1590
Бил хубав слънчев ден. Свекървата казва на снаха си: – Какво хубаво време, да излезнеш па да се не върнеш! На другия ден валял дъжд и снахата казала на свекърва си: – Какъв лош ден, да легнеш па да не станеш!
Из новините: "Похитителите, които вчера настояваха за десет милиона долара и хеликоптер, за да пуснат заложниците, днес промениха исканията си и сега настояват за два хамбургера, една кока-кола и велосипед. Преговорите продължават."
Лъва бил много възмутен, че животните замърсяват гората и са я превърнали на тоалетна. Наредил той да построят една тоалетна и наредил всички да ходят в нея. Един ден обаче на заека му се досрало, а горската тоалетна била много далече. Огледал се той, видял че наоколо няма никой и се изсрал по средата на една полянка. Точно свършил работата и гледа по пътечката идва лъвът. Станал заека и захлупил лайното с лапи. Гледа лъвът, че заека крие нещо и пита: – Ей, заек, ти кво правиш бе? – А, нищо, хванал съм тука една пеперуда! – Я да видя! Вдигнал ръце заека, погледнал нагоре и казал: – А, излетя! Погледнал след това надолу и изненадан извикал: – А, и се е насрала от страх!
Умрял един "Doom"-аджия и отишъл при свети Петър. Пита го той къде иска да отиде – в рая или в ада. "Doom"-аджията поискал да му покажат двете места. Видял рая, видял и ада и казал на свети Петър: – Дай ми сто здраве и двеста броня и ме пращай в ада.
Един мотоциклетист кара бясно и както си карал ударил врабец. Съвеста го загризала, върнал се. Врабецът бил в безсъзнание, но жив. Сложил го в джоба, занесъл го в къщи, сложил го в клетка, налял му вода, натрошил трошички и си излязъл. След известно време врабецът идва в съзнание, огледал се и се разплакал: – Ааа, решетки.. хляб…, вода… убил съм мотоциклетиста!
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
Студентка влиза в кабинета на млад преподавател, разкопчава няколко копчета на ризата си и коленичи: – Бих направила всичко, за да взема този изпит… – Всичко… – прошепнал преподавателят. – Да, всичко! – казала студентката и се притиснала към преподавателя. – О, значи всичко… – Да, абсолютно всичко… – А бихте ли… учила?