Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 10632

    Мъж опитва ястие, сготвено от жена му: – Какво е това, скъпа? В случай, че се наложи да го опиша на доктора.

  • 11344

    – Представи си само – преди една година лекарят ми каза, че ако не престана да пия ще се превърна в пълен идиот! – И ти защо не го послуша?

  • 8084

    Един се оплаква на приятеля си: – Интимния живот с жена ми стана една такава сива история… – Ами разнообрази я малко. Защо, например, не поиграеш с нея на чичо доктор за около час? Аз лично така правя. – Хубава идея. А на теб как ти се удава да играеш с жена ти цял час на доктор? – Много лесно: 55 минути стои в коридора и си чака реда.

  • 5272

    Левски се борел за масова мобилизация. Съчинение по литература

  • 10123

    Един се връща вкъщи и намира жена си с любовника й в леглото. Втренчва се в тях с невярващ поглед, а жена му вика: – И сега какво – на кого ще повярваш, на безсрамните си мръсни очи, или на думите на любимата си жена?

  • 7940

    Е хайде… кой иска да изстреля философската сачма преди да е отпътувал зеленият влак на литературата? Учител по литература

  • 5410

    Три мравки вървели през пустинята. Едната свила надясно, другата свила наляво, а третата си свила един джойнт…

  • 9808

    Поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова на бала. Тя: – Поручик, как намирате гърдите ми? Поручик Ржевски: – Ами… трудно…

  • 10788

    Учител по физическо възпитание към строените ученици (строго): – Виждам хора в строя, дето липсват!

  • 1204

    Млада учителка води класа в зоопарка и говори с единия гледач: – Ще може ли да видим маймуните? – Не, в брачен сезон са и не излизат от вътрешните си клетки. – О, колко жалко. Децата толкова искаха да видят маймуните. А може би ако се опитате някак да ги изкарате – да им дадете орехи например? – А вие бихте ли излязли?

  • 8194

    – Докторе, бързо елате в болницата – трябва спешно да оперирате жена ми от апендицит! – Не се притеснявайте! Преди две години оперирах жена Ви от апендицит – на човек не му се появява втори апендикс! – Да, но понякога на човек му се появява втора жена…

  • 10064

    Един полицай копаел дупка в двора си. Минал комшията му и го попитал: – За какво ти е тая дупка? – Абе ще се снимам… – Е, и? – Ами искат ми снимка до кръста. На другия ден съседът пак видял, че полицаят копае нова дупка до първата. – Сега пък защо копаеш? – Ами не съм разбрал вчера, те ми искали две снимки.

  • 11564

    …Пускаме перпендикулярна отсечка с ъгъл 45 градуса… Учителка по икономика в ТЕ – Гоце Делчев

  • 5574

    Двама влюбени. Тя му казва: – Скъпи, много искам да се оженим, обаче… в работата ще тръгнат едни клюки, хич не ми се иска да знаят че съм женена. – Добре, ако искаш – ще се оженим тайно. На никого няма да казваме. – А ако ни се роди дете? – Като порастне, на него може да му кажем.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)