6823
Той лежеше с дупка в челото и с разпрана предница. Из ученическо съчинение
Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва – този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… – Глезотии! – обадил се ветеранът – 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: – Господине, при температура над 42 градуса човек умира. – Аз майтап си правя, бе! – отвърнал ветеранът – Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!
След едно корабокрушение, музикант се добрал с цигулката си на необитаем остров. Излязал от водата изтощен, но едва си поел дъх и го наобиколили диваци, които говорели още членоразделно. Искали да го убият, но той от страх и отчаяние засвирил на цигулката и те се усмирили и със удивление го заслушали! Свирил така цял ден. Привечер се уморил много и спрял да свири, но диваците заръмжали и той пак засвирил. Така до сутринта. По обяд пак направил опит да си почине, но отново го заплашили и той пак засвирил. Така няколко дни, оцелявал благодарение на музиката. По едно време се появил един опърпан дивак и без да се замисля му сцепил главата. – Защо спря музиката бе, какво стана? – запитали по-задните. – Абе мани, глухият му еба мамата!
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.