9620
Номер 4 и 21, с непоносимо гаврещо се поведение относно атмосфета и с недопустими коментари относно учебния процес. Забележка от 7 СОУ
Старшина обяснява на новобранците: – В армията войникът е зает по 25 часа на ден! – Ама господин старшина, в денононощието има само 24 часа… – Нищо не разбирате вие. Войникът сутрин става един час преди началото на денонощието!
– Докторе, оглушавам! По цял ден кашлям, а не мога даже и собствената си кашлица да чуя! – Ето ти едни хапчета тогава. – Ще ми оправят ли слуха? – Не, но ще почнеш да кашляш по-силно.
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
Един дядо имал коза в града и нямало къде да я разхожда. За това решил да използва алеята за кучета. Завел там козата си, но ненадейно отнякъде изскочил полицай, който казал: – Господине, защо си разхождате козата в алеята за кучета? – Това не е коза, а куче, не виждате ли? – Как ще е куче като има рога? – попитал недоумяващо полицаят. – Абе, ти защо се месиш в личния живот на мойто куче?
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: – Вчера ми се случи нещо интересно. – Говори бързо! – Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. – Уловиха ли те? – Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. – И какво стана после? – Имах късмет, че той не ме забеляза…