Сър Джон стоял след обяд в кабинета си, пушел пура и четял вестник „Таймс“. По едно време извикал слугата: – Джордж, донесете ми една чаша вода! Слугата донесъл, но лордът го върнал за още една чаша. Когато слугата донесъл четвъртата чаша, се осмелил да каже: – Извинете, сър, но се тревожа за здравето ви с тази вода… – Остави сега здравето ми Джордж, къщата гори.
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
Женско списание обявило конкурс на тема – "Познаваме ли жените?". След като обявили победителя в редакцията се обадил разярен гражданин – 68 годишния бай Иван. – Как можахте да присъдите наградата на 10 год. момче. Аз съм на 68 г. и още от 17 съм започнал да опознавам жените та досега. От списанието отговорили: – Бай Иване, на първия въпрос "На кое място жените са най-къдраво окосмени?", победителят отговори правилно – в централна Африка. Какво отговори ти? Че даже го нарисува. – На втория "Кой е главният орган на жените?" верният отговор е Световната Федерация на Жените. А какво отговори ти? Че даже го нарисува. – На третия въпрос "Кое нещо идва на жената редовно всеки месец?", победителят отговори правилно – нашето списание. А какво отговори ти? Слава богу че не го нарисува.
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
