9439
– Иванчо, тази нощ едно ангелче ти донесе сестричка. Искаш ли да я видиш? – Не, татко. Аз искам да видя ангелчето.
Край Дъбниците се блъскат две коли. Излизат двамата водачи и си разменят укори: – Колега, що не внимаваш – не виждаш ли, че на регистрационния ми номер пише "Лч", което значи "луд човек"?! – А ти бе, ловчанлията, не виждаш ли, че на моя пише "Пл", което значи "по-луд"?! – отвърнал плевенчанинът.
Сър Джон вика на слугата си: – Том, искам гореща вана! – Сега сър, веднага я освобождавам!
– Келнер, на кокошката, която ми донесохте единият й крак е по-дълъг от другия! – Вижте какво, господине, вие за какво поръчахте кокошка, за да я ядете или да танцувате с нея?
След премиерата публиката крещи: – Автора! Автора! Директорът на театъра се обръща към автора: – Трябва да излезете. – Не, жив няма да се дам!
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
– Келнер, да имате жабешки бутчета? – Не, господине аз просто така си вървя…