Баща вампир учи малкото вампирче как да си набавя храна: – И сега, тати, набелязваш си 5-6 човека и после – смук малко от тоя, смук малко от оня и докато стигнеш до петия-шестия ще си напълниш коремчето. А малкото, понеже е тарикатче: – Ииииииииии бе тати, що пък 5-6 – не може ли само един и… – Ама тати – възмутено казал стария вампир – ние сме вампири, не сме адвокати.
Няколко дни след сватбата младоженката се обажда на майка си: – Край! Развеждам се! И никога вече няма да се женя за журналист. – Ама какво е станало? – Представи си – да вземе и да публикува любовните ми писма във вестника си! – Е, какво толкова… Би трябвало да се радваш даже. – В хумористичната страница!
Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите" така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. – Абе, сине, тези врабчета са с краката нагоре! – рекла старицата. – Нищо, бабо! Ние нарочно – да не ти нацвъкат килима!
При една експедиция самолет се разбива в джунглата. Оцелява само един човек. Вървейки си из джунглата, среща лъв. Лъвът решил да изяде човека. Човекът започнал да се моли: – Господи, дай на този лъв християнски чувства! След малко лъвът се изправил, скръстил ръце и казал: – Господи, благослови обяда ми!
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: – Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: – Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?
Един мъж отива при личния си лекар и казва: – Докторе, дайте ми хапчета против алчност! Много, ама МНОГО ви казвам!
