1101
Звъни телефона. Отговаря мъжа: – Хванали сме тъща ти. Ако не платиш 100 000$ ще я клонираме.
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си. Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал: – Това ли е брадвата ти? – Hе, това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал: – Може би, това е твоята брадва? – Hе, и това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва. – Да, това е моята брадва, – зарадвал се дървосекачът. – Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, – казал Господ, – затова вземи със себе си за награда и трите брадви. Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, като в реката падна жена ми… Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал: – Това ли е жена ти? – Да, това е моята жена, – pадостно отговорил дървосекачът. Господ се разгневил: – Ти ме излъга, защо направи това? – Виждаш ли, о Господи, – отговорил дървосекачът, – тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя – моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни. Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.
Инспекторът забелязва, че в класната стая е окачено и копие от картината на Рафаел, изобразяваща ангел с глава в дланите. – Прекрасна картина, нали? – казва инспекторът. – И особено поучителна – допълва учителят. – Закачих я, за да видят децата колко е лошо да подпират главите си с ръце.
По случай годишнина от рождението на Ленин бил обявен в Москва конкурс за най-ефектен стенен часовник с вид и украса, свързана с делото на юбиляра. От изпратните модели трето място спечелил часовник с украса от дърворезба, изобразяваща Ленин, говорещ на митинг. На второ място бил класиран часовник с кукувица, която на всеки час се показвала, изкуквайки "Ленин! Ленин!" Първата награда била присъдена на подобен часовник, на който от прозорчето на кукувицата се показвал миниатюрен Ленин с възгласа: "Ку-ку! Ку-Ку!" След конкурса били обявени и наградите: Трета награда – екскурзия до Сибир с връщане. Втора награда – екскурзия до Сибир без връщане. Първа награда – среща с юбиляра.
Дадена е задача: "До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата – момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?" Математикът: – Никога. Физикът: – Сред безкрайно дълго време. Инженерът: – След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.
Един влак както си карал по релсите и изведнъж започнал да кара през полето. Отговорника за сигурността на пътниците възмутен отива при машиниста: – Абе ей, идиот такъв, кво правиш бе, що караш през полето? – Ами кво да ти кажа, имаше един човек на релсите. – И кво като е имало, газиш го и толкоз, нали са те учили! – Е газя го де, ама той тръгна през полето!
"Такъв ми бил късмета – единственият доктор, който мисли че всичко ми е наред, работи във военната комисия."
Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски: – Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история! – История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин ебе кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи! – Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! – и отива да танцува с Пиер Безухов: – Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли! – Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: еба аз значи снощи кобилата…