Отива зетя с дъщерята на гости в тъщата. Тъщата го посреща от добре по-добре. Заколила му пиле. Изпържила му кюфтенца и т.н. Като си тръгнали сина попитал: – Бе мамо, аз копая, чистя, рина лайната на животните пък все постно ми правиш. А пък зетя като дойде все най-хубавото. – Ааа, ако знаеш синко той какво лайно изрина от нашата къща… Ти цял живот няма да изринеш толкова.
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
– Иванчо, какво се получава от овцата? – Вълна, естествено. – А какво правим от вълната? – Не знам, госпожо. – Е, как не знаеш? От какво ти е направено палтото? – От палтото на тати.
– Това е безобразие! – оплаква се гост на хотела на администратора. – През нощта хванах около петдесет бълхи и дървеници! – О, господине, това е чудесно! Бихте ли останали при нас още няколко дни?
