Един човек спрял на бензиностанция, но докато чакал да се напълни резервоарът, забелязал покрай пътя двама мъже: единият копаел дупка, а другият я запълвал. След като погледал известно време, човекът се приближил и попитал двамата мъже какво правят. Те отговорили: – По принцип трябваше да сме трима: аз копая дупка, Родни засажда в нея едно дръвче и Майк запълва дупката. Ама Родни днес е болен и ние – к`во – да не работим ли?
Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. "Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня". Изведнъж гледа табела "Ремонт на камили". Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик. Човекът: – Камилата ми си изкълчи крака! Механикът: – На канала! Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост. Мъжът: – Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила… Механикът: – На канала!
В съда: – Обвиняеми, разкажете как стана всичко? – Ставам аз сутринта, отивам в банята и започвам да се мия. Жена ми слага през това време масата за закуска. Викна ме, и аз по халат седнах да си мажа филийка с масло. Не щеш ли, маслото падна на килима. Наведох се да го остържа, но в това време мина тъщата, хлъзна се, и падна върху ножа. И така 17 пъти…
Учителят пише забележка на своя ученичка: "Марийка говори много!". На другия ден момичето връща бележника на учителя си. Баща й е написал: "Да бяхте чули майка й!".
Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая – Петка. Чапаев пита: – Анке, майка ти балерина ли е била? – Не, защо? – Такива дълги и хубави крака имаш… Пълзят. След малко Петка пита: – Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил? – Не, защо? – Такава права и дълбока бразда правиш…
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
– Иванчо, чудесен доберман имаш. – Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
