Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 9636

    Изработваме обувки с кожа на клиента! Надпис на обущарско ателие

  • 9297

    Седи си доктора в кабинета. Отваря се вратата и влиза човек, на който от носа му стърчи морков, от ухото банан, а от задника една краставица. И стене: – Докторе, какво става с мен? – Пич, мисля, че не се храниш правилно!

  • 7731

    Млад мъж влиза в цветарски магазин и вижда на стената окачена дъска с надпис: "Каквото искате да кажете на приятелката си, кажете го чрез цветята". Мъжът се обръща към цветарката: – Бихте ли ми дали изкуствени рози, защото това, което искам да кажа на приятелката си, е лъжа.

  • 3342

    Шерлок Холмс: – Уотсън, виждам, че тази сутрин сте били много развълнуван. – Блестящо, Холмс! Отново вашия дедуктивен метод. – Хм… забравили сте да си обуете панталона, Уотсън.

  • 7310

    А ние се разделяме до утре, когато аз,…, отново ще бъда с вас, но вече с удоволствие.. Радиоводеща

  • 4753

    Моментът е толкова кратък, че може да се счита за материална точка Учител по физика

  • 268

    Попитали Радио Ереван: – Защо петела пее цял живот? – Защото има много жени и нито една тъща.

  • 6378

    Лелята на Иванчо: – Ти помагаш ли на мама? – Да. – Как? – полюбопитствала лелята. – Ами броим сребърните лъжички, след като си тръгнеш …

  • 10652

    Като нямаш химикалка пиши на лист тогава. Училищен

  • 5391

    Архимед, както се къпел във ваната изведнъж се сетил и открил питагоровата теорема.

  • 6642

    Гарванът си стои на клона захапал сирене. По едно време идва лисицата, взема един камък и удря гарвана, който пада на земята. Тогава тя му взима сиренето. Гарванът си мисли: "Брех как са я съкратили тази басня."

  • 1523

    Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, годподин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!

  • 9916

    Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

  • 11563

    Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…

  • 8888

    Млада певица пее в операта. След изпълнението я викат на бис. После втори бис. Трети, четвърти… осми. По някое време се престрашила да попита: – Докога ще ме викате така на бис? Глас от публиката: – Докато се научиш да пееш!

  • 5117

    По празниците мутра пита новата си приятелка блондинка: – Ти какви подаръци харесваш, муце? Повече, но по-малки или един, ама голям? Тя отговорила радостно: – Много, но по-малки!!! – Абе, бейби, как да разглобя оня баварец отвън – жал ми е…