На учения, сержант се обръща към войник: – Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Разбира се, – отговаря Петров – Вземи братче! – Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Съвсем не, господин сержант!
Майка пуска детето си да си играе из парка, и по едно време го гледа, че лапа някакво червейче: – Не! Недей! – впуска се тя към него. – Защо? – пита хлапето. – Ами… Това е малко червейче, то си има родители, представи си какво ще стане – ще излязат след малко майка му и баща му да го търсят, а него го няма… – Няма да излязат. – Защо? – Аз и тях ги изядох.
– Каква е разликата между социализма и оргазма? – При социализма се пъшка значително по-дълго.
Мъж е на очен доктор: – Докторе, зрението ми започва да отслабва. – Да, ще трябва да правите упражения за очите всеки ден по един час: да ги движете нагоре-надолу, наляво-надясно, може в произволен порядък. – Всеки ден по един час? Но това е адски скучно. – Няма проблем, ще ви дам видеокасета, кояото силно ще облекчи тази процедура. – Че какво има на тази касета толкова специално? – Нищо особено. Просто на нея е записано тичането на голи жени с голям бюст.
Звъни телефона във фирма за ремонт на компютри. – Принтера ми започна да не печата добре. – Най-вероятно е за почистване. Ще ви струва $50, но можете да прочетете ръководството и да си го почистите сам. Клиента е потресен от такава откровеност: – Младежо, вашият началник знае ли, че така му проваляте бизнеса? – Честно казано това е негова идея. Доста повече изкарваме от принтери, които клиентите са опитвали да поправят сами.
По време на спектакъла актьорът почувствал, че му се отлепа брадата и казал на партньорката си: – Извини ме, скъпа, някой ме вика. Той изтичал зад кулисите, но тъй като гримьорът го нямало там, актьорът свалил брадата си и вече без нея излязъл отново на сцената. – Кой беше? – попитала партньорката му. – Бръснарят!
За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: – Кажи, Иванчо. – "Подсъзнание", госпожо. – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи "подсъзнание"? – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче… – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.
