В съда: – Подсъдими, инспекторът от полицията смята, че вие сте се опитали да му се надсмеете. – Въобще не съм искал такова нещо, ваше благородие. Просто инспекторът ми чете морал толкова дълго и точно, както го прави жена ми, че аз за миг се отнесох и казах "Да, скъпа! Точно така!"…
– Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера… Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам й надгробната плоча…
Втората част на втория стих на втората строфа подсказва второстепенното значение на този факт за второстепенния герои. Учителка по български език и литература
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.
Разговор между приятелки: – Какво толкова те смущава у годеника ти? – Гризе си ноктите. – Неприятен навик, но много хора си гризат ноктите. – Но не и на краката…
Любовникът на едно младо момиче му подарил сребърни обици. Момичето не знаело как да обясни на майка си откъде ги е взело и като се прибрало вкъщи, казало: – Мамо, виж какви обици си намерих на улицата! Майката: – Ех, ама си глупава… Аз на твоите години кожени палта намирах.
