На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
– Имам сигурен начин да накарам жена си, да не ми крещи? – Казвай, де! – Щом започне да ми вдига скандал, аз я питам: „Извинявай, миличка, как е по-правилно да се каже – рибите нямат зъби, рибът няма зъб или рибоците нямат зъбоци?“. – И какво? – Нищо. Веднага млъква. – А как е правилно да се каже за тези риби?
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре! Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
На 12 септември Путин звъни по директния и защитен от подслушване телефон на Осама Бин Ладен и казва: – Щирлиц, този път прекали!
В ресторанта: – Келнер, пилето ми е сурово!!! – И как разбрахте? – Изкълва ми гарнитурата!
