2295
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Богата тъща казва на зетя си: – Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави – струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник. На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва: – Направих всичко както ми нареди. Прави – струвай, погребението е днес в 12 часа.
Блондинка превишава скоростта. Спира я полицайка, която също е руса. – Може ли да видя книжката ви? пита тя. Блондинката започва трескаво да търси в чантата си. – А как изглежда книжката? пита блондинката. – Ами това е четириъгълен предмет, на който има и снимка. Най-накрая блондинката намира четириъгълното си дамско огледалце в чантата и го подава. Полицайката го поглежда, връща го на блондинката и казва: – Всичко е наред! Не знаех, че сте полицай!
Директорът води новата учителка в класа на Иванчо. – Деца, това е вашата нова учителка. Надявам се, че ще ви хареса. Иванчо: – Мдааа… Готино телце. Директорът, гордо: – Сам я избирах.