589
Два крокодила си говорили: – Хайде да се потапяме! – казал единият. – Не мога! – отговорил другият. – Вчера глътнах главата на една блондинка!
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
– Докторе, трябва да ви разочаровам – споделя пациентът, – вече бях при трима лекари и техните диагнози за моето заболяване не съвпадат с вашата! – Възможно е, при аутопсията ще видим кой е бил прав!
След обиска на Октопода занесли купищата иззети документи на министър Цветанов. Той дълго чел и с ужас установил, че Алексей Петров знае почти колкото цялото МВР. След интервютата на министъра за паралелното МВР, писарушките установили, че целия архив на Петров се състои от открити източници. Обяснили на Цветанов, че това не е класифицирана информация, но че всички уважаващи себе си служби я набират и че е много полезна. Недоумявайки как е пропуснал такова нещо Цветанов наредил да му се носят всички открити източници. Писарушките възроптали – Но г-н министър вие не можете да прочетете цял месец откритите източници само от един ден ? Тогава Цветанов наредил – Да ми се носят прочетени !
Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с кисела физиономия връчва на пазача на фара писмо. Той го взима и казва: – Ако и следващия път дойдеш при мен такъв кисел, ще се абонирам за ежедневник!
Съобщение на Пресцентъра на Президентството: "Вчера с указ на Президента бе убита муха. После указът беше върнат отново на президентското бюро."
Въпрос към радио Ереван: – Може ли да се оправи колежка в работно време? – А в кое друго време?!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."