Представяне на новия роман на световно известен автор. Млада репортерка, голяма почитателка на писателя, се промъква до него и с нескрит ентусиазъм пита: – Извинете, как съумявате да опишете така прекрасно женското сърце, женската душа, да се докоснете с неповторимост до нашите мечти, страсти и стремежи? Писателят направил крачка към нея, взел нежно ръката й и прошепнал: -Простичко е. Представям си мъж, премахвам надежността, разума, благородството и сърцето и съм готов.
Първа брачна нощ. На вратата се звъни настойчиво. Недоволен мъжът отваря вратата, влизат четирима с един ковчег на рамо, влизат в спалнята, обикалят в кръг и излизат от апартамента. Мъжът, недоумяващо: – Вие какво, бе? Да не сте полудели? Един от четиримата: – Извинявай, приятел! Просто в коридора не можем да вземем завоя…
Къща,дворче, градинка. Внука пита: – Дядо, защо поливаш цветята с машинно масло? Нали ще увяхнат? – Остави цветята, гледай картечницата да не ръждяса.
Как математикът вика кокошките? – 3.14, 3.14, 3.14!
Пасат четири коня на една ливада – единия млад жребец, другия на средна възраст, третия на солидна възраст, а четвъртия – дърта кранта. В другия край на ливадата се появява млада кобила. Жребеца подскочил и казал: – Хей, давайте да отидем да я оправим!? – Що да бързаме – казал коня на средна възраст – може така, пасейки, пасейки ще стигнем. – А – казал вързрастния кон – на който му трябвам, сам ще ме намери. – Тихо – казала крантата – тихо да не ни чуе…
Професор по математика изнася лекция. Той пише на дъската формула след формула в бързо темпо. По едно време казва: "От тук очевидно следва…" и изписва формула, нямаща нищо общо с която и да било от предишните. След момент се умълчава и изпада в дълбок размисъл. После напуска аудиторията. След 15 минути се връща сияещ: – Аз бях прав! Това наистина е очевидно!
