8342
Старшината Гърдю командва войниците: – Бегом от мен до другото дърво!
Старшината Гърдю командва войниците: – Бегом от мен до другото дърво!
Крикор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон, и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва: – Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
На репетиция на духов оркестър диригента прави забележка: – Втория тромпетист свири фалшиво! Глас от оркестъра: – Втория тромпетист още не е дошъл. – Добре, кажете му като дойде.
Митничар умира и попада в ада. Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада. Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино: – 1000 долара на червено. – Извинете, господине, не приемаме пари. Отива на бара: – Едно мартини с лед! – Не приемаме пари, господине. Влиза в ресторанта: – Супа от костенурки, стриди и шампанско… – Съжалявам, не приемаме пари… Митничарят отива при дяволите отново и пита: – Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари? – Не. – И защо? – Ами защото тука е ада за митничари…
Разговарят двама безработни: – Навремето ми казваха: "Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш" – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…