11266
– Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи?– Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше "Твой завинаги".
– Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи?– Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше "Твой завинаги".
Поручик Ржевски лежи в постелята с Hаташа Ростова. – Вие, Hаташа, направо сте като радиатор – прави й комплимент поручикът. – Какво, толкова съм топла? – Ами не, една такава ръбеста…
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Двама негри пикаят от покрива на десетия етаж. Изведнъж нещо ги дръпва за онея работи и те започват да падат надолу. Единият си пада спокойно а другият крещи: – Как може да си толкова спокоен? Не виждаш ли, че ще паднем и ще се пребием? – Да, но на мен ми го дърпат от петия етаж, а на теб онова куче на цимента !
Учителката пита: – Кой от вас написа"Госпожата е говедо" на дъската? Всички мълчат. – Пак питам, ако никой не си признае ще ви накажа всичките. Става Иванчо: – Аз, госпожо. – Е добре, мислех да те накажа, но ще ти простя защото каза истината…
Някакви получили покана за симфоничен концерт. Малко позакъсняли, настанили се на местата си и попитали съседа: – Какво свирят в момента? – Девета симфония от Бетовен. – Бре, значи доста сме позакъсняли! Цели осем симфонии сме пропуснали!
Новобранец се оплаква на сержанта: – Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите – до лактите. Приличам на плашило! – Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!
Английски лорд със съпругата си е на посещение в зоопарк. Приближават клетката на лъва и съпругата пита стоящ наблизо пазач от зоопарка: – Извинете господине, колко пъти лъвът прави любов с лъвицата? – Ами пет до шест пъти дневно. Дамата поглежда с укор мъжа си и отбелязва: – Поучете се от лъва, милорд! Приближават клетката с елените и лорда се обръща към стоящ наблизо пазач: – Извинете, колко пъти го прави еленът със сърната? – Два до три пъти в годината, господине. Лордът се обръща с триумфална усмивка към съпругата си: – Поучете се от сърната, милейди… – Е да, но вижте от друга страна какви огромни, красиви рога има еленът, милорд…