6583
По време на един коктейл актриса среща писателка, която мрази: – Много харесах последната ви книга! Кой ви я написа? – Радвам се, че ви е харесала! Кой ви я прочете?
По време на един коктейл актриса среща писателка, която мрази: – Много харесах последната ви книга! Кой ви я написа? – Радвам се, че ви е харесала! Кой ви я прочете?
Какво е хубаво и какво е лошо Хубаво: Жена ти е бременна.Лошо: В утробата й има цели три бебета.Много лошо: Направил си операция за стерилизация. Преди три години. Хубаво: Жена ти не говори с теб.Лошо: Иска развод. Много лошо: Тя е адвокат. Хубаво: Синът ти расте.Лошо: Свалил е възрастната ви съседка.Много лошо: Ти също. Хубаво: Синът ти прекарва много време в стаята си.Лошо: В стаята му намираш скрити порнофилми.Много лошо: Имате на някои от тях. Хубаво: Мъжът ти най-накрая е съгласен – стига толкова деца! Лошо: Не можеш да си намериш противозачатъчните. Много лошо: Взела ги е дъщеря ти. Хубаво: Твоят мъж добре се ориентира в модата. Лошо: Ти разбираш, че той тайно е обличал дрехите ти. Много лошо: На него му стоят по-добре. Хубаво: Провеждаш беседа за пчеличките и тичинките с дъщеря сиЛошо: Тя постоянно те прекъсва… Много лошо: …и поправя. Хубаво: Синът ти излиза на първа среща. Лошо: С мъж. Много лошо: Който е твое гадже. Хубаво: Дъщеря ти си намира работа веднага след завършване на института. Лошо: Като проститутка. Много лошо: Някои от колегите ти са й клиенти. Ужасно: Тя печели повече от теб. Хубаво: Четейки всичко това, ти се усмихваш. Лошо: Познаваш хора с подобни ситуации. Много лошо: Ти си един от тях.
Иванчо се връща от училище и казва на баща си: – Тате, утре си канен на специална родителска среща в училище. – Как така специална? – Ами само аз, ти, директора, и двама следователи от Трето районно.
Тестват няколко кандидати за работа в разузнаването. Дават им по един плик и им казват: – Тука има секретни документи, трябва да ги отнесете на нашия агент в отсрещната сграда. Как ще намерите кой е – ваша си работа, но до един час да са доставени. Всички излизат от стаята и се запътват към отсрещната сграда, само един се шмугва в тоалетната и отваря плика. Вътре намира лист с бележка: "Върнете се обратно, приет сте на работа."
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!