1644
– Ало, може ли да ме запишете във вечерната гимназия? – Кой се обажда? – Един второкласник, на който много му се спи сутрин.
В богат дом назначават нова камериерка. – Как се отнасяте към папагалите? – пита я господарката. – Не се безпокойте, госпожо, не съм придирчива, аз ям всичко…
Старица седи в люлеещ се стол, когато изведнъж се появила една вълшебница и казала: – Имаш право на три желания. – Ами, искам да съм много богата! Пуф! Столът станал златен! – Искам да съм млада и красива! Пуф! Възрастната жена се превърнала в прелестна девойка! В този момент наблизо минал любимият котарак на старицата. – Искам този котарак да си превърне в очарователен мъж! Пуф! Котаракът се превърнал в атлетичен красавец и проговорил с човешки глас: – Сигурно много съжаляваш, че ме скопи навремето!
По времето на социализма дисидент си пуска радиото и чува: "Вие слушате радио Свободна Европа". – Господи! – стряска се той – откъде знаят?!
Мъж върви по улицата и среща погребение. Но му прави впечатление, че носачите на ковчега са го обърнали на късата му страна. Той ги спира и ги пита: – Момчета, кого погребвате? – Тъщата – отвръща единият. – А защо носите ковчега на една страна? – Защото като я обърнем по гръб и започва да хърка!
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…