Професор по математика изнася лекция. Той пише на дъската формула след формула в бързо темпо. По едно време казва: "От тук очевидно следва…" и изписва формула, нямаща нищо общо с която и да било от предишните. След момент се умълчава и изпада в дълбок размисъл. После напуска аудиторията. След 15 минути се връща сияещ: – Аз бях прав! Това наистина е очевидно!
Попитали поручик Ржевски: – Как така се ползвате с успех сред жените? – Чукам ги. – Отговорил поручик Ржевски – А това сближава много!
Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква: – Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм. – Как тъй късоглед, бе? – Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената. – Виждам го. Е? – попитал лекарят. – Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя.
Разговор между колеги: – Ти ходи ли на лекар? – Ходих вчера. – Той намери ли ти нещо? – Да! Имах триста лева и той ми ги намери всичките.
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…
Военен преподавател обяснява на войниците новите достижения на техниката: – Американците са измислили нов вид патрони – без гилзи! Сега се опитват да изобретят и пушка за тях.
Един студент си кара по магистралата и по едно време го спира полицай: – Дай си книжката за проверка! Студентът казал: – Нямам, господине – аз съм беден студент и уча… – Какво учиш? – Логика, господине. – Какво е това бе? – Ами ще ви дам един пример: Имате ли кибрит? – Да. – Значи пушите? – Да. – Значи пиете? – Да. – Значи ходите по заведения? – Да. – Значи обичате жените? – Да. – Значи не сте обратен? – Не! – Ами ето това е логика… мога ли да си ходя? – Да! На следващия ден отива полицая на работа да се похвали на шефа си: – Шефе, шефе да знаете вчера ме научиха на логика! – Я, покажи ми какво е т"ва! – Ами значи… имате ли кибрит? – Не. – Значи сте обратен.
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
