1718
– …Добре тогава… Щом нищо не разбираш, ще ти обясня нагледно! Гледай ми пръстите! Този, средния, нали го виждаш…
Мафиот купува на синчето си револвер. На следващия ден момчето му казва: – Татко, аз размених револвера за златен часовник! – Глупак! Какво си направил! Значи, когато някой ти удари плесница, ти ще му кажеш "сега е десет без десет", така ли?
Оказва се, че всички динозаври са били еднакви, просто археолозите са ги събирали по различен начин.
Радио Ереван провежда предаване с открит телефон за връзка. Постъпва запитване от слушател: – Как може една дебела жена да отслабне? Радио Ереван дава съвет: – Препоръчваме на такава жена да върти обръч. Следва ново запитване от същия слушател: – А какво да направи горката жена, ако не може да влезне в обръча? Радиото е силно затруднено. На помощ се отзовава Радио Анкара: – Ние с интерес следим Вашето предаване. Горещо препоръчваме да не разваляте хубавата жена!
Влиза един човек в един магазин за брави и пита: – Извинете, може ли една много специална брава, от най-скъпите? – Съжелявам, нямаме такива. – Добре тогава, искам една хубава брава от… не чак толкова скъпите. – Съжалявам, и такива нямаме. – Добре, искам някаква по-обикновена брава. – Съжалявам, господине ама нямаме обикновени брави. – Тогава ми дайте каквато брава имате! – ядосано казал мъжът. – За съжаление, господине, нямаме никакви брави. – А тогава за какво сте го отворили този магазин за брави? – Ами, защото нямаме брава на вратата, да затворим.
Лекция в университета. Професорът: – А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов! – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е… Професорът: – Чудесно, Иванов! Петров… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е… Професорът: – Добре, Петров! Колев… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва…
– Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи?– Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше "Твой завинаги".