Момиченце си играе на улицата. Изведнъж намира пистолет. На пистолета пише: "На старшина Петров, за отлична десетгодишна служба в полицията…". Оглежда се момиченцето и вижда на кръстовището един полицай. Притичва до него и пита: – Чичко, чичко, това да не е твоят пистолет? – Не малката, не е моят, моят вчера го загубих…
Един грешник, който умрял от студ на Антарктида попаднал в ада. Дяволът го хвърлил в пеща, затворил вратата и зачакал. Чакал, чакал обаче нищо. Ония нито пищял, нито викал и той решил да отвори, за да види какво става. И тогава какво да види, грешникът се свил в единия ъгъл на пеща и му вика: – Вратата, вратата, затваряй вратата.
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Докторът пита първокласник:– Някакви оплаквания от уши и нос?– Да, пречат ми като си обличам пуловера.
Лекарят към пациента: – Ако не пиете ще си удължите живота. – Абсолютно вярно, докторе. Вече една седмица как не пия, а ми се струва, че е минала цяла година.
Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: „Марийка е от добро семейство, тя няма да пие“. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: „Марийка е от добро семейство, няма да пуши“. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита:– Защо си дошла с училищна униформа?– Ами, нали утре сме на училище…
Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара "Ж". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота е "П". – Защо? – учудила се учителката. – Защото най-хубавите работи започват с буквата "П": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.
