10357
И пред и зад дъската – все е юг Училищен
Малко момиченце: – Мамо, може ли да изведа кучето на разходка? Майката: – Не, скъпа. Кучката е разгонена! Детето: – А какво означава разгонена? Майката: – Иди в гаража, намери баща ти и го питай него. Отива в хлапето в гаража и пита бащата: – Татко, искам да изведа кучката на разходка, а мама не ми разрешава. Казва, че се била разгонила… Бащата мълчаливо взима тубата с бензин, топва в нея един парцал, а след това маже кучката между краката… – Готово! Сега можеш да я изведеш. Никой няма да я подуши… Момиченцето тръгва на разходка и след 10 минути се връща без кучето: – Тате, на кучката през две преки и свърши бензина. Сега едно друго куче я дърпа на буксир към къщи…
Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. – Какво прави, миличък, цял ден? – Играх си на пощенски раздавач. – Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? – А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица.
Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към поручик Ржевски: – Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите! Поручик Ржевски: – Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.
След сражението изправят войник пред военен съд. – Защо избягахте от противника? – питат го. – Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! – В едната си ръка държах пушка, а в другата – граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага – да го ухапя ли?