Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
– Днес ще пълзите на загзиг! – Господин майор, не на загзиг, а на зигзаг! – Както съм заповядал, така ще пълзите!
Млада двойка прекарва приятна вечер в нощен бар. На излизане жената забелязва, че си е забравила ръкавиците и се връща, за да ги потърси. След като не ги намира, поглежда и под масата. – Извинете, мисля, че господинът, когото търсите, стои там, до вратата – казва учтиво портиерът.
Началникът на затвора към излежал присъдата си затворник: – Извинявайте, но поради грешка излежахте пет дни повече. – А, не се притеснявайте, ще си ги прихвана следващия път.
Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."
Старшината строява ротата и командва: – Иванов! 50 крачки пред строя – ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: – Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! – По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!
