7960
Утешавам се че съм жена, с това, че поне никога няма да се оженя за някоя такава… Лейди Монтегю
– Старшина, вие ни казахте, че това е патешки пастет, а в пастета няма и следа от патици! – Редник, вие опитвали ли сте войнишки сухар? – Да, разбира се! – А да сте намирали вътре войник?
Катаджия спира някаква кола и като отваря багажника, к"во да види, целия пълен с ножове. – Леле, какво е това? За какво са ти тия ножове? – Господин полицай, не е това което си мислите. Аз работя в цирк и с това се прехранвам. Мятам ножове. – Абе я ми покажи колко си добър. През това време минал тираджия и като видял полицая застанал до един знак и другия да мята ножове по него си казал: – Слава богу, че отказах пиенето че каквито тестове са измислили…
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Двама си вървят посред нощ из центъра на София и минавайки покрай Президенството единият казал: – Защо ги няма войничетата в къщурките, да пазят Президента? – За какво да го пазят, нали си имаме цар!
Иванчо казва на баща си: – Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. – Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Един мъж бил страшно подтиснат. Влязъл в най-близкия бар и си поръчал тройно уиски. Барманът му налял и мимоходом отбелязъл: – Това е доста силно питие. Какъв ти е проблемът? Мъжът пресушил чашата си на един дъх и отвърнал: – Днес като се прибрах вкъщи открих съпругата ми в леглото с най-добрия ми приятел. – Гледай ти! – възкликнал съчувствено барманът и отново напълнил чашата. – Нищо чудно, че имате нужда да пийнеш нещо. Това е от заведението. Мъжът пресушил и втората чаша и барманът продължил да го разпитва. – И какво направи ти? – Приближих се до него, погледнах го право в очите и му казах: Лошо куче, много лошо куче.