Придружавайки по необходимост знатна възрастна дама на балет, за целите на избягване на конфуза, поручик Ржевски решил да се изпразни в ръката си. Седейки на последния ред поручикът така и направил, след което неволно изтръскал цялото съдържание напред. Спермата полетяла през всичките редове и паднала в оркестъра върху цигуларя. По време на антракта, цигуларят се жалва на диригента: – Маестро, някой се изпразни върху мен… – И правилно, свириш като путка!
Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…
Сър Джон попада в купе с още двама непознати лордове. Пътуват половин час и единият от тях решава да поведе разговор: – Коледа е хубаво нещо… След още половин час другият казва: – Да, но и сексът е хубаво нещо! След още половин час сър Джон добавя: – Сексът е хубаво нещо, но Коледа е по-хубава, защото е по-често!
Отишла мутра да си купува компютър. – Накратко, трябва ми грамотен компютър, за всякаква работа. – Пентиум? – А по-готин може ли? – Пентиум-про. – Давай про. – Памет 16 мегабайта? – А по-готин може ли? – Може 128 мегабайта. – Става. – Монитор 15"? – А по-готин може ли? – 25". – О`кей. А между другото тетриса нормално ли ще работи или още нещо трябва?
По пътя към църквата младоженци загиват в катастрофа и се оказват пред вратите на рая. В очакване на Свети Петър те разсъждават, дали не е по-добре да се оженят в рая, така и така са били тръгнали да вършат тая работа.. Излиза по едно време Свети Петър и те го питат. Той се позамисля малко и казва: – Хм, не знам , не знам. Чакайте да проверя нещо. Влязъл свети Петър в рая, няма го една, две седмици и пак се появява. – Да – усмихнат казва той – можете да се ожените в рая. – Чудесно! Добре де, ами ако нищо не излезе от брака ни? Можем ли да се разведем? Лицето на свети Петър се налива с кръв и той крясва: – Абе вие, да не сте луди бе!? Две седмици обикалям из рая, да ви търся свещеник, мислите ли, че тук ще мога, да ви намеря и адвокат!?!!
Една мома се жени. Младоженците се прибират в спалнята, докато роднините празнуват на двора. Изведнъж момата изскача от спалнята разплакана, намира баща си и казва: – Тате, тате! Той иска да ме чука отзад! – Дъще, виж сега. Сега, така както си, дупето ти е като монета от 10 стотинки. Като ти направи това мъжът ти, ще стане като монета от 50 стотинки. Е кажи ми сега, струва ли си за 40 стотинки да се карам със зетя?
Художник отива при директора на художествена галерия и пита:– Как е? Продават ли се картините ми?Директорът:– Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли, да му покажа вашите картини. След това ме попита, дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини.Художникът:– Ама, това е великолепно!Директорът:– Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар…
Двама сядат в кафене и си поръчват: – Две соди. – И гледай чашата ми да е чиста! – обажда се единият. След малко келнерът пристига с двете соди: – Ето, заповядайте. За кого от двамата беше чистата чаша?
Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита: – Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли? – И още как! – отговорил поручикът. – А тази, другата? – Дори превъзходно! – А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа? – Без съмнение, корнет! – Но поручик – объркано пита корнетът – как знаете това? – Виждате ли, Оболенски – поучително го напътства поручик Ржевски – щом има уста, значи духа!
Една от книгите на Оскар Уайлд била издадена от фирмата "Осгуд Макилуей и къмпани". В рекламата за книгите на това издателство се изтъквало, че те винаги излизат в Лондон и Ню Йорк едновременно. Веднъж, като срещнал свой познат, Уайлд му казал: – Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Осгуд? Надявам се обаче, че погребението му ще се състои едновременно в Лондон и Ню Йорк!
