Пристигнал член на дружеството на трезвениците в един завод. Началникът на цеха го развежда и го води при шлосера Иванов. – Ето го нашият ударник. – Много добре,- зарадвал се гостът.- А кажете ми, ако бяхте изпил чаша водка, щяхте ли да можете да работите толкова ударно? – Не знам,- свил рамене шлосерът. – А две чаши? – Не съм сигурен… – А цяла бутилка? – Ами, както виждате работя…
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща: – За героите на Съветския Съюз няма опашка!
– Марийка е истински телефон! – Какво искаш да кажеш, Иванчо? – Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.
– Аз, докторе, съм много зле. Колкото пъти пия чай или кафе винаги ме боли ухото! Какво да направя? – Пробвахте ли да извадите лъжичката от чашата?
Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята. Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види – простреляна, върху леглото лежи радистката… Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли: "Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"
– Докторе, защо след като казвате, че всяка цигара е пирон в ковчега пушите толкова много? – Вие да не искате моя ковчег да остане без пирони?
Компютърен маниак разказва на свой приятел: – Представяш ли си, вчера се връщам от работа по-рано от обикновено. Влизам в спалнята, а там в леглото – жена ми и някакъв непознат мъж. И на двамата очите им едни такива хитри-хитри… Веднага заподозрях нещо, затичах се към компютъра, опитвам се да вляза в Интернет – а те, гадовете, паролата ми сменили, бе…
