12086
Двама катаджии стоят на магистралата и единия го досърбяла главата и се почесъл през шапката,а другия му казал: -Абе глупак защо се чешеш през шапката,а той му отговорил: Тебе като те засърби гъза сваляш ли гащите да се почешеш
Обява: „За желаещи да изучават английски по интензивна програма – на разумна цена отсъпвам място в 8 Б клас на Английската гимназия“.
От едно списание правят анкета – кой командва вкъщи, мъжът или жената? Разпитват една жена: – Кой взима важните решения у вас? – Ами как, мъжът ми… Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите. – Например? – Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така… с ежедневието, с бита – подробностите, един вид. – По-конкретно? – Ами по-конкретно… Аз например решавам какво ще има за обед, къде да излезем вечерта, каква рокля да си купя, какви тапети да сложим в спалнята, къде да си купим къща, мъжът ми каква работа да си търси… – А какви са важните неща, които той решава? – О, ами нали ви казах – глобалните неща… Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване…
Къде се срещат времето и пространството? – В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"
Китайски разузнавателен самолет летял над САЩ. Отбраната го засякла и започнала да го обстрелва. Но в самолета имало монтирано устройство, което независимо от пилота, в последния момент променяло курса. Все пак накрая самолета бил свален а пилотът пленен. Подложен бил на продължителни разпити, съпроводени с бой и един единствен въпрос – какво беше това устройство, което отклонява самолета. Бой, той мълчи, пак бой, пак мълчи и така 10 години. Накрая американците изгубили надежда да разберат нещо и разменят китайския пилот за свой, свален над Китай. В родината си нашия човек е посрещнат като национален герой – ордени, почести. Вечерта му уреждат среща с млади бойни летци, пред които той споделил премеждията си. Накрая завършил с думите: – Едно запомнете от мен момчета – учете устройство на самолета – много бият за него!
Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.