Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 916

    Доктор казва на пациента: – Много сложен случай. Вие не пиете лекарствата, които ви предписвам, не спазвате диетата, нарушавате режима и което е най-лошото се чувствате все по-добре.

  • 3621

    "Не се притеснявайте на матурата да напишете за мотивите за пълненето и празненето,както и за ритуалното изяждане на децата в поезията на Ботев" Учителка по литература

  • 7365

    Разговор между мъже: – Роди ми се детенце. Нарекохме го Наташа. – Хубаво име. – Абе хубаво, ама ще се поизмъчи момчето с него.

  • 8924

    – Иванчо, канарчето е изчезнало някъде! – Странно, само преди пет минути го прахосмучих и то си беше на мястото.

  • 9288

    Питат Радио Ереван: – Как е най-добре за народа – първо да се увеличат цените и след това заплатите или обратно? Радио Ереван мълчи – на политически въпроси не отговаря. Втори въпрос: – Как е най-добре за булката да бъде облечена в първата брачна нощ – с копринена или памучна нощница? Радио Ереван отговаря: – Все тая, и в двата случая ще бъде наебана. Отнася се и за първия въпрос.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 1915

    Наркоман стои посред зима до отворения прозорец на стаята си. Влиза майка му: – Ама какво правиш! Затвори прозореца! – Защо? – Ами виж колко е студено навън! – И като затворя, навън ще се стопли ли?

  • 4079

    Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвьрля през прозореца. Учителка по химия в 91 НЕГ.

  • 11198

    Един човек отива в ресторант, поръчва си пилешка супа и три филийки хляб. Но още с първата лъжица изважда едно парцалче от супата. Вика келнера и го пита: – Извинете! Защо в супата ми има парцалче? Оня му отговаря: – Е, за 35 стотинки черга ли искаш да ти сложим!?

  • 8668

    Щирлиц влезе в синагогата, където течеше служба.– Боже мой и тук пълно с евреи – помисли си Щирлиц.

  • 7239

    Главата на Никифор е взета за направата на чаша, наречена нарицателно "Никифорова кратуна". Кандидатстудентски

  • 4738

    "Проглас към Евангелието" е реклама на словото от онова време. Из ученическо съчинение

  • 9833

    – Скъпи, виж кой ни е дошъл на гости – мама! – И докога ще остане тук? – пита раздразнен мъжът. – Ами докато ви омръзна – отвръща тъщата. – Ееее, остани поне за едно кафенце, де…

  • 2383

    Доктор към пациента: – Имам за вас две новини, добра и лоша. – Кажи хубавата? – Ами тази болест сигурно ще я нарекат на твое име.

  • 10218

    Майката поучава малката си дъщеричка: – Миличко, ти си на 6 години и трябва да си лягаш в 6 часа. Като станеш на седем, ще си лягаш в 7 часа, а на 8 – в 8 часа. – Сега разбирам защо татко много често не се прибира нощем.

  • 4878

    Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: – Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: – Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!