В министерството на земеделието започнали да развъждат лъвове. Всичко вървяло много добре, докато не се случило произшествие и се наложило да пратят лъвовете в зоологическата градина. Стоят там лъвовете и единият се кара на другия: – И защо ти трябваше да ядеш чистачката? Да беше взел пример от мен – изядох петнадесет чиновници и никой не забеляза.
Джентълмен казва на дама, негова съседка: – Мадам, вчера чух Вашето пеене. Тя, изчервявайки се: – О! Просто убивам така малко време! – Избрали сте страшно оръдие, мадам.
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
Питат един министър: – Вярно ли е, че в страната има голяма безработица? – Не е вярно! Тия гнусни слухове ги разпространяват разни, които си нямат работа…
Клиент си поръчва в кръчмата ракия. Отпива от нея: – Ох, отървах се! Това се повторило няколко пъти. На отсрешната маса го наблюдава слисан посетител. – Случило ли Ви се е нещо, господине? – Да. Бях при при една дама. Съпругът и дойде и да излезем от положение тя ми даде да изгладя прането. Като приключих ми плати 5 лв. и дойдох да ги изпия и да забравя този ден. – В бл. 7 ли бяхте? – Да. – На 3 ет. – Да. – С-во Боневи. – Да. Но Вие откъде знаете? – Това, което ти си изгладил, аз вчера го изпрах.
