12058
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
– Сервитьор! Донесете ми още една бучка захар! – Но господине, тази ще е вече деветата! – Ами какво да правя, като предишните всички потънаха в кафето?
Уважаеми господин Директор, Молим да ме преместите пазач на другио склад, оти тоя го окрадоа!
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
– Редник, миналата седмица ви пуснах в отпуска, за да отидете на сватбата на сестра си! – казва сержантът. – Но днес й позвъних по телефона и тя ми каза, че засега няма никакво намерение да се омъжва! – В такъв случай имаме налице двама лъжци, господин сержант! Аз изобщо нямам сестра!
Една вечер, след дълги години семеен живот сър Тоби и лейди Хелън си лягат. Сър Тоби след няколко неуспешни опита се провалил като мъж. Неочаквано лейди се изсекнала на чаршафа. – Лейди, какво правите? – Сър, преди 20 години Вие си порязахте пръста и спасихте честта ми. Сега аз Ви връщам жеста.
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!