1062
Мама Меца към татко Мечок, който се върти в леглото: – Колко пъти ще ти казвам, никакво кафе след септември!
Студент пресякъл улица на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… Дожаляло му на полицая и го пуснал. След една година друг студент пресича на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… – А-а-а! – казал полицаят. – няма да ме излъжеш! Студентите завършиха миналата година…
– Калко адвокати са нужни, за да се завие една електрическа крушка? – Зависи… колко можеш да си позволиш.
Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
Едно момченце чуло, че всеки възрастен крие поне една тайна и за това възрастните много лесно могат да бъдат изнудвани. Момченцето се прибрало в къщи и казало на майка си: – Знам цялата истина! Майката бързо дала на сина си 20 долара и казала: – Само не казвай нищо на баща си! Когато се прибрал и бащата, детето и на него казало: – Знам цялата истина! Бащата веднага извадил 40 долара и казал: – И дума не казвай на майка си! На следващият ден момченцето тръгнало към училище и по пътя срещнало пощальона: – Знам цялата истина – казало детето. – Така ли? – зарадвал се пощальонът. – Тогава ела да прегърнеш баща си?
Катаджия спира някаква кола и като отваря багажника, к"во да види, целия пълен с ножове. – Леле, какво е това? За какво са ти тия ножове? – Господин полицай, не е това което си мислите. Аз работя в цирк и с това се прехранвам. Мятам ножове. – Абе я ми покажи колко си добър. През това време минал тираджия и като видял полицая застанал до един знак и другия да мята ножове по него си казал: – Слава богу, че отказах пиенето че каквито тестове са измислили…
В Москва се отворил "Център за Продажба на Мъже", който давал възможност на жените да си избират мъж по свой вкус. Центърът заемал пет етажа и качеството на предлаганата стока, т.е. на мъжете, се повишавала в зависимост от етажа – колкото по-високо, толкова по -луксозно. До тук добре, обаче, имало едно задължително условие – ако жената се качвала на някой етаж, тя трябвало или да си купи мъж от този етаж или да си тръгне. И така, две приятелки влизат в този Център. На първия етаж те виждат табелка с надпис "Продават се мъже, които имат работа и обичат децата". Приятелките четат този надпис и го обсъждат: " Ами, дада има работа и да обича деца е по-добре, отколкото нищо Но какво има по-нагоре?" И те се качват на втория етаж, където виждат тази обява: "Продават се мъже – красавци, имащи високоплатена работа и обожаващи децата". "О-о-о!", – решават приятелките, – "Какво ще има тогава по-нагоре?!" И се качват на третия етаж – "Продават се мъже – красавци, имащи високоплатена работа, обожаващи децата и помагащи в домакинската работа (миене на чинии, почистване на санитарните помещения, работа с прахосмукачка)". "Стига, бе-е-е!!!", – приятелките са в екстаз, – "Какво може да бъде по-хубаво от това? Я да видим!!!" На четвъртия етаж ги посреща реклама: "Продават се много романтични и чувствени, много верни мъже-красавци, имащи високоплатена работа, обожаващи децата, помагащи в домакинството". "Боже, дръжте ме! А на петия етаж тогава какво има??!!" А на петия етаж ги посреща кратка обява "Този етаж е празен и се използва само като доказателство за това, че на жените не може да се угоди. Благодарим ви за посещението и ви желаем приятен ден!"
Разговарят двама лекари: – Чух, че си напуснал града, в който практикуваше, макар, че си имал много пациенти. – Така бе, бяха много – въздъхва другият. – Но един по един измряха, градът запустя, нямаше какво да правя вече там…