Пристигнал член на дружеството на трезвениците в един завод. Началникът на цеха го развежда и го води при шлосера Иванов. – Ето го нашият ударник. – Много добре,- зарадвал се гостът.- А кажете ми, ако бяхте изпил чаша водка, щяхте ли да можете да работите толкова ударно? – Не знам,- свил рамене шлосерът. – А две чаши? – Не съм сигурен… – А цяла бутилка? – Ами, както виждате работя…
Един ден Бай Ганйо и англичанина пътували в самолет.Бай Ганйо ял пъпеш.По едно време отрязъл малко пъпеш на англичанина. -Тенкю.-отговорил той. Бай Ганйо ллед 15 минути пак му отрязъл.Отговорът на англичанина пак бил. -Тенкю. – и така няколко пъти.Най-накрая Бай Ганйо се ядосал и подал пъпеша и ножа на англичанина и му казал. -На,щом ти е тянко нарежи си сам!
Най-древната професия – проститутка.Втората древна професия – крадец.Третата древна професия – политик – резултат от естествената симбиоза на първата и втората.
Баща с момченце-дебил се разхожда в зоопарка. Стигат до клетката със слоновете. – Виж, синко, това е семейство слонове. – Къде? – Ето, бе! Татко слон, мама слоница и дете слонче… – Къде? – Добре, ще ти обясня по друг начин. Този големият слон съм аз, по-малкият слон е майка ти, а малкото слонче си ти. Разбра ли? – Разбрах. А къде е баба Пена?
Човек отива на преглед, влиза при доктора и казва: – Докторе, имам амнезия! – Какво имаш? – Какво имам?!!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка" На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, и на нея нова бележка: "Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай"
