6917
Седем милиона души имат щастието да живеят в България, а останалите хора по света, нямат това щастие, но пък имат всичко останало.. Надпис в тоалетна на училище
Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: – Другари, при вас имаше ли революция? – Не. – А съветска власт? – Не. – А колективизация? – Не. – А култ към личността? – Не… – А перестройка? И това не? – А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?
– Докторе, трябва да ви разочаровам – споделя пациентът, – вече бях при трима лекари и техните диагнози за моето заболяване не съвпадат с вашата! – Възможно е, при аутопсията ще видим кой е бил прав!
Психиатър успокоява пациентка: – Казвате, че покрай прозореца ви постоянно минават камиони и шофьорите надничат в спалнята ви? Това още не значи, че имате растройство на психиката. – Наистина ли, докторе? – Разбира се. – Забравих да ви кажа, че живея на шестия етаж.
Някаква млада двойка – годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място. Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая. – Заповядайте вътре, чеда мои! – казал им Свети Петър. – Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може – не щем да влизаме. – Чакайте тук, отивам да проверя. – казал Петър и изчезнал. Седят двамата пред вратите на рая и си мислят: "Добре де, това е рай все пак – ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?" Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили… Свети Петър се върнал чак след три месеца: – Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените! – Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме… А може ли да се разведем после? – Аман от вас! – викнал гневно Свети Петър. – Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!
По случай Деня на Победа в едно руско училище дошъл дядото на Вовочка и започнал да разказва за Втората световна война: – Много страшно беше! Веднъж, на "Курската дъга" беше голяма битка, танкове, самолети, всички викат, стрелят. Аз със своите приятели в гора пия водка. Идват политическя командир и вика: "Стига пиене, хайе в атака!", а аз му казвам: "Еби си майката!". Или един друг път: през 1943 година – Отбраната на Москва – самолети, бомби, танкове, хиляди немци стрелят, викат, ужас! Аз в медицинската част пия водка. Идва ротния командир и почва да вика: "Стига пиене и девойки! Хайде "ура" и в атака!", а аз му казвам: "Еби си майката!". Учителката: – Извинявайте, можете ли да спреде да псувате? Дядото: – Еби си майката! – Но тука има малки деца! – Майката им да еба!
Обява: "Млад писател търси опитна секретарка." След 20 години: "Опитен писател търси млада секретарка".
На среща между бивши съученици. Двама одумват трети: – Знаеш ли, той така забогатя, че вече не си знае парите?! – Не се учудвам! Хич не му вървеше математиката…
Слонът стъпил в един мравуняк. Мравките се покатерили на него. Слонът разтърсил глава и те изпопадали. Останал само Пешо. Другите мравки започнали да викат: – Удуши го, Пешо! Слонът побягнал. След малко клон съборил Пешо. Той се върнал при другите и те го попитали: – Къде е слона? – Избяга. – Лъжеш, Пешо, още дъвчеш!