Двама наркомани се качили на покрива на един небостъргач. Гледат надолу и си говорят. Първият: – Братче, високо ли сме се качили, според теб? – Ами, ако паднеш, сигурно пет дни ще летиш до земята. – Добре де, а според теб, ако скоча, дали ще умра? – Ами възможно е, това са пет дни без вода и храна…
Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
В кардиологичния кабинет: – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат.
– Келнер, защо държите пържолата ми с палец? – Да не би да искате да падне за трети път на пода!?
Мутра седи в ресторант. Сервитьорът му носи второто. – Ей… сервитьора… абе аз тебе някъде съм те виждал. Не се ли борихме с тебе на финалите по борба през "86 година? – Не, господине. – Не, не, познавам те тебе от някъде аз… А на олимпиадата през 1984, да си ходил? – Не, господине. Никога не съм се занимавал с борба. – Тогава съм те виждал в залата за бодибилдинг… – Не, господине. Не ходя там. – Ааа! Сетих се бе! Ти ми донесе преди малко първото…
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
Брокер обяснява същността на борсовата игра: – Представете си, че купувате чифт зайци. След месец те стават шест. Когато броят им нарасне на дванадесет, вие купувате по-голяма клетка. След десетина месеца вече разполагате с няколкостотин зайци и купувате нови клетки. – Колко просто! – чуди се някой. – Дааа… Обаче изведнъж става наводнение и всичките ви зайци се издавят. Тогава вие денонощно започвате да се тормозите от мисълта: "Защо аз, глупакът, още в началото не си купих шарани!"…
Наемателка се оплаква на хазяина от ужасния шум в квартирата: – Ако щете вярвайте, но всеки път щом отвън мине влак, аз падам от леглото! – Е, госпожо, струва ми се, че преувеличавате малко. – Щом не ми вярвате елате и се убедете сам. Отишли в квартирата и хазяинът легнал на леглото. В този момент обаче влязъл съпругът на наемателката и извикал на хазяина: – Какво правиш ти тука бе!? – Ще ми повярвате ли ако ви кажа, че чакам влака? – с треперещ глас казал хазяинът.
