1042
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: – Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? – Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
– Понякога, – казва мисис Смит на новата прислужница, – ще ви се налага да ми помагате да се кача по стълбите. – Разбирам ви, мадам – аз също обичам да си пийвам понякога.