Един професор късал всички студенти наред. Отиват на поредния изпит – пак всички скъсани, само студентката, която останала последна, излиза доволна. Всички я питат: – Колко ти писа? – Отличен! – И какво, много ли те разпитва? – Не, само един въпрос ми зададе. – И какъв беше? – "Госпожице, какво ще правите довечера?"
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…
Баба Ганка пита Симеон: – Тва, новото време, вие ли го измислихте, чедо, или учените? – Ние, бабо Ганке, ние – отговаря Симеон. – И аз така им разправям, зер – ако бяха учените, щяха да го пробват първо на кучета.
Блондинка и програмист. – И все пак, аз не можах да разбера, кое е хардуер и кое софтуер? – Уф, по-простичко ли да ти го обясня или по-сложничко? – Колкото се може по-простичко! – Софтуер – е това, което виждаш само при включен монитор. – А хардуер? – Всичко, което виждаш след изключване на монитора….
В първата си брачна нощ Лорд Джон влиза в спалнята на съпругата си, облечен в бяла пижама: – Милорд, – казва милейди – трябва да Ви призная нещо: аз не съм девствена! Лордът излиза, без да каже дума, и след малко се връща в черна пижама. – Но, Милорд…?! – недоумява милейди. – Обличам се в бяло само за премиера!
Учителката пита децата: – Деца, кой ще каже една гатанка? Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора. – Госпожо, вдигнете това дете. Учителката вдига Иванчо и става неспокойна. – Черно, кръгло, с дупка в средата – що е то? – пита Иванчо. – Деца, веднага излезте от стаята – казва даскалката. – А сега, Иванчо, кажи какво е. – Грамофонна плоча, госпожо. Директора излиза и казва: – Деца, влезте, не е путка.
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
– Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си саксофон. Защо? Та вие не умеете да свирите? – Да, господин съдия, но и той също не умее.
