4487
Старшина пита новобранец: – Какъв си бил в цивилния живот? – Данъчен инспектор. – Добре, значи ти ще будиш ротата сутрин. – Защо? – Вече си свикнал всички да те мразят.
Старшина пита новобранец: – Какъв си бил в цивилния живот? – Данъчен инспектор. – Добре, значи ти ще будиш ротата сутрин. – Защо? – Вече си свикнал всички да те мразят.
Богат златар предупреждава кандидата за охрана: – Дълго време ще трябва да стоите само на едно място. Дали ще издържите? – О, свикнал съм. Скоро излязох от затвора.
Две момчета си говорят през Берлинската стена. – Аз имам портокал! – хвали се западнякът. – А ние си имаме социализъм! – Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм! – Да, обаче тогава няма да имаш портокал!
Мишките отиват при бухала за съвет: – Кажи ни, като най-мъдро животно, какво да направим? Всички ни гонят – котки, сови, всякакви други хищници. – Станете бодливи като таралежите, никой няма да ви закача. – А как да станем бодливи? – Абе не ме занимавайте с подробности, аз съм стратег, тактиката си е ваша работа.
Американците питали радио Ереван по повод на бъдещата си подкрепа за кабинета Борисов : Бойко Борисов ли е най-големия пич в България ? Радиото отговорило : Беше пич, вече е импич …
Авторът се подмазва на издателя си: – Знаете ли, от вас може да излезе чудесен баскетболист! – Защо? – пита учуден издателят. – Всичко, което ви предлагам, хвърляте право в кошчето!
Питат радио Ереван: – Има ли опасност от глад на земята? – Не, освен ако китайците не се научат да ядат с вилици.
Питат Фидел Кастро: – Ще има ли президентски избори в Куба? – Ще има. – А след тях ще има ли нов президент? – Ако изберете мен – ще има. – А ако не? – Тогава ще остане старият президент.
Чапай и Петка на бойното поле: – Абе Чапай, на какво мирише кръвта? – На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! – Леле Чапай, аз съм тежко ранен!
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…