Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: – Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: – Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: – Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.
Паднала е гъста мъгла. Шофьор се лепва за една кола и си кара спокойно. В един момент първата кола спира, спира и той. Шофьорът на първата кола я изгасва, слиза, оглежда я, после започва да рови в багажника. Вторият шофьор губи търпение: – Извинявайте, ще пътувате ли? – Не, аз съм в гаража си.
Съдията пита обвиняемия: – Защо сте сам? Къде е адвокатът ви? – Ами като разбра, че наистина не съм откраднал парите, и ме напусна…
– Татко, татко, купи ми нов хард диск, че тоя се задръсти! – А вълшебната думичка? – Мамка му, и тука са сложили вече парола.
Едно малко момченце било обвинено в изнасилване. Всички факти били против него и делото вървяло зле. Тогава майка му решила да поеме нещата в свои ръце. Свалила гащичките на момченцето и започнала да говори: – Вижте, господа съдии, вижте! Може ли моето момченце с едно такова малко нещо да изнасили? Може ли? С такова малко нещо как ще изнасили? С едно такова малко нещо не може да изнасили! Тогава момченцето прошепнало на майка си: – Мамо, не ме пипай толкова, хихихи, защото-о-о… ще загубим делото…
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
