12006
Дъб до дъб гъста гора няма къде да сера. Луната бледа гъза ми гледа. Клони кърша гъза си бърша. Мамка му кирлива туй било коприва.
Към пиколото: – Бързо тичай горе и виж дали съм си забравил чадъра в 502 стая. Мисля, че го оставих в ъгъла до умивалника. Пиколото след няколко минути: – Точно така, сър, на същото място си е.
В дъното на стаята мъждука свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и забива поглед в разтворената длан на клиента: – Вие ще бъдете заклан, одран, нарязан на парчета, сготвен, изяден… – Госпожо – прекъсва я клиентът, – струва ми се, че и за двамата ще бъде по-добре, ако ми разрешите да си сваля ръкавиците от свинска кожа…
– Деца, кажете пословицата за работата? – "Който не работи, не трябва да яде". – Браво! А сега кой ще ми каже пословица за добрия учител? – "И навитата змия може да хапе".
Сър Джон стоял след обяд в кабинета си, пушел пура и четял вестник „Таймс“. По едно време извикал слугата: – Джордж, донесете ми една чаша вода! Слугата донесъл, но лордът го върнал за още една чаша. Когато слугата донесъл четвъртата чаша, се осмелил да каже: – Извинете, сър, но се тревожа за здравето ви с тази вода… – Остави сега здравето ми Джордж, къщата гори.
Един мутра бил много нахапан от комари и отишъл при шефа си да го пита какво да прави: – Шефе кажи как да се оправя, че ме изпохапаха тия гадини – обяснил той, докато се чешел навсякъде. – Слушай внимателно, тулуп! Отиваш в най-близката аптека и взимаш таблетки за комари. Веднага ще се отървеш от тях! Мутрата така и направил. След два дни обаче той пак отишъл при шефа си, недоспал, изпонахапан и едва гледащ. – Какво си направил бе, серсем? – попитал го шефът му – нали ти казах как да се отървеш от комарите? – Така и направих шефе, купих таблетки против комари, обаче ми се разката фамилията, докато хвана всичките комари и им дам по една таблетка.