Кенгуру, заек и слон скачат от десететажна сграда, за да проверят кой ще отскочи най-много. Скача кенгуруто и брои етажите: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 и нагоре 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Скача заекът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 1, 2, 3, 4, 5, 6. Скача слонът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, пръст, пясък, глина, чакъл, здравейте миньори!
Един рибар и вярното му куче отиват да лови златната рибка. Хвърля въдицата във водата и нещо клъвва. Дърпа той въдицата и що да види – излиза една крава. Тя му казва: – Муууу. Дай една цигара. Рибаря озадачен й дава цигара, а тя му вика: – Муууу. А огънче нямаш ли? Дал й и огънче. И рибаря поглежда към кучето си и то му казва: – К"во ме зяпаш бе, и аз съм шашнат!
– Вчера ме обраха цигани. – А мене тия от енергото.
На аерогарата една англичанка. Митничаря прави проверка на багажа и намира 7 броя жартиери. – Охооо – съставям ви акт, това си е чиста контрабанда. – Ама моля ви се, сър, това са ми за всеки ден – понеделник, вторник, сряда… до неделя. Той казва: – Да бе колко, съм тъп – и я пуска да премине. На другия ден случката се повтаря със една италианка. Тя обаче имала 5 жартиера. Митничаря казва: – Ако вашите жартиери бяха седем бих разбрал, за всеки ден по един, но сега нищо не разбирам. Няма логика, значи са контрабанда. Съставям ви акт. – Но сър, моля ви. Понеделник до петък жартиери, събота и неделя… сам разбирате… Той си казал "да бе много сам тъп, права е италианката" – и я пуснал. На следващия ден преминава рускиня със 12 жартиера. – Ох-о-о-о-о, 12 броя, и сега какво ще правим госпожо. Да бяха седем бих разбрал, да са пет пак, но сега не разбирам. – А, уважаеми сър, това са ми жартиерите за януари, февруари, март…
Лети в самолета млада двойка: – Хайде! – Не може тук! – Не издържам повече! – Да вървим в тоалетната… (Заключват се в тоалетната) – Давай, сложи презерватива..о-о-о! че кеф… Чува се глас от аудиоуредбата: – Господин и госпожо Иванови! Знаем с какво се занимавате в тоалетната. Моля, загасете цигарите и свалете презерватива от пожарния датчик!
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
