4279
Разпоредителка в кино отива на зъболекар. – Кой зъб ви боли? – пита лекарят. – Балконът, ляво, място номер три.
Разпоредителка в кино отива на зъболекар. – Кой зъб ви боли? – пита лекарят. – Балконът, ляво, място номер три.
Ходих при психолог.Посрещна ме с думите:– К’во става, луд?
След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: – БКП! Големеца отвърнал на поздрава: – ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: – БКП – това е "Бягай крий парите", а ДКМС – "дреме ми на капата, мойте са скрити".
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Млад писател и жена му са поканени на прием. Тя е предмет на всеобщо внимание, мъжете непрекъснато я канят на танц. – Тя е очарователна – казва домакинът – А роклята й е истинска поема! – Не една поема – отговаря младият писател, – а петнайсет поеми, пет разказа и три статии.
Девойка поканила гаджето си на гости. Дошъл той и тя го завела нейната стая. След час и половина майката, изгаряща от любопитство, надникнала в стаята. След това отива в кухнята и казва на мъжа си: – Абе Марине, знаеш ли, какво правят децата в стаята? Пушат цигари. – И какво от това? – отговорил бащата. – Ами днеска лапа цигара, утре може нещо друго да налапа…