4073
Колко е голяма мъката на другоселеца и каква е любовта му към коня, продължител на живота му.
Шерлок Холмс и Доктор Уотсън пикаят в тъмнината зад ъгъла… – Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате? – Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
Попитали един донаборник: – Какъв искаш да си във войската? – Летец! Пратили го на подготвителни курсове, обаче там не го харесали и му казали, че никога няма да стане летец. Отива пак на комисия. – Какъв искаш да си във войската? – ПВО! – Защо? – Ако аз не мога да летя, никой друг няма да лети!
По време на военно учение с цел международно сътрудничество и запазване на световния мир, на борда на руска атомна подводница са се строили руски и американски екипаж в очакване на капитана. Той обаче идва ядосан и разярено пита: – Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? Никой не отговаря, след което капитана пита пак: – Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? При това американски войник решава да се опита да успокои капитана и продумва: – Ние обикновенно в нашата страна… – Няма я вече вашата страна, отвръща троснато капитана, питам пак, кой идиот си хвърли куртката върху командното табло.
Студент отива на изпит, тегли си въпрос и сяда. След малко професорът го вика да отговаря. – По първия въпрос? – Ами, знаете ли, аз цяла нощ се готвих и сега някак си ми излетя от главата. – Добре, по втория въпрос? – Ами, разбирате ли, цяла нощ учих и нещо ми се е объркало всичко в главата. Иначе го учих, сигурен съм, даже задачи решавах. – М-да, в такъв случай ще ви задам допълнителен въпрос – професорът станал и написал на дъската формулата: Н2О.- Какво е това? – Ех, знаех го, ама сега ми изскочи от главата. Иначе ми е до болка познато… – Добре ще ви поскажа малко. Какво пиете? – Ами, да! Разбира се! Това е саламура от кисели краставички!
Учител по музика към Иванчо: – Предупреждавам те, че ако не се държиш както трябва, ще кажа на родителите ти, че имаш талант …
Поет се оплаква на доктор: – Моля ви, помогнете ми! Когато пиша стихове до късно, после до сутринта не мога да заспя. – А защо не опитате да прочетете вечер това, което сте написали?