2085
– Ще пийнеш ли по едно? – Не мога, с колата съм. – А защо не дойде пеша? – Ами и аз така мислех да дойда, ама после си помислих – ще се забавя, и вие ще почнете да пиете без мене…
– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?
Посред нощ в дома на главния лекар на една болница звъни телефона. Обажда се дежурният лекар: – Шефе, гори пети корпус. Пожарната е тук и гаси. Главният лекар става бързо и паникьосан звъни в пожарната, за да разбере ситуацията. Обажда се дежурният офицер: – Лоша работа докторе! Пожара го изгасихме, обаче в помещението е имало десет човека, шест от тях успяхме да спасим, обаче останалите четири не можахме.Главният лекар: – А стига бе!? Пети корпус е моргата!
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април: – Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин? – Не знам. – на свой ред се пошегувал Мюлер.
Разговор между двама съседи: – Гоше, абе снощи през цялата нощ у вас свети. Да не си правил купонче нещо, а… и да си забравил да се обадиш? – Нема такова нещо, бе, Кире. Жената утре си идва от почивка и може да възникнат някой въпроси – защо толкова малко ток съм изразходвал, докато я е нямало…
Попитали радио Ереван: – Можете ли да съобщите повече информация за кончината на Андропов? Знаете ли от какво точно е умрял? – Не знаем. Знаем само, че много е страдал по време на аутопсията
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…