Пациентка казва на лекаря: – Докторе, имам чувството, че съм наполовина глуха… Докторът: – Много ви моля, да не ме занимавате с глупости. Човек или е глух, или не е глух. – Ама, моля ви, проверете ако искате… Докторът я слага на един стол, отдалечава се в ъгъла на стаята и шепне: – Четиридесет и четири.. Тя повтаря: – Двайсет и две…
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
Лорд и лейди Хамилтън преживяват тежки времена. – Принудени сме да икономисваме – казва лордът. – Не би ли могла, скъпа, да вземеш няколко урока по кулинария? Тогава ще можем да минем без готвачка. – Добре, скъпи. А ако ти вземеш няколко урока по секс, ще можем да уволним и нашия лакей.
На кръстовище Москвич се удря във Волво. От Волвото излиза мутра и с широка усмивка на уста се приближава към Москвича. От Москвича излиза дребен човечец и изплашено следи какво ще предприеме мутрата. Мутрата продължавайки да се усмихва: – Ех, братле! И на тебе ли ти писнаха тия вицове за Мерцедеса и Трабанта?
Прибира се Гарабед вкъщи, влиза в спалнята и гледа най-добрия му приятел Киркор в леглото със жена му. Отчаял се Гарабед, отива в кухнята, вади шишето с водка и започва да пие чаша след чаша. След малко влиза Киркор, закопчава си ципа, сипва си една чаша водка и казва: – Ех, Гарабед… Сега ще започнат едни съмнения, едни подозрения…
Президентът на САЩ искал да провери кой от органите на закона (ФБР, ЦРУ и щатската полиция) е най-кадърен. Пуснал в гората един заек и им казал да го намерят. ФБР търсили 2 седмици. Сложили информатори из цялата гора, монтирали подслушвателни устройства, претърсили цялата гора, но не намерили заека. ЦРУ търсили 1 седмица. Отровили и избили всичките животни, опожарили гората, но не намерили заека. Дошло ред на щатската полиция. Тя се върнала след няколко часа с една проскубана и пребита катерица, която викала: – Добре, добре, признавам! Заек съм, заек съм.
На перона стои професор с чадър и куфар в ръце. Влаковете идват и си заминават, а той продължава да стои. По едно време при него идва железничар и го пита: – Кой влак чакате? – Не знам – казва професорът. – И не мога да си спомня, трябва ли да пътувам някъде, пристигнал ли съм от някъде…
Фирма премистила своя офис. По този повод приятелите на шефа решили да изпратят букет цветя. Но, когато букетът пристигнал, на картичката пишело: "Почивай в мир!" По-късно от цветарския магазин се получило следното извинение: "Уважаеми господине, моля приемете нашето искрено покаяние за допуснатата грешка! Оказа се, че вашият букет е бил изпратен на едно погребение с картичка "Приемете нашите поздравления на вашия нов адрес!"."
