Президент посреща на аерогарата спортисти от Олимпиадата. Подават му предварително написаното привествие и той започва да го чете пред микрофона: – О, о, о, о, о… – Господин президент,- подшушва му – това са олимпийските кръгове! Четете по-надолу!
Отишли президентите на Русия, Канада и България при Господ. Отива първо канадския президент и пита: – Дядо Господи, кога Канада ще стане най-великата страна в света? – Ами няма да е когато ти си президент. Канадския президент се разплакал и излезнал. Влиза руският президент и той пита: – Дядо Господи, кога Русия ще стане най-великата страна в света? – Ами няма да е по твое време – отговаря Господ. Руския президент също се разплакал и излезнал. Влиза накрая българският президент и пита: – Дядо Господи, кога България ще стане най-великата страна? …и дядо Господ се разплакал.
Катаджия отивал на работа, обаче навън валяло, студено… Стоял на пост, минавали малко коли, той направо замръзнал и се прибрал вечерта бесен като куче. Казва на сина си: – Донеси си бележника! Изплашил се синът и отишъл при майка си: – Имам двойка, какво да правя? – Дай тук бележника. Донесъл го синът, тя сложила вътре 20 лева и момчето го занесло на баща си. Отворил го той: – Ох, слава богу! Поне в къщи всичко е наред!
– Докторе, бързо елате в болницата – трябва спешно да оперирате жена ми от апендицит! – Не се притеснявайте! Преди две години оперирах жена Ви от апендицит – на човек не му се появява втори апендикс! – Да, но понякога на човек му се появява втора жена…
Във вагон-ресторанта. – Келнер, чакам тая бира вече двеста километра!
– Деца, кажете пословицата за работата? – "Който не работи, не трябва да яде". – Браво! А сега кой ще ми каже пословица за добрия учител? – "И навитата змия може да хапе".
Група туристи разглежда Лувъра. След многочасова обиколка из залите на музея, екскурзоводът казва: – Ако имате някакви въпроси, моля, аз съм на ваше разположение. – Кажете, – обажда се една дама, – с какво търкате пода, за да блести така?
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
