В една фирма имало един възрастен и плешив служител. Над него постоянно един млад се майтапел с неговата плешивина. Един път младия отишъл при него и го погладил по кубето и казал: – На пипане е точно като дупето на жена ми. Тогава плешивия също се погладил по главата и казал: – Да бе, прав си! Много прилича!
Пенсионери скандират пред МС: – Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Минава гражданин: – Какво благодарите, когато сте били деца, той не е бил роден! – Точно затова – отговарят пенсионерите…
На път за вкъщи пиян измислял какво да направи, за да не разбере жена му, че е пил. „Ще се прибера вкъщи и ще седна да чета, – накрая измислил той. – Жена ми ще види, че чета и ще си помисли, че съм трезвен“. Така и направил. След малко жена му влезла в кухнята и го попитала: – Какво правиш? – Чета, – отговорил мъжът. – Идиот! – изкрещяла жената. – Веднага затвори куфара и отивай да си лягаш!
Полицейска школа за повишаване на квалификацията. Инструкторът дава задача: – В язовир плува лодка с шест човека на борда. Обръща се и всички се издавят. Колко човека са загинали? – Шест! – обажда се един новобранец. – Неправилно, Петров! Дванадесет са загинали – шест при инцидента и шест при следствения експеримент.
Един мъж е при любовницата си, когато късно вечерта съпругът й изненадващо се връща по-рано от командировка. Вратата предвидливо е заключена и на съпруга се налага да звъни и да чака. Тя се показва на вратата, наметнала на голо един халат, прегръща го с една ръка, а в другата му подава тобичката с боклук. – Мили, радвам се, че се върна, но преди да си се изкъпал, би ли да изхвърлил боклука, докато аз спретна леглото? Съпругът грабва кофата и се запътва навън, а през това време любовникът се измъква тихичко. И си мисли: "Страхотна жена – хем хубава, хем умна!" Мъжът в това време си мисли: "Майка ти мръсна, откъде те намерих такава – хем грозна, хем мързелива"…
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом: – Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.
Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята. Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види – простреляна, върху леглото лежи радистката… Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли: "Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"
