"В чест на посещението президента Джордж Буш в Санкт-Петербург бяха произведени петнадесет залпа от парадни пушки. За съжаление, нито един не уцели."
Млад писател споделя с колега: – Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! – От кого? – От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Тече изпит. Студент не знае нищо и професорът решава да му пише двойка. – Е, това е – казва професорът – дайте си книжката. – Почакайте – казва студентът – нека аз да ви задам един въпрос, ако ми отговорите – пишете ми двойка, ако не – тройка. – Добре. – Как са забива червей в земята? – Не знам. – Залива се с цимент и се забива. – Добре, дайте си книжката. На другия ден професорът вижда студента в института, отива при него и му казва: – Дайте си книжката. Поправя тройката на шестица и вади едно шоколадче. – А това е от жена ми.
Седи си доктора в кабинета. Отваря се вратата и влиза човек, на който от носа му стърчи морков, от ухото банан, а от задника една краставица. И стене: – Докторе, какво става с мен? – Пич, мисля, че не се храниш правилно!
Иванчо се прибира в къщи разплакан и казва на баща си, че в училище чул нови думи, но не ги разбрал: "по принцип" и "де факто". Баща му почнал да ги разяснява, вика по-малката му сестра и я пита: – Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него? – Ами ще легна бе, тате, пари са това. Бащата пита Иванчо: – Разбра ли, бе? Иванчо клати глава отрицателно. Бащата вика по-голямата му сестра и й задава същия въпрос: – Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него? – Ще легна, бе тате, пари са това. Иванчо пак нищо не разбира. Накрая бащата вика майка му, но и тя отговаря, че за 500 DM ще легне с чужд мъж. Иванчо нищо не разбира от обяснението. – Виж, бе татьовото, "по принцип" ние трябваше да имаме 1500 DM, а "де факто" имаме три курви вкъщи.
Човек отива на ресторант, поръчва си супа: -Извинете келнер, защо има мравка вътре? -Спокойно, паякът ще я изяде.
На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца – Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го – той вече чете Енгелс. "Ах да му се не види" – вика си Петка и пак не посмява да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин. – Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. – рекъл му Петка. – Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря – казал Чапай.
