В аквариума спорят две риби: "Има ли Господ или няма". Накрая се стига до скандал. След два часа вече уморени от спорене рибите отиват да питат най-старата в аквариума. Задават и въпроса, тя се замисля и отговаря: – Абе, да ви кажа честно, не знам дали има Господ или няма, обаче някой редовно ни сменя водата…
Попитали Радио "Ереван": – Има ли живот след смъртта? – Има, но само за политическите трупове и то доста охолен!
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
Между приятелки: – Имам много хубав глас, но за голямо съжаление нямам никакъв слух. – Знам много добре, че нямаш музикален слух. – Откъде знаеш? – Ако имаше слух, нямаше да твърдиш, че имаш глас.
Въпрос: Защо слонът е сив, голям и набръчкан? Отговор: Защото ако беше малък, бял и гладък щеше да е аспирин.
– Каква е приликата между половите органи и съдиите? – И едните, и другите са несменяеми!
Бизнесмен решил за първи път в живота си да отиде в данъчното и да декларира доходите си. Започнал да разпитва приятелите си, как да се облече. Един му казал: – Облечи се като скитник, може да мине номера и да платиш по малко данъци! Друг пък го съветва: – Защо като скитник, бе? По-добре се облечи изискано. Нека мислят, че си авторитетен човек. Може да се уплашат и да ти вземат по-малко… Накрая бизнесменът пита жена си. Жената: – Слушай сега, какво ще ти кажа. Когато щяхме да се женим, майка ми ме съветваше да се облека с дълга рокля. Ти пък искаше да съм с къса рокля с цепка… – Не мога да разбера, защо ми разказваш всичко това!? – Затова защото, с каквото и да си облечен – все едно накрая ще те прекарат…
