1977
Тази вечер – "МистИрЕозна среща"! Ръчно написан афиш на бившето лятно кино в Ахтопол
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.
Една жена кара колата си и спира по едно време и ще паркирва от дясната страна на улицата. Намаля, спира, дава задна и "тряс!" – ударила задната кола. Дава първа и "тряс!", после пак задна "тряс!", после пак първа "тряс!" По едно време един полицай се приближава и с усмивка я пита: – Извинете, госпожо, вие по слух ли паркирате?
Милиционер се прибира рано сутринта у дома. Целият разрошен, мирише на парфюм и по яката на ризата следи от червило… Жена му го чака: – Къде беше? – На работа. – На каква работа, бе, до сутринта?! – На каква, на каква!? На засада бях. В това време от кухнята излиза тъщата и с ирония пита: – Е, и как беше? Засади ли го?