Три прилепа били много гладни изпратили първия да търси храна след малко се връща и казва: -виждате ли тези планини? -да!-казват другите -там няма храна. изпратили втория.след малко се върнал и казал: -виждате ли реката? -да! -там няма храна. връща се и третия целия ударен и казва: -виждате ли дървото ей там? -да! -е,аз не го видях!
Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка" На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, и на нея нова бележка: "Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай"
В болницата. Доктор към пациент: – Пригответе се за най-лошото! – Ще умра ли докторе? – Не, но Ви изписвам лекарство, което не се изплаща от Здравната каса.
Млада учителка нарисувала на дъската една ябълка и попитал учениците си: – Ученици, какво е това? – Гъз – отговорили всички вкупом. Няколко пъти учителката се опитала да получи верния отговор, но безуспешно затова отива при директора. Директорът веднага дошъл да разреши проблема, влиза в класната стая и пита: – Деца, защо сте разплакали учителката и какъв е този гъз на дъската?
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…
Мъжът се връща от работа и жената се хвали: – Скъпи, днес на детето му порастна първото зъбче! – Браво, чудесно! – И също така, днес направи първата си крачка! – Още по-добре. – Обаче, докато правеше първата си крачка, падна и загуби първото си зъбче… – Лошо. – Но затова пък, като падна, каза първата си дума! – Прекрасно! – Щеше да е прекрасно, ама да не беше казал точно тая дума…
Из медицинско заключение:„Аутопсията показа, че смъртта е настъпила в резултат на аутопсията.“
Лекарят нарежда на болния: – От днес минаваш само на хляб и вода, никакво пиене, никакви жени, никакви забавления… – И докога така? – Докато не ми платиш сметката.
