5799
Две блондинки разговарят: – Интересно какво ли са намирали жените в мъжете преди време? – Преди колко време? – Преди да измислят парите…
Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля: – Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам "Белгуев! Дрьж ми шпагата!" – Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш "Белхуев" и ще станеш за резил! Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум "Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…", та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената: – Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…
Едно момченце чуло, че всеки възрастен крие поне една тайна и за това възрастните много лесно могат да бъдат изнудвани. Момченцето се прибрало в къщи и казало на майка си: – Знам цялата истина! Майката бързо дала на сина си 20 долара и казала: – Само не казвай нищо на баща си! Когато се прибрал и бащата, детето и на него казало: – Знам цялата истина! Бащата веднага извадил 40 долара и казал: – И дума не казвай на майка си! На следващият ден момченцето тръгнало към училище и по пътя срещнало пощальона: – Знам цялата истина – казало детето. – Така ли? – зарадвал се пощальонът. – Тогава ела да прегърнеш баща си?
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
Мутра бизнесмен уговаря по телефона някакво разплащане. – Толкова са бе! Абе казвам ти, колко трябва да платиш, ти ми спориш тука… Чакай малко! Росииииииии… Влиза секретарката. – Росе, я ми кажи – колко нули има в един милион? – Шест! – Мерси! – отново хваща слушалката – Чу ли бе! Като ти говоря, да ме слушаш. Щом в един милион има шест нули, значи в два са дванайсет…
Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас: – Ало, трябва ли ви говорещ кон? – Мамка ти, шегаджия смотан! – отвръща директорът и тръшка телефона. След малко пак се звъни: – Ама аз съвсем сериозно… – но директора пак затваря. Трето позвъняване: – Моля ви се, господин директор, не затваряйте, знаете ли колко трудно се набира седем цифров номер с копито?
– Как се чувстваше при първия ти скок с парашут? – Като птица – летя и сера, летя и сера…