Атомен физик се прибира позакъснял у дома и жена му го пита: – Къде беше досега? Закъсняваш вече с няколко часа! – Ох, остави се жена, много тежък експеримент правихме и отне много време. След като се нахранили си легнали и в момента в който жена му угасила лампата се нахвърлила срещу него с юмруци: – Ах ти, мръсник, мене ще лъжеш! Казвай веднага къде си бил! Казвай защо не свети тази вечер в тъмното…
Брега на реката Нил. На единия бряг американската армия провежда учение. На другия бряг два крокодила разговарят: – Ееех… хубава е реката Нил! – Хубава, хубава, но реката Волга е по хубава, другарю майор – отговаря другият…
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Попитали Радио Ереван:– Как се молят нарцистите?А от радиото отговорили:– Отче наш, ти който си на небето и също като мен си Бог…
– Калко адвокати са нужни, за да се завие една електрическа крушка? – Зависи… колко можеш да си позволиш.
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Олимпиадата в Москва. – Това мече Миша има много глупав поглед – обръща се Мюлер към Калтенбрунер. "Не мисли, че ти си много красив", мисли си Щирлиц.
Изгладнял човек влязъл в ресторант и си поръчал супа, но поръчката му много се забавила, а той умирал от глад. Докато чакал забелязал някакъв мъж, който четял вестник, а пред него на масата имало пълна чиния с чорба. Скришом гладният взел паничката и изял чорбата, но що да види!?! На дъното на купичката имало паднало гребенче със сплъстени косми! Човекът веднага си изповръщал червата обратно в паничката, а онзи, от когото бил взел супата, свалил вестника и попитал: – Господине и Вие ли стигнахте до гребенчето?
