Един геймър умрял и го пратили в ада. След една седмица главният дявол бяга при Господ и реве: – Какъв е този дето си ми го пратил? Господ недоумява. – Не мога повече вземаи го при теб. – Защо, бе? – пита Господ – Как защо, бе! Изби всички дяволи обърна всички казани и пита къде е изхода за другото ниво!
– Ден трети, и все още не ми се работи, какво ли трябва да значи това? – Сигурно днес е сряда…
Урок. Учителката проверява домашните: – Петърчо, къде ти е домашната? – Ами вчера бях болен, не можах… – Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо? – Ами баба ми почина… – Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо? – Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме… – Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
Много срамежлив студент едва се престрашава да покани колежка на кафе в квартирата си. Нарочно не прави специални приготовления, за да не си помисли тя нещо… Звъни се на вратата – мадамата идва. Под мишница носи някакъв пакет. – Какво носиш? – Будилник, че утре трябва да ставам рано за лекции.
Попитали радио "Ереван": – Клара Маринова и Вера Маринова сестри ли са? – Не – отговорили от радиото – братя…
