Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 4783

    Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова. – Странно – казва поручикът – защо беседките се наричат беседки, а не другояче? – Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва. – Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…

  • 2775

    Иванчо се прибира злобен от училище, хвърля учебника по биология на масата и казва на родителите си: – Съблечете се и легнете на леглото! – Ама Иванчо, как така! – И почвайте веднага да ми показвате как точно ме е донесъл щъркелът!

  • 415

    "№ 29 отиде до тоалетната и повече не се върна!" Забележка в дневник

  • 9724

    Справка на Министерството на Вътрешните Работи: "Вчера ст. лейтенант от полицията Георгиев забелязва в ЦУМ особено опасен рецидивист и открива пистолетен огън. Престъпникът не е намерен сред убитите и ранените."

  • 2234

    В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути: – За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението. Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце – парашутът не се отворил. Дръпнали лявото – пак нищо. Чапай казал: – Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!

  • 10926

    Автоинструнктор съветва курсист: – Момче, запомни каво ще ти кажа, най-много трябва да се пазиш от пияните шофьори. Ако подозираш, че някой е пиян веднага спирай и го изчакай да отмине. На второ място по опасност са таксиджиите. Те правят каквото си искат, спират рязко и не дават никакви мигачи. На трето място са мотористите. Те са луди младежи, които се мислят за безсмъртни и карат с 200 в града. – А жените шофьорки?! – Ееех – въздъхнал инструктурът – щом ме питаш, ще ти кажа. Жената-шофьор е като пиян таксиджия на мотор.

  • 8447

    Приятелка пита младоженката няколко дни след сватбата: – Е, как е сега секса? – Лошо. Тъкмо почнем, и мъжът ми се върне от работа.

  • 9930

    Иван Вазов е готин пич, не само като писател, но и като човек. На изпит по литература

  • 7170

    Един борец казал на друг: – Абе, казаха ми, че единият ми мигач не свети. Сега ще го включа, а ти гледай дали работи. Другият борец погледнал мигача и казал: – Работи… не работи… работи… не работи…

  • 1880

    Жена, след свиждане с мъжа си, отива при началника на затвора и го моли: – Не можете ли да намерите на мъжа ми някаква по-лека работа? – Че къде по-лека от това?! Та той лепи марките на писмата! – Странно, а на мен ми се оплака, че копаел подземен тунел…

  • 9271

    Еденето е у фурната. Еш! Селски лаф

  • 9164

    Между драматурзи: – Щом пуснаха завесата след премиерата на новата ми пиеса и залата гръмна от аплодисменти! – И какво беше нарисувано на завесата?

  • 9178

    Младоженка посреща съпруга си: – Скъпи, познай какво съм ти сготвила! – А може ли да гадая, докато обядвам?

  • 6232

    На пътя, където скоростта е ограничена до 60 км в час полицаят спира стара кола. – Вие карахте с осемдесет километра – казва полицаят. – Ще ви глобя. – А може ли да запишете в протокола, че съм карал със сто и двайсет километра? – Защо? – За да продам тази бракма по-скъпо.

  • 6959

    Двама приятели си седели край шосето и пушели трева, при което покрай тях профучала пожарната с включена сирена и най-малко 100 км/ч. Двамата поседели, поседели и след малко единият казал: – Братче, започнах да си мисля, че тия пичове с червената кола ще останат цяла вечност тука!

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)