Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай: – Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката. – А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.
…Президентът на републиката се избира за седем години, като на три години се подновява с една трета. Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е. През 1875 г. само мъжете влизали в урната. Днес за да бъдеш избирател е необходимо да принадлежиш на двата пола
Иванчо се прибира от училище. Баща му иска бележника и гледа двойка по физическо. Казва му глупак с глупак как може да имаш двойка точно по физическо, какво стана? Иванчо: Ами учителката каза вдигнете си левия крак, вдигнах го, след това ни каза вдигнете си и десния крак….баща му го прекъсва: че на онази си работа ли да застанеш? Иванчо смутено: И аз така й казах!!!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
В училище учителката казва: – Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора". Марийка става и казва: – Едно момиче влезе в гората. Другарката: – Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо. – Едно не момиче излезе от гората. – Тука има грешка, Иванчо, поправи я! – А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!
