3544
Двама приятели: – Като отивах в командировка, оставих капан за мечки в гардероба. Връщам се и какво да видя – хванал се сладура. – Кой, любовника на жена ти ли? – Не бе – кафяв мечок!
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!
Срещат се две приятелки. Едната пита: – Кво става с твоя мъж? Още ли скита по цели нощи из игралните домове и пръска пари на вятъра… – Скъпа, това е минало! Аз проведох с него един сериозен разговор. Сега той е нов човек, не пуши, не пие, по игрални домове и ресторанти не ходи….Само си лежи тихичко в реанимацията.
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: – Абе бабо? Бе слона дали може да лети? – Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? – Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. – Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…
Богата тъща казва на зетя си: – Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави – струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник. На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва: – Направих всичко както ми нареди. Прави – струвай, погребението е днес в 12 часа.
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.