Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква: – Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм. – Как тъй късоглед, бе? – Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената. – Виждам го. Е? – попитал лекарят. – Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя.
След като влиза в хотелската си стая, туристът се обръща към пиколото: – Какви са тези петна по тапицерията? Дървеници ли имате, или хлебарки? – Не, господине. Тук имаше навик да отсяда един професор-химик, който правеше някакви опити. – Значи тези петна са от химикалите? – За съжаление, не, господине. От професора…
– Докторе, от малък съм кривоглед с едното око. – Виждам. – А освен това настинах и си загубих гласа. – Чувам. – А вчера ме удари линейка. – Знам.
Три блондинки попаднали на остров сред реката и не знаели как да се измъкнат. Тогава дошъл Добрия дух и им обещал да им изпълни по едно желание. Първата казала: – Искам да ме направиш умна, че да се измъкна. Речено-сторено, направила си сал и минала. Втората казала: – Искам да ме направиш по-умна от първата. Речено-сторено и тя си направила лодка и минала по моста. А третата казала: – Искам да съм по-умна от втората. И тогава духът я направил мъж и тя минала по моста.
Бащата на Иванчо се оплаква на директора на училището: – Срамота, учителят по география набил Иванчо! – Ама той при самозащита…
Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона: – Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник. "Аха" – мисли си Щирлиц – "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо". На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо: – Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин. – Не на мене тия номера, Щирлиц – отговаря му Мюлер – като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!
