10329
Полицай звъни на вратата. Отваря му домакинята. – Вие ли се обадихте в управлението, за да кажете, че мъжът ви го няма и трябва веднага да дойда? – Извинете, сбъркала съм номера!
Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
Полковник на ръба покрива на казармата: – Редник Петров, клекни! Редник Иванов – прав до него! Редник Костов – наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред! Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника: – Господин полковник! Време е за вечерната проверка! – Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса…
Пиян човек спира случаен минувач: – Страшно се извинявам, бихте ли ми направили една услуга? – Каква? – Да преброите колко цицини имам по главата. Човекът преброява старателно и казва: – Три. – Я гледай – радва се пияният. – Че аз съм си почти у дома! Остават ми само два стълба и съм си вкъщи!
Значи, кара си една мутра новото BMW и спира на един светофар. До него спира някакво невзрачно трабантче. Мутерът го изглежда сърдито, дава газ до дупка и изчезва напред, но на следващия светофар трабантчето пак до него. Още по-вбесен, мутрата дава газ на червено и пак изчезва напред. Но въпреки това, на следващия светофар трабантчето пак е до него. Вече окончателно разярено, борчето излиза от колата, отива до трабантчето и сърдито пита шофьора: – Е, сега кво? Онзи го поглежда небрежно и още по-небрежно му отговаря: – Как какво? Сега на втора…
Попитали радио "Ереван": – Какво е общото между бременна осмокласничка и трабант? От радиото отговорили: – И двете са пълен позор за семейството.
Старши командир казал на войниците: – Кой казал на командира че има дървена глава? Войниците: – Ние не сме казали на командира, че има дървена глава. Ние му казахме да си сложи каската, защото прелитаха кълвачи.
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: – Кажи, Иванчо. – "Подсъзнание", госпожо. – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи "подсъзнание"? – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче… – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.
Тече изпит. Студент не знае нищо и професорът решава да му пише двойка. – Е, това е – казва професорът – дайте си книжката. – Почакайте – казва студентът – нека аз да ви задам един въпрос, ако ми отговорите – пишете ми двойка, ако не – тройка. – Добре. – Как са забива червей в земята? – Не знам. – Залива се с цимент и се забива. – Добре, дайте си книжката. На другия ден професорът вижда студента в института, отива при него и му казва: – Дайте си книжката. Поправя тройката на шестица и вади едно шоколадче. – А това е от жена ми.