Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 1132

    – Днес минах на червено, един полицай ме спря, обаче не ме глоби. Каза, че не глобява колеги. – Ама ти да нямаш нещо полицейска униформа? – Не, обаче стъклата на колата са огледални.

  • 7847

    Искам смъртта да ме завари, докато си засаждам зелето. Споделено на глас

  • 7548

    Ето какво би казал Цезар, ако днес беше жив и се хранеше в ресторант. – Дойдох, видях, но не победих. Все още чакам келнера.

  • 8426

    В навечерието на коледа мъж се клатушка по улицата, носейки елхичка. Една възрастна дама го вижда и с изумление казва: – Как не ви е срам по Коледа да се напивате, а да не стоите при семейството си? – И на мен ми се иска да се прибера, но незнам как да се измъкна от тази гора?

  • 750

    Две жени клюкарстват: – Знаеш ли, че Мария от съседната улица има шест момчета и всичките се казват Иванчо? – Сериозно? И по какво ги различават? – По бащиното име.

  • 8555

    Гледам там – нищо. Гледам тук – нищо. Пак кам гледам – пак нищо….Абе като се замисля, тука има нещо…

  • 6725

    Девиз на травматолозите: "Счупеното носи щастие!"

  • 2101

    Сестра и е полякиня, ама тя не е.

  • 7625

    Във връзка с препоръките на Европейския съюз на всеки депутат ще бъдат дадени по 10 000 евро за да бъде приет закона срещу корупцията.

  • 9399

    Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят..

  • 5414

    Вървяла Лиса в гората. Чула от един храсталак шум. Приближила се, погледнала. – Здравей Бухльо! – Аз не съм Бухльо. – А кой си? – Мишката. – А защо са ти толкова големи очите? – Акам, акам…

  • 8724

    Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите! Учителка

  • 3201

    „Най-хитрото същество е ученикът“

  • 5167

    Агов не може да бъде по-голям американец от мене, защото аз оттам идвам.. Жорж Ганчев

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 2697

    Войник се обръща към командира: – Другарю командир, заповедта е изпълнена! – Но аз нищо не съм заповядвал! – А аз нищо не съм правил.