Един полицай срещнал продавач на яйца. Продавачът го попитал: – Колко яйца можеш да изядеш на гладен стомах? – Ами, пет. – Лъжеш се, щом изядеш първото, вече следващите няма да са на гладно. – Вярно бе – казал полицаят. Полицаят отишъл в един магазин и попитал продавача: – Колко яйца можеш да изядеш на гладен стомах? – Шест. – Жалко, ако беше казал пет, щях да ти кажа един виц.
Промоция. Опашка. Един мъж изведнъж започва да масажира раменете на стоящият пред него. Той подскача: – Какво си мислите, че правите? – О, извинете! Беше машинално – аз съм масажист по професия и… – Е и какво от това!? Аз съм данъчен инспектор, но не бъркам в джоба на този пред мен…
Учителката казала на децата: – Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва: – Кажи ти, Иванке. Иванка започва: – Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. – Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке. Марийка започва: – Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. – Отлично, Марийке, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: – Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
– Каква е приликата между бившето Шесто и Ариел? – И в двата случая те перат, но в Шесто те накисват.
Лекция в университета. Професорът: – А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов! – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е… Професорът: – Чудесно, Иванов! Петров… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е… Професорът: – Добре, Петров! Колев… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва…
