Звъни телефонът в полицията. – П-п-п-полицията ли е? -Да. – Т-т-тук има т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Н-не, Г-г-г… – Гарибалди? – Не, Г-г-г… – Стегнете се и се обадете пак, може някой да звъни за помощ! След четвърт час телефонът пак звъни. – П-п-п-полицията ли е? – Да. – Т-т-тук има т-т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Д-да. П-п-преместих г-г-го…
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
Щирлиц сяда пред компютъра и пише: – dir – Command not found – Аха, UNIX – досеща се Щирлиц. – Аха, Щирлиц – досеща се UNIX-а.
Иванчо на урок по физика. Питат го: – Дай пример за нещо с променливо съпротивление? – Светла от 8-Б клас. – Как така? – Ами понякога ми пуска, а понякога се съпротивява.
Попитали радио Ереван може ли първоаприлската шега да мине и за коледен подарък. Отговорили: "Може, ако се износи нормално…"
В дъното на стаята мъждука свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и забива поглед в разтворената длан на клиента: – Вие ще бъдете заклан, одран, нарязан на парчета, сготвен, изяден… – Госпожо – прекъсва я клиентът, – струва ми се, че и за двамата ще бъде по-добре, ако ми разрешите да си сваля ръкавиците от свинска кожа…
Психиатрична клиника, а до нея войскова част. Между двете – висока ограда. Пациент на клиниката отива при главния лекар. – Изобретих нов уред. Казва се бълбукатор! – Я да видя! Пациента взима една кофа, прави в нея много дупки, след това я пуска във вода. Чува се "бъл-б-бълбук-бълбук-б-бълбук". – Ти си абсолютен идиот! – казва главния лекар, взима кофата и я мята през оградата. … В района на войсковата част минава на проверка генералът. Върви покрай оградата, по едно време спира, гледа озадачено земята… – Какви разсипници! Кой изхвърли този бълбукатор тука, бе? И то съвсем нов…
Купувач пита в магазина: – Другарю продавач, имате ли самобръсначки? – Нямаме. Купувачът си тръгва, а вторият продавач пита първия: – Защо му каза, че нямаме самобръсначки като имаме? – Егати селянина, като ми вика "другар" да ходи да се бръсне със сърпа!
Летец и танкист спорили чия работа е по-тежка и кой е по-смел. Решили всеки да повози другия в машината си. Първо летеца се качил в танка, а там – шумно, тясно, оръдието гърми силно, а на всичко отгоре друса и топло като в пещ. Излязъл пилотът каталясал и вика – много е гадно, ама ела утре в самолета и ще видиш… На другия ден качил танкиста в самолета и почнал разни лупинги, фигури и завъртулки всякакви, а танкиста все се хили като луд. Кацат на земята и летеца му казва: – Е, вярно, твойто е по-тежко и ти си по-смел щом се смееше през цялото време. А танкистът му вика: – Не бе, просто за пръв път ми се случи да сера с гъза нагоре!
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
Учителката пита: – Кой от вас написа"Госпожата е говедо" на дъската? Всички мълчат. – Пак питам, ако никой не си признае ще ви накажа всичките. Става Иванчо: – Аз, госпожо. – Е добре, мислех да те накажа, но ще ти простя защото каза истината…
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
