10813
– Къде работиш? – Тайна, не казвам. – А колко ти плащат? – По пет лева на бомба.
– Къде работиш? – Тайна, не казвам. – А колко ти плащат? – По пет лева на бомба.
Отива министър "1" при министър "2", но на вратата го спира охраната на министър "2". – За да влезете трябва да кажете паролата. – А каква е паролата? – Паролата е секретното име на Министтър "2". – А-а-а-а така ли? И какво му е секретното име? – Ш-ш-ш-т… "Неподкупния"! – Тогава предай на "Неподкупния", че го търси "Кльощавия"!
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. – Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? – Шшшш!
Посетител на ресторант към оркестъра: – Момчета, вие изпълнявате ли желания на клиентите ? – Да, разбира се. – Тогава защо не седнете да си починете за 1-2 часа.
Hа един светофар спират един до друг борец с БМВ и моторист. Мотористът решава да се пошегува с бореца и му подвиква: – Хей, какво е това: четири колела и по средата едно тъпо? – Hе знам – отговаря троснато мутрата. – Ти бе, тъпак! – отвръща мотоциклетистът. Борецът се ядосал, но не могъл да му го върне, защото светофарът светнал зелено и мотористът се изгубил някъде между колите. Hа следващия светофар до БМВ-то на бореца спряло трабантче. Борецът решил да си го изкара на шофьора и го попитал: – Ей, знаеш ли какво е: четири колела и в средата едно тъпо? – Hе знам – отговорил уплашено шофьорът. – Аз бе, тъпак! – извикал борецът.
Лекция в университета. Професорът: – А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов! – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е… Професорът: – Чудесно, Иванов! Петров… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е… Професорът: – Добре, Петров! Колев… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва…
Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. – Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. – Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? – казва другия и посочва една картина на Ван Гог. – Ми става бе! – отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. – Не се продава! – отсича той. – Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: – А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!