Отговори на въпроса "Защо се дънят компютърните програми" от гледна точка на различни религии и учения: Юдаизъм: Не трябва да се задава въпросът защо се дънят програмите. Трябва да се чака новата версия! Католицизъм: Първата програма беше безгрешна. Но когато се опита да работи на компютър Apple, започна да се дъни. Всички програми са версии на първата програма и съхраняват нейните грешки с цел съвместимост. Православие: Не трябва да се задава въпроса защо се дънят програмите. Да се ползват нови версии (особено западни) също не трябва. Не трябва да се интересуваме дали дадена програма работи или не. От значение е само какво става след нейната де-инсталация. Протестантство: Програмистът така обича своите програми, че им позволява да се дънят и успиват. И въобще, трябва да се обръща повече внимание на неработещи програми. Това, естествено, няма да ги поправи но пък е доходоносно. Свидетели на Йехова: Само ние притежаваме истинската програма, премахваща всички софтуерни проблеми. И сме готови да я предложим на всички практически безплатно. Но тя няма да работи ако вие не повярвате, че тя наистина поправя всякакви софтуерни проблеми. Ако сте я инсталирали, а проблемите не са исчезнали, значи вие не сте повярвали в нея. Мормони: Програмите се дънят, защото ги пускат на неправилни компютри. Правилни компютри имаме само ние! Съвсем близо сме до момента в който ще разберем как да ги включим. Мюсюлмани (сунити): Ако дадена програма греши, то тя е невярна. Невярните програми трябва да се изтриват. Безпогрешни са само вярните програми. Ако вярната програма казва, че 2 по 2 прави 5, то всички програми даващи други резултати грешат. Мюсулмани (шиити): Само един програмист е писал вярни програми. Верни са също така и техните следващи версии. Всички останали програми са неверни по определение. Индуизъм: Програмите се дънят поради това, че в тях е имало грешки още преди тяхната инсталация, когато са били други програми на други компютри. След де-инсталация те отново ще станат други програми и ще се дънят заради сегашните си грешки. Коригиращи версии няма да помогнат защото всичко е предопределено. Будизъм: Програмите се дънят поради това, че вие си задавате този въпрос. Грешно е да се стремиш към избавяне от софтуерните проблеми чрез коригиращите версии – те просто ще умножат проблемите. Няма никаква разлика между софтуер и хардуер, програма и програмист. Програма, избавена от проблеми изпада в нирвана. Програмите изпаднали в нирвана не се дънят защото няма нужда да работят. Дзен-будизъм: Дъни ли се програма, която разпечатва сама себе си? Как изглежда програма, незаписана на нито един дисков носител? Веднъж един ученик попитал своя учител как да се избави от грешки в програмите и учителя му дал вируса CIH. Един друг ученик казал на учителя си, че иска да има програми без грешки. – Глупак! – извикал учителят, – А защо не искаш грешки без програми? – и ударил с хард диска си ученика по главата. Ако вие още не сте получили просветление, няма за какво да говорим. Даоизъм: Програмна грешка, която може да се открие не е истинска програмна грешка. Коригираща версия, която е възможно да се напише не е истинска коригираща версия. Конфуцианство: Програмите се дънят поради неразбирането на ред неща. Всички опити да се поправят програмите с помощта на коригиращи версии (както правят западните варвари) противоречат на етикета и трябва да се избягват. Единствено напълно-мъдрият ще осъзнае истинския смисъл и необходимост от способността на програмите да се дънят. Сатанинство: Всяка програма има право да се дъни. Срамът от програмните грешки е християнска пропаганда. Растаманство: О, и програмите ли? А откъде си намират трева? Атеизъм: Вярата в така-наречената "коригираща версия" на дадена програма е заблуда на потребителя. Способността на програмите да грешат – това е обективен природен закон и в случая нищо не можеш да направиш. Социализъм: Програмите се дънят поради неравенството. Различните програми имат различен размер, разширение и се нуждаят от различно количество памет. Коригиращите версии не биха помогнали в борбата срещу програмните грешки защото отстраняват последствията а не причините за възникването