11334
В един парк на пейка седят гражданин и полицай. По едно време гражданинът извикал: – Ай, тяхната мамица… – Какво си се разпсувал на обществено място, бе? – срязал го полицаят. – Как какво – пейката е прясно боядисана! – Ай, тяхната мамица…
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…
В ресторанта сервитьорът пита: – Кафе или чай? – Кафе. – Не познахте, имаме само чай.
Учителят по литература помолил децата да опишат някаква необичайна случка от изминалата седмица. Малкият Джони се изправил да прочете съчинението си и започнал: – Миналата седмица татко падна в кладенеца… – Боже господи! – възкликнал учителят. – И сега добре ли е? – Сигурно – отвърнало момчето. – Вчера спря да крещи за помощ.
Мутра спуква гума на магистралата. Слиза от колата, отива до багажника и вади една пушка. Започнал да стреля по спуканата гума и се чудел защо не се помпи. Стрелял по останалите гуми, но и те се спукали… Мутрата се почесал по главата учудено и казал: – Шефа пак ме излъга, каза че пушката била помпа…!?
Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.