10457
– Какво приятно градче! Само че с много малко население. Кажете, не се ли увеличават жителите му? – Не, все толкова си стоят. Всеки път като се роди бебе, някой младеж бяга от града.
– Какво ще съдържа новата версия на Windows, в която няма да има нито един бъг? – Нищо.
Пращат Иванчо в първи клас. Още първия ден обаче той отива при учителката и казва: – Госпожо, аз съм много умен, не съм за първи клас – пратете ме направо в трети! Учителката се объркала и го води при директора. – Господин директор, Иванчо иска направо от трети клас да започне да учи! – Ами добре, изпитай го да видим. Почнала учителката: – Колко е 3 по 3? – 9. – Правилно. А 6 по 6? – 36. – Добре. А какво е това – кравата ги има четири, а аз – две? – Крака. – А какво е това – ти го имаш в панталоните, а аз го нямам? – Джоб. – Правилно! Ставаш за трети клас! А директорът се обадил: – Направо в пети да го пратим, много е напред с материала! Я как отговори на всичко, а последните два въпроса даже и аз ги обърках!
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
По телефона: – Ало, госпожо, вие ли сте бюрото за загубени вещи? – Не, господине, ние сме бюрото за намерени вещи.
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път. – Явно отровата не действа – помисли си той.
– Татко, викат те на малка родителска среща. – Как тъй малка бе? – Аз, ти и директора. – Защо? – Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. – Татко, пак те викат. – Защо? – Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. – Татко, пак те викат. – E, тоя път няма да отида. – Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
Решила мечката да води заека в горската дискотека. – Ами тигрите на барплота? Ония с ланците? Ще ме глътнат и няма да ме усетят – опъва се заека. – Няма страшно, зайче. Аз съм говорила с тигрите – рекла Меца. Влизат в дискотеката и заека като вижда тигрите трепери. – Спокойно зайче, не се притеснявай. Отивам до тоалетната и се връщaм до минута. Говорила съм с тигрите няма страшно – рекла пак Меца. Докато Мечката била в тоалетната, влязла една камила. Заека беж да го няма, през девет дерета в десетото. На другия ден мечката пита заека защо е избягал. – Как да не бягам бе Мецо! В дискотеката влезе един кон – като видях как са го изгърбили ония от барплота крила ми поникнаха.