Мъж и жена на средна възраст празнували годишнина от свадбата си. Изведнъж зазвучала позната мелодия: – Пешо, това е нашата песен! Хайде да танцуваме… – Ха, да танцувам с такава пералня като теб?! По-късно същата вечер в леглото: – Лино, Линче, душко, нещо за празника няма ли да има? – Ха, заради парцал като тебе струва ли си да пускам цяла пералня?!
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!
Хакер се промъква в тъмна уличка зад гърба на системния администратор, опира му пищов в гърба и вика: – Паролата или живота!
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
В първата си брачна нощ Лорд Джон влиза в спалнята на съпругата си, облечен в бяла пижама: – Милорд, – казва милейди – трябва да Ви призная нещо: аз не съм девствена! Лордът излиза, без да каже дума, и след малко се връща в черна пижама. – Но, Милорд…?! – недоумява милейди. – Обличам се в бяло само за премиера!
– Тате, защо моите приятели са вече в седми клас, а аз все стоя в първи? – Стига си се занимавал с глупости бе, сядай да пием!
