4792
В замъка. Икономът влиза възмутен при лорда и му казва: – Извинете, сър, но това е безобразие. Не сте ми давали заплата от четири месеца. Лордът: – Извинен си…
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
11521
На урок в пети клас учителят пита: – Деца, кое е това нещо, което възбужда най-много човека? От първия чин се обажда Иванчо: – Нищо не възбужда повече човека от голата жена! – Иванчо, веднага напусни часа и утре да дойдеш с баща си! На следващия ден учителят влиза отново в пети клас и гледа, Иванчо седи на последния чин, а от баща му ни следа. – Иванчо, ти защо не си на първия чин, бе? И къде е баща ти?! – Баща ми каза, че ако Вас не ви възбужда вида на гола жена, то тогава сте педераст и съм длъжен да стоя по-далече от Вас, Господине.
-
-
-
4695
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
-
-
-
-
-
8861
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
-
-
4508
Отишла делегация на сръбската омладина при Тито: – Друже Тито, дошли смо да менямо мисли. – Па другови, я мисли имам. Дайте да менямо курци.
-
5735
Фирма премистила своя офис. По този повод приятелите на шефа решили да изпратят букет цветя. Но, когато букетът пристигнал, на картичката пишело: "Почивай в мир!" По-късно от цветарския магазин се получило следното извинение: "Уважаеми господине, моля приемете нашето искрено покаяние за допуснатата грешка! Оказа се, че вашият букет е бил изпратен на едно погребение с картичка "Приемете нашите поздравления на вашия нов адрес!"."
-
-
2565
По време на пожар на един човек му изгорели ушите. Дълго се мъчил човекът и накрая решил да се подложи на операция за присаждане на донорски уши. Направили му операцията, всичко било нормално и го пуснали да си ходи. На другия ден, човекът звъни на хирурга: – Докторе, абе да ви питам, да не сте ми присадили уши от жена? – Мммм, да, защо? – Да не беше някоя блондинка? – Мммм, блондинка беше,… какъв е проблема? Не чувате добре ли? – А, чувам си съвсем добре, обаче нищо не разбирам!
-
968
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си. Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал: – Това ли е брадвата ти? – Hе, това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал: – Може би, това е твоята брадва? – Hе, и това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва. – Да, това е моята брадва, – зарадвал се дървосекачът. – Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, – казал Господ, – затова вземи със себе си за награда и трите брадви. Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, като в реката падна жена ми… Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал: – Това ли е жена ти? – Да, това е моята жена, – pадостно отговорил дървосекачът. Господ се разгневил: – Ти ме излъга, защо направи това? – Виждаш ли, о Господи, – отговорил дървосекачът, – тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя – моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни. Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.