Степените на пиянството. Първа. – Келнер, защо са ви мазни салфетките? – Аз не съм виновен, че се бършете в баницата. Втора. – Келнер, донесете вратата, искам да изляза. Трета. Качва се на такси. – На къде сте? – А вие клатите ли се? Четвърта. Стига си вкъщи и вижда жената и децата. – Някъде съм ви виждал всичките… Но както и да е, сега се разотивайте по къщите, защото смятам да си лягам.
Решили да съкратят конната полиция в София. Вместо коне за икономия на двама полицаи дали по една камила. Камилата хем по-малко зоб яде, хем по-малко вода пие. В една ранна утрин двама полицаи, препили от Нова година, отишли в една закусвалня. Закусили, излизат и гледат пет – шест камили на камиловръза. – Как ще си познаем нашата камила? – попитал единият. – Не се бой. – отвърнал другият и взел да им надига опашките. – Тази сутрин като минавахме по булеварда един вика: "гледайте една камила с две путки минава".
Теорията е когато се знае всичко, но нищо не работи. Практиката е когато всичко работи, но не се знае защо. Ние съчетаваме теорията с практиката, при което нищо не работи и никои не знае защо!
Излиза един пияница от кръчмата и си тръгва. Изведнъж се усеща, че си е изгубил ключовете, отива до една улична лампа и започва да си ги търси. Към него се приближава полицай и го пита: – Какво търсиш тука, бе? – Търся си ключовете, господин полицай! – А ти, къде ги изгуби?- пита полицая. – Е там, пред кръчмата. – Тогава, защо ги търсиш тука бе глупак? – Ами тука е по-светло господин полицай!
Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски. В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза. Настъпва тишина. – Кой е този? Какво прави? – пита Хитлер – Щирлиц – съветски шпионин. – отвръща Мюлер – А защо не го арестувате? – пита Хитлер – Винаги има алиби. – отвръща Мюлер
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Потребител на интернет се свързва със сървъра на доставчика на 28800. Диалог: Login: _____ Password: ******** На което сървъра отговаря: "Паролата е само наполовина вярна. Connect 14400."
