На музикална вечер в Париж именитият пианист Артур Рубинщайн бил помолен да прослуша свой млад колега, лишен напълно от талант. По време на изпълнението на дебютанта, на една от присъстващите дами й прилошало и се наложило да я изнесат на ръце от залата. – Е, да не преувеличаваме – отбелязал Рубинщайн. – Не беше чак толкова лошо…
Някакъв се хвали на приятеля си: – Направих страшно изобретение! Позволява да се гледа през стени! – Че това го има отдавна. – Как така?! – Не знаеш ли? Казва се "прозорец".
Топла лятна нощ. Поручик Ржевски, държейки чаша с шампанско, излиза на балкона и казва възхитено:– Каква луна, какви звезди…– Майната ти, майната ти, майната ти… – по навик отговаря ехото.
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
Правителството проблеми не решава, то само ги финансира.
Млада певица пее в операта. След изпълнението я викат на бис. После втори бис. Трети, четвърти… осми. По някое време се престрашила да попита: – Докога ще ме викате така на бис? Глас от публиката: – Докато се научиш да пееш!
– Келнер! Мога да споделя с тебе като специалист – тази пържола беше първо качество! – А вие майстор-готвач ли сте? – Не, обущар.
