Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 1424

    "Нищо хубаво няма да излезе от теб!" Надпис на врата на тоалетна

  • 56

    После те завързаха плитките си, за да не избяга някоя от тях.

  • 7891

    Реклама на крематориум:„За загинали при пожар – намаления!“

  • 6757

    Младоженци на сватбено пътешествие се разхождат из Сицилия. Внезапно иззад някакъв храст изскача мъж с рязана пушка: – Парите или живота! – Нямаме пари, аз се ожених по любов! – отговаря съпругът. Гангстерът оглежда дамата и коравосърдечно казва: – Тия ги разправяй на друг!

  • 11628

    Между съпрузи: – Скъпа, ти умееш да бъдеш нежна само когато ти трябват пари… – А това рядко ли ти се вижда, мили?

  • 2394

    Блондинка пита своя колежка: – За какво си мечтаеше, когато беше малка? – За принц на бял кон! – А за когото от двамата повече?

  • 11313

    Счупеното имущество се удвоява в троен размер…. Учителка по физическо

  • 1461

    Срещат се няколко габровци и питат техен съгражданин защо носи траурна лента. – Вчера почина баща ми. – Ама ние тази сутрин го видяхме на портата! – Да, поставихме го там, за да го види пощальонът, който раздава пенсиите.

  • 7617

    Турист сяда в испански ресторант и разглежда менюто. Гледа ястие: "Корида". Поръчва си го и остава много доволен – порцията съдържа две огромни "яйца" от бик. След време пак идва в Испания и пак си поръчва от същото. Този път обаче му носят две съвсем малки яйца. Пита келнера: – Защо толкова малки тоя път? – Ами коридата си е корида, господине… Кога бика, кога матадора…

  • 4481

    -Митко,вчера баща ми ме води на психиатър. -По какъв повод? -Уплашил се,че вече цял месец не съм получавал двойка или забележка в училище!

  • 2617

    – Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.

  • 739

    – Прибирам се вчера, а жена ми намира червило по ризата ми… лудница, не ме остави на мира! – Не се учудвам. – Като почна да ми мрънка – и аз искам такова червило, и аз искам такова червило…

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 2677

    Седи си доктора в кабинета. Отваря се вратата и влиза човек, на който от носа му стърчи морков, от ухото банан, а от задника една краставица. И стене: – Докторе, какво става с мен? – Пич, мисля, че не се храниш правилно!

  • 722

    Борец пуснал тото и следи тегленето на тиража: – А, това го имам… А, и това го имам… Тюх, това съм го зачеркнал…

  • 8562

    Утре не може!Утре е събота и неделя!!! г-жа Вихрийска МГ-Ямбол