257
Давам 5 дни арест на редник Милатинов от Берковица. Вчера беше пиян, като че беше паднал от Маркс Старшина
Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: – Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. – Мама каза, че не иска. – Кажи на мама, че я каня пак. – Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: – Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. – Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.
Младоженска двойка пътува в купето на влака с непознати. Младоженецът отваря шапмпанско и предлага на спътника: – Вино, сър. – Не, благодаря. – Тогава колбаси. – Не, благодаря. Тогава младоженката прошепва на ухото на мъжа си: – Скъпи, не сме се запознали! Първо трябваше да ме представиш! Младоженецът отново се обръща към непознатия: – Жена ми, сър. – Не, благодаря.
Поручик Ржевски знае, че за да се запознаеш с момиче, трябва да се приближиш, непринудено да поговориш за времето и след това да се представиш. Веднъж докато се разхождал той срещнал момиче, което разхождало болонката си. Приближил се, изритал кучето с всичка сила и казал: – Ниско лети. На дъжд ще да е. Между другото, разрешете да се представя: поручик Ржевски.
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?