7548
Ето какво би казал Цезар, ако днес беше жив и се хранеше в ресторант. – Дойдох, видях, но не победих. Все още чакам келнера.
Ето какво би казал Цезар, ако днес беше жив и се хранеше в ресторант. – Дойдох, видях, но не победих. Все още чакам келнера.
Животните в гората си построили затвор. Захванал се вълкът да им разпределя работните места – тоя надзирател, оня охрана… само за таралежа не останало какво да работи. Таралежът попитал: – Добре де, не може ли и за мен да се измисли някаква работа? Лъвът се замислил, попипал го по бодлите и казал: – Добре, теб ще те назначим в карцера. – Като какъв? – Като тоалетна хартия.
Между колеги: – Отпуската ти се е отразила много добре. Изглеждаш чудесно с тези кръгли червени бузи… – Всеки ден надувах по четири дюшека.
Изобретили такава машина – от двама негри един бял прави. Прекарали всички черни но останал един… Търсили, търсили втори, ама нъц – всички вече били бели. Решили да вземат една маймуна, за да стане чифта. Пуснали ги двамцата и чакат резултата, излиза нещо и го питат: – Я гражданино, елате да ви огледаме! – Аз не съм гражданин, аз съм конституционният министър-председател!
Сър Джон стоял след обяд в кабинета си, пушел пура и четял вестник „Таймс“. По едно време извикал слугата: – Джордж, донесете ми една чаша вода! Слугата донесъл, но лордът го върнал за още една чаша. Когато слугата донесъл четвъртата чаша, се осмелил да каже: – Извинете, сър, но се тревожа за здравето ви с тази вода… – Остави сега здравето ми Джордж, къщата гори.
Един отива на гости на приятел, с когото не са се виждали от много години. Влиза в къщата и оня го посреща заедно с 12 деца, всичките негови. – Голямо семейство имаш! Сигурно много се обичате? – Ами… не мога да я гледам жена ми, изобщо не се понасяме. – Тогава защо имате толкова деца? – Нарочно, да мога да се скрия в тълпата.
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
Някакъв човек се обажда на радио Ереван: – Добър ден, скъпо мое радио. Аз ви се обаждам, за да се оплача. Ние сме много бедно семейство. Всъщност ние сме толкова бедни, че ползваме едно и също бръснарско ножче четирима души. С това ножче аз и баща ми си бръснем брадите, а майка ми и сестра ми си бръснат краката. Кажете, може ли да е по-лошо? Радиото помълчало малко и отвърнало: – Всъщност, да – може да е и по-лошо. Можеше с това ножче вие и баща ви да си бръснете краката, а майка ви и сестра ви да си бръснат брадите…
– Скъпи ми Уотсън, защо изглеждаш толкова потиснат? – Чувствам се самотен, мисля че ми трябва жена. – Но нали си женен? – Абе, Холмс… да беше ми припомнил и за мама…