Един бездомник стои зад заведението "Св. Георги и змея". Излиза сервитьорка и той я моли за храна. – Я, се махай от тука! – развикала се тя. Той постоял, постоял и тръгнал. Като минавал пред заведението я среща отново: – Извинете госпожице, а може ли да говоря с Георги?
– Докторе, бързо елате в болницата – трябва спешно да оперирате жена ми от апендицит! – Не се притеснявайте! Преди две години оперирах жена Ви от апендицит – на човек не му се появява втори апендикс! – Да, но понякога на човек му се появява втора жена…
Срещат се англичанка, французойка и българка. Англичанката: – Аз, когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с пералня и миялна машина. Французойката: – И аз когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с прислужница. Българката: – И аз същото казах след сватбата: няма да пера и да мия чиниите. Съпруга ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия прогледнах с лявото око.
Млада сервитьорка блондинка отива на работа, а работодателят й забелязал че изглежда зле. Отшъл при нея и я попитал:– Какво се е случило?– Ами току що разбрах от леля ми, ча майка е починала – казала през сълзи тя.Човекът проявил разбиране и й казал, ча може да си вземе почивен ден, но тя отказала:– Не, благодаря ви, работата ме разсейва.И тя останала на работното си място, но след известно време работодателят забелязал, че момичето отново е разстроена и я попитал сега какво е станало. А тя разплакна отвърнала:– Това трябва да е най-ужасният ден в живота ми! Сестра ми току що ми се обади и каза, че нейната майка също е починала…
