При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
– Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! – казва Марийка. – Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? – отговаря приятелката й.
Новодошъл в хотел: – Какво е това на ценовата ви листа? – Бълха господине. – Аз лично нямам нищо против, че имате бълхи в хотела. Но когато излизат да видят в коя стая ме настанявате – това вече на нищо не прилича!
Трима си разговарят: – Аз съм историк. Изследвам индианската култура и затова карам червен джип Grand Cherokee. – Аз пък имам фирма за светещи реклами. Затова колата ми е син Crysler Neon! – Ами аз какво да кажа… Аз работя в една лаборатория за анализ екскременти. Затова колата ми е кафяв Ford Probe!
Наемат мъж на работа и го разпитват за биографията му: – Какво сте работили? – Ами най-напред работих в КАТ. – Така-а-а… катаджия. – записва си интервюиращият. – После бях в една охранителна фирма. – Охранител значи. – записва пак интерюиращият. – После пак се върнах в КАТ. – Ясно – мърмори си интервюиращият – записвам: катаджия-рецидивист.
Катаджия отивал на работа, обаче навън валяло, студено… Стоял на пост, минавали малко коли, той направо замръзнал и се прибрал вечерта бесен като куче. Казва на сина си: – Донеси си бележника! Изплашил се синът и отишъл при майка си: – Имам двойка, какво да правя? – Дай тук бележника. Донесъл го синът, тя сложила вътре 20 лева и момчето го занесло на баща си. Отворил го той: – Ох, слава богу! Поне в къщи всичко е наред!
Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: – Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? – Автомат! – отговорил войника. – Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? – Автомат! – казал войникът след дълъг размисъл. – Не е, това е маргаритка – отчаяно казало момичето – Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. – Е не знам! – Това е жаба. – Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.
