1609
Само чудо спаси сервитьорка от "Двете халби", след като случаен куршум я удари в меките части, където стоял мобилният й телефон. От статия във в."Стандарт" (27.08.2002)
Детска градина. Следобедният сън е минал и малко момичнеце се опитва половин час да си обуе панталонките. Нищо не се получава, защото ту двата крака попадат в единият крачол, ту го обува наопаки. Към нея се приближава учителката и пита: – Как върви обличането? Момиченцето се изправя, запотено, запъхтяно и със злобен глас казва: – Точно, както казва мама нощем на татко: "Дълго, уморително и безрезултатно!"
Журналист към Костов: – Какво бихте направили ако имахте сто хиляди долара? – Само сто ?!… Вече не си спомням, това беше толкова отдавна…
Двама наркомани вървят по крайбрежната улица, а срещу тях – двама полицаи. Полицаите ги спират и питат: – Момчета, да сте виждали тук един труп? – Не, нищо не сме видели. Полицаите отминават. Наркоманите разместват тревите около реката и сритват безжизнено тяло във водата: – Плувай си спокойно, пич, прикрихме те!
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
– Колко ще платя за три снимки? – За това ще говорим по-късно. Сега трябва да се усмихвате…