Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 105

    Спинът се предава от човек на човек и от човек на жена. Учител по биология

  • 8709

    Учителят: – Синът ви е много слаб по география! – Няма значение. Той и без това далеч няма да отиде.

  • 3257

    В аптека клиент пита тихо и срамежливо: – Извинете, да имате препарат срещу срамни въшки? – Да. Колко? – Не знам, не съм ги броил.

  • 10841

    Жена се връща със синчето си от море. Разправя на мъжа си: – Там се запознах с много хора, единият беше герой от войната… Синчето я прекъсва: – Герой, герой, пък се страхува да спи сам…

  • 6577

    Седи си Моше в механата, пийва си ракийка и иэведнъж: -Моше, тичай бърэо там на дървата ти, някакъв натиска жена ти! Моше скача и хуква…след малко се връща эадъхан: -Абе комшу, това не са моите дърва!

  • 7388

    – Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо? – Господи, Холмс, как познахте?! – Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.

  • 10305

    Майка пуска детето си да си играе из парка, и по едно време го гледа, че лапа някакво червейче: – Не! Недей! – впуска се тя към него. – Защо? – пита хлапето. – Ами… Това е малко червейче, то си има родители, представи си какво ще стане – ще излязат след малко майка му и баща му да го търсят, а него го няма… – Няма да излязат. – Защо? – Аз и тях ги изядох.

  • 2666

    Маймун! Купете един джин и един лимон за разредител! Може и два джина! Лимонът обаче да е един Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 12099

    Габровка пише писмо на сина си, който е на лагер; Скъпи синко,вчера сестра ти Ана роди бебе- не знаем пола му и затова не е ясно дали си леля или чичо. Имаме нова къща с нова пералня- оня ден натъпках 100000000 ризи в нея и незнайно защо те не се изпраха. Миналата седмица валя само веднъж- продължи точно 7 дни. От погребалната агенция казаха, че ако не платим за баба ти скоро тя излиза. С обич Елена Еленова П.П.Щях да ти изпратя пари- ама хайде- вече запечатах плика.Освен това писах бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.

  • 4265

    "По жицата" е разказ за споделената мъка, надежда и вярата в някаква птичка, която едва ли съществува. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"

  • 10370

    С вас имаме удоволствието да наблюдаваме заключителния етап на конкурса в Сан Ремо – галата на вечерта, така да се каже. ТВ водещ

  • 5768

    Учителката: – Деца, кой ще ми разкаже, как се размножават таралежите? Иванчо: – Много, много предпазливо и внимателно!

  • 5638

    Тест за полицаи. 1. Малкото име на другаря Тодор Живков? 2. Кой е нарисувал автопортрета на Леонардо Да Винчи? 3. Какви плодове са нужни за направата на компот от сливи?

  • 11725

    физикохимията дава на хората това, което и другите дават. Химически факултет на СУ – проф. Борислав Тошев – Физикохимия II ч.

  • 6508

    Двама пияни се прибират от разпивка. Карат си колата и шофьорът попитал: – Не сме ли вече в града? – О, в града сме вече. – Е, по какво позна? – Ами вече мачкаме хора.

  • 9916

    Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!