Един човек отива в ресторант, поръчва си пилешка супа и три филийки хляб. Но още с първата лъжица изважда едно парцалче от супата. Вика келнера и го пита: – Извинете! Защо в супата ми има парцалче? Оня му отговаря: – Е, за 35 стотинки черга ли искаш да ти сложим!?
– Кое е най-голямото изпитание на човека? – Да слуша фъфлещ адвокат как разпитва заекващ свидетел пред недочуващ съдия.
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Разпоредителка в операта казва на закъснял зрител: – Влизайте, но по-тихо! Зрителят: – Защо, да не са заспали вече всички?
Военна комисия. В кабинета седи един майор. Влиза донаборник. Майорът: – Фамилия? Донаборникът: – Иванов. Майорът: – Съблечете се! Донаборникът се съблича. – Обърнете се! Донаборникът се обръща. – Наведете се! Донаборникът се навежда. – Разтворете бузите! Донаборникът разтваря. – Годен! Донаборникът се обръща с недоумение: – Е кво, толкова ли не можехте да ми го кажете в лицето…
– Погледнете тук! Не виждате ли, че приемното ми време е до шест вечерта? – Виждам, докторе, но кучето, което ме ухапа сигурно не знае да чете!
През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари. Първа награда – спечелелият да свири един час на цигулка "Страдивариус", на която е свирил Паганини. Двамата български участници печелят второ и последно място. На летище "Хийтроу" в очакване на самолета, класираният на второ място казва: – Изпуснах шанса на живота си. – Айде стига бе. Много важно, да свириш два часа на некаква цигулка на която бил свирил Паганини – отговорил последния. – Виж сега, малко ми е трудно да ти го обясня на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински.
