Един зевзек отива при един полицай и го пита: – Г"син полицай, на един полицай може ли да се каже "говедо"? Полицаят ядосан: – Не! Как ще може! – Ами на едно говедо може ли да се каже "г-н полицай"? Полицаят се замисля и казва: – Може, разбира се! – В такъв случай довиждане, г-н полицай.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?
– Господин капитан, жена ти дойде при тебе! – Редник Иванов, на кого говориш така! Ще кажеш "жена Ви дойде при Вас". – При нас идва вчера.
Един човек си карал Трабанта по магистралата, когато го задминал като стрела някакъв с Мерцедес. След 2 часа и двамата се срещат в болницата, гипсирани. Този с Мерцедеса обяснява: – Както се бях залетял с 250 км/ч и не намалих на завоя, и ето ме тук. Ами ти с твоя трабант какво си правил, че си тук? – А, ми аз като видях как ме мина като пътен знак, помислих, че съм спрял и слязох да видя какво се е повредило…
