5206
Двойка в леглото. Мъжът: – Ще се опитам да те направя най-щастливата жена на света? Жената: – Ще ми липсваш.
Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
В час по физческото учителят: – Сега ще бягаме в час, а не от час…
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
Един мьж влязъл в ресторант. Извикал келнера. – Имате ли печено пиле? – Да, имаме. – Ами на грил? – Да, имаме! – А… печено на фурна? – Да, имаме. – А… печено на скара? – Да, имаме! – Вкусни ли са? – Да. – Донесете ми тогава едно крилце. – Ляво или дясно?
Възмутен гост на хотел се обръща към управителя: – Това е безобразие! Покривът ви тече и дъждът цяла нощ капа по леглото ми! Мога ли да ви попитам, докога ще продължава това безобразие? – Че аз, откъде да знам? – лениво отвръща управителят. – Случайно да ви приличам на метеоролог….