При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
След провала на Правителството се разбира, че Цветанов е червен агент внедрен в приятелския кръг на Бойко Борисов. Бойко Борисов не може да побере това в главата си, но понеже това му е коствало провала вика англичаните да разследват. Идват Шерлок Холмс и д-р Уотсън и почват разследване. След прочита на пресата и преглед на откритите източници Уотсън почва да се вайка: Ооо Хоолмс как е възможнооо. Как е възможно червените така навътре да внедрят Цветанов и толкова добре да го законспирират. Холмс отвърнал: Елементарно Уотсън. Как така елементарно ? Кое е елементарното ? – попитал Уотсън. Холмс отвърнал: Не кое, а кой ?
Една от книгите на Оскар Уайлд била издадена от фирмата "Осгуд Макилуей и къмпани". В рекламата за книгите на това издателство се изтъквало, че те винаги излизат в Лондон и Ню Йорк едновременно. Веднъж, като срещнал свой познат, Уайлд му казал: – Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Осгуд? Надявам се обаче, че погребението му ще се състои едновременно в Лондон и Ню Йорк!
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Трима наркомани, яко надрусани вървят по пътя. Единият казва: – Пичове, да вземем едно такси, а? Останалите двама се замислили и отговарят: – Става… Само че, за да не ни усети шофьорът, че сме надрусани, ще седнем и ще стоим тихичко. Спрели те едно такси и се качили. Сядат и мълчат. След пет минути шофьорът пита: – Момчета, вие кво, да не сте се надрусали? – Как разбра? – Ми как, седите ми тука тримата на предната седалка и си мълчите…
Един българин умира и се възнася на небето. Господ го посреща лично и му обяснява как стоят нещата там. Накря пита: – Българино, имаш ли въпроси? – Да, Господи. – Казвай! – Кога здравно-осигурителната система в България ще заработи нормално? Господ се замислил за момент и казал: – Няма да бъде по мое време.
Мутра решил да инвестира зад граница в недвижимо имущество. Наел известна фирма за недвижими имоти, която да му намери такова. Един ден звъни агент и му съобщава: – Намерили сме за вас страхотна оферта. Старинен замък, втората половина на осемнайсти век… Мутрата го прекъсва: – Чакай, чакай, а къде му е първата половина?
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
В близката далечина, на дървен камък седял един млад старец, който четял в изгорял вестник, как глухият чул, че слепият видял как куция гонил с пирон влака да му пука колелата.
Поканили един генерал на прием, даван от президента. И понеже не бил наясно как да се държи в подобна обстановка, помолил един от подчинените да му каже какво да прави и говори. Подчиненият обяснил, че на такива приеми човек задължително трябва да демонстрира и чувство за хумор. – Ето например, знаете ли каква е разликата между курортиста и прокурора? – Не знам, – отговорил генералът. – Ами много просто – на единия курът му е отпред, а на другият по средата. Отишъл генералът на приема и решил да блесне пред президентшата с тънко чувство за хумор. Задал й същия въпрос, но тя естествено не знаела и помолила да й каже отговора. – Абе и аз точно не си спомням, – почесал се генералът, – но знам че на единия курът му май беше отзад…
