9251
В горещото пладне като акорд на страданието прозвучава писък на жетвар – едно нещастно насекомо, което умира в жегата. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"
Един телевизионен техник бил повикан в една къща. Но домакинята била толкова красива, че човекът не можел да свали очи от нея. Когато най-после техникът свършил с работата си, домакинята му платила и казала: – Аз… искам да ви помоля за… нещо необичайно. Но трябва да ви помоля да го запазите в тайна! Техникът бързо се съгласил. Жената продължила: – Малко ми е неудобно да говоря за това, но… моят съпруг, иначе е много свестен човек, но… има… физическа слабост. Дори, бих казала, че не може да се справя с някои неща. Исках да ви помоля за това още от мига, в който ви видях на врата. Аз съм жена, а вие сте мъж и си помислих, че бихте могъл… Техникът веднага отвърнал: – Да, да, да… – Бихте ли преместили този хладилник?
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
– Но това се казва истинско безобразие! – възмущава се пред колегите си един сервитьор. – Петдесет пъти ми каза да му донеса кюфтета сос и когато най-сетне му ги донасям, него никакъв го няма.
На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците: – За много години, за много години!
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
– Стой, кой там! – Баща ти с дамаджаните! – Баща ми на място, дамаджаните при мен!
– Хpистос возкpесе! – Fixed.