Изпратили две кучета – Лайка и чау-чау, и една блондинка в космоса с важна мисия. От контролния център викат Лайка: – Лайка! – Бау-бау. – Натисни червеното копче! След един час викат Чау-чау: – Чау-чау! – Бау-бау. – Натисни зеленото копче! След три часа викат блондинката: – Ало, блондинката! – Бау бау? – К"во лаеш ма? Нахрани кучетата и не пипай нищо!
Някакво момченце отива при ръководителя на хора и с тъничък гласец му казва: – Искам да пея бас при вас. – Хм, а не можеш ли това да го кажеш малко по-така, по мъжки? Хлапето (пак с тъничък гласец): – Мога… Да ви еба майката, идиоти такива, няма ли да ме вземете за бас в шибания ви хор?
Автобус пътува към далечно село. От задната част някой крещи на шофьора: – Ей! Капут! Карай по-бавно! Не возиш дърва! Малко по-късно същият глас: – Ей! Капут! Карай по-бързо, че ще закъснеем! Шофьорът започнал да нервничи….Отново същият глас: – Ей! Капут!… Шофьорът спира, хваща манивелата и тръгва към задния край на автобуса. На първата седалка седи една бабка, която решава да го успокои… – Капутчо, синко! Тия са се напили, не им обръщай внимание…
Събрал лъва животните в гората. На събранието той казал: – Уважаеми, решил съм да построя като цар на животните един басейн. Бурни аплодисменти… Само жабата изчакала всички да свършат с ръкопляскането и казала: – Уррраааа… Лъва я погледнал, но нищо не казал и продължил: – Този басейн ще се ползва само в събота и неделя. Пак бурни аплодисменти… Пак жабата изчакала и накрая казала: – Уррраааа! Лъва ядосано я погледнал и казал: – В този басейн няма да се допускат зелени животни с големи усти. Жабата весело отвърнала: – Хе-хе-хе… Пак преебаха крокодила.
Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва: – Петка, гледай, два мотора – ще минем между тях. Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай: – Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!
Защо Господ никога няма да стане професор? 1. Има само една публикация по темата2. Публикацията е писана на иврит3. Няма позовавания на други автори, писали по темата4. Публикацията не е отпечатана в научно списание5. Съществуват известни съмнения дали той я е писал6. Дори да приемем,че Той е създал света, над какво е работил след това?7. Не е привличал достатъчно сътрудници8. Научните среди срещат определени трудности при опитите да възпроизведат неговите резултати9. Никога не е искал от Комисията по етика разрешение да използва хора за своите опити10. Когато по време на един от експериментите нещо се объркало, Той се е постарал да скрие провала си, като издавил всички11. Когато доброволците не се държали както му харесва, Той ги изключвал от контролната група12. Рядко посещава занятията, просто кара студентите да четат книгата му13. Някои казват, че пращал сина си да води занятия със студентите14. Изключил е първите двама студенти, заради жаждата им за знания15. Независимо от това, че в теста си е дал само 10 задачи, повечето от студентите му са се провалили на теста16. Консултациите си провеждал рядко и то само по върховете на планините!
Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: – Можеш ли да събереш момчетата на площадката? – Мога – казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: – Кажи сега какво изнасяш? – Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: – Какво става бе, човек? – Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата. – Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?
Старшината в армията: – Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред! Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината: – Ти ли, бе, ти ли не се страхуваш от жена си? – Ми да. – И как го правиш, бе? – Ами… слушкам.
