По време на маневри фелдфебелът извиква един от войниците: – Балкански, виждате ли тази железопътна гара? – Да, господин фелдфебел! – Заповядвам ви да я извадите от строя. След един час редник Балкански докладва: – Заповедта е изпълнена. – Много добре. Как постигна това? – Виждате ли тази чанта? Вътре са всичките билети.
Уважаема редакция,Нужен ми е съвет. Благодаря ви предварително.От известно време заподозрях гаджето ми, че кръшка. Както обикновено.Ако вдигна аз телефона – затварят. Взе често да се среща с „приятелки“, а като я питам с кой е била, казва, че не ги познавам.Взех да гледам през прозореца кога ще пристигне с такси, а тя идва зад ъгъла и не мога да разбера с каква кола е дошла.Както и да е, никога не бих я разпитвал за такива работи, но когато снощи късно пак тръгна на някаде, не се сдържах.Слязох до моята кола, залегнах зад нея и започнах да наблюдавам какво ще стане.И гледам – ужас! Долните тампони на амортисьорите станали на нищо!Как мислите, дали ще мине само със смяна на тампоните или ще трябва да се изръся и за амортисьори?
В компютърен магазин продавачът казва на клиента: – Така-а-а… сега остава да ви сложим и твърд диск. Почакайте да ви избера някой по-хубав… Клиентът: – Точно така, най-твърдия!
Сър Джон е при милейди да изпълни съпружеските си задължения. Над тях се е надвесил слугата с лампа в ръка и свети. Сър Джон обаче не може да свърши работа и ядосано се обръща към слугата: – Джеймс, ти си виновен! Подай ми, ако обичаш тази лампа и заеми моето място! Разменят си местата и слугата веднага "се ориентирал в обстановката" и задоволил милейди. – Ето, Джеймс, видя ли? Така се свети! – благо казал сър Джон.
– Иванчо, ако майка ти ти даде три ябълки и ти вземеш две от сестричката си, колко всичко ще получиш? – Пет ябълки и два шамара от татко, госпожо.
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
Учителката пита Иванчо: – Кой е коренът на думата кокиче? – Луковицата, госпожице.
– Докторе, не бъди песимист! Кажи ми нещо оптимистично! – Добре, ще го кажа така… Имаш такава болест, че ако успея да те излекувам ще стана световно известен.
