294
В бръснарницата: – Миналия път пак аз ли ви избръснах? – Не, тия белези по лицето са ми от войната.
В бръснарницата: – Миналия път пак аз ли ви избръснах? – Не, тия белези по лицето са ми от войната.
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
Стои си един програмист пред компютъра и си работи. По някое време се звъни на вратата. Става, отваря, и какво да види – на прага стои Смъртта с косата… Е, висока само 3.5 инча, но все пак страшна. – Аммма аззз… как-как-во, азз съ-ъм-ъм м-млад още – заеква той. – Не се стягай бе, не идвам за тебе а за хард диска ти.
Чакали на една спирка трима човека. Единия от "Младост", втория от "Люлин", а третия от "Дружба". Минало доста време, и двамата от "Младост" и "Люлин" се заприказвали: – Леле, да знаеш, един път чаках на спирката автобус за "Младост" един час! – О-о-о. Ти нищо не знаеш. Аз един път чаках автобус за "Люлин" час и половина! Не разбрал за какво става въпрос, оня от "Дружба" им казал: – Е-е-е, айде стига сте се хвалили де. И на мен по някой път ми идва толкова бьрзо автобуса.
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита: – Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите? – Логично, Петка – аз съм по-стар от тебе.
По данни на донаборната косия, средностатистическият донаборник е късоглед гей-кришнар, страдащ от плоскостъпие.
Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа: – Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията. Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден. Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му: – А ти, малката бързо се прибирай в селото…