– Татко, викат те на малка родителска среща. – Как тъй малка бе? – Аз, ти и директора. – Защо? – Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. – Татко, пак те викат. – Защо? – Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. – Татко, пак те викат. – E, тоя път няма да отида. – Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
Умряли в един ден един поп и един шофьор, качили се заедно при Свети Петър, за да влезнат в рая… – Накъде бе попе, ти си за ада бе, само шофьорчето е за тука! – казал Свети Петър. – Ама, аз такова нали съм божи служител, аз нали таковата се молих… – заоправдавал се попа. – Знам те аз тебе, докато в твоята църква всички спяха, в неговия рейс всички горко се молеха…
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
