11853
– Иванчо, харесва ли ти новата учителка? – Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна. – Защо мислиш така? – Защото за всичко пита мен!
– Иванчо, харесва ли ти новата учителка? – Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна. – Защо мислиш така? – Защото за всичко пита мен!
Двама българи отиват да свалят чужденки на морето, още първия ден се забиват в една дискотека, виждат две мадами и почват да ги черпят. Черпили ги те, пили, веселили се, накрая се заклатушкали с чужденките към хотела, но още щом влязли в стаята, единият паднал и заспал мъртвешки сън. Става той на сутринта, гледа леко гузно другия, а той му вика: – Брато, добре че бях аз, да отсрамя българската чест! – Ама как… – пита невярващо нашият човек – Как, ти… и двете ли? – Не бе, преди да заспя и аз, им казах, че сме румънци.
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
– Как си? – Не ме питай! Имам толкова много работа, че ако ми се случи някоя непредвидена неприятност, ще мога да започна да се ядосвам заради нея чак след месец!
Между актриси: – Как мина кастингът, скъпа? – Чудесно! Режисьорът имаше само една забележка към мен – краката ми били студени!
– Господин докторе, непрекъснато виждам пред себе си проблясващи точки. Офталмологът предписва на пациента очила. След известно време човекът отново идва. – Е, как е? По-добре ли е? – Разбира се – отговаря пациентът. – Сега виждам проблясващите точки много по-ясно!