6039
Редник:"Разрешете да остана!"( в класното помещение)Ротния ( Цачо Гюлето):" Влизай в строя и сядай!"1985г. ВНВАУ – Шумен
КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА КАЗВАТЕ НА ПОЛИЦАЙ КАТО ВИ СПРЕ: 01. Съжалявам, не бях обърнал внимание на радар-детектора… 02. Лошо ченге, няма поничка за теб. 03. Добри сте, трябва да сте карали поне със 140 за да ме настигнете. 04. Мислех, че трябва поне да си в добра форма, за да станеш полицай… 05. Вярно ли е, че единствената причина да ставате полицаи е, че сте глупави за МакДоналдс? 06. Какво ще кажеш за двайсетак, виждал ли си такива досега? Това са доста понички и кафета… 07. Ще проверяваш ли багажника? – наистина не ти трябва да правиш това… 08. Е, корумпиран ли си, или…? 09. Искаш ли да развъртим един джойнт? 10. Чакай, би ли подържал малко тоя кървав нож!? 11. Превишена скорост? Аз? Не. Просто се опитвам да се махна от тоя скапан, малък кокошкарски град, пълен с развъдени, слабоумни мухльовци, колкото се може по-скоро…
Седят няколко мутри в сауната. Звъни мобифон. Един от тях се приближава и го вдига: – Ало… да, скъпа… в сауната… с момчетата… да… до към 11. Какво да си купиш? Рокля? 1000 долара? Защо ти е нова рокля? Ще ходиш на театър… добре де, добре, знаеш ли къде са парите? Купи си! След малко пак се звъни. Същият вдига отново: – Ало… да, скъпа… в сауната… да, с момчетата… ами до 11. Какво да си купиш? Палто? Защо ти е десето палто? Заминаваш в планината? 50 хиляди? Добре де… знаеш къде са парите… След известно време отново се звъни и пак той вдига: – Ало… да, скъпа…. да, в сауната… да, с момчетата… да… до 11. Какво да си купиш? Кола? Защо ти е шеста кола? Да се изфукаш пред майка ти? Колко? 300 000? Добре де, купи си… знаеш къде са парите… Сваля телефона от ухото си и пита: – Абе пичове, на кой е тоя мобифон бе?
Между фалшификатори: – Хванаха ме с фалшиви пари. – И как стана това? – Ами, когато правех банкнота от 10 лева всичко беше нормално. Успешни бяха и 50 левовите, и 100 левовите банкноти. Предполагам, че съм сбъркал нещо при банкнотите от 300 лева?!
Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало: – Меечо, меечо. Кончето се приближило и го попитало: – Защо плачеш? А зайченцето продължило: – Меечо, меечо. Кончето отново го попитало: – Но, защо плачеш Мечо го няма? А зайчето отново започнало: – Меечо, меечо. Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта. Тогава зайчето отново започнало да плаче: – Коонче, коонче.