Някакво момченце отива при ръководителя на хора и с тъничък гласец му казва: – Искам да пея бас при вас. – Хм, а не можеш ли това да го кажеш малко по-така, по мъжки? Хлапето (пак с тъничък гласец): – Мога… Да ви еба майката, идиоти такива, няма ли да ме вземете за бас в шибания ви хор?
Мутра се връща от офиса у дома. Жена му седи пред телевизора и гледа сапунен сериал. – Пак ли не е готова вечерята? Това е. Край! Отивам на ресторант! – Почакай пет минутки скъпи. – Какво ще успееш да направиш за пет минути? – Сега ще свърши филма, аз набързо ще се облека и ще отидем заедно.
Продавач на вестници на Централна гара вика: – Няма Стандарт, няма Демокрация, няма Пари… Остана само Труд и Капитал!
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Сър Джон попада в купе с още двама непознати лордове. Пътуват половин час и единият от тях решава да поведе разговор: – Коледа е хубаво нещо… След още половин час другият казва: – Да, но и сексът е хубаво нещо! След още половин час сър Джон добавя: – Сексът е хубаво нещо, но Коледа е по-хубава, защото е по-често!
Един бездомник стои зад заведението "Св. Георги и змея". Излиза сервитьорка и той я моли за храна. – Я, се махай от тука! – развикала се тя. Той постоял, постоял и тръгнал. Като минавал пред заведението я среща отново: – Извинете госпожице, а може ли да говоря с Георги?
– Докторе, какво да правя, ако температурата ми се качва? – Продавайте я! Следващият! – Докторе, не съм наред с корема… – Закопчайте си палтото и никой няма да разбере! Следващият! – Докторе, нощем не мога да заспя… – Ами спете през деня! Следващият! – Докторе, нещо за главата… – Благодаря, имам си! Следващият! – Докторе, нещо ми звъни в ушите. – Не отваряйте! Следващият! – Докторе, никой не ми обръща внимание. – Следващият!
Две бебенца на мутри си играят в пясъка с лопатки и кофички. На едното му се счупила лопатката и почнало да копае със дръжката на мобифона си. Другото му вика: – Абе, недей така, ше ти се счупи мобифона. – И кво от тва? – Ами после няма да си имаш мобифон. – Ти ше кажеш, баща ми ще ми купи нов. – Да де, ама докато намери къде се продават, докато ти го поръча, докато го плати – ти ше обикаляш цял месец, като глупак само с пейджър.
