1151
Подозирам че някои хора се правят на невидимиУчителка от Пловдив
Една жена била с любовника си, когато мъжът й се прибрал от работа по-рано. Тя бързо напъхала любовника в хладилника. Мъжът влиза в кухнята, отваря хладилника и… – Кой си ти? – Васил. – Какво правиш тук? – Ям луканка. На следващия ден мъжът отива на работа и разправя случката на колегите си. Всички казали: – Абе, ти си голям идиот. Това е бил любовникът на жена ти. Вечерта пак се прибира по-рано. От вратата тича в кухнята и отваря хладилника.И пак се прибрал по-рано в къщи. Отишъл веднага в кухнята, отворил хладилника – вътре стои друг мъж. – Кой си ти? – Ами… Иван. – Виж какво, Иване, кажи на Васил, че ако го видя ще го счупя от бой.
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
– Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.
Учителката пита Иванчо: – Ти вчера защо не дойде на училище? – Ами… баба ми се опари… – Ей, и много ли? – Много – кремираха я!