617
Аз знам, че нищо не знам, но другите и това не знаят. Перифраза на известния Сократов девиз
Попитали радио Ереван: – Какво е кавалерство? – Държанието на един мъж към жената на друг мъж.
– Господин фризьор,защо са ви толкова мръсни ръцете? – Защото днес още на никого не съм мил главата.
– Докторе какво ще кажете за заболяването ми?– Трябва да се изчака седмица.– А после?– После – погребение.
В казармата старият кокал обяснява на новобранец: – И никога недей да спориш със старшината! Няма защо да му обясняваш, че земята е кръгла. – Защо? – Защото ще те накара да я изравняваш!
Двама луди се бият в коридора с дъски по главите. Идва лекар и ги пита: – На какво играете? – На война. – А не ви ли боли? – А-а-а-а, ние сме в танкове!
Двама студенти си говорят и единия пита: – Абе приятел, я кажи как да се отърва от тия хлебарки бе, пробвах с отрова, с къщички, с чехли ги бих – все нови и нови, няма край, ще се побъркам. – А ти с тебешири пробва ли? – Как така с тебешири, те убиват ли ги? – Ами не, ама поне си рисуват кротичко в ъгъла.
В час по биология учителката пита: – Деца, ако някой от вас има близък, който може да имитира някакво животно нека да се обади! Иванчо веднага вдигнал ръка: – Госпожо, моя дядо може да имитира вълк. – Чудесно Иванчо! И така – следващия час ще учим за вълка. Довел Иванчо дядо си и в края на урока учителката казала: – А сега дядото на Иванчо ще ни покаже как вие вълка. Чакали всички да го чуят, но дядото даже не вдявал какво се иска от него. Учителката помолила отново, но пак тишина. Тогава се намесил Иванчо: – Госпожо, вие неправилно формулирахте задачата на дядо ми. – Дядо, можеш ли я оправи тая? – Аууууууу!
Жената на един борец му ражда близнаци. На другия ден борецът вдига банкет, на който са поканени всички колеги. След дълго празнуване, шефът решава да се направи на компетентен и пита: – Картоф, близнаците какви са, бе – еднояйчни или двуяйчни? – Ами, как да ти кажа, шефе, едното е двуяйчно, а другото е момиче…
Вози се някакъв селянин в един претъпкан трамвай, а до него един огромен куфар. Един възмутен гражданин му казва: – Господине, моля ви преместете си куфара защото пречи на хората! Но онзи не му обръща никакво внимание. Гражданинът повтаря по-силно: – Господине, моля ви, разкарайте си скапания куфар! Но онзи пак нулево внимание. Накрая гражданина се вбесява и изхвърля куфара през прозореца и казва весело: – Какво ще кажеш сега, а? А селянинът му отговорил спокойно: – Куфаро не беше мой!