Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал: – С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер. – Моля те пусни ме, не ща в ада – примолил се Кастро. – Не става – казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада. Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня. – Чакай, недей – примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера… – Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите – казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая. Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 – работното време свършило и вратите заключени. – Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките – казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл: "Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там…"
Попитали радио Ереван: Кой орган е най-напрегнат при самозадоволяване? Радиото мислило, мислило и отговорило:– Ушите…
Другарката пита децата: – Деца, кое е най-голямото нещо което може да лапне човек? – Ами ябълка, другарко. – Друго, деца? – Ами портокал, другарко. – Друго? Кажи, Иванчо. – Телевизор, другарко. – Е как така телевизор бе, Иванчо? – Всяка вечер когато си лягам чувам татко да казва на мама: "аре загасяй телевизора и го лапай".
Един човек отива в ресторант, поръчва си пилешка супа и три филийки хляб. Но още с първата лъжица изважда едно парцалче от супата. Вика келнера и го пита: – Извинете! Защо в супата ми има парцалче? Оня му отговаря: – Е, за 35 стотинки черга ли искаш да ти сложим!?
Младоженска двойка пътува в купето на влака с непознати. Младоженецът отваря шапмпанско и предлага на спътника: – Вино, сър. – Не, благодаря. – Тогава колбаси. – Не, благодаря. Тогава младоженката прошепва на ухото на мъжа си: – Скъпи, не сме се запознали! Първо трябваше да ме представиш! Младоженецът отново се обръща към непознатия: – Жена ми, сър. – Не, благодаря.
