Мъжът се връща от работа и жената се хвали: – Скъпи, днес на детето му порастна първото зъбче! – Браво, чудесно! – И също така, днес направи първата си крачка! – Още по-добре. – Обаче, докато правеше първата си крачка, падна и загуби първото си зъбче… – Лошо. – Но затова пък, като падна, каза първата си дума! – Прекрасно! – Щеше да е прекрасно, ама да не беше казал точно тая дума…
След прегледа: – Докторе, може ли пиене, пушене, жени, песни? – Можете да пеете колкото си искате…
– Ало, цирка ли е? – Да. – Трябват ли ви изроди за представление? – Да, защо? – Ами аз съм с две глави, на едната имам три уши, на другата четири очи… – Добре, ще те вземем. – Значи, да вземем да се видим? Ще ви чакам утре в 10.00 при часовника на гарата. За да ме познаете, ще нося списание в лявата ръка.
Разговор между колеги: – Ти ходи ли на лекар? – Ходих вчера. – Той намери ли ти нещо? – Да! Имах триста лева и той ми ги намери всичките.
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
