1931
"Тук се продава прясно българско месо" Надпис в магазин на женския пазар
Пожар. Насъбрала се тълпа. Всички гледът как мъжът самоотвержено спасява семейството и покъщнината си: Влиза в горящата къща и изнася на ръце двете си деца. Влиза и изнася жена си. Влиза и изнася телевизора. Влиза и изнася стереото. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Един от зрителите го спрял и го питал: – Ти луд ли си? За какво само влизаш в огъня като нищо не изнасяш? – Абе, обръщам тъщата.
Двама борци се учат на културни обноски и се качват в такси. Десет минути учтиво си отстъпват място в колата, а после разговарят: – Ах, да знаеш какво ми се случи днес! Като си погледнах вратовръзката видях иглата изкривена на 45 градуса, а кърпичката ми беше с два сантиметра по-ниско в джобчето! – Аз пък, докато си бърках чая два пъти ударих с лъжичката по чашата. Шофьорът се обърнал към превъзнасящите се борци и казал плахо: – Момчета, нали ще ме извините, че съм с гръб към вас?
В театъра една жена прошепва на мъжа си: – Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар! – Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години! – Сигурен ли си? – Напълно. – О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.