– Уважаеми телевизионни зрители – казва дикторът, – седнете по-удобно, отместете от себе си всички тежки предмети, които бихте искали да захвърлите по екрана на телевизора си! Следва изявление на министъра на финансите по повод повишаването на цените…
– Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!
– Келнер, ножът, които сте ми дал е ужасно мръсен! – Хммм… Странно – последното нещо, което рязах с него беше сапун…
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград. Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства… Щирлиц случайно получава повишение в чин.
– Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е! – Камъче, сър Джон. – И какво прави това камъче в обувката ми? – Убива ви, сър Джон.
Гарабед и жена му в съда: – Господин съдия, тя ми счупи кура! – Има ли свидетели? – Какви свидетели? Да извадя да ви покажа! – Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел! След 2 месеца: – Господин Киркор, какво знаете по случая? – Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: "Тря-я-я-я-с", и замириса на счупен кур!
