4554
Съобщение на ТАСС: "Вчеpа в Тихия океан пpи неизяснени обстоятелства изчезна целият Тихоокеански флот на САЩ. Космонавтите Ляхов и Pюмин пpодължават експеpиментите на оpбита."
Съобщение на ТАСС: "Вчеpа в Тихия океан пpи неизяснени обстоятелства изчезна целият Тихоокеански флот на САЩ. Космонавтите Ляхов и Pюмин пpодължават експеpиментите на оpбита."
– Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим? – В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…
$ make love
Приятели разговарят. – Знаеш ли, споделя единият, бях с детето в зоологическата градина. Има много интересни животни. Например, сега са докарали нов усурийски тигър. Огромен. Силен. Страхотен. Като мине покрай решетката и се чува ф-с-с-с-с! – Глупости, казва другият, тигърът не прави ф-с-с-с-с! Тигърът прави Р-Р-Р-Р! – Имаш да вземаш, прави Р-Р-Р-Р, когато е с муцуната към тебе.
Децата в класа на Иванчо получили за домашно да напишат съчинение в стила на Агата Кристи. То трябвало да отговаря на следните условия: да има по малко аристократизъм, малко загадъчност, малко религиозност и мало секс. Иванчо написал следното съчинение: "Графинята каза: – Боже мой, пак съм бременна! От кого ли?"
Теорията е когато се знае всичко, но нищо не работи. Практиката е когато всичко работи, но не се знае защо. Ние съчетаваме теорията с практиката, при което нищо не работи и никои не знае защо!
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.