Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 7092

    – Помощ! Има ли лекар в някое купе? – чува се отчаян вик в пътнически влак. – Аз съм лекар. Какъв е проблемът? – притичва очилат господин. – Можете ли да ми кажете, докторе, как се казва болест на гърлото, която започва с "а" и има шест букви?

  • 11146

    Хванал един митничар златната рибка и както си му е редът започнал с 3те желания: – Значи искам 5 милиона в зелено, огромна къща на морето и жена с огромни гърди. Така. Значи това е първото ..

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 316

    Съпругата на мъжа си: – Ти обичаш ли ме или само колата? Мъжът: – Съкровищe, разбира се, че и теб обичам! Защо мислиш ти подарих такъв хубав гараж?

  • 7721

    Двама рибари седят на брега и ловят риба. По едно време единият казва: – Какво ли правят сега жените ни? – Еми, или плетат, или ходят по мъже. След кратко мълчание, първият си събира нещата да си ходи. – Къде тръгна, бе? – Абе, жена ми не може да плете…

  • 11476

    Качил се един човек в такси и казал на шофьора: – Карай към Галата. Закарал го до Галата, а пътника му казал учудено: – Не до тази Гала, до ЖП галата.

  • 4981

    – Татко, защо луната е от женски род? – Защото никой не може да определи точната й възраст, синко.

  • 4101

    Изкуството на дипломацията се състои в това, да успееш убедително да повтаряш "сладко кученце", докато намериш камък, с който да го замериш.

  • 4426

    "Хед енд Шолдърс" премахва пърхута ви, привлича останалите… Телевизионна реклама

  • 8012

    – Какво ми е докторе?– Нищо… Утре ще те изпишем. Обади се на жена си да дойде.– Не. Не. Няма нужда да я безпокоим. – Ще трябва. Някой ще трябва да прибере тялото.

  • 1024

    Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал: – Петка, дай да се скрием в джунглата. – Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим? – Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро. Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай: – Нали каза че тигрите ще играят хоро? – Де да знам аз че има глухи тигри.

  • 7872

    Разсеян професор среща асистента си и го пита: – Колко братя имаш? – Един. – А защо сестра ти вчера ми каза, че имала двама братя?

  • 6449

    – Колата ти е доста стара! – Наистина. Вчера на кръстовището подадох ръка през прозореца, за да покажа, че ще завия наляво и някой ми пусна милостиня в шепата…

  • 9128

    Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зета: – Потупай ме! Той я потупва по рамото: – Браво, мамо!

  • 3656

    На изпит професор пита неподготвен студент: – Какво е това изпит? – Това е беседа между двама умни хора. – А, ако единият от тях е идиот? – То, тогава вторият няма да получи стипендия.

  • 4407

    Стоял си Иванчо в къщи и наблюдавал баба си как се къпела и по едно време я питал: – Бабо какво е това мужду краката ти? Бабата се изчервила и отвърнала : – Аааа нищо Иванчо, нищо особено, белег ми е от младините. – А как е станал тоя белег ? – Ами как стана? Дядо ти като беше млад и сечеше дървата отхвръкна една съчка и ме удари там, та така. – Ееее, той пък баш по путката ли те умерил…