5479
Хубави мъже на повикване по домовете. Тел. 166.
Военноказармени умнотии: Далеч съм от мисълта си. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е? От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара! (старшина от Благоевград) На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат… Дежурният по полк: – Къде бяхте бе, редници? – Ами до банята, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им! Преподавателят: – Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. – Не се получава, др. полковник! – Аз така, приблизително… (из задача във военно училище) Старшината: проверете дали има дежурен по караула! Ако няма – изпратете още един! И всеки да затвори всичките прозорци! Старшината: на бегом, и който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас. – Др. старшина, на чаршафа ми има дупка! – Обърни го обратно и заспивай! Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти… (преподавател по военно обучение) Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея! (преподавател по военно обучение) …и да не виждам вечер хора да се разхождат и да светят! Никой да не се качва на камионите, преди да са дошли! Ей вие там тримцата, какво каре сте сформирали отзад?
Учението е завършило. Сърдит сержант се отправя към редника: – Какво става с теб? Стърчиш прав като дърво, когато от теб до въображаемия противник има само сто метра! – Да, ама аз стоях зад въображаема скала, висока десет метра!
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
Мъж влиза в заведение, сяда на бара до една едра изрусена жена и предлага да й разкаже виц за блондинки. Дамата го поглежда настървено: – Виж к`во, висока съм 1.90 м, тежа 98 кг и тренирам бокс. Тая русата до мене е 2.10, тежи 130 кг и тя тренира. А оная до нея, 2.30 м, 160 кг и е адски добра боксьорка! Еее, все още ли искаш да ми разкажеш виц за блондинки? – А, не, не, защото ще ми се наложи да го обяснявам три пъти.
Жена на мутра пита доктора: – Струва ми се, че мъжа ми има някакво психическо заболяване от умората. Понякога с часове го моля да ми купи нови дрехи или кола, а той нищо не чува. – Това не е болест – отговаря докторът, – това е талант.
Какво ще ми препоръчате да си взема за обяд? – обръща се клиент към сервитьора. – Как да ви кажа? Днес най-малко се оплакват от шишчетата.
На Иванчо ще му бият инжекция, но него го е страх и се дърпа: – Пуснете ме! Не искам! – Успокой се! Не боли, няма нищо страшно! – казва му сестрата. – Няма страшно, защото вие сте от безопасната страна на иглата.