10242
Сервитьорът влиза в кухнята: – Две наденички за господин съветника. – И една му стига – казва готвачът. – Той е толкова фиркан вече, че вижда всичко двойно! – Така е, но той си поръча четири.
Сервитьорът влиза в кухнята: – Две наденички за господин съветника. – И една му стига – казва готвачът. – Той е толкова фиркан вече, че вижда всичко двойно! – Така е, но той си поръча четири.
В погребалното бюро: – Какви ковчези предлагате? – Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева. – А не, много скъпо е. Нещо по-евтино? – Ами тук едни прилични за 300. – Не, и това е много. – За 50 имаме едни от шперплат… – Скъпо е, няма ли нещо по-евтино? – Ама вие кого погребвате? – Тъщата. – Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.
Проблясъци от миналото – любими лозунги: При директора се влиза само по голяма нужда! (Надпис на вратата на директорски кабинет) 20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! (Лозунг в цирка) 25 години народна власт – 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка) Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол) Дръж маркуча си в изправност! (Надпис в ТКЗС) Да покрием навреме младите кобилки! (Надпис в ТКЗС) Да не оставим неодрусана слива в нашето село! (Надпис в ТКЗС) Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу империалистическите агресори! (Лозунг в птицеферма) Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. (Тодор Живков) Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе – цял живот мъртъв. (Крайпътен надпис във Видинско) Който не познава Сибир, не познава СССР! (Лозунг от "Интурист") Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света! (Лозунг в болница) Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (Лозунг в болница) На партията – вярност, на народа – чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация") Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм! (Агиттабло в лудница) Един допуснат брак – беда за целия колектив! (Лозунг в предприятие)
– Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! – капризничи актрисата. – Добре, ще бъде истинска,- отговаря ехидно режисьорът,- както и отровата в последното действие!