5791
Проверка в армията: – Петров! – Аз! – Иванов! – Аз! – Презоградазакачикраков! – Аз! – Ебати фамилията! – Аз!
Проверка в армията: – Петров! – Аз! – Иванов! – Аз! – Презоградазакачикраков! – Аз! – Ебати фамилията! – Аз!
В кардиологичния кабинет. – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. – Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат…
В болницата карат мъж с нож, забит между лопатките. Докторът в приемната съчувствено го пита: – Боли ли ви? – Само когато се смея.
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Един баща програмист пита 3-годишната си дъщеричка: -Я кажи тате как вика кучето? -Бау,бау,тати! -Я кажи тате как вика котето,татиното? -Мяу,мяу,тати! -Я кажи татковото как вика кравата? -Му,му,тати! -Я кажи,татиното,мишката как вика? -Клик,клик,тати!
– Мамо, мамо! – вика разплакан Иванчо на майка си – тате ме наби два пьти! – Защо бе, моето дете? – Ведньж защото му показах бележник пълен с двойки и ведньж защото му казах, че е неговия като е бил ученик!