4689
– Дойдох да съобщя, че жена ми е изчезнала. – Попълнете тази бланка и опишете отличителните й белези. – Добре, но само при условие, че когато я намерите няма да й показвате тази бланка.
Двама приятели – пилот и таксиметров шофьор – взели да си обясняват един на друг тънкостите на професиите си. Пилотът качил таксиметърджията на самолета и почнал да му показва: – Ето, с тоя лост издигаме самолета, с това тук завиваме, ако има мъгла – ориентираме се по тези прибори… и т.н. След време шофьорът качил пилота при себе си. Тръгнали на някъде, но паднала гъста мъгла. Шофьорът обаче казал: – Не се притеснявай, ориентирам се по прибори! – Как така?! – След 25 стотинки – завой наляво!
Разговор между трима мъже: Първия: – Представете си, обикаляме с гаджето по магазините, тя видя едни секси бикини… Струваха ми 50 лева… Втория: – А аз отивам с жената в някакъв магазин, а тя като хареса едни прашки с диаманти по тях… струваха ми няколко стотин долара… Третия: – А моята пък видя едни гащи, съвсем обикновенни, нищо особено… Струваха ми 100 хиляди и развод… Първия и втория: – А в кой магазин ги намери? Третия: – В какъв магазин, бе…. под леглото ги намери…
Отиват двама арабски терориста-камикадзе на задача. Първият:– Кажи, Мехмед, вълнуваш ли се?Вторият:– Че как! За първи път ми е все пак.
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
Иванчо среща Марийка: – Здрасти, Марийке! – Ей, с две думи ме кандардиса!
Старшината крещи пред ротата: – Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Мълчание. – Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Ротата пак мълчи. – За последен път питам! Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? – Аз… – плахо пристъпва напред един войник. – Добре. Идваш с мен да си допиваме да ни мине махмурлука. Останалите заминават да окопават градинката.
Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит. – Кой е шпионин? – крещи Мюлер. – Той! – Щирлиц сочи Калтенбрунер. – Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? – удивен е Калтенбрунер. "В името на прогреса на съветската идея", прошепва Щирлиц.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
Крикор и Гарабед били комшии и решили да отворят кебапчийници. Минали няколко дена – при Гарабед пълно с народ, а при Крикор никой няма. Отишъл Крикор една вече при Гарабед и го пита: – А бе, как ги правиш тези кебапчета, че хората се избиват да идват при тебе, а при мене никой няма? – Ами как – 50% кайма и 50% лайна… – А-а-а, ама ти и кайма слагаш, значи…
Режисьор се кара на сценаристите на сапунен сериал: – Абе, некадърници такива, каква е тая скука, дето сте я написали бе! Я вземете и убийте Идалго, или отровете Хелена, или пък някой да застреля Хосе…. Изобщо – вкарайте малко живот в тоя филм!
Щирлиц решил да погледне през прозореца. Погледнал, обаче в главата му опряли дуло. Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…