Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 10296

    Христо Ботев е кол , на който се развява знамето на българската поезия. Кандидат-студентски

  • 2961

    Госпожата със шарения черно-бял пуловер да заповяда! Из "Игра с публиката"

  • 11361

    Най-често героите са полубожества, като например майка-богиня и баща-смъртен, или обратното: баща-смъртен и майка-богиня. Учител по литература

  • 2134

    Малката Мила заявява на майка си след поредната кавга: – Не ми се карай! Аз съм много добро и послушно дете! – Откъде накъде! Какви ги приказваш? – Аз издържам при тебе вече 9 години, а бащите ми не могат да живеят с тебе и по една…

  • 9450

    Бели хора в България са само снежните човеци. Свилен Димитров, журналист от Велико Търново по повод началото на зимата.

  • 1944

    Тъщата раздразнено: – Да се яви вкъщи в четири часа сутринта! Просто нямам думи! – И слава богу – въздъхва облекчено зетят.

  • 3459

    На вратата на известен политик се звъни. Отваря той и на вратата висок мъж в черен костюм, нахълтва в къщата, вади пистолет и му го опира в челото.– Ама, аз такова… – уплашил се политикът.– Аз съм наемен убиец и ще ви убия без да усетите – прошепнал човека в черния костюм.– Ооо,така ли било – отдъхнал си политикът, – аз помислих, че сте данъчен…

  • 1564

    Младеж и девойка се разхождат в парка. Няма откъде да си купят сладолед, няма кафе, няма нищо… Гледат табела: "Плюенето забранено! Глоба 10 лева". Момъкът казва: – Плюй, аз черпя.

  • 5388

    – Идиоти, защо возите тази котка на танка? – Счупи ни се прибора за нощно виждане.

  • 1210

    Известен банкер споделя с порасналия си син: – Винаги са ми обяснявали, че парите не са ключът към щастието, но аз съм убеден, че всеки, който ги притежава в достатъчно количество, винаги може да си поръча този ключ.

  • 7057

    Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва: – Петка, гледай, два мотора – ще минем между тях. Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай: – Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

  • 8566

    Две мутри са на почивка в Бразилия. Цялата група излиза от туристическия автобус и екскурзоводът предупреждава: – Господа туристи, имайте предвид, че половината от населението на страната е болно от СПИН, а другата половина от туберкулоза. Едната мутра се била заплеснала някъде и пита: – Кво каза тоя бе? Вторият отговаря: – Каза, че може да чукаме само тия дето кашлят…

  • 10662

    Дама влиза в кабинета на психиатъра: – Докторе, какво да правя? Синът ми вече втори ден прави само едно и също- пуска сапунени балончета. – Но, госпожо, за децата е нормално да се увличат в игрите си, нямате никакъв повод за безпокойство. – И аз това казвам. Само че, кой знае защо жена му много се притеснява…

  • 8875

    Бизнесмен решил за първи път в живота си да отиде в данъчното и да декларира доходите си. Започнал да разпитва приятелите си, как да се облече. Един му казал: – Облечи се като скитник, може да мине номера и да платиш по малко данъци! Друг пък го съветва: – Защо като скитник, бе? По-добре се облечи изискано. Нека мислят, че си авторитетен човек. Може да се уплашат и да ти вземат по-малко… Накрая бизнесменът пита жена си. Жената: – Слушай сега, какво ще ти кажа. Когато щяхме да се женим, майка ми ме съветваше да се облека с дълга рокля. Ти пък искаше да съм с къса рокля с цепка… – Не мога да разбера, защо ми разказваш всичко това!? – Затова защото, с каквото и да си облечен – все едно накрая ще те прекарат…

  • 11809

    Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"

  • 10301

    Съпруга чете на съпруга си новините: – Един човек оставил тридесет хиляди долара наследство на жената, която отказала да се омъжи за него преди двадесет години. – Е, това се казва истинска благодарност.