1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
– Ало? – Здравей, миличко, обажда се Татко…Мама близо до телефона ли е? – Не, тате. Тя е горе в спалнята с Чичо Франк. След кратка пауза Татко казва: – Но ти нямаш чичо с име Франк, миличко! – О, да, имам и той е горе в спалнята с Мама в момента! – Ъ, добре тогава…. ето какво искам да направиш. Остави телефона, избягай горе и почукай на вратата на спалнята и извикай на Мама и Чичо Франк, че татко тъкмо е паркирал колата отвън. – Добре Татко. След няколко минути, малкото момиченце се връща на телефона. – Добре Тате, направих каквото ми каза! – И какво стана?- попита той. – Ами Мама се изплаши ужасно много, скочи от леглото без дрехи и избяга навън крещейни, но се спъна в килима и полетя през прозореца и сега е мъртва! – Боже мой!!! А какво стана с Чичо Франк? – Той скочи от леглото без дрехи и също беше изплашен до смърт и скочи през задния прозорец в басейна….но явно е забравил, че миналата седмица ти източи водата, за да почистиш басейна и сега и той е мъртъв. ***дълга пауза*** Тогава таткото казва: – Басейн?????? Това номер 555-7039 ли е???
Милиционер се прибира рано сутринта у дома. Целият разрошен, мирише на парфюм и по яката на ризата следи от червило… Жена му го чака: – Къде беше? – На работа. – На каква работа, бе, до сутринта?! – На каква, на каква!? На засада бях. В това време от кухнята излиза тъщата и с ирония пита: – Е, и как беше? Засади ли го?
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология. И всеки донесъл по нещо – крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб… Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала: – Иванчо, откъде взе този гръклян? – От дядо. – И какво каза дядо ти? – Хрррррррр…
Един отива на море сам, без жена си. След една седмица жена му получава телеграма: "Продай уредбата и ми прати 300 лева." Другата седмица пак: "Продай видеото и ми прати 300 лева". След още една седмица: "Продай телевизора и ми прати 300 лева". Другата година жена му отишла на море сама. След една седмица получил телеграма: "Пращам ти 300 лева, купи телевизор." След още една седмица: "Пращам ти 300 лева, купи видео"…
Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев. На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка. – Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец. Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо. – Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост. Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо: – Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Влиза в железария един борец и казва: – Брато дай един хляб бе! – Ама господине тука хляб не се продава… – отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача. На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: – О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: – Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
Семейство Петрови си пият кафето след вечеря. По едно време съпругата пита мъжа си: – Не забелязваш ли днес нещо особено у мен? Съпругът внимателно се вглежда и казва: – Имаш нова прическа? – Не! – Нова пола? – Не! – Да не би да имаш рожден ден? – Не! – Може би, днес е годишнината от нашата сватба? – Не! Просто исках да проверя, дали ми обръщаш внимание и си сложих противогаз.
Ревнив съпруг, преди да замине в командировка казва на приятел: – Искам да следиш жена ми! Ако забележиш нещо необичайно, веднага ме извикай с телеграма! След три седмици получава телеграма: "Веднага идвай!" Пристига мъжът и пита какво се е случило. Приятелят обяснява: – В началото беше така. Всяка вечер при нея идваше някакъв мъж, стоеше цяла нощ и си отиваше на сутринта. – Е що чак сега ме викаш бе? – Ами необичайното беше вчера. Тоя не дойде!
