На международен панаир руски специалист обяснява предимствата на волгата: – Вижте каква красива и луксозна кола! – А колко гори? Руснакът го поглежда и продължава: – Изключително меко вози! Можете да пътувате 1000км и нищо да не усетите! – А колко гори? Руснакът си знае своето: – Елегантен външен вид… – А колко гори? – А вие защо биете негрите?
Келнер, ние със съпругата ми отбелязваме 25 години съвместен живот. Някакво вино да ни препоръчате? – Кажете първо: искате да празнувате или да забравите?
Питат радио Ереван: – Как изглежда мъжът в очите на собствената си жена? От радиото отговарят: – Като куфар без дръжка – да го носиш – неудобно, да го хвърлиш ти е жал.
Провеждат политическа подготовка в армията. Капитанът пита: – Иванов! Защо трябва войникът да умре за родината си? – Тъй вярно, господин капитан! Защо ли трябва да умре за родината си?
Умряли в един ден един поп и един шофьор, качили се заедно при Свети Петър, за да влезнат в рая… – Накъде бе попе, ти си за ада бе, само шофьорчето е за тука! – казал Свети Петър. – Ама, аз такова нали съм божи служител, аз нали таковата се молих… – заоправдавал се попа. – Знам те аз тебе, докато в твоята църква всички спяха, в неговия рейс всички горко се молеха…
Съобщение: "Вчера в известна болница бе приет пациент с болен крак. След дълга операция хирурзите успяха да спасят крака. За жалост пациента не успяха…"
Професор по латински възхвалява духа и здравето на древните римляни и казва, че обикновения древноримски младеж обикновено преди закуска преплува три пъти река Тибър. В това време един от студентите говори с колегата си на задния ред. – Мога ли да знам какво е толкова интересно? – пита професорът. – Просто казвах на колегата, – отговаря студентът – че ако преплува три пъти реката, ще излезе на другия бряг, на който не са дрехите му.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
