Кратка история на Русия (отчасти и нашите страни). 1907 г. Жандарм конвоира болшевик към затвора. 1917 г. Болшевик конвоира жандарм към затвора. 1937 г. Болшевик и жандарм лежат в затвора. 1997 г. Стар – престарял жандарм вижда на улицата стар – престарял болшевик да продава гевречета. Жандармът ехидно се усмихва и пита: – Хе, хе, нима навремето бащицата – цар ти забраняваше да търгуваш с гевречета, а?
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: – Имате ли бойни патрони? – Да, господин капитан! – Дайте ми ги… Това ли е всичко? – Да! – Повече нищо ли не остана? – Само един патрон, господин капитан. – Дай ми го и него! – Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…
Приятел на известен банкер се оплакал, че има да взема от свой длъжник 1000 долара, но не може да го осъди, защото няма никакъв документ. – Пиши му – посъветвал го банкерът – веднага да върне тези 1500 долара, които ти дължи. – Но той ми дължи 1000 долара! – Именно. Той ще побърза да ти пише, че е взел от тебе не 1500, а 1000 долара. Това писмо вече ще бъде документ, с който ще можеш да го съдиш.
На учения, сержант се обръща към войник: – Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Разбира се, – отговаря Петров – Вземи братче! – Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Съвсем не, господин сержант!
Въпрос: Каква е новата бойна тактика на китайците. Отговор: Да се движат на малки групи от по два милиона.
На шефа на митницата му писнало хората постоянно да говорят колко корумпирани са митничарите и колко пари са натрупали. Събрал един ден подчинените си и им казал: – От утре да не съм видял някой да идва на работа с Мерцедес или БМВ. Всички ви искам с автобус! На другия ден отишъл шефът на работа, погледнал през прозореца и… целият паркинг бил задръстен с автобуси!
Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер. "Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста." – помисли си Щирлиц.
– Погледнете тук! Не виждате ли, че приемното ми време е до шест вечерта? – Виждам, докторе, но кучето, което ме ухапа сигурно не знае да чете!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."
