611
Богаташка посреща новата си готвачка и я пита: – Защо напуснахте последното си работно място? – А аз питам ли ви защо ви напусна последната ви готвачка?
Богаташка посреща новата си готвачка и я пита: – Защо напуснахте последното си работно място? – А аз питам ли ви защо ви напусна последната ви готвачка?
Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея: – Стига си тропала така с крака, гадино!
Съдията: – Този човек твърди, че сте го захапали за ръката? – Но аз съм вегетарианец.
Ветеринар се разболял и извикал при себе си обикновен лекар и му казва: – Аз съм болен, но искам да ви кажа, че когато аз съм болен при лечението разчитам изключително на интуицията си. Предлагам ви да използвате моите методи и да правите всичко както го правя аз. Докторът го огледал, изписал лекарства и подавайки рецептата на ветеринаря му казал: – Ако до две седмици не се почувствате по-добре, страхувам се, че ще трябва да ви застреляме.
При лекаря: – Пушите ли? – Не. – Жалко… Щях да ви кажа да спрете, и щяхте да се оправите.
Професорът: – Обяснете защо майчиното мляко е по-полезно за едно кърмаче, отколкото е например кравето? – Първо, то е по-чисто – отговаря студентът. – Второ – винаги е по-прясно. Трето – котката не може да го изпие. И накрая – кърмачето винаги може да си го вземе, когато излиза на разходка…
Вървят си хората по улицата и чуват писъци от високите етажи на един блок. Гледат нагоре – някакъв мъж хвана жена за краката и я провесил през балкона. Опитва се да я изхвърли, обаче тя се държи яко за железата и пищи. Народа вика: – Пусни жената бе! – Това не е жена! Това е тъща ми! – Брей, как се държи говедото, не дава да го пусне човек…
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)