Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: „Марийка е от добро семейство, тя няма да пие“. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: „Марийка е от добро семейство, няма да пуши“. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита:– Защо си дошла с училищна униформа?– Ами, нали утре сме на училище…
Става автомобилна катастрофа с много жертви. Единственият оцелял – една маймуна седяща на тавана на сплескан микробус. Инспекторът като на шега пита маймуната: – Ех да можеше да говориш, щеше да ми кажеш какво се е случило. Маймуната хваща едно шише и почва да имитира пиене. – Значи са употребили алкохол! А друго какво? Маймуната имитира биене на инжекция. – О, и наркотици… А друго видя ли? Маймуната имитира секс. – Ооо и това ли… А ти горкичката маймунка какво прави тогава? Маймуната хваща волана и почва да го върти имитирайки каране…
В едно високопланинско село група бабки намерили едно пакетче с пластмасови бъркалки за кафе. Чудили се какво е това и започнали да питат. Първо питали попа, а той им отговорил че не знае но ще попита в св. синод и ще им отговори. Попитали кмета – той им казал, че сьщо не знае но ще попита в общината и ще им отговори. В един момент се задава селският полицай и бабите го питат какво е това. Той погледнал бъркалките, почесал се по главата и отговорил – Елементарно – това, скъпи бабки, е разсад за прави лопати.
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст: "Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.
Една баба се качва в рейс и заговаря първия седнал човек, който вижда: – Моля ви се, ще ми отстъпите ли място? – Но… отзад е пълно с празни места! – Да… но аз не мога да стигна дотам. – Не можете ли да помолите някой да ви помогне, аз не мога да стана. – Моля ви. Така след 3-4 настоятелни молби от страна на бабата човекът казал: – Ехх… тогава ще карам прав!
Борец отива в скъп магазин да си купи часовник. Продавачът му препоръчва последен модел Ролекс: – Страхотен модел, пълен автомат, херметик – спокойно може да се къпете с него. Борецът го харесва и си го купува. След време влиза запъхтян в магазина с часовника на ръката и казва: – Абе брато, не ми каза откъде се пуска топлата вода.
Автобус пътува към далечно село. От задната част някой крещи на шофьора: – Ей! Капут! Карай по-бавно! Не возиш дърва! Малко по-късно същият глас: – Ей! Капут! Карай по-бързо, че ще закъснеем! Шофьорът започнал да нервничи….Отново същият глас: – Ей! Капут!… Шофьорът спира, хваща манивелата и тръгва към задния край на автобуса. На първата седалка седи една бабка, която решава да го успокои… – Капутчо, синко! Тия са се напили, не им обръщай внимание…
