Млад режисьор правил първият си филм. Поискал от директора да му се осигурят 5000 души статисти за една армия и още 7000 за другата, за да направи грандиозно сражение.– Ти луд ли си, бе? – възкликнал директорът. – На 12 000 души кой ще им изплаща хонорарите?– Не се бойте! – отвърнал режисьорът. – Стражението ще бъде с истински патрони.
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
Отиват двама арабски терориста-камикадзе на задача. Първият:– Кажи, Мехмед, вълнуваш ли се?Вторият:– Че как! За първи път ми е все пак.
– Имате ли някаква работа за мен? – разпитва безработен човек в строителна фирма. – Може и да се намери… Какво сте работили преди да останете без работа? – Занимавах се с политика. Бях министър. – И вие смятате, че в строителството има работа за бивши министри? Питам ви, какво може да прави един министър в строителството? – Мисля, че бих могъл да правя първата копка на всяка нова сграда…
Двама студенти си говорят и единия пита: – Абе приятел, я кажи как да се отърва от тия хлебарки бе, пробвах с отрова, с къщички, с чехли ги бих – все нови и нови, няма край, ще се побъркам. – А ти с тебешири пробва ли? – Как така с тебешири, те убиват ли ги? – Ами не, ама поне си рисуват кротичко в ъгъла.
Човек отива на преглед, влиза при доктора и казва: – Докторе, имам амнезия! – Какво имаш? – Какво имам?!!
Затворникът към тъмничаря: – Моля ви да предадете това писмо на моя адвокат. Той е в съседната килия.
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
