6366
Попитали радио Ереван: Може ли да се пикае срещу вятъра? Отговор: Може, но без да си го вадиш навън.
Попитали радио Ереван: Може ли да се пикае срещу вятъра? Отговор: Може, но без да си го вадиш навън.
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Един баща имал три дъщери. От малки той ги възпитавал на всички традиционни ценности и много искал един ден те да станат истински дами. Така се случило, че като пораснали, трите се оженили в един и същи ден и отишли на сватбено пътешествие на едно и също място. Бащата решил да ги последва за да разбере дали ги е възпитал добре. По време на първата брачна нощ той се промъкнал до стаята на първата дъщеря и почнал да подслушва – дъщеря му се скъсвала от смях. Бащата се зачудил, но продължил към стаята на втората дъщеря – тя пък през цялото време плакала с всичка сила. Най-изненадан бащата останал от трета дъщеря защото от нейната стая не се чувало абсолютно нищо. На сутринта всички се събрали и бащата решил да разпита дъщерите: – Дъще – попитал той първата – защо се смееше така силно? – Беше ми много хубаво, тате, а ти си ме учил когато ми е хубаво да го показвам – отговорила тя. – А ти – попитал той втората – защо плака ? – Болеше ме много, тате, а ти си ме учил когато ме боли да плача за да ми мине – отговорила тя. Бащата се зарадвал на отговорите на първите две, но попитал и третата: – А ти дъще? Защо от твоята стая не се чуваше нищо? – Защото, тате, ти си ме учил да не говоря с пълна уста!
Двама негри пикаят от покрива на десетия етаж. Изведнъж нещо ги дръпва за онея работи и те започват да падат надолу. Единият си пада спокойно а другият крещи: – Как може да си толкова спокоен? Не виждаш ли, че ще паднем и ще се пребием? – Да, но на мен ми го дърпат от петия етаж, а на теб онова куче на цимента !
Един борец два дни не ходил на работа. Колегите му започнали да се притесняват: чудели се дали се е разболял или са го пребили някъде. Едва на третия ден борецът се появил. – Къде се изгуби, бе? – Купих си един пъзел. И го подредих само за три дена, а на кутията пишеше "От три до пет години"!
– Пошегувахме се и стига толкова. – казал Брежнев и залепил веждите си под носа.