10813
– Къде работиш? – Тайна, не казвам. – А колко ти плащат? – По пет лева на бомба.
– Къде работиш? – Тайна, не казвам. – А колко ти плащат? – По пет лева на бомба.
Бащата казва на сина си: – Иванчо, ето ти издръжката. Кажи на майка си, че това е последната вноска и погледни какви ще станат очите й. Майката взела парите и казала: – Иди при баща си, благодари му за парите и му кажи, че ти не си от него, а си от чичо Гошо. И погледни какви ще станат очите му.
Попитали радио Ереван: – Каква е разликата между долара и рублата? – Ами доларът е обезпечен със злато, а рублата – с танкове.
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!