1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
Старшината Гърдю командва войниците: – Бегом от мен до другото дърво!
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си: – Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол. Робърт: – Да, господине, ще се грижа за всичко. След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си: – Робърт, как е? Всичко наред ли е? – Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата. – Какви ми ги разправяш, каква дръжка? – Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви. – Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това? – Скочи в басейна и умря. – Но… Лабрадора… тези кучета са отлични плувци. – То скочи, а басейнът беше празен. – Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица! – Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата. – ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как? – Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви. – ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!! – Влезе в стаята на жена ви и я видя в леглото с най-добрия ви приятел, и не й издържа сърцето…
