3382
В класната стая: – Защо закъсня за училище? – Трябваше да откарам нашата крава на разплод при един бик. – А не можа ли баща ти да я свърши тая работа? – Може, ама бикът се справя по-добре.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
3212
Дистрибутор на средства за отслабване спира дебел чичко на улицата и му казва: – Благодарение на този продукт, аз само за един месец смъкнах 20 килограма! Чичкото (бивш пилот на бомбардировач) казва: – Това нищо не е, аз пък само за секунда съм хвърлял 20 килотона.
-
-
-
11791
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…
-
10459
По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори: – Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма… Идва до него милиционер и му казва: – Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата! – Стига бе, и патрони ли вече няма?
-
11095
Щирлиц дълго гледал в една точка. След това в друга… "Двуеточие!" – досетил се Щирлиц.
-
6124
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
-
417
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
-
-
-
-
8
Мъж се спира пред един просяк на площада и го пита: – Защо си сложил десет шапки пред себе си? – Защото, когато преди години започнах да работя само с една, бях твърде наивен, като мислех, че тя ще може да ме изхранва.
-
-