им. Всички програми трябва да се уеднаквят, да се унищожат всякакви опрационни системи освен една, да се изземат всички PC от потребителите и вместо тях да се внедри един главен компютър. Комунизм: Програмите се дънят поради вредителство! Да се разстрелят програмистите. За всеки случай, да се разстрелят и производителите на компютри. Въобще, защо са ни някакви си там програми? Та ние вече си имаме Програмата на Партията! Нацизъм: Програмите се дънят поради същата причина поради която и няма вода – евреите! Фройдизъм: По принцип, всички графични среди (като Windows например) са предназначени главно за разглеждане на порно-снимки. А текстовите редактори – за порно-текстове. А езиците за програмиране – за написване на графични среди и редактори, използвани за разглеждане на порно-картинки и порно-текстове. Ако програмите се използват за други цели – то те неизбежно се дънят. Екзистенциализъм: В края на краищата не ни интересува защо се дъни дадена програма. Ако вие задавате такъв въпрос, то значи вече имате и коригираща версия. Феминизъм: Програмите се дънят поради дискриминация на разширенията! И въобще, всичко това са го измислили шовинистическите свине от поддръжката, дето се боят да не би да загубят работата си. Сексуални малцинства: Да се каже за дадена програма че се "дъни" – това е оскърбителен предразсъдък! Това е просто една особеност в повече с която междувпрочем може да се гордееш. Всъщност, такива особености имат и много знаменити програми като Microsoft Windows, Netscape Navigator и Borland Delphi! Организации против абортите: Дънещите се програми също имат право на инсталация! Green Peace: Програмите се дънят поради замърсяването на околната среда! Преди 500 години, когато промишлеността не е тровела Земята, никой и не е чувал за софтуерни проблеми. Нима не е така?
Млад аптекар отишъл да се обучава при друг, по-възрастен. Наложило се, обаче стария аптекар да излезе по работа. За да не стане грешка заръчал на младока да обслужва само най-леките случаи и излязъл. Върнал се след няколко часа и попитал заместника си: – Е, как мина работния ден? – Нормално. Имах три случая-един с разстройсво, един със запек и един с кашлица. – И ти какво им даде? – попитал с интерес стария аптекар – И на тримата дадох рециново масло – отговорил с гордост ученика. – Как на всички едно и също – ужасил се ветерана – Това са различни диагнози. – А, и тримата ги излекувах моментално. – Как така? – Ами този с разстройството се затича, после изведнъж спря и махна с ръка. – А този със запека? – Той си ходеше спокойно, но изведнъж се затича – продължил с обясненията си младия аптекар. – А този с кашлицата – вече отчаян попитал възрастния човек – И него излекувах! Ей го там, седи на ъгъла и не смее да се изкашля!
Бизнесмен решил за първи път в живота си да отиде в данъчното и да декларира доходите си. Започнал да разпитва приятелите си, как да се облече. Един му казал: – Облечи се като скитник, може да мине номера и да платиш по малко данъци! Друг пък го съветва: – Защо като скитник, бе? По-добре се облечи изискано. Нека мислят, че си авторитетен човек. Може да се уплашат и да ти вземат по-малко… Накрая бизнесменът пита жена си. Жената: – Слушай сега, какво ще ти кажа. Когато щяхме да се женим, майка ми ме съветваше да се облека с дълга рокля. Ти пък искаше да съм с къса рокля с цепка… – Не мога да разбера, защо ми разказваш всичко това!? – Затова защото, с каквото и да си облечен – все едно накрая ще те прекарат…
На път за вкъщи пиян измислял какво да направи, за да не разбере жена му, че е пил. „Ще се прибера вкъщи и ще седна да чета, – накрая измислил той. – Жена ми ще види, че чета и ще си помисли, че съм трезвен“. Така и направил. След малко жена му влезла в кухнята и го попитала: – Какво правиш? – Чета, – отговорил мъжът. – Идиот! – изкрещяла жената. – Веднага затвори куфара и отивай да си лягаш!
Мъж се връща от посещение при лекар. Жена му нетърпеливо го пита какво е станало. – Отначало докторът каза, че с моята болест мога да живея до петдесет години – отговаря съпругът. – Но като му казах, че вече съм на четиридесет и девет, след кратък пазарлък стигнахме до съгласие, че ще умра на седемдесет…
