2914
Четиридесет години социалистически Батак! Лозунг на централния площад
Разговор в кафенето: – Ако обичате кафето ми го донесете със сламка! – Потърпете със сламката, сега я жънем, но кафето ви го нося.
Зайо Байо си тичал през гората и срещнал Кума Лиса, която се готвела да пуши трева и й казал: – Лисо остави тия отрови, а тръгвай с мене да тичаме за здраве. Лиса веднага хвърлила joint-а и затичала. Срещнали Кумчо Вълчо, който се готвел да смърка кока и Зайо му казал: – Вълчо, хвърляй тия отрови, а тръгвай с нас да тичаш за здраве. Кумчо Вълчо – и той. Хвърлил коката и затичал. Срещнали Баба Меца която се готвела да си вкарва хероин. Зайо й казал: – Мецо, хвърляй тия отрови и тръгвай да тичаш с нас. Баба Меца също затичала. Видял ги лъвът и се зачудил какво става. Попитал гаргата: – Гарго, що тичат тия като луди бе? – Абе Зайо пак се е напушил и се ебава с другите.
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!