Няколко дни след сватбата булката се обажда на майка си: – Никога повече няма да се омъжа за журналист! – Какво е станало, дъще? Все пак той е хубав съпруг. – Какво е станало ли?! Публикувал е във вестника любовните писма, които съм му писала преди сватбата. – Не се ядосвай, това трябва да те ласкае. – Но, мамо, той ги е публикувал на страницата с хумора!
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си. Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал: – Това ли е брадвата ти? – Hе, това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал: – Може би, това е твоята брадва? – Hе, и това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва. – Да, това е моята брадва, – зарадвал се дървосекачът. – Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, – казал Господ, – затова вземи със себе си за награда и трите брадви. Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, като в реката падна жена ми… Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал: – Това ли е жена ти? – Да, това е моята жена, – pадостно отговорил дървосекачът. Господ се разгневил: – Ти ме излъга, защо направи това? – Виждаш ли, о Господи, – отговорил дървосекачът, – тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя – моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни. Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: – Каква красота! – Майката, майката, майката… – отговори ехото по навик.
Лорд звъни на прислугата: – Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна! – Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?
Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир. Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар: – И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев): – Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…
