– Сто мили в час? – изненадва се шофьорът. – Та аз се движех със скорост не по-голяма от петнайсет мили в час! – А може би ще кажете, че изобщо сте стояли на едно място? – ехидно пита полицаят. – Ами да! Практически направо бях спрял! – Чудесно! Глоба от сто долара! – За какво? – За спиране на непозволено място.
След няколко неуспешни опита да разреже месото си, клиентът вика келнера и му казва: – Вземете печеното обратно! – Не мога, сър, издраскали сте го.
В едно село имало една много красива, но също така много гупава мома. Често идвали ергени да я искат и се прехласвали по нея, но щом си отворела устата да каже нещо поклащали глава и си отивали. Един ден щял да идва да я иска най-личният момък в селото. Баща и казал: – Пено, сега като дойдат да не си казала нито дума! Само ще седиш и ще поклащаш глава! Дошли гостите. Всички хапвали, пийвали и разговаряли,а Пена само поклащала глава. – Ами тя таз мома май е много срамежлива, цял ден дума не каза. – казала майката на момчето. Пена се почувствала неудобно и ги запитала: – Ам" вий по кой път дойдохте, по горнию или по долнию? – Ами по горнию. – казал момъкът – Ам" да видохте там едно лайно? – Видохме, видохме! – казал момъкът. – Те това я съм го направила! – гордо казала момата…
Щирлиц видя наклонена кула. – Пиза… – помисли си Щирлиц – По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.
В замъка. Икономът влиза възмутен при лорда и му казва: – Извинете, сър, но това е безобразие. Не сте ми давали заплата от четири месеца. Лордът: – Извинен си…
