Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
Двама наркомани вървят по крайбрежната улица, а срещу тях – двама полицаи. Полицаите ги спират и питат: – Момчета, да сте виждали тук един труп? – Не, нищо не сме видели. Полицаите отминават. Наркоманите разместват тревите около реката и сритват безжизнено тяло във водата: – Плувай си спокойно, пич, прикрихме те!
Лорд Джон излиза рано сутринта на лов и казва на слугата си: – Ще се върна за вечеря. Обаче се връща още на обяд. Слугата го пита: – За още патрони ли се връщате, сър? – Не, за още кучета.
Сър Джон е при милейди да изпълни съпружеските си задължения. Над тях се е надвесил слугата с лампа в ръка и свети. Сър Джон обаче не може да свърши работа и ядосано се обръща към слугата: – Джеймс, ти си виновен! Подай ми, ако обичаш тази лампа и заеми моето място! Разменят си местата и слугата веднага "се ориентирал в обстановката" и задоволил милейди. – Ето, Джеймс, видя ли? Така се свети! – благо казал сър Джон.
Младоженци в деня на сватбата им, чакат пред църквата. Жената пита мъжа: – Направи ли всичко което ти казах – изми ли чиниите, изпра ли? – Да, разбира се. – А, смени ли си чорапите? – Да, разбира се. След 15 минути. – Сигурен ли си че си смени чорапите? – Да, разбира се. След още 15 минути. – Наистина ли си смени чорапите? – Да, разбира се. Знаех си, че няма да ми повярваш и за това си ги нося в джоба да ти докажа.
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. – Ооо, дядо, как си? – Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? – Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та – направил оградата на трески. – Брей, – казал дядото – ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? – Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. – Брей, – рекъл пак дядото – що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… – А, ами че тя кога умря, бе дядо? – Ами, в тоалетната беше…
Майката пита Иванчо: – Защо плачеш? – Сънувах, че училището е изгоряло. – Не плачи де, това е само сън! – Плача точно за това…
В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг". Учителката пита децата: – Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти! – Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици. – Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи! – Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля. – Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава… Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва: – А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: – Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: – Лейтенант, знаете ли коя съм аз? – Не, госпожо. – Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". – Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз? – Не, не знам- казва генералската жена. – Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
