Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 3063

    Бащата възмутен оглежда квартирата на сина си – студент. – Как може да облепиш и четирите стени на стаята с голи жени? – Тате, знаеш ме, не понасям голи стени…

  • 3486

    Майстор заварва работник да се рови в кутията с резервни части. – Днес ще вземеш една гайка, – закарал му се той, – утре един болт, накрая, току виж си взел и скоростната кутия. И какво се получава? – Мотопед.

  • 7781

    Хайде, тръгвай да излизаш! Учител по химия в ЕГ – Велико Търново

  • 10918

    Главата ми се концентрира от тебе. Блондинка

  • 7492

    Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!

  • 10730

    Президент посреща на аерогарата спортисти от Олимпиадата. Подават му предварително написаното привествие и той започва да го чете пред микрофона: – О, о, о, о, о… – Господин президент,- подшушва му – това са олимпийските кръгове! Четете по-надолу!

  • 11339

    Въпрос: Коя е най-кратката книга? Отговор: "Какво не ям", с автор Александър Божков.

  • 851

    – Той арабин ли е ? – Незнам, не съм се задълбочавала…. Разговор между приятелки

  • 1562

    – Докторе, как може да се открие склероза? – Ех, язък дето ти обяснявах толкова вчера…

  • 3428

    След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. – Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. – Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: – А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем… – Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: – Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! – Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му…

  • 106

    Между пияници: – Вече закусва ли? – Не, нито капка.

  • 12006

    Дъб до дъб гъста гора няма къде да сера. Луната бледа гъза ми гледа. Клони кърша гъза си бърша. Мамка му кирлива туй било коприва.

  • 9139

    Ученици пишете следното изречение: Младите свежи седмокласници пишат като грохнали парализирани бабишкери.

  • 9566

    Жената обидено към мъжа си: – Любопитна съм, какво би направил, ако те изоставя и се оженя за друг. Няма ли да ти е мъчно? – Защо трябва да ми е мъчно за някакъв си кретен, когото въобще не познавам?

  • 2020

    Марийка се връща от училище развеселена: -Мамо, мамо, в училище ни правиха изследвания. Оказа се, че в класа има само една девица. -Ти ли беше, мъниче? -Не разбира се. Даскалицата.

  • 11791

    Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…