7037
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Разговор в кафенето на театъра: – От мен зависи в каква светлина ще се представи всяка една пиеса в този театър. – Вие какво, да не сте директора? – Не, аз съм осветителя.
Това, което не бихте искали да чувате по време на операция: 1. Такаааааа… Това нещо засега няма да го пипаме. Като отворим по-широко, ще стане ясно. 2. Приеми тази жертва, о Велики Демоне на Мрака. 3. Хей, хей, пусни, пусни бе! Лошо куче! 4. Чакайте малко, ако това е жлъчка, аз тогава какво отрязах? 5. А, не… Къде ми е часовника? 6. И сега колко ще чакаме, докато пак пуснат тока? 7. Да знаете дали някой е оживявал след вкарване на 500 ml от този разтвор? 8. Знаете ли колко е сега един бъбрек на черно? На този тук май ще му трябват два. 9. Я се пазете настрани, че ми паднаха контактните лещи. 10. Е какво, колеги, нека приемем това като горчив урок. 11. Стерилен – мерилен… нали чистачката винаги бърше пода? 12. Какво? Не беше ли този, който искаше да си смени пола? 13. Е какво пък, той вече има деца. Нали? 14. Пожар! Всички да се евакуират! 15. Идиоти! Кой от вас е скъсал 47-ма стр. на ръководството?
Умряло полковото магаре. Погребали го, а на гроба му написали: "Тук почива магарето Марко, любимо на целия полк. През живота си то ритна двама полковника, четири майора, десет капитана, 24 лейтенанта, 42 сержанта, 486 редника и една пехотна мина"…
Възрастен актьор се обръща към директора на театъра: – Господине, работя в този театър вече двайсет години. Струва ми се, че бихте могли да помислите за подобряването на материалното ми състояние! – Добре. Ще се разпоредя да ви дадат всички роли, в които се налага да се яде на сцената…