59
Ти сега си бляскай, пък аз на класното ще ти блесна в очите, после ще ти блесна и две двойки в дневника, за да има симетрия. Учител
Съдията: – Този човек твърди, че сте го захапали за ръката? – Но аз съм вегетарианец.
Полицай спира блондинка заради превишена скорост. – Може ли книжката! – Не знам за какво ме питате. Как изглежда това? – Това е такова нещо, на което има ваша снимка. Тя търси нещо в дамската чантичка и му подава огледало. – Сигурно ме питате за това. Полицаят го взима оглежда се и щастливо констатира: – Можехте отначало да ми кажете че сме колеги.
– Как се глади дамски чорапогащник? – С мъжка ръка…
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
Мутра се записала в туристическа фирма за екзотична почивка на Бахамите. На половината път самолетът се развалил и паднали на необитаем остров. Спасили се няколко пътника и мутрата. След една седмица запасите от храна свършили и настанал глад. Решили да теглят жребий и да изядат някой от групата. Теглят жребия и изяждат един от пътниците. След една седмица, още един. На третата седмица, жребият се паднал на мутрата. След като научил резултата, той вади мобифона и се обажда. След няколко часа пристига хеликоптер и прибира всички оцелели. Пътниците: – Защо не извика помощ по-рано?! Тука един друг се ядем, а ти? – Ами, щото мислех, че това влиза в стойността на екскурзията…
– Може ли утре да не идвам на училище? – пита Иванчо. – Майка ми ще прави пролетно почистване и трябвa да и помогна. – Изключено! – казва учителя. – Много ви благодаря! Знаех си, че мога да разчитам на вас.