3129
Един човек отива на ресторант. Взема менюто – в него има най-различни морски ястия и накрая пшше "Две добри думи". Tой вика келнера и го пита: – Ще ми предложите ли нещо? – Да – "Две добри думи"! Не яжте!
Един човек отива на ресторант. Взема менюто – в него има най-различни морски ястия и накрая пшше "Две добри думи". Tой вика келнера и го пита: – Ще ми предложите ли нещо? – Да – "Две добри думи"! Не яжте!
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача – да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал. Първата блондинка: – Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука. Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа – в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка: – Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб? – На, взимай! – Ама това не е интервю! – Взимай го, казах…
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.
Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета. – Какви сте вие бе? – Мечета. – А къде е майка ви? – Отиде за мед в гората. – Ами да ви еба майката тогава… И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак: – Къде е майка ви бе, мечета? – Отиде за мед. – Да ви еба майката тогава… Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там. Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя. – Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката. – Не може, вече обещах на децата.
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!
Някога в дълбока древност хората вярвали, че светът е съграден от четири елемента – земя, въздух, огън и вода. Векове по-късно будният човешки дух се хвърлил в търсене на пети, свързващ елемент /quintessence/. Като резултат от многобройни опити била открита "водата на живота" – дестилираният алкохол. Надпис на кутия от Пещерска ракия.
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.