Мъжът се връща от работа и жената се хвали: – Скъпи, днес на детето му порастна първото зъбче! – Браво, чудесно! – И също така, днес направи първата си крачка! – Още по-добре. – Обаче, докато правеше първата си крачка, падна и загуби първото си зъбче… – Лошо. – Но затова пък, като падна, каза първата си дума! – Прекрасно! – Щеше да е прекрасно, ама да не беше казал точно тая дума…
През 80-те, син към баща си: – Тате, ти все казваше, че нищо няма да излезе от мен, ама ела сега да видиш какъв важен човек станах! Три предприятия се карат за мен и всяко вика "Вземи го ти!".
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
– Ама това е безобразие! – възмущава се квартирантът. – Вече шест месеца живея тука и вие чак сега ми казвате, че в квартирата няма баня.
На някакъв купон две секретарки разговарят помежду си: – Забелязала ли си колко добре се облича Петров? – казва едната. – И колко бързо! – допълва другата.
Американски лекар казва: – При нас понякога се случва да лекуваме една болест, а болния умира от друга… Руският му колега отговаря: – Ние нямаме такъв проблем… от каквото лекуваме, от това умира пациента.
– Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! – капризничи актрисата. – Добре, ще бъде истинска,- отговаря ехидно режисьорът,- както и отровата в последното действие!
Старият лорд Джон се връща в замъка си и портиерът го посреща с думите: – Е, къде беше пак, стар тъпако? По курви и кръчми цял ден, а? – Не, ходих до града да си купя слухов апарат!
Митничар се връща вкъщи по-рано. Жена му гола в спалнята. Притеснена. Той: – Тук има мъж! Казвай къде е? Тя отрича. Той вади пищова и тръгва да търси из апартамента. Поглежда в кухнята: – Тук няма никой. Поглежда в банята: – Тук няма никой. Поглежда в гардероба – отвътре една трепереща ръка подава 200 марки. Митничарят ги взема , затваря гардероба и казва: – И тук няма никой.
