Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Иванчо се прибира от училище: – Тате, имам две по български език. – Защо бе, сине? – пита баща му. – Ами даскалката каза: "Марийка влиза в гората с Пешо и излиза с Гошо. Какво е Марийка?" – Как какво бе, курва! – казал баща му. – Ами и аз така казах, ама тя каза, че е подлог.
Срещат се двама приятели. Единият с траурна лентичка на ревера. Другият го пита какво се е случило. – Абе остави, тъщата почина. – Е как бе, вчера я видях жената, жива и здрава, връщаше се от пазар. – Е да де, ама снощи взе да готви и както режеше лук се поряза. – И от това ли умря? – Не, застрелях я, горката, да не се мъчи.
Хирург започва тост на някакъв банкет: – Ние, докторите, имаме доста врагове на този свят… Някой се обажда: – А на онзи свят още повече!
При фотографа. – Това е най-ужасната ми снимка! Приличам на маймуна! – Трябваше да помислите за това, преди да се фотографирате, госпожо.
Пожар. Насъбрала се тълпа. Всички гледът как мъжът самоотвержено спасява семейството и покъщнината си: Влиза в горящата къща и изнася на ръце двете си деца. Влиза и изнася жена си. Влиза и изнася телевизора. Влиза и изнася стереото. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Един от зрителите го спрял и го питал: – Ти луд ли си? За какво само влизаш в огъня като нищо не изнасяш? – Абе, обръщам тъщата.
