11448
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
Умира един адвокат. Било обаче след 5, рая бил затворен и го настанили в хотел пред вратите на рая, в Президентски апартамент. По същото време умира и Папата. И него го настаняват в хотела, обаче му дават някакво килерче. Притеснен адвокатът отива на рецепцията и казва: – Станала е някаква грешка! Не може аз – един съвсем обикновен адвокат, да спя в Президентския апартамент, а Папата в някакво килерче. Рецепциониста отговаря: – Никаква грешка не е станала. Вие знаете ли колко папи има в рая – всичките са тук! А знаете ли колко адвокати има? Вие сте първия.
Попитали радио Ереван: – Каква е разликата между самотната и порядъчната жена? – Самотната – това е жена, която всяка вечер си ляга сама, а порядъчната обича реда – тази вечер с един, утре с друг и така нататък.
Психиатър към пациента: – За първи път ли сте при мен? – Да. – Странно, като ви гледа човек не би повярвал.
– Иванчо, канарчето е изчезнало някъде! – Странно, само преди пет минути го прахосмучих и то си беше на мястото.
"Ако смятате, че на държавата хич не й пука за вас – това изобщо не е вярно! Опитайте се поне веднъж да не си платите данъците."
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Баба Ганка пита Симеон: – Тва, новото време, вие ли го измислихте, чедо, или учените? – Ние, бабо Ганке, ние – отговаря Симеон. – И аз така им разправям, зер – ако бяха учените, щяха да го пробват първо на кучета.