3168
"Селяните обявиха, че ще пристъпят към гражданско неподчинение." Из емисия Новини
Тежък изпит. Всичко скъсано, излиза само един усмихнат. Всички го питат: – Колко? – 6. – А стига бе! И какво те пита? – Лесно беше. Първия въпрос: Кой е президентът на Куба? Казвам: Фидел Кастро. Втори въпрос: Кои са комунистическите възстания в България? Казвам: 1923 неупешно, 1944 – успешно. Последен въпрос: Има ли живот на Марс? Казвам: Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили. Е това пита всички, така че запомнете отговорите. И студентът, който тепърва ще влиза, започва да си повтаря: " Фидел Кастро, 1923 неупешно, 1944 – успешно, Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили… Фидел Кастро, 1923… " и така нататък. Влиза той в залата. Доцентът го пита: – Как се казате, колега? Студентът автоматично отговаря: – Фидел Кастро! – Хмм… Добре, колега… Хм.. Както и да е… Кога сте роден? – 1923 неупешно, 1944 – успешно! – Вие да не сте луд?! – Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили!
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
– Знаеш ли, този филм наистина е направен съвсем по книгата. Заспах точно на същото място.
Гладен клиент в ресторант си поръчва супа. Секунда след като му я поднасят намира част от парцал в купата. – Сервитьор! – провиква се той. На повика сервитьора се връща. – Да, господине, кажете? – В супата ми има парцал! – изумен вика той. – Че Вие персийски килим ли искахте да намерите?
– През 2000г. в България ще се внасят хладилници и фризери само в стил "рококо". – Защо бе? – Как защо, вътре ще има само рога, копита и кокали.
– Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! – капризничи актрисата. – Добре, ще бъде истинска,- отговаря ехидно режисьорът,- както и отровата в последното действие!
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.