Из интервю с баща на седем деца: – И как живеете с вашето семейство – сигурно е неудобно с толкова много деца! – Ами, какво да ви кажа… В стаята, където сме аз и жена ми, има телевизор, компютър, радио, уредба, тоалетна и баня… В стаята където е първото ми дете има телевизор, компютър, радио, уредба, тоалетна и баня… В стаята където е второто ми дете има телевизор, компютър – Сигурно имате огромна къща! – отбелязва слисано репортерът. – А… не не, в едностаен апартамент сме…
Лекция в университета. Професорът: – А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов! – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е… Професорът: – Чудесно, Иванов! Петров… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е… Професорът: – Добре, Петров! Колев… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва…
Говорят си двама лекари: – Имам пациент, който според всички прогнози е трябвало да умре още преди 10 години. А той още е жив! – Е, какво да се прави… Ако болният иска да живее – медицината е безсилна…
През лятната ваканция на собственик на птицеферма идват на гости племенничетата. Един ден една от кокошките избягва от курника в гората и лисиците я излапват. – Виждате ли, деца? – поучава ги вуйчото. – Кокошката беше непослушна и затова лисицата я изяде. – А ако беше послушна, – отвръща единият племенник, – щяхме да я изядем ние!
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
На прием политик пита редактора на местен вестник: – Вие ли писахте, че съм бил некадърник? – О, не господине, нашият вестник отпечатва само последните новости
