1939
Нощ. Облачно – пълна тъмнина. Двама наркомани лежат дрогирани на съседни пейки в парка. Единият пта: – Абе, не мога да разбера, сега слънцето ли свети или луната? – А-а-а, ъ-ъ-ъ, бе не знам, аз не съм от тука.
Един мъж не издържал на страстните денонощни набези на пламенната си съпруга. Една вечер изморен й подметнал: – Не съм срещал през живота си жена с по-гореща кръв от твоята! Но да знаеш, когато умреш ще заповядам да издълбаят на паметната ти плоча: Най-после студена! – Аз пък ще накарам да издълбаят на твоята плоча: Най-после вдървен! – отговорила му тя.
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
– Как може да ускорим масовата и касовата приватизации? – Като повишите комисионния процент на ресорните министри от 10 на 25, за да има поне 5 за чакалите които ги съветват. Знаете, че без пари нищо не става.
Хирург започва тост на някакъв банкет: – Ние, докторите, имаме доста врагове на този свят… Някой се обажда: – А на онзи свят още повече!
– Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята! – Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно. – За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.