Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 7065

    – Кажи ми, детенце, кой е положителният герой в баснята "Лисицата и враната"? – Сиренето, господин учител!

  • 7420

    Въпрос: Колко психоаналитици са нужни, за да се смени една крушка? Отговор: Зависи от детството на крушката.

  • 11425

    Деца, запомнете! По-големи са онези числа, които са по-мънички. учителка по математика /за отрицателните числа/

  • 3660

    Знаете,че ако искам, можете да имате и шест, и две при мен. Въобще това да си даскал, ти дава някаква власт, а на мен това ми харесва!!!Кой ще изпитвам днес? Учител

  • 1439

    Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре автобус. Крещят му: – Зарежи го бе! Ето идва още един! – С удоволствие, но аз съм шофьорът на този автобус.

  • 9935

    Шофьор спира своята "Чайка" на бензиностанцията и моли да бъде напълнен резервоара до горе. Човекът на бензиностанцията почва да пълни но резервоарът изглежда бездънен. Някъде към петстотния литър, бензинджията пита шофьора: – Колко побира т"ва чудовище? – О, извинете, оставил съм двигателя включен!

  • 2042

    Ученици, мисленето е от голямо значение за човека, но можете да минете и без него, ако си записвате Час по психология

  • 3600

    Срещат се слон и комар. Слонът казва на комара: – Ех, блазе ти – ти можеш да си минаваш през границата и никой нищо не ти казва, а аз… Комарът му отговаря: – Не се безпокой, аз ще те прекарам през границата и никой нищо няма да ти каже. Утре ела с два хляба под двете мишници. Отишъл слонът както му казал комара, но на границата го спрели. – Видя ли,комаре, че няма да стане… А комарът казал: – Ех, човек не може един хамбургер да си пренесе през границата…

  • 10279

    Влиза един човек в един магазин за брави и пита: – Извинете, може ли една много специална брава, от най-скъпите? – Съжелявам, нямаме такива. – Добре тогава, искам една хубава брава от… не чак толкова скъпите. – Съжалявам, и такива нямаме. – Добре, искам някаква по-обикновена брава. – Съжалявам, господине ама нямаме обикновени брави. – Тогава ми дайте каквато брава имате! – ядосано казал мъжът. – За съжаление, господине, нямаме никакви брави. – А тогава за какво сте го отворили този магазин за брави? – Ами, защото нямаме брава на вратата, да затворим.

  • 3694

    Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.

  • 6178

    – Защо не се омъжиш? – Нали знаеш, че годеникът ми е депутат – само обещава!

  • 7487

    Кара си един американец колата по Бей-бридж и чува по радиото съобщение: "Внимание! До всички шофьори! По Бейбридж се движи ненормален в насрещното движение!" Огледал се американецът и си рекъл "Де да беше само един – те всички в насрещното карат!"

  • 7100

    Еколозите се занимават, амии… вървят си по улицата и си броят… броят си разни екскременти и други. Учителка по биология

  • 1648

    – Татко, защо всички картини имат рамки? – Ами… За да знаят художниците докъде да рисуват.

  • 3965

    – Каква е разликата между студент и професор? – Професор – това е човек, който си е взел всичките изпити.

  • 3441

    Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.