Дадена е задача: "До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата – момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?" Математикът: – Никога. Физикът: – Сред безкрайно дълго време. Инженерът: – След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.
Стои си някаква компания на маса и обсъждат техен приятел. Единият разказва: – Голяма беля си взел на главата, миналата седмица докато правели любов със жена му, й казал "Ленче", а тя – Мария… Жените цъкат с език възмутени: – Ех, идиот, не му ли стига Мария… Мъжете цъкат с език възмутени: – Ех, идиот, не му ли стигат Мариите…
Войник пише на родителите си: – Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми – пратете пари! Баща му отговаря: – Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.
Един мъж бил страшно подтиснат. Влязъл в най-близкия бар и си поръчал тройно уиски. Барманът му налял и мимоходом отбелязъл: – Това е доста силно питие. Какъв ти е проблемът? Мъжът пресушил чашата си на един дъх и отвърнал: – Днес като се прибрах вкъщи открих съпругата ми в леглото с най-добрия ми приятел. – Гледай ти! – възкликнал съчувствено барманът и отново напълнил чашата. – Нищо чудно, че имате нужда да пийнеш нещо. Това е от заведението. Мъжът пресушил и втората чаша и барманът продължил да го разпитва. – И какво направи ти? – Приближих се до него, погледнах го право в очите и му казах: Лошо куче, много лошо куче.
– Защо прекъснахте изведнъж речта си? – попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата. – Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си…
