Две групи борчета се карали за това кой да притежава паркинга. Обявили си състезание с кучета. На другия ден едната група идва с бултериер а другата с дакел. Дакелът изяжда бултериера. Едната група борчета казва: – Знаеш ли колко платихме за този бултериер? А другата казва: – А вие знаете ли колко платихме за пластичната операция на този крокодил?
Един геймър умрял и го пратили в ада. След една седмица главният дявол бяга при Господ и реве: – Какъв е този дето си ми го пратил? Господ недоумява. – Не мога повече вземаи го при теб. – Защо, бе? – пита Господ – Как защо, бе! Изби всички дяволи обърна всички казани и пита къде е изхода за другото ниво!
Един рибар и вярното му куче отиват да лови златната рибка. Хвърля въдицата във водата и нещо клъвва. Дърпа той въдицата и що да види – излиза една крава. Тя му казва: – Муууу. Дай една цигара. Рибаря озадачен й дава цигара, а тя му вика: – Муууу. А огънче нямаш ли? Дал й и огънче. И рибаря поглежда към кучето си и то му казва: – К"во ме зяпаш бе, и аз съм шашнат!
Във влак пътували лисицата, вълка, и други горски животни. По едно време влиза зайчето с една бухалка и пита: – Има ли тарикати? Всички мълчат и зайчето казало: – Дайте тогава по 2 лв. След малко се върнало пак и попитало: – Има ли тарикати? Пак мълчали всички. – Тогава дайте по 2 лв. Така няколко пъти, но на животните им писнало и когато дошло пак вълка станал и извикал: – Има тарикати. Тогава зад заека се показала мечката и казала: – За тарикати по 4 лв.
Отива един пафкач на трева за риба. Напушва се прилично, седи на брега, чака да клъвне и по едно време от водата се подава една крава и му казва: – Може ли една цигара, пич? Гледа той шашнат и какво да прави – дава й една цигара. Кравата се потапя, а нашият човек продължава с риболова. След малко оная пак се показва и вика: – Забравих огънче да ти искам, извинявай. Оня седи като треснат, дава й запалката и тя пак се потапя. Нашият се оглежда да види дали има и други свидетели, но вижда само едно куче на десетина метра встрани. Изведнъж кучето се обажда: – Не ме гледай, и аз съм учуден!
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
През 80-те, син към баща си: – Тате, ти все казваше, че нищо няма да излезе от мен, ама ела сега да видиш какъв важен човек станах! Три предприятия се карат за мен и всяко вика "Вземи го ти!".
