Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 1658

    Ако не направя това контролно,ще се самоубия и ще си отида вкъщи. Разговор между ученички

  • 915

    Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете … Военен

  • 4604

    Поврьща ми се от вас.Добре, че си имам дьвка. Учителка по химия в 91 нег.

  • 8725

    Антиславянската тенденция е много модна сега – има тенденция тя да се задържи по-дълго от лилавия лак за нокти… Преподавателка в СУ

  • 6705

    Топката се удари в горния ляв стълб на вратата. Коментар на футболен мач

  • 395

    Вървят баща и син по улицата. Бащата купува бира и пие. Синът казва: – Тате, купи сладолед. – Ти в ред ли си, бира със сладолед?!

  • 6530

    – От какво се оплаквате? – От безсъние. – И по колко часа спите на ден? – По десет. – Че какво безсъние е това? – Абе аз спя, ама сънувам че съм буден…

  • 2701

    И понякога, при чисто и ясно небе, през някоя безоблачна лятна вечер, може да се види миризмата на чесън от съседния блок… Между съседи

  • 6084

    Семейство отива на лятна почивка в новопостроен хотел. Още с пристигането забелязват група деца, които тичат пред хотела и издават неистови крясъци. Жената се обръща към управителя на хотела с възмущение: – По телефона казахте, че тука няма да има никакви деца…. Управителят: – Че това деца ли са? Изроди….

  • 4825

    Студент по ветеринарна медицина влиза на изпит и професора му задава следния въпрос: – Може ли да се направи аборт на крава? Студентът много се замислил и професорът като видял това му казал да излезе навън в коридора да си помисли и като се сети да се върне и да му отговори. Студентът излязъл и тръгнал да се разхожда по коридора много умислен. По пътя си срещнал един негов приятел, който го попитал за какво се е замислил: – Абе, мисля си, дали може да се направи аборт на крава? – Ей, майна, в какво си се забъркал бе!

  • 2826

    Баба Илийца бръква в пазвата си, но там намира само сухи корички хляб. Ученически

  • 12

    Лети самолет. Зяпачи спорят дали е обикновен пътнически или е правителствен. – Не е правителствен – казва единия. – По какво позна? – По това, че не го съпровождат мотоциклети и полицаи.

  • 973

    Щирлиц сяда пред компютъра и пише: – dir – Command not found – Аха, UNIX – досеща се Щирлиц. – Аха, Щирлиц – досеща се UNIX-а.

  • 3295

    Ученикът пее в час по музика! Забележка в бележник на ученик от 32 СОУ

  • 6847

    О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!

  • 5308

    Две жени се срещат на улицата. – За мен е малка радост да те видя! – възкликнала едната. – За мен е още по-малка! – отговорила другата.