60-те години. Запитване до радио "Ереван": – Вярно ли е, че вчера в Москва са подарили на другаря Гагарин нов мерцедес? Радио "Ереван" отговаря: – По принцип – да. Но събитието не се е случило в Москва, а в Ленинград. Освен това не става въпрос за другаря Гагарин, а за Иван Иванович Петров; и не е бил мерцедес, а велосипед; и не са му го подарили, а са му го откраднали.
– Вие сте продавали някакво лекарство за коса. Бихте ли ми казали есефикасно ли е? – Много! Преди месец накапахме няколко капки от него на един гребен и само след седмица той стана четка за дрехи.
Пациентът: – Докторе, съседите ми ме смятат за луд, защото обожавам наденички. Докторът: – Що за глупости, аз също обичам наденички. Пациентът: – Тогава защо не дойдете с мене у нас! Ще ви покажа цялата си колекция!
– Марийка е истински телефон! – Какво искаш да кажеш, Иванчо? – Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.
Жена към мъжа си: – Ей, знаеш ли каква реклама гледах? Разработили са нови домашни роботи, които възприемат команди гласово и визуално. Например, ако кажа боклук и посоча нещото за изхвърляне, роботът ще го изнесе при кофата за смет! Супер, нали? Искам такъв подарък за рождения ден! – А, и дума да не става! Това значи, че при всяко наше скарване ще спя до кофата за боклук.
– В моята практика клиентите се стремят да получават най-малкото. – Любопитно! А какво практикувате? – Наказателен съдия съм.
Седнал Марио Тагарински в навечерието на 2000 год. пред компютъра и пише: c:>Problem 2000 Bad command or File Name c:>Aha, Dos! Aha, Tagarinski.
Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Прием в Холивуд. На един от присъстващите представят поредния съпруг на известна звезда. – Аз съм мъжът на … – казва той. – А през деня с какво се занимавате?
Eдно борче си купило чисто нов джип. Подкарал си го той из града и му се кефи. Не щеш ли на едно кръстовище някой много яко го удря отзад, обръща се той и гледа една огромна лимузина. Бясно борчето скача от джипа, отива отваря лявата врата на лимузината, от там изкарва едно деденце в балтон, хваща го за реверите, вдига го от земята и му крещи: – Е сега те утепах! От другата врата на лимузината скача друго борче и крещи: – Абе брато, остави го бе, тва е шефа, волана е от дясно!
