Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 2729

    Питат една жена защо не се е омъжила. Тя отговаря: – Защо? Имам си куче, което непрекъснато ръмжи. Имам си папагал, който не спира да ругае. Имам си котка, която все е разгонена. Имам си камина, която да ми пуши. Тогава за какъв дявол ми е да се омъжвам?

  • 3692

    Човек върви по улицата олюлявайки се, спира случаен минувач и го пита: – Пич, ти пиеш ли? – Не, защо? – Идеално. Я подръж малко тая бутилка, защото трябва да си завържа връзките на обувките.

  • 3151

    Американски затворник прокопава тунел под килията си, за да избяга. По стечение на обстоятелствата тунелът излиза в двора на детската градина. Затворникът излиза от дупката и радостно изкрещява: – I`m free!!! Едно малко момиченце до него го скастря: – So what? I`m four!

  • 5139

    Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва: – Ох, хо, хо, ох, ох, хо… Отзад го бутат: – Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.

  • 2941

    Вазов е успял да оплоди и нашите съвременници. Учител по литература

  • 11035

    Съпругът търси нещо в килера. – Да знаеш къде е онази стара бракма? – провиква се той към жена си. От кухнята се обажда тъщата: – Може да съм бракма, обаче не съм стара!

  • 6457

    Жена се обръща към любовника си полицай: – Мили, това не може да продължава така! Трябва да измислиш нещо друго! Не може всяка седмица да затваряш мъжа ми!

  • 44

    Жабата видяла шарана да се припича на слънце в една плитчина и го попитала: – Какво правиш тук? – Чакам да дойде някой рибар. – Защо, да не ти е омръзнал живота? – Не, комбина сме с крокодила, аз съм примамка.

  • 10041

    Една учителка се прибира в къщи и казва на мъжа си: – Днес им обяснявах, обяснявах, обяснявах…урока и накрая даже аз го разбрах.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 9287

    Учителката дала домашна работа на учениците да напишат по едно изречение, което да съдържа някакъв плод.На следващия ден започнали да четат. Портокали, ябълки, банани, круши…Стигнали до Иванчо. Той започнал:– Татко като вземе заплата, я изпива цялата…Учителката го прекъснала:– Но Иванчо, в това изречение няма плод.А Иванчо продължил:– Ананас ни се ебава майката.

  • 7410

    Въпрос: – Кои са най-големите гъзари? Отговор: – Хемороидите.

  • 261

    Говорят си двама лекари: – Имам пациент, който според всички прогнози е трябвало да умре още преди 10 години. А той още е жив! – Е, какво да се прави… Ако болният иска да живее – медицината е безсилна…

  • 2559

    Един влюбен октопод казва на приятелката си: – Искам да те държа за ръка, ръка, ръка, ръка, ръка, ръка, ръка, ръка!

  • 10457

    – Какво приятно градче! Само че с много малко население. Кажете, не се ли увеличават жителите му? – Не, все толкова си стоят. Всеки път като се роди бебе, някой младеж бяга от града.

  • 10558

    В "Хубавата кръчма има хубава баклава" Реклама на ресторант в Мелник