4673
Точно как ще бъде формулиран въпросът е отделен въпрос .В час по химия ЕГ Христо Ботев-Кърджали
Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към поручик Ржевски: – Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите! Поручик Ржевски: – Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Влиза един човек при бръснаря и пита: – Колко ще трябва да изчакам за да се подстрижа? – Около два часа – отвръща бръснарят. Човекът си тръгнал. Същото се повтаря и на следващия ден – същият човек влиза, пита колко трябва да изчака и си тръгва. На третия ден се повторило същото и бръснарят казал на помощника си да проследи човека и да му каже къде отива. След около 10 минути помощникът се връща и се смее. Бръснарят попитал: – Какво се смееш бе? Видя ли къде отиде? Помощникът отвърнал смеейки се: – У вас.
Един телевизионен техник бил повикан в една къща. Но домакинята била толкова красива, че човекът не можел да свали очи от нея. Когато най-после техникът свършил с работата си, домакинята му платила и казала: – Аз… искам да ви помоля за… нещо необичайно. Но трябва да ви помоля да го запазите в тайна! Техникът бързо се съгласил. Жената продължила: – Малко ми е неудобно да говоря за това, но… моят съпруг, иначе е много свестен човек, но… има… физическа слабост. Дори, бих казала, че не може да се справя с някои неща. Исках да ви помоля за това още от мига, в който ви видях на врата. Аз съм жена, а вие сте мъж и си помислих, че бихте могъл… Техникът веднага отвърнал: – Да, да, да… – Бихте ли преместили този хладилник?
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: – Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: – Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? – Два часа Сибир ми стигат…
– Значи вие сте парашутист? Знаете ли, аз никога не бих скочил с парашут! – А аз никога не бих скочил без парашут.