6984
Директорът на хлебозавода поздравява по случай празника всички хлебарки от града
Вкарали Киркор и Гарабед за далавери в затвора. – Виж сега, Киркор – казва Гарабед – тука ще сме бая време, без жени… Понеже сме приятели от малки, предлагам да се редуваме – една седмица ти ще си жената, една аз. Съгласил се Киркор, теглили чоп и се паднало той пръв да е "жената". Почнал Гарабед да го работи, а той стиска зъби и пуши мрачно. – Абе, Киркор, много животинско е така – вложи малко чувства… Киркор хвърля фаса и процежда: – Обичам те бе, Гарабед, обичам те…
Просяк: – Не отминавайте, господине, един гладен човек ви моли за малка помощ… Минувачът: – Но защо не работите? Вие изглеждате здрав и силен! Просякът: – Да, но ако работя, ще изгладнявам много по-бързо…
– Келнер, надписали сте ми сметката! – Това е невъзможно, господине! – Възможно е, днес сме седми, а не седемнайсти!…
– Иванчо, гледам че имаш двойки по всички предмети освен по география. Някакво обяснение? – По география още не са ме изпитвали.
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
– Докторе, имам проблеми с дишането – като ходя по планините, много бързо се задъхвам. – Ами стой си у дома и дишай нормално!
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…