9418
Питат радио Ереван: – Къде се намира апендикса на жената? – Като влезете вляво!
Питат радио Ереван: – Къде се намира апендикса на жената? – Като влезете вляво!
Когато татарите нахлули в пределите на стара България, Аспарух избягал с част от племето. Ходил, ходил и накрая попаднал на славяни, които поселявали бреговете на Дунава. Славяните били крадливо племе и откраднали конете на Аспаруховите войни. И понеже българите останали без превоз – цанили се охранителна фирма на Византия, за да не умрат от глад.
Значи, кара си една мутра новото BMW и спира на един светофар. До него спира някакво невзрачно трабантче. Мутерът го изглежда сърдито, дава газ до дупка и изчезва напред, но на следващия светофар трабантчето пак до него. Още по-вбесен, мутрата дава газ на червено и пак изчезва напред. Но въпреки това, на следващия светофар трабантчето пак е до него. Вече окончателно разярено, борчето излиза от колата, отива до трабантчето и сърдито пита шофьора: – Е, сега кво? Онзи го поглежда небрежно и още по-небрежно му отговаря: – Как какво? Сега на втора…
Някъв си карал БМВ-то със 120 км/ч. В колата музиката дъни яко, вътре разни лазерни светлини, чудеса. Ама по едно време гледа някъв с Трабант го задминава. Тоя пощурял и дал газ. След малко обаче Трабанта пак го задминава. Тоз направо го приел като персонална обида и настъпал газта до тенекията. След малко обаче трабантаджията пак го настига. Тоя вече му кървясали очите, казал си "Ще го смажа тоя!" и направо качен на волана и залепен за предното стъкло увеличил колкото можело. Като настигнал трабанта ми изревал: – И сега какво! Трабантаджията го погледнал спокойно и казал: – Ииии сега на втора…
– Този господин е голям любител на живописта – казва собственик на художествена галерия на свой приятел. – По какво съдиш? – Един път влезе в галерията, когато не валеше…
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?