На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея – млада девойка: – Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е? – Не, няма го. – Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я. – Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли? – Не, просто малко си поплаках след това…
В провинциално американско градче местният хирург пита собственикът на магазин за мотоциклети: – Колко моторетки продадохте от началото на годината досега? – Точно тридесет, докторе. – При мен досега са докарали 26 човека. Интересно къде ли са другите четири?!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Попитали Радио Ереван: – Може ли да се забременее от разстояние? – Да, ако дължината е по-голяма от разстоянието.
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране – момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова – преспала с него и я приели. След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: – Как си? Какво правиш? Приеха ли те? – Да! Вече съм студентка по право! – Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история? – А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.
Блондинка отива на дискотека . Плачейки сяда на бара. – Защо плачеш – пита барманът . – Защото ми омръзна да ми се подиграват , че съм блондинка. – отговаря момичето .Тогава барманът казва . -Сега ще ти докажа , че и брюнетките са тъпи . – тогава той отива при една брюнетка и й казва . – Иди се търси вкъщи. Виж да видим , дали си там !-и момичето отива . – Видя ли , че и брюнетките са тъпи?-пита младежът . – Да, наистина ! Аз, ако бях щях да потърся себе си у нас ,като звънна на домашния телефон ! – подигравателно казва тя .
