5486
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
Представяне на новия роман на световно известен автор. Млада репортерка, голяма почитателка на писателя, се промъква до него и с нескрит ентусиазъм пита: – Извинете, как съумявате да опишете така прекрасно женското сърце, женската душа, да се докоснете с неповторимост до нашите мечти, страсти и стремежи? Писателят направил крачка към нея, взел нежно ръката й и прошепнал: -Простичко е. Представям си мъж, премахвам надежността, разума, благородството и сърцето и съм готов.
Мъж се обажда на детски лекар: – Докторе, жена ми замина в командировка и аз трябваше да гледам малкия! Тя ми заръча някои неща и аз ги правя: водя малкия на плуване, на спортни танци, на лека атлетика, на водно плуване, а той все слабее и линее! Какво да правя? – А с какво го храните? – Знаех си, че съм забравил нещо!
Съдията към свидетелка в твърде оскъдно облекло: – Как може да се явявате така в съда? – Господин съдия, аз зная че Темида е със завързани очи…
Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!