11866
– Чух, че правиш пари от Интернет. – Да, открих виртуален хотел. – Хотел? Че в него нито може да се живее, нито да се спи, нито да се яде. За какво взимаш пари тогава? – За вход и за изход.
– Чух, че правиш пари от Интернет. – Да, открих виртуален хотел. – Хотел? Че в него нито може да се живее, нито да се спи, нито да се яде. За какво взимаш пари тогава? – За вход и за изход.
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Една жена била с любовника си, когато мъжът й се прибрал от работа по-рано. Тя бързо напъхала любовника в хладилника. Мъжът влиза в кухнята, отваря хладилника и… – Кой си ти? – Васил. – Какво правиш тук? – Ям луканка. На следващия ден мъжът отива на работа и разправя случката на колегите си. Всички казали: – Абе, ти си голям идиот. Това е бил любовникът на жена ти. Вечерта пак се прибира по-рано. От вратата тича в кухнята и отваря хладилника.И пак се прибрал по-рано в къщи. Отишъл веднага в кухнята, отворил хладилника – вътре стои друг мъж. – Кой си ти? – Ами… Иван. – Виж какво, Иване, кажи на Васил, че ако го видя ще го счупя от бой.
Кротко се шляе из тревичката в горичката един яко напушен и набоден пич. Изведнъж иззад едно дърво изскача слон и го уцелва в главата. Пада нашият, след време се свестява, изправя се и тръгва в същата посока. Отново иззад същото дърво изскача кон и пак го уцелва по главата… Отново свестяване и т.н. Този път иззад дървото изскача човек в униформа и изкрещява: – Мама ви наркоманска! Като се надрусате, все на моята въртележка налитате!
Разговарят двама лекари: – Чух, че си напуснал града, в който практикуваше, макар, че си имал много пациенти. – Така бе, бяха много – въздъхва другият. – Но един по един измряха, градът запустя, нямаше какво да правя вече там…
В едно високопланинско село група бабки намерили едно пакетче с пластмасови бъркалки за кафе. Чудили се какво е това и започнали да питат. Първо питали попа, а той им отговорил че не знае но ще попита в св. синод и ще им отговори. Попитали кмета – той им казал, че сьщо не знае но ще попита в общината и ще им отговори. В един момент се задава селският полицай и бабите го питат какво е това. Той погледнал бъркалките, почесал се по главата и отговорил – Елементарно – това, скъпи бабки, е разсад за прави лопати.