1128
Желю, затваряй тетрадката и започвай да изваждаш дъвката.
Технологични новини: Учените от Пентагона са изобретили ново химическо оръжие. Кодовото название на оръжието е "Виагра-газ". Ефектът от новото оръжие е следният: след разпръскване от самолет над бойното поле, вражеските войници не могат да се придвижват пълзешком.
В полицията чули че авто гумите се лепят много добре с презерватив. Пратили старшина Иванов да купи 1000 бр. и да иска фактура за тях. Влиза той в аптеката и казва: – Ако обичате 1000 презерватива, и фактура за 5-то районно. Коментарите от опашката: Младо момиче: – Ех, то полицията наистина се е променила… Бабка зад нея: – Да, преди ни биеха сега ще ни чукат. Последния на опашката – един дядка: – И пак ще има "наши" и "ваши".
Падат двама парашутисти – единият нормално, а другият с вик на ужас. – Какво си се разкрещял бе? – пита го първият. – Парашутът ми не се отваря! – Е какво се шашкаш толкова – това е само учебен скок!
Мутрите подарили на шефа си хеликоптер,наложило се да го пратят на курсове.Още първия ден той се пребил.Отиват те да го видят в болницата: -Шефе, какво стана,ние на курсове те пращаме, ти защо се отрепа? -Ами що,що.Защото карам си го аз хеликоптерчето и по едно време нещо много взе да духа и аз бам,изключих големия вентилатор.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!