2739
Е, аз мога и сам да си говоря, и както виждате, го правя. Учител
Театър. След антракта, в тъмнината, закъснелите се придвижват към местата си. – Извинете, вас ли настъпих, когато излизах от салона? – Да, мен. – Хайде, скъпа! Това е нашият ред!
Идва Дейвид Копърфилд (фокусника) на турне в България, с кораб от Турция. И започнал да се фука още на митницата: – Моля паспорта за проверка. Оня закатава ръкавите и изважда паспорта си от въздуха. Митничаря – нула внимание. – Имате ли багаж? Вади кърпа от джоба, размахва я и се появяват куфари. На митничаря не му пука – започва да рови в тях. Фокусникът се ядосал, помахал към кабинката и тя изчезнала. Тогава митничарят се подразнил: – Абе момче, я аз да ти покажа един фокус. Виждаш ли оня кораб с рафинирана захар? – извадил печата и го ударил върху някакъв документ – А сега захарта е нерафинирана!
– Пръстите на дъщеря ви са като мълнии – обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка. – Искате да кажете, толкова бързи? – Не. Никога не уцелват втори път същото място.
– Иванчо, какво работи баща ти? – Трансформатор. – Как така? – Ами взима заплата 220, у нас носи 127, а с останалите бръмчи.