9651
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. – Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? – Шшшш!
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. – Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? – Шшшш!
Буквален превод на обявите за работа „Мотивиращо възнаграждение“ – Ми 300 ти стигат„Готовност за работа“ – Ща сгърчим„Плаващо работно време“ – Има да плаваш от 08:00 до 12:00„Работа в млад екип“ – Разни суяци ще ти прехвърлят работата„Приятна работна атмосфера“ – Проветряваме от време на време, предимно като пръдне някой„Заплащане според постигнатите резултати“ – Аааа, щи намерим кусур.
В ресторанта: – Сервитьор, къде ми е пържолата? – Под лимончето, господине!
Сталин свиква съвещание и пита най-учените хора в страната: – Защо изоставаме толкова? – Ами, другарю Сталин… 90% от населението са мързеливци и мърлячи. – А ако ги разстреляме, ще се оправи ли положението? – И да ги разстреляме, все тая… пропорцията ще се запази.
– Келнер, филийката ми и от двете страни ли е намазана с масло? – Не, само от едната. – Тогава покажете ми от коя ако обичате!
Един гледа скъсаните си обувки: – Брей, хубавият гьон го правят на пържоли, а какви боклуци слагат за подметки!
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение: – Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя? – Стена – казва Петърчо. – Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката. – Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето? – Крава – казва Марийка. – Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката. – А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо. Учителката: – Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите. – А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо. – Питай, Иванчо – казала му учителката. – Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то? – Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му. – Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. "Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня". Изведнъж гледа табела "Ремонт на камили". Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик. Човекът: – Камилата ми си изкълчи крака! Механикът: – На канала! Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост. Мъжът: – Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила… Механикът: – На канала!
Учителката по биология разказва: – Къртицата всеки ден изяжда храна, равна на собственото й тегло! Иванчо пита: – А къртицата откъде знае колко точно тежи?