6200
По време на снимките на филм режисьорът казва на главната героиня: – А сега трябва да скочите от ей онази скала. – Ами ако се убия? – Няма страшно, това и без това са последните кадри, които трябва да заснемем.
По време на снимките на филм режисьорът казва на главната героиня: – А сега трябва да скочите от ей онази скала. – Ами ако се убия? – Няма страшно, това и без това са последните кадри, които трябва да заснемем.
Митничар се връща вкъщи по-рано. Жена му гола в спалнята. Притеснена. Той: – Тук има мъж! Казвай къде е? Тя отрича. Той вади пищова и тръгва да търси из апартамента. Поглежда в кухнята: – Тук няма никой. Поглежда в банята: – Тук няма никой. Поглежда в гардероба – отвътре една трепереща ръка подава 200 марки. Митничарят ги взема , затваря гардероба и казва: – И тук няма никой.
Един баща имал три дъщери. От малки той ги възпитавал на всички традиционни ценности и много искал един ден те да станат истински дами. Така се случило, че като пораснали, трите се оженили в един и същи ден и отишли на сватбено пътешествие на едно и също място. Бащата решил да ги последва за да разбере дали ги е възпитал добре. По време на първата брачна нощ той се промъкнал до стаята на първата дъщеря и почнал да подслушва – дъщеря му се скъсвала от смях. Бащата се зачудил, но продължил към стаята на втората дъщеря – тя пък през цялото време плакала с всичка сила. Най-изненадан бащата останал от трета дъщеря защото от нейната стая не се чувало абсолютно нищо. На сутринта всички се събрали и бащата решил да разпита дъщерите: – Дъще – попитал той първата – защо се смееше така силно? – Беше ми много хубаво, тате, а ти си ме учил когато ми е хубаво да го показвам – отговорила тя. – А ти – попитал той втората – защо плака ? – Болеше ме много, тате, а ти си ме учил когато ме боли да плача за да ми мине – отговорила тя. Бащата се зарадвал на отговорите на първите две, но попитал и третата: – А ти дъще? Защо от твоята стая не се чуваше нищо? – Защото, тате, ти си ме учил да не говоря с пълна уста!
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: – Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…
– Докторе, как правите толкова бързо сутрешния преглед в мъжкото крило на болницата? – Много лесно. Най-напред пускам сестрата да мине с най-късата си пола, а след нея минавам аз. На който пациент му е изпъкнало одеялото – за изписване е. На който не е – пращам го в реанимацията.