10075
В киното. – Скъпи, виж съседа до тебе е заспал. – И какво от това? Не мисля, че това е повод да ме будиш.
Десантчик пита командира:– Какво ще стане ако не ми се отвори парашута?– Ще се приземиш първи.
В кино пускат хората за следващата прожекция. Между редовете се е разплул някакъв човек с разперени ръце и крака, и затворени очи. Хората се опитват да минават, подритват го, побутват го, обаче той не реагира. Викнали разпоредителката и тя го дърпала и бутала, викала му, а той не отлепва, само отвреме-навреме сумти нещо. Накрая се принудили, да извикат полицай. Полицаят и той бутал, ритал, викал и най-накрая не издържал и изревал: – Аре стига бе. Не мога да разбера, що за човек си. Да не си паднал от луната. – Не от луната, а от балкона – със сетни сили проронил човека…
От едно списание правят анкета – кой командва вкъщи, мъжът или жената? Разпитват една жена: – Кой взима важните решения у вас? – Ами как, мъжът ми… Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите. – Например? – Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така… с ежедневието, с бита – подробностите, един вид. – По-конкретно? – Ами по-конкретно… Аз например решавам какво ще има за обед, къде да излезем вечерта, каква рокля да си купя, какви тапети да сложим в спалнята, къде да си купим къща, мъжът ми каква работа да си търси… – А какви са важните неща, които той решава? – О, ами нали ви казах – глобалните неща… Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване…
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: – Имате ли бойни патрони? – Да, господин капитан! – Дайте ми ги… Това ли е всичко? – Да! – Повече нищо ли не остана? – Само един патрон, господин капитан. – Дай ми го и него! – Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.