Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Един отива при циганка-гледачка и заявява: – Абе, хвърли едни карти, че ми се струва, че жена ми изневерява с комшията. – Вай, златничък, как ще изневерява на сокол като тебе? – Абе как! Връщам се вчера – няма я вкъщи. Излизам на терасата и гледам – комшията пуши по гащи на съседната тераса. – Вай-вай, гълъбче, м?чи то туй нищо не значи! – Бе как да не значи, като гащите бяха нейните?
доктор пита новоназначената медицинска сестра: – Сестра, взехте ли кръв от пациента в шеста стая както ви казах? – Да, докторе. – Колко? – Колкото можах… – По-точно? – Към пет литра.
Мутра диктува на смъртно легло завещанието си на адвокат: – На третата си жена завещавам вилата в Княжево и малкия дворец в Испания. На приятелката ми – сто хиляди долара и един автомобил "Форд Мустанг". На племенницата ми, която работеше в моя офис – да поеме работата и да ползва служебното "Чероки" като свое. А на сина си, който смята, че главното богатство е здравето, оставям спортната си шапка и кецовете.
В час по биология се задава въпрос: – Кажете ми деца, знае ли някой, защо калкана е сплескан? Всички деца мълчат, само Иванчо вдига ръка. – Кажи бе, Иванчо. – Ами госпожо, калкана е сплескан, щото го е ебал синия кит. – Марш веднага навън, а утре да дойдеш с баща си! – изгонила го учителката. Отива на другия ден бащата и учителката го подхваща още от вратата: – Как може, такова безсрамие, знаете ли какво ми каза вчера вашият син? – К"во ма? – Ами аз го питам защо калкана е сплескан, а той ми отговаря: "щото го бил ебал синия кит"! – Ами че не е ли така? Ти като знаеш толкова, я ми кажи защо на рака са му изцъклени очите и върви назад? – Ами не знам. – Щото е бил там и е гледал, затова.
– Защо, когато политик се подпре на стена, тя пада? – Защото по – умният отстъпва!
