Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 4225

    Дионисовите праэници били съпровождани от тържества. Учителка по литература

  • 4332

    Петко Каравелов минава между народа като синоним на честност и спестовност, и почина в тежко материално състояние. Из "Речник на чуждите думи", София 1994

  • 5207

    Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…

  • 7093

    В аптеката: – Дайте ми някакво сънотворно, но да не е много силно. – Ето ви това, от него изобщо няма да можете да заспите.

  • 3761

    Жените обичат мълчаливите мъже. Защото се заблуждават, че те ги слушат…

  • 8631

    В една къща избухва страхотен пожар. Полуголите съпрузи се измъкват набързо в тъмната нощ. Когато се отдалечават на безопасно разстояние, жената се хвърля на врата на мъжа, прегръща го и го целува казвайки: – Скъпи, толкова много се радвам! От шест години за първи път излизаме заедно!

  • 7775

    Кафенето разполага с машина за разпознаване на фалшиви пари, последните се унищожават за сметка на клиента Надпис в кафе в Студентски град

  • 2510

    Не мърдайтесь, не мърдайтесь!Снимка не излезньотся! Фотограф към руски туристи на морето

  • 7796

    Изпит в университета. Професорът изпитва студентка, която очевидно не е подготвена. След многократни опити, да изцеди някакви знания от нея, професорът казва: – Съжалявам, колежке, но при това положение не мога да ви пусна. – При това положение, аз също. – отговорила студентката.

  • 7740

    По време на комунизма ни обещаваха, че всички ще бъдем задоволени и като си отворим устата, ще потекат блага… Учител по немски, МГ – Плевен

  • 1942

    Тази нощ се помина дълбоко уважаният от всички Жан-Люк, квартален активист, участник във Втората световна война, инвалид 150%, ……. прочетено в некролог в селото Waimes – Белгия

  • 1649

    Киркор и Гарабед попаднали на самотен остров. Киркор си води дневник: Ден 1: скука Ден 2: голяма скука Ден 3: ужасна скука Ден 4: космическа скука Ден 5: Гарабед взе да ми харесва Ден 6: Гарабед все повече ми харесва Ден 7: Гарабед ме изпревари

  • 1037

    Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците: – Хайде, мекотели, пълзете по-бързо! Покрай тях минава полковник и прави забележка: – Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират. От къде ще ти разбират от ботаника?

  • 8066

    Докладна записка от старшина в армията:„Г-н капитан, вчера се подхлъзнах в коридора, паднах и се ударих с глава в бояджийската стълба пред канцеларията ви. Моля да отпуснете 20 лева за нова стълба.“

  • 8064

    Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ. Първо отишла при Баба Меца и й казала: – Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера? А Баба Меца отговорила: – Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш. Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал: – Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест. И лисицата: – Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи! А той: – Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто. И лисицата вече крайно изнервена, го попитала: – Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна? – Ми боли ма оная работа за твойте въглища!

  • 8419

    Това, че съм без очила не значи, че не чувам. При това аз ги нося само, за да не ми духа! Г-жа Радушева, 5ЕГ – Варна