2097
Аз се мъча да ви обясня вие само говорите, само се пипате… Учителка по физика
В казармата старшината казва на войниците: – Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред. Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред. – Редник, защо заставаш при мен отпред? – опитва се да го подразни старшината. – Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания…
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
Двама борци се учат на културни обноски и се качват в такси. Десет минути учтиво си отстъпват място в колата, а после разговарят: – Ах, да знаеш какво ми се случи днес! Като си погледнах вратовръзката видях иглата изкривена на 45 градуса, а кърпичката ми беше с два сантиметра по-ниско в джобчето! – Аз пък, докато си бърках чая два пъти ударих с лъжичката по чашата. Шофьорът се обърнал към превъзнасящите се борци и казал плахо: – Момчета, нали ще ме извините, че съм с гръб към вас?
– Докторе, колко ще ми се увеличи бюстът след пластичната операция? – Ами, поне ще се забелязва.