На един човек члена му бил много малък, а на брат му-голям. Той отишъл на доктор: – Докторе, члена ми е много малък, а на брат ми е голям. – Вземи тия две лекарства. Ти изпий червеното, а на брат ти дай зеленото. Човекът си тръгнал. Но вкъщи объркал лекарствата. След една седмица отива на контролен преглед. – Докторе, члена ми стана по-малък, а на брат ми още по-голям – А къде е брат ти? – Ей го там горкия, не може да вземе завоя.
Три хилядната година. Правят се разкопки. Археолозите открили полицейска стоп-палка. Никой не могъл да каже какво е това и затова отишли при старейшината. Старейшината взел стоп-палката в ръце повъртял я малко и казал: – Някога, много, много отдавна са живели един вид ченгезаври от племето Кат и те, с тези пръчици са си изкарвали прехраната.
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
По време на бал на висшето общество, поручик Ржевски се приближава изотзад към Наташа Ростова и й прошепва на ухото: – Ех, Наташа, сега такъв неотразим виц ще Ви разкажа, че гърдите Ви ще паднат от смях! Наташа Ростова се обръща, поручик Ржевски я поглежда, отстъпва назад и разочаровано казва: – Уф, виждам, че очевидно някой вече Ви го е разказал…
Доктор към пациента: – Имам за вас две новини, добра и лоша. – Кажи хубавата? – Ами тази болест сигурно ще я нарекат на твое име.
Две студентки от Софийския се разхождат вечер по улицата, едната от приложна математика, другата специалност логика. По едно ереме чули някой да върви след тях. Математичката направила някакви изчисления и казала: – С това темпо ще ни настигне след 30 секунди. Ако се разделим вероятността да хване едната от нас намалява с 50%. На другата й прозвучало логично и се съгласила. Срещат се на другия ден и математичката пита: – Какво стана снощи? – Ти се оказа права, мъжът ме настигна след 30 секунди. – И ти какво направи? – Ами вдигнах си полата. – А той какво направи?! – Той си свали панталините. – И после какво стана? – Е, по пътя на логиката с вдигната пола се бяга по-бързо, от колкото със свален панталон.
Актриса се връща у дома си и пита прислужничката: – Идва ли някой? – Само пощальонът. – Нещо за мен? – Не, госпожо, той е женен.
Млад режисьор правил първият си филм. Поискал от директора да му се осигурят 5000 души статисти за една армия и още 7000 за другата, за да направи грандиозно сражение.– Ти луд ли си, бе? – възкликнал директорът. – На 12 000 души кой ще им изплаща хонорарите?– Не се бойте! – отвърнал режисьорът. – Стражението ще бъде с истински патрони.
