11126
Две приятелки си говорят: – Реших да продам кожения диван. – Защо? – Върху него изневерих на мъжа си, и сега ми е съвестно всеки път като го погледна. – Хм… Ако почна и аз така да продавам, у дома ще останат само полилеите.
Прибирайки се в четири часа сутринта съвсем пиян, мъжът се бои да не си навлече гнева на нежната си половинка. Чуди се как да мине незабелязан. Изведнъж лицето му просветва: – Дойде ми на ум!… Ще вляза в кухнята, ще събера всички тенджери, ще ги вържа с връв една за друга… и ще почна да се изкачвам по стълбата, като ги влача подире си… При такъв шум жена ми няма да ме усети!
В докторския кабинет. Докторът: – Съжалявам, господине, имам една много лоша новина. Получих изследванията ви. Остават ви 10… Пациентът: – Какво?! Години, месеци, дни?!… – 9, – 8, – 7, – 6…
В танков полк пристига внезапна проверка. По средата на плаца заварват един старшина. Проверяващият генерал се приближава към него и старшината се представя: – Старшина Петков, командир на танков корпус. Генералът остава като треснат: – Командир на корпус, старшина? Аз съм генерал и съм само командир на дивизия… Старшината наперено отговаря: – Ами то оръдието е на ремонт, двигателя го пропихме, само корпуса на танка остана…
Старшината строява ротата и командва: – Иванов! 50 крачки пред строя – ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: – Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! – По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!