Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит. – Кой е шпионин? – крещи Мюлер. – Той! – Щирлиц сочи Калтенбрунер. – Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? – удивен е Калтенбрунер. "В името на прогреса на съветската идея", прошепва Щирлиц.
Ирландец пие цяла вечер в един бар. Накрая бармана тръгнал да затваря. Ирландеца става да си ходи, не може да се закрепи на крака и пада на пода. Отново се опитва и пак пада на пода. Решил да излезе на четири крака от бара и да подиша чист въздух навън. Подишал малко и пак се опитва да стане – без никакъв успех. Тръгнал да си ходи на четири крака. Допълзял до блока и пред входа прави последен опит да се изправи. Отново безуспешен. Махнал с ръка, пропълзял по стълбите, влязъл в къщи, допълзял до спалнята, легнал си и заспал веднага. На сутринта го събужда гневният вик на жена му: – Гадина мръсна, пак си се напил като свиня вчера! – Не е вярно, капчица не съм слагал в устата си от няколко дни! – Да бе, а защо тогава ми звънят от бара? Пак си си бил забравил инвалидната количка там!
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.
Млада двойка прекарва приятна вечер в нощен бар. На излизане жената забелязва, че си е забравила ръкавиците и се връща, за да ги потърси. След като не ги намира, поглежда и под масата. – Извинете, мисля, че господинът, когото търсите, стои там, до вратата – казва учтиво портиерът.
Попитали радио Ереван: – Защо краката на човека миришат? – Защото излизат от задника.
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
