Иванчо се прибира възбуден от училище – научил нова дума. Обаче не знае какво точно значи. – Мамо, мамо, какво значи "минет"? – Млък, не ти трябва да знаеш такива думи! Бащата се обажда: – Защо не, обясни му на детето. – Добре де… Значи, това е когато ти го вкарват в устата… Таткото перва майката зад врата: – На какво го учиш ма! Минет – това е ти да го вкараш на някого в устата. Син отглеждаме тука!
Закон за чакането: 1. Автобусът, който е тръгнал току-що от спирката, е точно този, който ти е нужен. 2. Времето за чакане е правопропорционално на неблагоприятните метеорологични условия. 3. Всички автобуси, които минават в обратната посока, изчезват от лицето на земята и обратно не се връщат.
По време на предизборна конференция, предавана по телевизията, един от кандидатите казва: – Зная само един честен начин да се печелят пари. – И какъв е той? – интересува се съперникът му. – Така си и мислех, че не го знаете…
Учителката по рисуване на Иванчо казала на учениците да нарисуват по една гъба и да напишат името й.Всички започнали да рисуват и г-жата минала да ги разгледа.Стигнала до Иванчо и го попитала: -Каква е тази гъба-ебач? -Еми,всеки ден мама и леля като ходят за гъби и казват,че може и да намерят някой ебач!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Инспекция в затвора. Проверяващият пита един затворник: – За какво си тук? – Защото не ме пускат да изляза.
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
Попитали радио Ереван: – Кой е най-хубавият град в света? Отговор: – Естествено, Ереван. – А какво ще стане с най-хубавия град, ако американците пуснат атомна бомба върху него? След дълго мълчание радиото отговаря: – Тбилиси също е хубав град.
Три момченца седят на пясъчника в парка, пушат цигари и пият биричка. Покрай тях минава жена, вижда какво правят и гневно пита: – Какво правите тука, бе? Защо не сте на училище? Едното хлапе поглежда към другите, прави някаква физиономия, обръща се към жената и казва: – Ти луда ли си, ма? Кой тръгва на училище на пет годинки!?
