Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
След обстоен преглед лекарят се обръща към пациента: – Съжалявам, но не мога да направя нищо за вас… При вас това е наследствено… – Тогава изпратете сметката на баща ми!
Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!
Мъж влиза в ресторант за бързо хранене и си поръчва салата с кюфтета. Идва сервитьорът и му поднася парченце от кюфте голямо колкото мравка и стръкче магданоз. – Ма, какво е това!? – Ами, това е ресторант за бързо хранене, а не за наяждане, господине.
Тодор Живков, Елвис Пресли и Роналд Рейгън летели със самолет над Дивия Запад. Станала авария, самолетът се разбил, но тримата оцелели. За нещастие, обаче,ги погнали индианци. Бягали нашите напред, а индианците след тях. Рейгън извадил лист и химикалка и написал: "Пощадете ни и ще ви направя конгресмени" и хвърлил бележката зад гръба си. Индианците я прочели, скъсали и продължили да ги гонят. Елвис извадил лист и писалка и написал: "Смилете се над нас и ще ви направя любимци на цяла Америка". Но индианците не се смилили. Тогава Тато измъкнал някакво листо, написал бързо нещо и го хвърлил зад себе си. Индианците го прочели и панически хукнали в обратна посока. На листа пишело: "Ние отиваме към комунизма, а вие?"
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Пощальон носи препоръчано писмо на адрес. Звъни на вратата. След малко отваря момченце, на около десет години. В едната ръка държи бутилка уиски, а в другата дими хаванска пура. Пощальонът изумен пита: – Ъъ-ъ-ъ, такова, ваште, вкъщи ли са? Момченцето небрежно изтръсква пурата на килима, почесва се по брадата и казва: – Ти как мислиш?
В баровски фризьорски салон: – А сега, госпожо, да започнем с рентгенова снимка на главата ви…
