Един човек отишъл на доктор да му направят пълни изследвания. Взели му кръв, мерили му кръвното и т.н. След половин час излиза доктора от кабинета си и казва: – Съжалявам господине, но ви остават 10… – Какво десет? Месеца, години…? – попитал пациента – 9, 8, 7, 6…..
Вратата на кабинета на сър Джон се отваря внезапно. Забързан влиза иконома: – Темза приижда, ще се удавим! – Излез и почукай както подобава – отговаря сър Джон. На вратата се почуква прибързано, влиза иконома и уплашено се провиква: – Наводнение! – Излез, почукай и не забравяй добрите обноски – вече раздразнен казва лордът. Икономът почуква отново, влиза в стаята и показвайки с жест пода казва: – Темза, сър…
– Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.
На пазара, близо един до друг, трима търговци разположили сергиите си. Първият продавал краставици, вторият – домати, а третият – дини. На първата сергия се спрял клиент и попитал: – Ти какво продаваш? – Краставици, не виждаш ли? – Това краставици ли са? Да знаеш в нашето село какви краставици има… Отминал и спрял на следващата сергия: – Какво продавате тук? – Домати. – Това домати ли са? Да знаете в нашето село какви домати има… Когато клиентът наближил до третата сергия, където дини продавал бил стар габровец, продавачът се провикнал: – Грах продавам, грах!
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Питат радио Ереван: – Има ли надежда в България? – Разбира се… Във Външно министерство.
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: – Мамо, татко, аз вече мога да пиша! – Какво можеш да напишеш? – Откъде за зная? Нали не мога да чета!
