Умряло полковото магаре. Погребали го, а на гроба му написали: "Тук почива магарето Марко, любимо на целия полк. През живота си то ритна двама полковника, четири майора, десет капитана, 24 лейтенанта, 42 сержанта, 486 редника и една пехотна мина"…
Купувач пита в магазина: – Другарю продавач, имате ли самобръсначки? – Нямаме. Купувачът си тръгва, а вторият продавач пита първия: – Защо му каза, че нямаме самобръсначки като имаме? – Егати селянина, като ми вика "другар" да ходи да се бръсне със сърпа!
Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа – до него се крие друг военен в офицерска униформа. – Извинете, господин капитан… – Не съм капитан. – Извинете, господин майор… – Не съм майор, полковник съм! – Леле, толкова далече ли съм избягал!
В кабинет "Сексолог". – Ох, от 5 години насам не изпитвам никакво удоволствие от секса… – оплаква се пациентка. – Легнете на кушетката – да проверим. Извършена е практическа проверка. – Сега изпитахте ли удоволствие? – Не. – отговаря жената. – Хм! Интересно! Нека и колегата да провери! Идва колегата от съседния кабинет и също извършва проверка. – Сега изпитахте ли удоволствие? – Не!!! – Но това е ужасно! Вие сте направо за сексолог! – Защо – вие какви сте? – Не виждати ли? Бояджии!
Имало едно време едно момиче и едно момче. Те учели в една и съща гимназия и толкова много се обичали, че си обещали, че ще отидат в един и същи колеж. Но когато завършили, момичето било прието в колеж на източния, а момчето – в колеж на западния бряг. Двамата влюбени се врекли, че ще си бъдат верни един на друг. Но времето минавало и момичето започнало да пише все по-рядко. Момчето започнало да се съмнява във верността на своята любима. Докато един ден се получила снимка, на която неговата любима прави свирка на непознат мъж. На гърба на снимката имало текст "Имам си нов приятел! Остави ме намира!". Тогава в момчето се родил план за отмъщение: препратил снимката на родителите на момичето, като написал "Прекарвам си чудесно в колежа! Изпратете ми още пари!".
Звъни телефонът в полицията. – П-п-п-полицията ли е? -Да. – Т-т-тук има т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Н-не, Г-г-г… – Гарибалди? – Не, Г-г-г… – Стегнете се и се обадете пак, може някой да звъни за помощ! След четвърт час телефонът пак звъни. – П-п-п-полицията ли е? – Да. – Т-т-тук има т-т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Д-да. П-п-преместих г-г-го…
Попитали радио "Ереван": – Може ли автомобилен акумулатор да убие човек? – Да – отговорило радиото – ако му падне на главата!
Баща на сляпо дете отива на лекар за да разбере има ли някаква надежда да прогледне детето му. Лекарят отврьща: – Момчето ще прогледне когато умре баща му. Човекът отишьл в едно заведение да се напие, та да умре достойно. Пил, пил, но не го ловяло, защото знаел че ще умре. Решил да тръгне по платното та да го блъсне автомобил. Вьрвял, вървял, но нищо не го блъснало. Прибрал се у дома си. Жена му го посрещнала радостна на вратата: – Абе мъжо, къде ходиш? Детето прогледна! А, и комшията умря.
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
