Старшината в армията: – Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред! Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината: – Ти ли, бе, ти ли не се страхуваш от жена си? – Ми да. – И как го правиш, бе? – Ами… слушкам.
Младоженец води разговор с архитект, които трябва да построи къщата на младото семейство. – Искам кръгла къща! – Как така кръгла? – Казах-кръгла. Абсолютно всичко в нея трябва да е кръгло. – Добре де, ама как всичко, а мебелите? – Абе ти не ме ли чуваш? Съвсем ясно ти казах-всичко кръгло! – Ще се опитам, но все пак ми кажи защо е необходимо това? – Защото тъщата, нейната кожа, казва, че все ще се намери ъгълче и за нея у дома…
Старшина пита новобранец: – Какъв си бил в цивилния живот? – Данъчен инспектор. – Добре, значи ти ще будиш ротата сутрин. – Защо? – Вече си свикнал всички да те мразят.
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… – Откъде толкова пари, Василий Иванович?! – Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…
