260
– Как се чувстваше при първия ти скок с парашут? – Като птица – летя и сера, летя и сера…
– Как се чувстваше при първия ти скок с парашут? – Като птица – летя и сера, летя и сера…
Един геймър умрял и го пратили в ада. След една седмица главният дявол бяга при Господ и реве: – Какъв е този дето си ми го пратил? Господ недоумява. – Не мога повече вземаи го при теб. – Защо, бе? – пита Господ – Как защо, бе! Изби всички дяволи обърна всички казани и пита къде е изхода за другото ниво!
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:– Извинете, познаваме ли се?Тя отговаря:– Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.– За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих секс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина и ми навираше краставица в задника?– Не – отговори студено тя… Аз съм класната ръководителка на вашия син.
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…