Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
Срещат се англичанка, французойка и българка. Англичанката: – Аз, когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с пералня и миялна машина. Французойката: – И аз когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с прислужница. Българката: – И аз същото казах след сватбата: няма да пера и да мия чиниите. Съпруга ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия прогледнах с лявото око.
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
По време на спектакъла актьорът почувствал, че му се отлепа брадата и казал на партньорката си: – Извини ме, скъпа, някой ме вика. Той изтичал зад кулисите, но тъй като гримьорът го нямало там, актьорът свалил брадата си и вече без нея излязъл отново на сцената. – Кой беше? – попитала партньорката му. – Бръснарят!
