11448
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
– Келнер, надписали сте ми сметката! – Това е невъзможно, господине! – Възможно е, днес сме седми, а не седемнайсти!…
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
– Чух, че вашата фирма търси нов касиер? – Да, и стария също го търсим…
Петка и Чапай карат самолет. – Петка, уредите? – Двайсет! – Какво двайсет, бе?! – А ти какво "уредите"?
– Иванчо, защо по цял ден се търкаляш на дивана и нищо не правиш? – Тренирам. – Какво? – Ами като порастна, нали ще ставам татко.
Три мутри се возят в кола. Изведнъж колата им изгасва. Звъни единия на шефа по мобифона: "Шефе колата изгасна, какво да правим?" Шефът отговоря: "Взимайте каквото искате от колата и тръгвайте към мен." Първия взема мобифона. Втория взема едно шише с вода, а третия откъртва вратата и я взема с него. Когато пристигат при шефа, той пита първия, защо е взел мобифона? Той отговаря: "Ако нещо стане да ти звъннем." Шефа пита втория за какво му е шишето с водата. Той отговаря: "За до пием като ожаднеем." Пита третия: "Ти защо откърти вратата?" "За да си отварям прозореца като ми стане топло."
Заекът и мечокът пътуват заедно във влака. По едно време във вагона влиза кондукторът и почва да проверява билетите. Мечокът се шашка: – Ами сега, аз съм без билет… – Аз пък си имам – радва се заекът. – Защо не ми го дадеш на мене да го покажа, а ти ще се скриеш в джоба ми докато мине проверката? – предлага мечката. Навива се заека, скрива се. Идва кондукторът. Перфорира билета и пита мечока: – А какво е това в джоба ти? Мечока се тупа силно по джоба, вади заека оттам и казва: – А, нищо особено, снимката на един приятел…
В час по биология учителката пита: – Деца, ако някой от вас има близък, който може да имитира някакво животно нека да се обади! Иванчо веднага вдигнал ръка: – Госпожо, моя дядо може да имитира вълк. – Чудесно Иванчо! И така – следващия час ще учим за вълка. Довел Иванчо дядо си и в края на урока учителката казала: – А сега дядото на Иванчо ще ни покаже как вие вълка. Чакали всички да го чуят, но дядото даже не вдявал какво се иска от него. Учителката помолила отново, но пак тишина. Тогава се намесил Иванчо: – Госпожо, вие неправилно формулирахте задачата на дядо ми. – Дядо, можеш ли я оправи тая? – Аууууууу!