Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

1809

Политически
11877
През 70-те години Брежнев говори на митинг в Москва: – Другари, през 1980 г. всеки жител на СССР ще има мотоциклет! Тълпата реве: – Ураааа, мотоциклееет, мотоциклееет… Брежнев продължава: – Другари, през 1990 г. всеки наш гражданин ще има автомобил! Тълпата: – Ураааа, автомобиииил, автомобииииил… – Другари, през 2000 г. всеки гражданин на СССР ще може да си купи въртолет! Тълпата изпада в луд екстаз: – Уррррррраааааааааа, върртоолеееееееет, въртолеееееееет… Една бабичка обаче пита: – Другарю Брежнев, че защо ми е на мен пък въртолет? – Ех, колко си проста, бабо! Чуеш например, че в Киев са пуснали макарони и литваш да си купиш…
3598

Любими герои
5013
Иванчо на урок по физика. Питат го: – Дай пример за нещо с променливо съпротивление? – Светла от 8-Б клас. – Как така? – Ами понякога ми пуска, а понякога се съпротивява.
3429

Семейни
10058
Две момченца си говорят: – Моят баща е полицай и може да сгащи твоя! – А моят баща е пощальон и може да сгащи майка ти!
3418

Професионални
3188
За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
7558

Бисери
7740
По време на комунизма ни обещаваха, че всички ще бъдем задоволени и като си отворим устата, ще потекат блага… Учител по немски, МГ – Плевен
omg
3778

Любими герои
3796
Иванчо имаше странна болест – когато запалеше цигара пред баща си, почваше да му тече кръв от носа…
2518

Борци
4873
Босът на една групировка си пие питието в бара. Влиза негов подчинен от групата и носи една тухла четворка. – Пешо, къде си я повлекъл тая тухла, бе? – Ами шефе, продавам си къщата в Лозенец. – Е хубаво де, ама тухлата за какво е? – Ами носим си мостра!
4318

Бисери
6889
"Който не е взел участие в осигуряването на фураж за общинския бик, няма да се ползва от него."
4487

Професионални
480
Главният лекар към пациента: – Въведохме нови правила в болницата. Веднага след операцията вие трябва сам да станете от масата и да стигнете до стаята си. На следващия ден трябва да направите пет обиколки на болницата, а на по-следващия да пробягате десет мили. Имате ли въпроси? – Да, докторе. А по време на операцията може ли поне за малко да полежа?
4498

Бисери
8951
Спрете земята – искам да сляза!Пиянски
2349

Професионални
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
3778

Бисери
5193
На стадиона в Благоевград дъжд от голове… "Пирин" вече води с един на нула!… Футболен коментатор
3958

Блондинки
8308
Един катаджия пътувал към София. По едно време попаднал на задръстване. Тръгнал напред да види каква е причината. Стигнал до началото на задръстването и видял една кола, която се движила напре-е-ед-наза-а-ад. Спрял я той и от там се показала чаровна блондинка. – Какво правите? – попитал катаджията. – Засилвам се да полетя – отговорила блондинката. – Защо? – Искам да отида в София, а на онази табела е написано "София" и има нарисувана стрелка нагоре.
4318

Бисери
4353
"Аз знам, че нищо не знам,но учителят не знае това" Между ученици
3958

Семейни
4712
В едно село имало една много красива, но също така много гупава мома. Често идвали ергени да я искат и се прехласвали по нея, но щом си отворела устата да каже нещо поклащали глава и си отивали. Един ден щял да идва да я иска най-личният момък в селото. Баща и казал: – Пено, сега като дойдат да не си казала нито дума! Само ще седиш и ще поклащаш глава! Дошли гостите. Всички хапвали, пийвали и разговаряли,а Пена само поклащала глава. – Ами тя таз мома май е много срамежлива, цял ден дума не каза. – казала майката на момчето. Пена се почувствала неудобно и ги запитала: – Ам" вий по кой път дойдохте, по горнию или по долнию? – Ами по горнию. – казал момъкът – Ам" да видохте там едно лайно? – Видохме, видохме! – казал момъкът. – Те това я съм го направила! – гордо казала момата…
3778

Габровски
8710
Едно габровче отишло с баща си на гости у леля си. Като пристигнали тя му казала: "Дай си моето момче шепите да ти сложи леля малко орешки". То казало: " А-а сложи в на тате шепите". Тя го попитала:"Защо?", а момчето казало:"Неговите са по големи".