Урок. Учителката проверява домашните: – Петърчо, къде ти е домашната? – Ами вчера бях болен, не можах… – Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо? – Ами баба ми почина… – Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо? – Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме… – Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. – Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. – Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: – А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем… – Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: – Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! – Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му…
Все се чудя – защо балерините все играят на пръсти? Не е ли по-лесно просто да вземат по-високи балерини?
Бащата: – Синко, получил си двойка по математика! – Кой ти каза? – Твоята учителка! – Ах, тези жени хич не могат да пазят тайна.
Един грешник, който умрял от студ на Антарктида попаднал в ада. Дяволът го хвърлил в пеща, затворил вратата и зачакал. Чакал, чакал обаче нищо. Ония нито пищял, нито викал и той решил да отвори, за да види какво става. И тогава какво да види, грешникът се свил в единия ъгъл на пеща и му вика: – Вратата, вратата, затваряй вратата.
– Кой не прощава грешките? – Жените и Тетрис на 9-то ниво.
– Нужни ли са ви здравеняци, които да прогонват нежелани посетители? – пита кандидат за работно място в ресторант. – Да, но не зная дали имате нужната квалификация… – отговаря управителят. Здравенякът хваща за яката първия попаднал му клиент и с два шута го изхвърля на тротоара. – Е, как, бива ли ме? – Нека почакаме собственика да стане от тротоара и ще го питаме.
