10342
– Иванчо, чудесен доберман имаш. – Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
– Иванчо, чудесен доберман имаш. – Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
В комисията за борба с прането на мръсни пари: – Откъде взехте пари да приватизирате такъв огромен комбинат? – Имах завод, продадох го и добавих още малко пари. – А откъде взехте пари да приватизирате завода? – Преди това бях приватизирал един цех, продадох го, добавих малко и купих завода. – А откъде взехте пари да приватизирате цеха? – Бях купил една будка, продадох я, добавих още малко… – А откъде взехте пари да закупите будката? – Ааа, тях вече ги излежах!
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял: – Да бягаме, Петка! Германците идат! Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл: – Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Военноказармени умнотии: Далеч съм от мисълта си. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е? От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара! (старшина от Благоевград) На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат… Дежурният по полк: – Къде бяхте бе, редници? – Ами до банята, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им! Преподавателят: – Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. – Не се получава, др. полковник! – Аз така, приблизително… (из задача във военно училище) Старшината: проверете дали има дежурен по караула! Ако няма – изпратете още един! И всеки да затвори всичките прозорци! Старшината: на бегом, и който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас. – Др. старшина, на чаршафа ми има дупка! – Обърни го обратно и заспивай! Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти… (преподавател по военно обучение) Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея! (преподавател по военно обучение) …и да не виждам вечер хора да се разхождат и да светят! Никой да не се качва на камионите, преди да са дошли! Ей вие там тримцата, какво каре сте сформирали отзад?
Влиза огромен мъжага в кабинета на доктора. – Докторе, помагай! Отдолу съм като бебе! – Глупости! Я се виж каккъв огромен мъж си! Сестра, пригответе пациента за преглед! Сестрата води пациента зад паравана и му казва да се съблече. След няколко секунди излиза пребледняла и казва: – Докторе, вярно е като бебе! – Вие и двамата ли се побъркахте? – Вярно бе докторе! 52 сантиментра му е дълъг и тежи 3.5 кг.
Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него. Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен: – Не ме взеха! – Как така? – Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза? – Виждаме я. – А виждате ли най-долното клонче? – Виждаме го. – А виждате ли най-долното листо на клончето? – Виждаме го. – А виждате ли оная мравка, дето лази по него? – Виждаме я. – Е, а аз даже и брезата не виждам.
Младо семейство дълго време си нямало деца. Един приятел го посъветвал да отидат в града и да запалят в катедралата свещ. След няколко години наминал да ги навести. На прага го посрещнали пет дечица. – Къде е майка ви? – В родилния дом. – А татко ви? – Отиде в града да угаси някаква проклета свещ…
Шофьорът Пешо си карал камиона и чул по радиото да съобщават, че в околността е кацнала летяща чиния с извънземни на борда, и че е обещана награда за човека, който пръв установи контакт с извънземните. "Съществата са високи около метър, бели са на цвят, плешиви" – се казвало в съобщението. Пешо продължил да си кара камиона, но по едно време му се допикало. Отбил камиона, и отишъл да се облекчи в близките храсти. Както си вършел работата, не щеш ли, гледа срещу него стои същество точно според описанието по радиото – високо около метър, плешиво, бяло… Почнал Пешо да се опитва да установи контакт: – Пешо – посочил той себе си… – Камион – посочил превозното си средство… – Пикае – обяснил той какво прави, посочвайки органа си. Съществото нишо не отговорило, а само мигало умно. Пешо опитал пак: – Пешо…, камион…, пикае… Никакъв резултат. – ПЕШО…, КАМИОН…, ПИ-КА-Е! Съществото отговорило: – Гошо, линейка, сере.