915
Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете … Военен
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
-
-
-
6530
– От какво се оплаквате? – От безсъние. – И по колко часа спите на ден? – По десет. – Че какво безсъние е това? – Абе аз спя, ама сънувам че съм буден…
-
-
6084
Семейство отива на лятна почивка в новопостроен хотел. Още с пристигането забелязват група деца, които тичат пред хотела и издават неистови крясъци. Жената се обръща към управителя на хотела с възмущение: – По телефона казахте, че тука няма да има никакви деца…. Управителят: – Че това деца ли са? Изроди….
-
4825
Студент по ветеринарна медицина влиза на изпит и професора му задава следния въпрос: – Може ли да се направи аборт на крава? Студентът много се замислил и професорът като видял това му казал да излезе навън в коридора да си помисли и като се сети да се върне и да му отговори. Студентът излязъл и тръгнал да се разхожда по коридора много умислен. По пътя си срещнал един негов приятел, който го попитал за какво се е замислил: – Абе, мисля си, дали може да се направи аборт на крава? – Ей, майна, в какво си се забъркал бе!
-
-
-
973
Щирлиц сяда пред компютъра и пише: – dir – Command not found – Аха, UNIX – досеща се Щирлиц. – Аха, Щирлиц – досеща се UNIX-а.
-
-
6847
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
-