Имало едно време един млад човек, който искал да стане велик писател. "Искам да пиша думи, които цял свят да чете", казал той. "Нещо, което да предзизвиква силни емоции у хората. Искам написаното от мен да ги кара да пищят, плачат и вият от болка и гняв." Той заживял щастливо и в момента пише Error Messаges за Майкрософт.
– Докторе, от малък съм кривоглед с едното око. – Виждам. – А освен това настинах и си загубих гласа. – Чувам. – А вчера ме удари линейка. – Знам.
Хирург се обръща към медицинската сестра: – Дайте бързо още упойка. Операцията ще продължи повече от очакваното. – Каква да бъде – импортна или българска? – Хайде българска, че е по евтина. Сестрата запява: – Аз съм Сънчо, ида от горица, да ви кажа "Лека нощ"…
Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир. Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар: – И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
– Днес ще пълзите на загзиг! – Господин майор, не на загзиг, а на зигзаг! – Както съм заповядал, така ще пълзите!
В отговор на въпроса, който винаги е затруднявал изучаващите Шекспир, дали Хамлет е спал с Офелия, възрастен театрален мениджър отговаря: – В нашия театър – винаги!
