11236
Един мъж отива при личния си лекар и казва: – Докторе, дайте ми хапчета против алчност! Много, ама МНОГО ви казвам!
Апартамент в краен столичен комплекс. Голи стени. На голия под са постлани вестници. На вестниците седи наркоман и преглежда стари билети от лотарията. В ъгъла е поставена табуретка. На нея седи бабичка и гледа телевизор, който седи на земята. Наркоманът: – Мамичката му и късмет! Бабката: – Какво се е случило, синко? Наркоманът: – Пак сме загубили от лотарията. Този път телевизора!
Учителката вдига Иванчо и му казва: – Иванчо кажи две местоимения. Иванчо: – Кой, аз?
Две блондинки седят в кафене и си говорят за тяхна приятелка /също блондинка/. – Чу ли, бе, муцка, Десата се удавила лятото на морето? – Как така, ма? – Ми ходила на пристанището и паднала от кея във водата. – Ми тя нали можеше да плува? – Можеше, ама някой бил сложил табела „Плуването забранено“.
– Тази картина е струвала на художника цели три години труд. – Не може да бъде! – Така е. Нарисувал я е за две седмици, а през останалото време се мъчил да я продаде.
В една кръчма влизат митничар, данъчен и пожарникар. Започва голям купон – ядене, пиене , веселба… От всичко по много. Накрая се наканват да тръгват. Идва сервитьора и казва "350 лв.". Бавно се изправя пожарникаря и пита " Мога ли да видя разрешението от пожарната за заведението?". Сервитьорът смутено се връща назад, след малко идва отново: " 280 лв.". Изправя се данъчния: "Мога ли да видя счетоводните книги и да проверя касовия апарат?" Сервитьорът смутолевил "Извинете" и пак се връща. След малко идва за трети път и казва плахо " 200 лв." Митничарят го поглежда с досада и казва: "Абе добре бе двеста двеста, аре давай ги, че да тръгваме".