Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
Трима рибари хванали златната рибка. Тя им казала: – Пуснете ме и ще ви изпълня три желания. Но тъй като сте трима – на всеки по едно. – Добре, – казал първият, – имам един проблем. Аз съм шофьор на камион, постоянно обикалям из страната. И катаджиите все ме спират, все ме глобяват, все подкупи искат… Направи нещо по въпроса. – Ето ти една торба злато да си плащаш. – Аз пък живея в блок. – казал вторият. – Пълно е с хлебарки, не мога да се отърва. Направи нещо. – Ето ти една малка хлебарка. Пусни я в апартамента, тя ще избие всички останали хлебарки и после ще се самоубие. – А аз живея в къща. – казал третият. – Пълно е с плъхове, няма отърване от тях. Направи нещо. – Ето ти един малък плъх. Пусни го в къщата, той ще избие всички останали плъхове и ще се самоубие. Първият рибар помислил малко и казал на рибката: – Знаеш ли какво… Я си вземи торбата със злато и ми дай един малък полицай.
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Изпит в университета. Професорът пита: – Въпрос за отличен – как се казвам? Гробно мълчание сред студентите. – Въпрос за много добър – какъв цвят е учебникът? Пълно мълчание. – Въпрос за добър – по какво сте на изпит? От задните банки се чува приглушен шепот: – Един лесен въпрос не зададе до сега!
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…
