Митничар се връща вкъщи по-рано. Жена му гола в спалнята. Притеснена. Той: – Тук има мъж! Казвай къде е? Тя отрича. Той вади пищова и тръгва да търси из апартамента. Поглежда в кухнята: – Тук няма никой. Поглежда в банята: – Тук няма никой. Поглежда в гардероба – отвътре една трепереща ръка подава 200 марки. Митничарят ги взема , затваря гардероба и казва: – И тук няма никой.
Начинаещ хакер с отчаяна физиономия влиза в магазин за софтуер: – Моля, дайте ми най-новата версия на програма за разбиване на пароли! – Нямаме такива неща, ние продаваме само лицензиран софтуер. – Добре де, няма да искам пиратско копие – ще си платя лиценза!
Новобранци тренират за състезание по скок на височина. Най-добрият скачач сред тях пита предпазливо: – Сержант, разрешавате ли да скочим колкото високо искаме? – Стига да се приземите навреме за вечеря!
В един хотел се настанили да почиват едновременно арабски шейх и английски лорд. С течение на времето се сприятелили. Един ден, докато били в апартамента на лорда решили да направят състезание между слугите си – кой е по-бърз при изпълнение на личните им поръчки. Първият бил лорда. Той звъннал на звънчето, в отговор на което на врата дискретно се почукало. – Желаете ли нещо, милорд? – Да, Джеймс! С моя приятел сме решили да изпушим по една лула, но ни свърши тютюна. Би ли слязъл до бакалията да купиш един пакет? – Разбира се, милорд! След излизането на слугата, лорда започнал да обяснява на шейха действията му: – Сега Джеймс се намира на площадката пред асансьора, натиска копчето и след минутка ще бъде на първия етаж. Поздравява учтиво администраторката и излиза от сградата. Оглежда се внимателно и пресича улицата. Влиза в бакалията, отново поздравява учтиво бакалина, купува един пакет тютюн, сбогува се, излиза отново на улицата, внимателно пресича и влиза в хотела. Отново поздравява учтиво администраторката и след минута ще е тук. След минута на вратата се почуква и Джеймс влиза. На свой ред шейха плясва два пъти с ръце. Вратата се отваря със замах и се появява босо младо момче. – Търсил си ма ба, челеби? – Асане, тука сас мойту авер сме решили да спушим по една лула, ама ни свърши тютюна. Ша слезиш ли до бакалията да купиш един пакет? – Да ба челеби, как! Шейхът започнал да обяснява действията на слугата си: – Сега, мойто Асан си търси чехлити, мойто Асан продължава да си търси чехлити. Сига вечи си намерил чехлити и са набира надолу по стъпалата, защот ни знай как са работи с асънсьора. Мойто Асан вечи е долу и вижда "Ау, чок гюзел хадминистраторка!" Започва да зарибява, обаче парашута му ни съ отваря, тегли една майна на мумичито и излиза от хотела. Дере кат" магари приз кълчища приз улицата и нахълтва в бакалията. Започва да съ пазари с бакалина за тютюна. "Дай по-ефтино тютюна, ба!" "Няма да го дам"! "Дай по-ефтино тютюна, ба!" Кату вижда, чи няма да смъкни от цината, тегли и на него идна майна, купува тютюна и пак пресича улицата кат" турпеду. Влиза в хотела, тегли един кръвожаден поглед на хадминистаторката и съ набира нагори по стълбите. След пет минути шъй тука. Минават пет, десет, двайсет и пет минути, но от слугата няма и следа. След около час гореспоменатото момче отново нахълтва в стаята: – Ха бе, челеби, да си ми виждал някъде чехлити?
Жена мрънка на съпруга си: – Скъпи, ти вече не ме обичаш. Преди толкова много обичаше да ме държиш за ръцете и да ми приказваш за любовта си към мен, а сега въобще не го правиш. – Да, скъпа… Ама… Виж сега, аз вече не виждам необходимост да правя така, още повече, че вече продадохме пианото…
По време на маневри фелдфебелът извиква един от войниците: – Балкански, виждате ли тази железопътна гара? – Да, господин фелдфебел! – Заповядвам ви да я извадите от строя. След един час редник Балкански докладва: – Заповедта е изпълнена. – Много добре. Как постигна това? – Виждате ли тази чанта? Вътре са всичките билети.
