В поделението за проверка всичко се боядисва. Един редник не можал да стигне до горния край на ракетата. Повъртял се наоколо, но накрая хвърлил кофата с боята. Тя захлупила ракетата и я обляла с боя. В този момент минал старшината: – Какво е това? – Как какво – неутроноуловител. – отговорил боеца. – Знам че е неутроноуловител. Защо не е боядисан?
Мъж и жена се съдят за постоянни скандали и искат развод. Съдията пита поредният свидетел: – Вие бяхте ли там, когато започнаха да спорят? – Разбира се! Аз бях свидетел на сватбата им преди десет години.
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.
Питат радио Ереван: – Как изглежда мъжът в очите на собствената си жена? От радиото отговарят: – Като куфар без дръжка – да го носиш – неудобно, да го хвърлиш ти е жал.
Сър Джон е при милейди да изпълни съпружеските си задължения. Над тях се е надвесил слугата с лампа в ръка и свети. Сър Джон обаче не може да свърши работа и ядосано се обръща към слугата: – Джеймс, ти си виновен! Подай ми, ако обичаш тази лампа и заеми моето място! Разменят си местата и слугата веднага "се ориентирал в обстановката" и задоволил милейди. – Ето, Джеймс, видя ли? Така се свети! – благо казал сър Джон.
Три баби се хвалят една на друга с внуците си: – Моят сигурно ще стане доктор! Все се боде с разни спринцовки. – А моят сигурно ще става биолог – все събира някакви треви, все нещо суши вкъщи… – Пък моя сигурно ще става летец – все си слага на носа някакви парцали, напоени с бензин и ми вика – "айде бабо, аз отлитам"!
– Новия пациент ще го обслужвам само ако гипсирате и другата му ръка, професоре! – оплаква се медицинската сестра.
След едно корабокрушение, музикант се добрал с цигулката си на необитаем остров. Излязал от водата изтощен, но едва си поел дъх и го наобиколили диваци, които говорели още членоразделно. Искали да го убият, но той от страх и отчаяние засвирил на цигулката и те се усмирили и със удивление го заслушали! Свирил така цял ден. Привечер се уморил много и спрял да свири, но диваците заръмжали и той пак засвирил. Така до сутринта. По обяд пак направил опит да си почине, но отново го заплашили и той пак засвирил. Така няколко дни, оцелявал благодарение на музиката. По едно време се появил един опърпан дивак и без да се замисля му сцепил главата. – Защо спря музиката бе, какво стана? – запитали по-задните. – Абе мани, глухият му еба мамата!
В следствие на нестихващите пожари, огнени пламъци обхванали сградата на ВИАС (Висш институт за архитектура и строителство), която изгоряла. Останала незасегната само будката на портиера. Отишъл един студент, видял че сградата я няма и попитал човека, който бил в будката: – Извинявайте, да знаете къде е ВИАС? – Да! ВИАС изгоря. Отишъл си студентът, но на следващия ден отново дошъл и задал същия въпрос. Когато това се случило и на третия ден, на портиера му писнало и запитал: – Момче, защо всеки ден идваш и ме питаш едно и също нещо? Нали ти казах вече, че ВИАС изгоря! – Ами драго ми става, като го чувам всеки ден бе, чичо!
– Това е просто… ужасно е да си търсиш спътницата в живота с помощта на компютър! – казва баща на сина си. – А ти как си се запознал с мама? – Нормално, спечелих я на покер.
При фотографа. – Това е най-ужасната ми снимка! Приличам на маймуна! – Трябваше да помислите за това, преди да се фотографирате, госпожо.
