– Господин докторе, непрекъснато виждам пред себе си проблясващи точки. Офталмологът предписва на пациента очила. След известно време човекът отново идва. – Е, как е? По-добре ли е? – Разбира се – отговаря пациентът. – Сега виждам проблясващите точки много по-ясно!
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина: – Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко. Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика: – Айде момче, стани да седна, че съм стара жена. Момчето й вика: – Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те. А тя: – Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат… – Е виж колко празни места има седни там… Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло: – Е, хубаво, сядай на моето място, ама да караш внимателно!
Чирак в строително-ремонтна бригада получил задача да боядиса прозорците в квартирата на шефа на фирмата. След час той се обажда на шефа и докладва: – Шефе, прозорците са боядисани. Да боядисвам ли и дограмата?
Питат един синоптик: – Прогнозите ви винаги ли уцелват какво ще е времето? – Времето – да, винаги! Само понякога се разминават в датата.
Пациент се оплаква на лекар: – Боде ме цялото тяло… – Къде работите? – Във фабрика за игли…
Учителят по литература помолил децата да опишат някаква необичайна случка от изминалата седмица. Малкият Джони се изправил да прочете съчинението си и започнал: – Миналата седмица татко падна в кладенеца… – Боже господи! – възкликнал учителят. – И сега добре ли е? – Сигурно – отвърнало момчето. – Вчера спря да крещи за помощ.
