В нощната тъмница човек със сълзи на очи умолява срещнат: – Ако ми дадете неколкостотин долара, то вие ще спасите живота на един уважаван човек. – Ако имате предвид себе си, то дълбоко грешите! Вие направо имате вид на бандит! – Аз имам предвид вас!
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
Седят четирима мързеливци в стаята. На вратата се звъни. Минава един час и първият казва: – Звъни се! Минава още един час и вторият казва: – Трябва да отворим! Минава час и третият казва: – Ще ходя да отворя! След още един час четвъртият казва: – Не, аз ще отида да отворя. След още един час четвъртият отваря вратата, а отвън стои изненадан пети мързеливец: – Ейй, като ракети сте, бе! Даже не можах и втори път да звънна…
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
В болницата. Доктор към пациент: – Пригответе се за най-лошото! – Ще умра ли докторе? – Не, но Ви изписвам лекарство, което не се изплаща от Здравната каса.
Новобранец се оплаква на старшината: – Другарю старшина, откраднаха ми иглата! – Аз колко пъти съм ви казвал да си надписвате вещите!
В кино пускат хората за следващата прожекция. Между редовете се е разплул някакъв човек с разперени ръце и крака, и затворени очи. Хората се опитват да минават, подритват го, побутват го, обаче той не реагира. Викнали разпоредителката и тя го дърпала и бутала, викала му, а той не отлепва, само отвреме-навреме сумти нещо. Накрая се принудили, да извикат полицай. Полицаят и той бутал, ритал, викал и най-накрая не издържал и изревал: – Аре стига бе. Не мога да разбера, що за човек си. Да не си паднал от луната. – Не от луната, а от балкона – със сетни сили проронил човека…
Хирург се обръща към медицинската сестра: – Дайте бързо още упойка. Операцията ще продължи повече от очакваното. – Каква да бъде – импортна или българска? – Хайде българска, че е по евтина. Сестрата запява: – Аз съм Сънчо, ида от горица, да ви кажа "Лека нощ"…
