Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."
Един мъж се прибира у тях и заварва жена си гола, на масата – шампанско, шоколадови бонбони, свещи… – Какво става тука ма! – Ами дойде кумът на гости… – И какво, да не ти налетя? – Ами малко ме целуна… – Така ли? Къде? – По устата… – Още? – После по врата… – Другаде? – По гърдите… – След това? – И по корема… – И после? – По колената… – Не прескачай!
Говорят си майка и дъщеря: – Дъще, ти порасна. Ще трябва да се жениш. Знаеш ли какъв трябва да бъде мъжът ти? – Не. – Мъжът ти трябва да е богат, стиснат и глупав. След време дъщерята се хвали: – Мамо, намерих го. Богат, стиснат и глупав. – Как го позна, дъще? – Покани ме на вечеря в Шератон – явно богат. Много стиснат – накара ме да си платя сметката. Също и много глупав – вечерта като ме еба ми сложи възглавницата под гъза, а не под главата.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: – Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: – Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!
Старият десантник скочи от самолета и с привично движение издърпа халката на парашута. Парашутът, обаче, не се отвори. Десантникът издърпа халката на резервния парашут, но той също не се отвори. Тогава десантникът издърпа брачната халка от безименния си пръст и с усмивка полетя надолу, мислейки си как, роден като свободен човек, ще умре също като свободен човек…
Домакинът показва на госта любимите си аудиокасети. Едната от тях е белязана с голям червен кръст. – А това какво е? – пита гостът. – Тука съм записал тъщата как ме гълчи. – Че за какво ти е притрябвала? – Как за какво?! Това е единственият случай, когато мога да я спра, когато си поискам!
– Мъничко, черничко, чука на вратата. Що е то? – Нашето голямо светло бъдеще.
По време на сухия режим, мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа по едно време водата се нагряла много и отива до кладенеца за вода. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят: – Е, сядай и пиши обяснения! – И кво да пиша? – Всичко, както си е било, така го пиши! Сяда човека, пише и след това дава листа на милиционерите. – Кво си написал бе, идиот такъв? – Както си беше, така го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".
Питат радио Ереван: – Какво означава да се преосмисли един виц? – Ами, това е когато преди са пращали в Сибир за такъв виц, а сега дават само 5 години!
– Според вас, защо детективски романи пишат преди всичко мъжете? – Много просто – на жените им е трудно да запазят тайната за убийството до края на произведението.
