Полковник на ръба покрива на казармата: – Редник Петров, клекни! Редник Иванов – прав до него! Редник Костов – наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред! Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника: – Господин полковник! Време е за вечерната проверка! – Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса…
Пациентка пита лекар: – Защо трябваше да стоя цели десет минути с изплезен език, докторе? – За да мога на спокойствие да ви напиша рецептата, уважаема госпожо.
Лекарят нарежда на болния: – От днес минаваш само на хляб и вода, никакво пиене, никакви жени, никакви забавления… – И докога така? – Докато не ми платиш сметката.
– Татко, можеш ли да се подписваш със затворени очи? – Да, защо? – Тогава се подпиши в бележника ми.
В детската градина учителката пита Иванчо: – Защо не си играеш със Светлин? Нали бяхте приятели? – Вече не ми е, защото майките ни не са в добри отношения заради бащите ни – лаконично обяснява малчуганът.
Заради някакви си 99% от адвокатите, на останалите е излязло лошо име!
Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…
