8755
Два червея си говорят: – Къде е баща ти? – пита единия. – За риба. – отговаря другия.
Клиент си поръчва в кръчмата ракия. Отпива от нея: – Ох, отървах се! Това се повторило няколко пъти. На отсрешната маса го наблюдава слисан посетител. – Случило ли Ви се е нещо, господине? – Да. Бях при при една дама. Съпругът и дойде и да излезем от положение тя ми даде да изгладя прането. Като приключих ми плати 5 лв. и дойдох да ги изпия и да забравя този ден. – В бл. 7 ли бяхте? – Да. – На 3 ет. – Да. – С-во Боневи. – Да. Но Вие откъде знаете? – Това, което ти си изгладил, аз вчера го изпрах.
Мъж се обажда на детски лекар: – Докторе, елате у нас да прегледате детето ми! Жена ми замина в командировка и ме остави аз да го гледам. Всичко правя както трябва – слагам го да спи навреме, водя го на разходки, правим сутрешна гимнастика, даже на нагревки го водих… А той все бледнее и слабее. – А с какво го храните? – Бре! Знаех си, че съм забравил нещо!
Веднъж двама габровци се скарали и си определили дуел с шпаги. Мястото било извън града. Двамата отишли на мястото и единият казал на другия: – Правилно си направил, че си дошъл с билет само за отиване. Знаеш, че ще те победя и няма да се върнеш. А другият отговорил: – Не, просто като те победя ще взема твоя билет за връщане.
Иванчо тича при татко си: – Тате, моля те, затвори си очите. – Защо? – Мама каза, че когато ти затвориш очи, ние ще започнем да живеем много по-добре!
Назначили полковник о.з. Иванов, като пазач в зоопарка. Вика го шефа и му казва, че ще идва на посещение партийно-правителствена делегация от чужбина, като той ще трябва да следи болният лъв да е в добро състояние, тъй като лъва е символа на държавата. Но ден преди посещението лъвът умрял и Иванов полудял да не би да бъде отстрелян от шефа. За целта вечерта взел на рамо умрелия лъв и право при препараторите. Изкормили го те, препарирали го и Иванов пак на рамо право в зоопарка. Облякъл лъвската кожа и почнал да се разхожда гордо из клетката. В един момент към него се приближава черната пантера и той почти се насрал от страх, защото тя го усетила, че не е истински и щяла да го хапне. Но идвайки към него, изведнъж пантерата му прошепва: – Иванов, спокойно, аз съм Кинчето от счетоводтството, да ти се намира една цигара в повече, че на слона им се пуши?
– Келнер, надписали сте ми сметката! – Това е невъзможно, господине! – Възможно е, днес сме седми, а не седемнайсти!…