Млада семейна двойка претърпяла катастрофа.Лицето на жената било обезобразено.Пластичните хирурзи мислили,мислили и накрая решили да вземат кожа за операцията от задните части на мъжа. След операцията жената станала много по-красива. -Мъжо,толкова ти благодаря!Какво мога да направя за теб? -попитала жената. -0-о-о,нищо не искам-само майка ти като дойде да си те целува по бузите. – отговорил с лукава усмивка мъжът.
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. – Василий Иванич, докараха "Филип Морис". – Сега съм зает. Просто го разстреляйте! – отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.
– Кое е най-голямото изпитание на човека? – Да слуша фъфлещ адвокат как разпитва заекващ свидетел пред недочуващ съдия.
Когато жената казва: "Това място е истинска кочина! Хайде двамата с теб да почистим. Твоите вещи са на пода и няма да имаш никакви дрехи, ако не включим пералнята веднага!" Всъщност мъжът чува: "Дрън, дрън, дрън, ХАЙДЕ, дрън, дрън, дрън, ДВАМАТА С ТЕБ, дрън, дрън, дрън, НА ПОДА, дрън, дрън, дрън, НИКАКВИ ДРЕХИ, дрън, дрън, дрън, ВЕДНАГА."
Борман привиква Щирлиц: – Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател…
Вървяли си слонът и мишката. Стигат един мост и тръгват по него, а той се клати и скърца. Мишката се спира и казва: – Ама, слоне, здравата трополим, а?
Мутрите подарили на шефа си хеликоптер,наложило се да го пратят на курсове.Още първия ден той се пребил.Отиват те да го видят в болницата: -Шефе, какво стана,ние на курсове те пращаме, ти защо се отрепа? -Ами що,що.Защото карам си го аз хеликоптерчето и по едно време нещо много взе да духа и аз бам,изключих големия вентилатор.
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
Новабранец се жалва на началството: – Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали – панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… – Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!
