5103
– Колко ще платя за три снимки? – За това ще говорим по-късно. Сега трябва да се усмихвате…
– Колко ще платя за три снимки? – За това ще говорим по-късно. Сега трябва да се усмихвате…
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Питат радио Ереван: – Какво означава да се преосмисли един виц? – Ами, това е когато преди са пращали в Сибир за такъв виц, а сега дават само 5 години!
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Шефът на малка фирма събрал всичките си четирима подчинени и им казал: – С голямо съжаление ви съобщавам, че трябва да уволня един от вас… – Аз съм от малцинство! Ще те съдя за расова дискриминация – казал чернокож служител. – Аз съм жена! Ако ме уволниш, ще те съдя за полова дискриминация! – А аз ще те обвиня в незачитане на възрастните – казал побелял служител. Тогава всички погледнали към беззащитния млад, бял мъж. Той размислил за момент и после казал: – Мисля, че аз бих могъл да бъда гей…
Две медицински сестри разговарят: – Ти къде работиш? – В института по заразни и паразитни болести. – Като зараза, или като паразит?
Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита: – Малкия, измръзна ли? Иванчо отговаря: – Аз замръзнах, а малкия си го топля с ръце.
Един тип влиза в ресторант и сяда. Келнерът идва до него с менюто. Клиентът казва: – Няма нужда от меню. Донесете ми една лъжица и една вилица и това е. Келнерът се учудил, но му донесъл. Клиентът ги помирисал и казал: – Така… За първо имаме супа от пиле и таратор – за мене таратор, а за второ имаме… пържола и гювеч. Бих искал гювеч. Келнерът страшно много се учудил, защото онзи познал всичко много точно. На другия ден отново дошъл този клиент и ситуацията се повторила… На третия ден, келнерът помолил готвачките да измият приборите много добре, но и този път клиента познал какво има за обяд. На келнера всичко това страшно му писнало и на четвъртия ден отишъл при готвачката и я помолил да си завре един комплект прибори в онази си работа. След това подали този комплект на редовния клиент. Онзи ги мирисал малко по-дълго от обикновеното и казал : – Значи, телешка супа и мусака, и да поздравиш Мария готвачката от мене, не знаех че работи тука.
Съдия пита подсъдимия: – И не се ли страхувате когато обирате някоя каса? – Разбира се, че се страхувам. Ами ако е празна…
Авторът се подмазва на издателя си: – Знаете ли, от вас може да излезе чудесен баскетболист! – Защо? – пита учуден издателят. – Всичко, което ви предлагам, хвърляте право в кошчето!