Един терорист по време на полет се изправя, вдига една спринцовка и казва: – В тази спринцовка има вируса на СПИН, който ми се противопостави ще му го инжектирам! Българин съвсем спокойно става, взема спринцовката и почва да се боцка. – Какво правш, бе човек? – изумен е терориста. – Спокойно, ползвам презервативи – невъзмутимо го успокоява българина.
Попитали радио Ереван: – Как, при полов акт, мъжът да накара жената да вика в продължение на два часа? От радио Ереван отговарят: – Като си избърше оная работа в пердето…
Момче и момиче се оженили. Отиват на гости у родителите й. Младоженецът сяда и казва: – Първо: всеки месец ще се напивам като свиня в къщата! Бащата недоволства: – Ама, как може такова нещо… да пиеш алкохол?! – КАЗАХ! – извиква мъжът, удряйки с ръка по масата. Продължил: – Един път в месеца, ще излизам от къщи и няма да казвам, нито къде отивам, нито защо отивам, нито кога ще се върна! – Ама не може така, да оставяш жената сама вкъщи ами ако се случи нещо? – протестира сестрата на младоженката. – КАЗАХ! – отново удря по масата мъжът. – Един път в месеца – продължава той – ще пребивам жената! – Ама не може така ами ако й счупиш нещо? – пита брат й. – КАЗАХ! – изкрясква мъжът, като отново прасва масата с юмрук. – И последно – един път на месеца, ще спя с тъщата! Отново бащата се обажда: – Ама не може, тя ми е жена! Тъщата се провиква: – КАЗА!
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
На един кораб за далечно плаване работел фокусник. Той знаел няколко фокуса и все тях показвал. Понеже непрекъснато се сменяли пътниците номерата минавали. Капитанът на кораба обаче имал папагал. Той изучил всички номера на фокусника и му правел сечено. Направи фокусника някакъв фокус и папагала се обади: – Не, не! Това не е истина. Той извади заека от вътрешния джоб на фрака, банкнотата не е изчезнала той я скри в ръкава си … и т.н. На фокусника му писнало от папагала и от това, че му провалял представленията, обаче нищо не можел да направи, нали пилето било на капитана. Веднъж обаче кораба попаднал на подводни скали, разбил се и потънал. От всички хора оцеляли само фокусника и папагала. Фокусника се хванал за някакви дъски а папагала долетял и кацнал отгоре. Плували те така една седмица, през цялото време папагала мълчал и гледал фокусника изпитателно. Накрая на седмицата не издържал и промълвил: – О"кей! Предавам се! Казвай къде скри кораба?
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
