Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
След като вижда белезите по краката на пациента, лекарят шумно се възхищава: – Охо, ето и един истински спортист! Футболист ли сте или хокеист? – Не, професионален картоиграч съм.
Един асистент решил да се заяде със студент и го пита: – Колко лампи има в стаята? – 20. – отговорил студентът. – Грешка, 21 са, аз си нося фенерче в джоба. Студентът останал на поправителен. На следващия път пак го питат: – Колко лампи има в стаята? – 21! – отговорил студентът, а оня му вика: – Не, 20, аз не си нося фенерчето. – Да, но този път аз нося! – отговорил студентът.
– Ало, сервитьора! Това супа ли е, бе! Гола водица! – Е, ама поне е гореща.
Една жена била с любовника си, когато мъжът й се прибрал от работа по-рано. Тя бързо напъхала любовника в хладилника. Мъжът влиза в кухнята, отваря хладилника и… – Кой си ти? – Васил. – Какво правиш тук? – Ям луканка. На следващия ден мъжът отива на работа и разправя случката на колегите си. Всички казали: – Абе, ти си голям идиот. Това е бил любовникът на жена ти. Вечерта пак се прибира по-рано. От вратата тича в кухнята и отваря хладилника.И пак се прибрал по-рано в къщи. Отишъл веднага в кухнята, отворил хладилника – вътре стои друг мъж. – Кой си ти? – Ами… Иван. – Виж какво, Иване, кажи на Васил, че ако го видя ще го счупя от бой.
Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка. – Какво стана, Чапаев, взе ли изпита? – А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.
– Иванчо, защо вчера не си бил на училище? – Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. – Какъв подарък? – Ами не отидох на училище.
Чиновник пита колегата си в канцеларията: – Вече обяд ли е? – Не, едва единадесет часа. – Значи стомахът ми избързва…
