266
Спомням си първата си среща с девойка. Стоим си на пейката, хванали сме се за ръце, говорим си за смисъла на живота… романтика… И изведнъж влиза старшината и крещи: – Край на свиждането! Петров – обратно в килията!
Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: – Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: – Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: – Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.
Събират се няколко баровци на разпивка, всички с бодигардове – все яки, едри типове, само единият – дребен, сбръчкан, плешив… Другите баровци питат шефа на тоя бодигард: – За какво си го взел, да не е нещо спец по бойните изкуства? – Не, изобщо не ги разбира. – Или точен стрелец? – Оръжие не е пипвал през живота си. – А за какво си го взел тогава? – тоя ми е вече четвърти такъв… Много съм доволен – все се припознават и ги бъркат с мене.
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
Младоженец води разговор с архитект, които трябва да построи къщата на младото семейство. – Искам кръгла къща! – Как така кръгла? – Казах-кръгла. Абсолютно всичко в нея трябва да е кръгло. – Добре де, ама как всичко, а мебелите? – Абе ти не ме ли чуваш? Съвсем ясно ти казах-всичко кръгло! – Ще се опитам, но все пак ми кажи защо е необходимо това? – Защото тъщата, нейната кожа, казва, че все ще се намери ъгълче и за нея у дома…
Доктор към пациента: – Имам за вас две новини, добра и лоша. – Кажи хубавата? – Ами тази болест сигурно ще я нарекат на твое име.