВ 7-ма серия хвърчи с бясна скорост по Червения площад в Москва. Изведнъж от някаде изскача полицай и му махва с палката. Спирачките изпищяват и БМВ-то залепва на място. Непрогледно черното стъкло бавно се спуска а вътре 130 килограмово борче с черен костюм… – Господине, движението на МПС по площада е строго забранено! Борчето вади документ със седем печата и казва: – Това е личното ми разрешение от министъра на вътрешните работи. – Добре тогава, а каква е тази картечница на седалката до вас? Борчето вади друг документ отново със седем печата. – И за нея имам лично разрешение! Полицаят прави изключително тъпа физиономия и казва: – Отворете багажника да видим какво имаме вътре! Отваря борчето, а вътре труп. – Какъв е този труп подяволите? Борчето вади трети документ. – Този документ е от моргата, човекът е починал от сърдечна недостатъчност! – А какво прави този поялник заврян в задника му? Борчето вади лист хартия с нещо написано на него и подпис най-долу. – Това е последното желание на покойника!
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?