Иванчо и попа на селото решили да се надпреварват кой е спал с повече жени. Застанали по средата на селото и се разбрали когато мине някоя жена, с която единият от тях е спал да казва "цък". Стояли много време, но резултатът все бил равен. Накрая минали жената и дъщерята на попа и той победоносно казал "цък". А Иванчо, усмихвайки се, казал "цък, цък".
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
Един полицай спира една Лада и започва да разпитва шофьора за документи,оборудване на автомобила и т.н.Оказва се,че всичко е на лице.Полицая не се отказва лесно и продължава: "Касетофон има ли в тази кола?" "Има и касетофон" – отговаря шофьора "Радио има ли"- отново пита полицая "Ами има и радиo" – пак шофьора "А Кондьо имаш ли на касета?" "Да имам и Кондьo" "Ами пусни го бързо" – настоява му пагона И така вече от колата чалга ехти, полицая започва да кърши снага ту-на ляво,ту-на дясно,гледа умно и вика: "Хайде лепи десетакаq не ме гледай!"
Дъщерята ще прави за първи път купон в къщи. Инструктира родителите си какво да купят и да стоят в кухнята. Започнал купона. Къщата се тресе и родителите също. Тръгнали на пръсти към хола. Майката отваря вратата на хола, надниква и затваря бързо. – Олеле, какво прави тя! Пак открехва и пак: – Олеле, какво прави тя! Бащата, нищо не видял и двата пъти, я отмества, открехва вратата и поглежда. – Какво прави, какво прави – минет прави. Майката много възмутено го апострофира: – Ами, че тя така ще се научи да пуши!
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
