6365
Ей, ти отзад, ако още веднъж свирнеш, такава свирка ще ти извъртя…. Учителка
На един човек му писнало от тъща му и я убил. Адвокатът, който го защитавал пред съда му казал, че за това деяние ще му дадат вероятно доживотна присъда, но ако убие и неговата тъща (на адвоката) ще му издейства условна присъда. Така и станало; човекът убил адвокатската тъща, а адвоката уредил условната присъда. След края на делото, съдията, който познавал адвоката от по-рано го извикал при себе си и го попитал какъв му е обвиняемия, че го е защитавал като роден брат. Адвокатът му обяснил каква е работата. Тогава съдията казал: – А бе, защо не ми каза по-рано. Да беше убил и моята тъща, пък щяхме да си го оправдаеме човека.
Yesterday ======= Yesterday, All those backups seemed a waste of pay. Now my database has gone away. Oh I believe in yesterday. Suddenly, There"s not half the files there used to be, And there"s a milestone hanging over me The system crashed so suddenly. I pushed something wrong What it was I could not say. Now all my data"s gone and I long for yesterday-ay-ay-ay. Yesterday, The need for back-ups seemed so far away. I knew my data was all here to stay, Now I believe in yesterday.
Родителите на Иванчо се усамотили в спалнята и за да не разбере той какво става му дали филия със сладко и го затворили на балкона. По едно време Иванчо се провикнал: – Тате? – Какво? – Иванови заминават на море. Натовариха лодката на колата. След малко Иванчо пак се провикнал: – Тате? – Какво? – Георгиеви отиват на планина с 2 палатки… И след още малко Иванчо пак се обадил откъм балкона: – Тате? – Kакво пък сега? – Петрови правят секс… – Е как разбра бе, Иванчо? – Ами и техния син яде заключен на балкона…
Директорът води новата учителка в класа на Иванчо. – Деца, това е вашата нова учителка. Надявам се, че ще ви хареса. Иванчо: – Мдааа… Готино телце. Директорът, гордо: – Сам я избирах.
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
– Господин съдия, искам незабавен развод! – Защо, госпожо? – Защото разбрах, че той се е оженил за мен само, защото е научил, че чичо ми ми е оставил голямо наследство. – Вярно ли е това, господине? – Не е вярно, господин съдия. Изобщо не ме интересува кой от нейните роднини й е оставил наследството.