Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: – Можеш ли да събереш момчетата на площадката? – Мога – казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: – Кажи сега какво изнасяш? – Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: – Какво става бе, човек? – Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата. – Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?
Младоженка е пред първа брачна нощ и се страхува, че не е девствена и ще разочарова мъжа си. Баба й я посъветвала да сложи една слива където трябва, младоженецът ще се пъне, ще бута, та докато сливата падне и така всичко ще се нареди. Момичето така и сторило, но през нощта мъжът й намерил падналата слива и я изял. Младоженката страшно се притеснила и веднага отърчала при баба си за съвет. Бабата й рекла: – Ама от какво толкова се плашиш бе, дъще… ти ако знаеш дядо ти навремето как цял пъпеш изяде…
На Иванчо ще му бият инжекция, но него го е страх и се дърпа: – Пуснете ме! Не искам! – Успокой се! Не боли, няма нищо страшно! – казва му сестрата. – Няма страшно, защото вие сте от безопасната страна на иглата.
Един мъж все ходел с много тесни обувки и един ден неговите приятели го попитали: – Абе защо не си купиш обувки, които да ти стават? – Как да ви кажа… то е дълга история. Имам грозна жена, която по цял ден ми мърмори. Тъщата живее при нас и тя мърмори. Децата все създават проблеми… – Това какво общо има? – Ами единствената ми радост е като се прибера вечер, да си сваля обувките…
