Фермер купил млад петел, занесъл го вкъщи и го пуснал в курника. Приближил се старият петел към младия и му казал: – Давай да се надбягваме около курника, който победи той ще вземе всичките кокошки. – Съгласен съм. Хукнали те около курника. По едно време фермерът изскочил от къщата с пушка в ръка, застрелял младия петел и ядосано казал: – Шести петел купувам и пак хомосексуалист!
Трима рибари хванали златната рибка. Тя им казала: – Пуснете ме и ще ви изпълня три желания. Но тъй като сте трима – на всеки по едно. – Добре, – казал първият, – имам един проблем. Аз съм шофьор на камион, постоянно обикалям из страната. И катаджиите все ме спират, все ме глобяват, все подкупи искат… Направи нещо по въпроса. – Ето ти една торба злато да си плащаш. – Аз пък живея в блок. – казал вторият. – Пълно е с хлебарки, не мога да се отърва. Направи нещо. – Ето ти една малка хлебарка. Пусни я в апартамента, тя ще избие всички останали хлебарки и после ще се самоубие. – А аз живея в къща. – казал третият. – Пълно е с плъхове, няма отърване от тях. Направи нещо. – Ето ти един малък плъх. Пусни го в къщата, той ще избие всички останали плъхове и ще се самоубие. Първият рибар помислил малко и казал на рибката: – Знаеш ли какво… Я си вземи торбата със злато и ми дай един малък полицай.
Във вагон-ресторанта. – Келнер, чакам тая бира вече двеста километра!
– Чудесно изиграхте ролята на ранения офицер! – хвали режисьорът след премиерата главния актьор. – Някакъв пирон в обувката ми взе здравето! – Не го вадете до края на сезона!
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.
– Келнер, тази пържола е ужасно жилава! – О, не, господине – просто ножът е тъп.
Лъвът събрал всички животни и им казал: – Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. – Защо ми носиш морков, а не месо? – Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. – Що ревеш бе? – Щото ме боли. – А що се смееш? – Таралежът иде с ябълка.
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: – Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: – Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва… Така се появили старшините.
