305
ами, ако имаме един такъв интеграл намирисва на онанизъм ли? Химически факултет на СУ – Аля Таджер – семинари по Строеж на Веществото
Майстор заварва работник да се рови в кутията с резервни части. – Днес ще вземеш една гайка, – закарал му се той, – утре един болт, накрая, току виж си взел и скоростната кутия. И какво се получава? – Мотопед.
Разхожда се Леонид Илич Брежнев (известен с дългото си управление) заедно с внука си. Внукът пита: – Дядо, като порастна, ще стана ли и аз партиен секретар? – Ще станеш, защо да не станеш? – А може ли да стана Генерален секретар? – Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?
Автобус пътува към далечно село. От задната част някой крещи на шофьора: – Ей! Капут! Карай по-бавно! Не возиш дърва! Малко по-късно същият глас: – Ей! Капут! Карай по-бързо, че ще закъснеем! Шофьорът започнал да нервничи….Отново същият глас: – Ей! Капут!… Шофьорът спира, хваща манивелата и тръгва към задния край на автобуса. На първата седалка седи една бабка, която решава да го успокои… – Капутчо, синко! Тия са се напили, не им обръщай внимание…
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…