8141
– Защо си продаде тромпета? – Защото съседът си купи пушка.
В час по математика учителят чете условието на задача: – Строяща се къща има стълбище състоящо се от пет части, като всяка част има по двайсет стъпала. Колко стъпала трябва да измине човек, за да се качи до последния етаж? – Всичките – отговаря Иванчо.
Затворникът към тъмничаря: – Моля ви да предадете това писмо на моя адвокат. Той е в съседната килия.
Отива един мъж на плаж. Плажът пуст. Съблича се мъжът чисто гол и влиза да поплува. След малко тръгва да излиза и какво да види на пясъка се изтегнала една хубавица и чете книга. Какво да прави? Връща се обратно във водата, гмурка се и започва да търси по дъното нещо, с което да се прикрие. По едно време намира някакво нощно гърне. Взима го, слага си го отпред и излиза от водата. Приближава се към девойката успокоен и казва: – Привет! – Здравей! – Какво правиме тука на плажа? – Книжка четем. – За какво е тая книжка? – Как да узнаваме мислите на мъжете. – Ха! И какво си мисля аз сега? – Ами мислиш си, че гърнето, с което си се прикрил, има дъно…
Трима пастори обсъждали проблемите, които имали с прилепите в черковните тавани. Първият казал: – Аз пуснах вътре шест котки, но без резултат. Прилепите пак са си там. Вторият казал: – Аз поръчах да обгазят тавана, но и това не помогна. Пак гъмжи от прилепи. Третият казал: – Аз покръстих всички мои прилепи и ги направих енориаши. Оттогава не съм виждал нито един от тях!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"