11863
Една стоножка била поканена на тържество. Забавата започва, а нея я няма. Тържеството наближава своя край и стоножката влиза запъхтяна. Всички я питат какво става. Тя отговаря: – Ами на вратата пишеше "Преди да влезеш вътре си изтрий краката"
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Веднъж Бай Ганьо чул, че президента си търси сейфоотварач за своя. Отива той там и вижда една опашка. Идва неговия ред да се пробва и той влиза вътре. След половин час излиза доволен с парите и си тръгва. На другия ден във всички вестници пишело следното: Бай Ганьо успя да отвори сейфа само с размятането на брадва и с вълшебните думи: Ей са ти еб*х майката!
– Ще ходите ли на "Сватбата на Фигаро"? – Не, ще изпратим честитка и цветя…
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
Цирк гостува в Габрово. За да привлече клиенти пуска реклама: – На който не му хареса последния номер да се обади и ще му бъдат върнати парите! Естествено цирка е препълнен. Накрая конферансието обявява: – Следва последния номер – химна на Републиката.
Малката Марийка се прибира от училище и казва: – Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата! Майката, възмутена, но и учудена пита: – И как стана това? – Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.