Учителката по литература попитала през часа за името на автор, което започва с "В" и завършва с "в". Иванчо станал и казал: "Вазов". Учителката казала, че е имала предвид Вапцаров, но харесва начина на мислене на Иванчо. После попитала за автор, чието има започва с "К" и завършва на "в". Иванчо казал "Каравелов", учителката уточнила, че е имала предвид "Каралийчев", но че отново й харесва начина на мислене на Иванчо. След часа Иванчо я попитал за автор, чието име започва с "Х", по средата има "у" и завършва на "й". Учителката се изчервила и казала на Иванчо, че ще го заведе при директора. Той й казал, че си е мислел за Хемингуей, но че все пак харесва и нейния начин на мислене.
Иванчо се връща от училище и казва на баща си: – Тате, утре си канен на специална родителска среща в училище. – Как така специална? – Ами само аз, ти, директора, и двама следователи от Трето районно.
В детската градина учителката пита Иванчо: – Защо не си играеш със Светлин? Нали бяхте приятели? – Вече не ми е, защото майките ни не са в добри отношения заради бащите ни – лаконично обяснява малчуганът.
Студент отива на изпит, тегли си въпрос и сяда. След малко професорът го вика да отговаря. – По първия въпрос? – Ами, знаете ли, аз цяла нощ се готвих и сега някак си ми излетя от главата. – Добре, по втория въпрос? – Ами, разбирате ли, цяла нощ учих и нещо ми се е объркало всичко в главата. Иначе го учих, сигурен съм, даже задачи решавах. – М-да, в такъв случай ще ви задам допълнителен въпрос – професорът станал и написал на дъската формулата: Н2О.- Какво е това? – Ех, знаех го, ама сега ми изскочи от главата. Иначе ми е до болка познато… – Добре ще ви поскажа малко. Какво пиете? – Ами, да! Разбира се! Това е саламура от кисели краставички!
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
