7798
Трудът е песен, но някой друг да я пее !!!
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
(Настоящото не е виц, а истински случай, преди 6 м.) Разговор в офис на Интернет доставчик. – Какъв е тоя вашия интернет, бе? Казахте, че таксата е само 25 USD? – Да, така е. Какъв е проблема, господине? – Е, как ще е така, като платих над 1 000 лв. за телефон? – Не е възможно. Вие какъв телефон ползвате, да не е цифров? – Не бе, какъв цифров телефон. Най-обикновен мобифон.
В една къща се разнася телефонен звън. Момченце сваля слушалката. Глас:– Пешо, ти ли си?– Да!– Я извикай майка си?– Мама я няма.– Къде е бе?– Тя е във ваната.– Тогава извикай татко си.– Татко също го няма. Той също е във ваната.– М-М-М… А дали скоро ще излязат оттам?– Не-е-е-е!– Защо мислиш така?– Ами защото преди малко татко ми поиска вазелин, а сега виждам, че ми го няма лепилото…
Иванчо се прибира от училище. Баба му любопитства: – Иванчо, как мина днеска, добре ли? – Бомба. – Браво, по какво? – По училището.
Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…
Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!