3360
Виждам,че си малко нервен.Излез,поразходи се,пийни вода,намери телефон и се обади на вашите да дойдат да си поговоря с тях! В час по английски
Рано сутринта преди Бъдни вечер се звъни в дома на собственика на магазина за алкохол. – Извинете, просто се чудех кога ще отваряте? – Предполагам знаете, че днес е Бъдни вечер. Затова днес магазинът ще е затворен! На следващата сутрин пак се звъни: – Ишфинете, само са шудех ккога ша отваряти днеш? – Но днес е Коледа! – бил отговорът на собственика. – Нима очаквате от мен да отворя точно днес?! На сутринта след Коледа телефонът пак иззвънял: – Ъъъъ, мноооогхо ша ишфиняам, ама днешш шъ утваряттти ли? – Вижте какво! По време на празниците не спряхте да ме тормозите! Обещавам ви утре, като отворя, вас лично да ви пусна първи да влезете, само ме оставете на мира!!! – Да ме пушнете да фляса?! Нно аш ишкам да ишляша!!!
Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва: – Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък. Иванчо се обажда: – Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.
Ситуация:В ъгъла на една стая гори купчина хартии, гори не много силно, но има реална опасност от голям пожар. Наблизо има чувал с пясък. Как действат различните хора:Инженер-практик: Влиза в стаята, вижда огъня и засипва огъня с пясък.Физик-теоретик: Влиза в стаята, вижда огъня, посипва с пясък около огъня и наблюдава явлението.Математик: Влиза в стаята, вижда огъня, вижда чувала с пясък и след като осъзнава, че задачата има решение, губи интерес към нея и излиза от стаята.
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.