Прожектират на Сталин нов игрален филм. След прожекцията Сталин пита: – Защо мустаците на лошия герой така приличат на мустаците на другаря Сталин?! Да се разстреля главния герой, режисьора, целия снимачен екип, роднините на актьора, народния комитет за култура… – Другарю Сталин – питат от народния комитет за култура, – а не може ли на главния герой да му обръснем мустаците? – Хм… и това е вариант…
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
– Докторе, как може да се открие склероза? – Ех, язък дето ти обяснявах толкова вчера…
Катаджия спира автомобил за проверка. От автомобила излиза човек, който едва се държи на краката си. Катаджията: – Оппа! Май нещо си пил, а? Я духни тука в уреда! Шофьорът мълчаливо бърка в джоба си и подава сто лева. – Такааааа… Я духни още веднъж! Шофьорът подава още петдесет лева. – Не толкова слабо, бе! Духни силно, както първия път!
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
Шофьор на автобус от градския транспорт кара с бясна скорост и возещите се едва успяват да се задържат по местата си. Един от пътниците не издържа, отива при шофьора и ядосано пита: – Извинете, но вие хора ли возите или животни? А шофьорът невъзмутимо отговаря: – А бе, к`вот се качи, туй возим!
