2239
Лекар към болен на легло поп: – Не се притеснявайте, отче, скоро ще ви изправим пак на колене!
Лекар към болен на легло поп: – Не се притеснявайте, отче, скоро ще ви изправим пак на колене!
Отиват полицаите да хванат Щирлиц в квартирата му. Тропат на вратата и викат: – Щирлиц! Излизай! Нищо. – Щирлиц! Излизай, знаем, че си вътре! Отвътре се чува глас: – Мммм…. Може да съм излязъл. – Не ни будалкай, Щирлиц, обувките са ти тука! Излизай! Пауза, мълчание. След малко отвътре пак се чува глас: – Амиии…. Може да съм излязъл бос. Полицаите: – Ех, гадината мръсна, пак се измъкна!
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стоели до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил: – Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?