Студентка, изящно гримирана, с много къса пола влиза на изпит. Сяда пред професора, кръстосва крака, присвива поглед и устните и потреперват: – Господин професор, всичко бих дала от себе си само и само да ми дадете този изпит! – И ще направите каквото поискам? – пита професорът. – Да, всичко… – казва студентката и повдига с ръце бюста си. – Добре колежке – тогава искам да отидете и да си прочетете материала за изпита.
– Марийка е истински телефон! – Какво искаш да кажеш, Иванчо? – Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
– Докторе, лекарството което ми предписахте го вземах все три пъти по едно и до вечерта го свърших. Сега какво ще ми предпишете? – С духове не разговарям.
Двама наркомани вървят по крайбрежната улица, а срещу тях – двама полицаи. Полицаите ги спират и питат: – Момчета, да сте виждали тук един труп? – Не, нищо не сме видели. Полицаите отминават. Наркоманите разместват тревите около реката и сритват безжизнено тяло във водата: – Плувай си спокойно, пич, прикрихме те!
Учител в родопско село казва на децата: – Утре за час по рисуване всеки да донесе по едно яйце и да го нарисува. Едно от децата става и казва: – Ние нямаме яйца. – Тогава ти ще донесеш маслото и хляба.
