11843
Неделчо, прибирай се веднага вкъщи да обядва. Ще ядеш шамарите! Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
В лекарския кабинет звъни телефона, лекарят вдига слушалката и насреща му разтревожена жена: – Докторе, детето ми изяде 41 сладоледа и има 41 градуса температура. При което лекарят пита учуден: – Под нулата ли госпожо?
Студент пресякъл улица на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… Дожаляло му на полицая и го пуснал. След една година друг студент пресича на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… – А-а-а! – казал полицаят. – няма да ме излъжеш! Студентите завършиха миналата година…
Влакът е спрял на границата за митническа проверка. Към водача на голяма група, заела три вагона, дотичва една пътничка от първия вагон: – Митничарите направо ще ни разбият! Преобърнаха половината вагон с главата надолу, проверяват всичко! Ръководителят на групата вади две бутилки водка: – На, занеси им да пийнат. След малко оная се връща: – Не искат водка! – Добре, кажи на Ленчето от втори вагон да иде да ги оправи. След десет минути: – Лоша работа… Тя само дето не почна да танцува гола там – не я искат и това е… Продължават да проверяват целия вагон. – Тежък случай значи… Добре де, ето вземи тези пари и им ги дай. След още малко мадамата пак се връща: – И пари не искат. Замислил се водачът на групата и изведнъж викнал: – Викай полиция! Измамници! Това не са никакви митничари!
Един жираф, една топка и един слон решили да се бесят. Но жирафа бил много дълъг за да влезе в примката, топката нямала врат, а слонът скочил и счупил бесилката. Тогава решили да скачат от 8-мия етаж. Топката скача и започжа да брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1;1,2,3,4,5,6,7,8 – и започнла да се качва на горе. Скача жирафа и започва да брои: – 8,7,6,5,5,5,5,5 – и оставал на 5-я етаж. Скача слона и брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1 мазе, здравейте миньори, аз съм по-надолу.
Старичка Тойота лети с бясна скорост и на едно кръстовище се забива със страшна сила в чисто нов Мерцедес. От него изскача мутра, изважда шофьора на Тойотата и започва да го бие. Бие, бие и изведнъж забелязва че на дясната седалка седи дебеловрато момче, което се превива от смях. – Кво се хилиш, бе? – Абе, не видя ли, че колата е с десен волан. Тоя го взех на стоп да го закарам до болницата.
Раят и адът се скарали и раят казал на ада: – Няма да ви се размине! Ще ви съдим! Адът се захилил и казал: – Съдете ни! Всички адвокати са при нас…!
Съпругата на един гангстер е озадачена: – Защо слагаш заглушител на пистолета си? – Днес ще работя в една библиотека.