Катаджия спира кола. На волана е Ники Кънчев. Катаджията се усмихва доволно: – Въпрос за сто лева! Какво нарушение направихте сега? Възможни отговори: А – минахте на червено на светофара B – пресякохте двойна непрекъсната линия C – забравили сте си документите вкъщи D – шофирате в нетрезво състояние Имате три жокера: 1 – Материална помощ от спътници 2 – Обаждане на адвокат 3 – 50/50, само не си мислете, че това е намаление.
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!
През лятната ваканция на собственик на птицеферма идват на гости племенничетата. Един ден една от кокошките избягва от курника в гората и лисиците я излапват. – Виждате ли, деца? – поучава ги вуйчото. – Кокошката беше непослушна и затова лисицата я изяде. – А ако беше послушна, – отвръща единият племенник, – щяхме да я изядем ние!
Една обикновенна сутрин: – Иване, ставай, че закъсняваш за училище! – Е, не ми се става бе мамо… – Трябва да станеш. – Мога да ти кажа две причини, за да не ходя на училище. Учителите ме мразят и учениците ме мразят. Ако ми кажеш ти две причини, за да отида на училище, ще стана. – Първо, си на 54 години и второ, си директор.
Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към поручик Ржевски: – Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите! Поручик Ржевски: – Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.
Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа – пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. – Продаваш ли я? – Продавам я. Избирай. – отвръща му грузинеца. – Че как да избирам като тя е една? – И ти си ни един но все те избираме.
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
