Лекар практикувал в отдалечено провинциално градче, където клиентелата била малка. Един ден при него дошъл нов пациент. След прегледа пациентът го попитал:– Какво ви дължа, докторе?– Моите пациенти ми заплащат обикновено с каквото могат. фермерът например ми плаща с някое шиле, друг носи заек, шивачът ми уши нов костюм… Каква е вашата професия?– Гробар…
Ленин говори на събраните революционни матроси: – Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба! – Не можем ли да минем без него? – Без него можем, но без "Аврора" – не!
Internet все ни свързва ала БТК ни дели, ако ще и с модем Motorola да си. [по Васил Найденов]
– Къде работиш? – Тайна, не казвам. – А колко ти плащат? – По пет лева на бомба.
В една фирма имало един възрастен и плешив служител. Над него постоянно един млад се майтапел с неговата плешивина. Един път младия отишъл при него и го погладил по кубето и казал: – На пипане е точно като дупето на жена ми. Тогава плешивия също се погладил по главата и казал: – Да бе, прав си! Много прилича!
Мъж се върнал у дома късно през нощта и легнал да спи в отделна стая. По едно време чул жена си да вика и се втурнал към стаята й, но видял само мъжка фигура, която се измъквала през прозореца. – Два пъти ме изнасили! – извикала жената. – Тогава защо не закрещя още първия път? – В началото мислех, че си ти, но когато започна за втори път разбрах, че не си.
В кафенето: – Келнер, може ли още две бучки захар? – Ама вече ви дадох осем! – Да, ама всичките потънаха.
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
