1311
Питат депутат: – Кои бяха най-щастливите години от живота ви? – Петте години, когато учих в трети клас.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
2468
Стои един много напушен наркоман в Зоологическата градина. Идва един полицай и му казва: – Ще те арестувам, дрогиран ми се виждаш! – Кой, аз? Нищо такова няма. – Как бе, нали те гледам, че две не виждаш. Я ми кажи – какво е онова животно в клетката отсреща? – и полицаят му сочи клетката на кенгуруто. – Ами, заек… – казва наркоманът. – Към 50-60 годишен.
-
-
3025
Ученици на посещение при Ленин: – Другарю Ленин, ние сме ви много признателни за напътствието: "учете, учете, учете!" – Ех, деца, ама сте и вие… Аз просто си разписвах писалката.
-
4936
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: – Имате ли бойни патрони? – Да, господин капитан! – Дайте ми ги… Това ли е всичко? – Да! – Повече нищо ли не остана? – Само един патрон, господин капитан. – Дай ми го и него! – Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…
-
-
-
11959
По татово време един министър вика секретарката си и казва: „Тотке, пиши съвещание във вторник 18 часа!“. След малко тя се връща и пита: Чичо, вторник как се пише бе, с Ф или с В? „Хайде, пиши го за сряда и да научиш този пръвопис защото шъ тъ изволня!“
-
-
8905
В танков полк пристига внезапна проверка. По средата на плаца заварват един старшина. Проверяващият генерал се приближава към него и старшината се представя: – Старшина Петков, командир на танков корпус. Генералът остава като треснат: – Командир на корпус, старшина? Аз съм генерал и съм само командир на дивизия… Старшината наперено отговаря: – Ами то оръдието е на ремонт, двигателя го пропихме, само корпуса на танка остана…
-
1468
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
-
-
-
-
1825
– Докторе какво ще кажете за заболяването ми?– Трябва да се изчака седмица.– А после?– После – погребение.