Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
Пиян човек стигна до един блок, влиза вътре и сяда на стълбите. В това време един господин слезнал от асансьора и го попитал: – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете на кой етаж, за да ви помогна? – Ами на четвъртия… – Добре елате… а коя врата? – Където и да е – все ще ме харесат. Човекът се позамислил, отворил една врата и го бутнал вътре. Слиза на входа и гледа още един пияница. – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете къде, за да ви помогна. – Ами някъде на четвъртия етаж… И човекът и този го качил на четвъртия етаж, отворил една врата, бутнал го вътре и пак слезнал с асансьора. Само че, не щеш ли, долу още един препил. Писнало му и го питал: – Абе да ви се не види и вие ли живеете тука? – Да и то на четвъртия етаж… само че, ако ме бутнеш още веднъж в шахтата на асансьора ще те смачкам от бой!
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
