В нощната тъмница човек със сълзи на очи умолява срещнат: – Ако ми дадете неколкостотин долара, то вие ще спасите живота на един уважаван човек. – Ако имате предвид себе си, то дълбоко грешите! Вие направо имате вид на бандит! – Аз имам предвид вас!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Вуте бил на пазар в София, влязал случайно в един сексшоп, дълго оглеждал и накрая си харесал една надуваема дама. Получил инструкции от продавача как да я ползва, прибрал се в село и се похвалил на жена си: – Виж, Пено, какво си купих от София! – Какво е това, бе Вуте? – Надуваема булка! Когато си ми сърдита ще спя с нея! Пена започнала леко да ревнува и попитала хитро: – Вуте, а нямаше ли в магазина надуваеми мъже? – Не, Пено! За мъже имаше само резервни части…
Един полицай спира една Лада и започва да разпитва шофьора за документи,оборудване на автомобила и т.н.Оказва се,че всичко е на лице.Полицая не се отказва лесно и продължава: "Касетофон има ли в тази кола?" "Има и касетофон" – отговаря шофьора "Радио има ли"- отново пита полицая "Ами има и радиo" – пак шофьора "А Кондьо имаш ли на касета?" "Да имам и Кондьo" "Ами пусни го бързо" – настоява му пагона И така вече от колата чалга ехти, полицая започва да кърши снага ту-на ляво,ту-на дясно,гледа умно и вика: "Хайде лепи десетакаq не ме гледай!"
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…
Един грешник, който умрял от студ на Антарктида попаднал в ада. Дяволът го хвърлил в пеща, затворил вратата и зачакал. Чакал, чакал обаче нищо. Ония нито пищял, нито викал и той решил да отвори, за да види какво става. И тогава какво да види, грешникът се свил в единия ъгъл на пеща и му вика: – Вратата, вратата, затваряй вратата.
Децата в класа на Иванчо получили за домашно да напишат съчинение в стила на Агата Кристи. То трябвало да отговаря на следните условия: да има по малко аристократизъм, малко загадъчност, малко религиозност и мало секс. Иванчо написал следното съчинение: "Графинята каза: – Боже мой, пак съм бременна! От кого ли?"
