На бойното поле се бият българи и турци. По едно време се чува: – Хасан! Турчина се изправя и българина го прострелва. След малко пак така и пак… Тогава турчина решил и той да пробва: – Иван! От другата страна се чува: – Кой го търси? – Аз! – отговаря турчина и се изправя, а българина пак го прострелва.
Срещат се двама приятели. Единият с траурна лентичка на ревера. Другият го пита какво се е случило. – Абе остави, тъщата почина. – Е как бе, вчера я видях жената, жива и здрава, връщаше се от пазар. – Е да де, ама снощи взе да готви и както режеше лук се поряза. – И от това ли умря? – Не, застрелях я, горката, да не се мъчи.
Руският министър на отбраната казва на подчинените си: – Американците ни предлагат да ни помогнат в разоръжаването. Искат да им изпратим половината си танкове да ги нарежат и претопят на техни разноски. – Е, няма лошо… – Ама май е по-добре да им пратим ракетите. – Защо? – Ами на танковете трябва да им плащаме транспорта, а ракетите ще ги засилим на собствен ход.
В банята Петка трие гърба на Чапаев: – Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.
Пред вас – обяснява екскурзоводът – е леглото, на което е умрял Людовик ХVI. – Но – пита един от екскурзиантите – нали на Людовик XVI са му отрязали главата? – Това легло – продължил екскурзоводът без да обърне внимание на забележката – е направено от дървото, от което е била направена гилотината, на която той е загинал.
– Докторе, от малък съм кривоглед с едното око. – Виждам. – А освен това настинах и си загубих гласа. – Чувам. – А вчера ме удари линейка. – Знам.
– Докторе, страдам от чувство за малоценност. – А това чувство изведнъж ли се появи у вас или се разви нормално във връзка с женитбата ви?
