След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия – не го приели. Съседите му го питат: – Какво стана? – Заставам пред комисията, а председателят ме пита – ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам – да… И не ме приеха. – А защо не каза "не"? – Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…
– Докторе, нещо не ми е наред със сърцето! – Ето такива болни като тебе обичам – сам си си поставил диагнозата! Следващият!
Шоп влиза в ресторант и келнерът му подава менюто. Шопът погледал, па рекъл: – Дай да ручем, па после ще четем!
Контролно по математика. Всички вече са предали своите работи, само двама ученици седят пред празните листа и дремят. Учителката ги гледа, гледа и накрая пита: – Иска ли ви се тройка? – Даааа – отговарят в един глас двамата. – И аз искам…. Да вървим…..!! – палаво казва учителката.
Мъжът се прибира пиян в къщи и отваря вратата на хладилника: – Ей, бакшиш, хайде до центъра! Жената протестира: – Лягай си по-скоро пияницо! След малко мъжът скача от кревата, отваря пак вратата на хладилника: – Градски, хайде до центъра! Жената пак се обажда: – Казах ти да си лягаш, нещастнико! Така два-три пъти. Накрая жената заспива. На сутринта се събужда и какво да види: ни мъж, ни хладилник. – Ей, – мисли си, – явно го е кандардисал.
Американски лекар казва: – При нас понякога се случва да лекуваме една болест, а болния умира от друга… Руският му колега отговаря: – Ние нямаме такъв проблем… от каквото лекуваме, от това умира пациента.
Между милионери: – Купих ниви в една много красива местност. Ще построя там един великолепен ресторант. – Че кой ще ти дойде там? – Около него ще построя град.
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
