8166
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц. "Следят ме!" – стресна се разузнавачът.
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц. "Следят ме!" – стресна се разузнавачът.
Търговец продава компютър на клиент и му обяснява: – С тази машина можете да си автоматизирате много работата – може да ви върши половината работа вместо вас! – Добре, дайте ми два.
Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, предай се! От вътре се чува глас: – Няма ме вкъщи… – Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата! – Ами, че може да съм тръгнал бос… Мюлер се почесва по главата и казва: – Ей, много е хитър тоя… Оттегляй се!
Питат радио Ереван: – Що е кръст върху кръст? Радиото отговорило: – Поп върху медицинска сестра!
Върви милиционер и гледа пред него един чете "Работническо дело" и псува – "да еба таз шибана държава"… Милиционера го арестува и води при началника като си мисли да "набере точки". Началника му пита гражданина: – Ти защо псуваш държавата бе? – Как да не ги псувам, виж какво правят тези американци във Виетнам. Началника доволен от отговора, вика подчинения: – Ти защо не си разбрал за коя държава псува, а ми го водиш да ми губиш времето – три дена арест. Излизат гражданина и милиционера и последния мърмори: – Е каква стана тя, аз те водех теб да те арестуват, а аз ще седя в ареста. Гражданинът: – А аз като ти казвах "да еба таз шибана държава", ти не ми вярваше.
– Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. – Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
В клуба на писателите красива дама се запознава с млад поет: – Неотдавна купих книгата ви… – О! Много ми е приятно! Значи това сте били вие!
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…