2226
Мога ли да те забравя – присънваш ми се всяка нощ…Нежното ти ухание, вкуса ти, цвета ти-винаги са пред очите ми… Не си ли до мен – сърцето ми плаче… Живот ли са дните без теб – Мой Амстел…
Някакъв човек се обажда на радио Ереван: – Добър ден, скъпо мое радио. Аз ви се обаждам, за да се оплача. Ние сме много бедно семейство. Всъщност ние сме толкова бедни, че ползваме едно и също бръснарско ножче четирима души. С това ножче аз и баща ми си бръснем брадите, а майка ми и сестра ми си бръснат краката. Кажете, може ли да е по-лошо? Радиото помълчало малко и отвърнало: – Всъщност, да – може да е и по-лошо. Можеше с това ножче вие и баща ви да си бръснете краката, а майка ви и сестра ви да си бръснат брадите…
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…
Най-важното, когато жена те попита“Какво ще правиш без мен?“, е да не се усмихваш!
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
Програмист е на гости на друг програмист. По едно време котаракът влиза в стаята. – Много сладък котарак! Как се казва? – Rockwell. – Защо? – Гледай. – Взима метлата и побутва котарака с нея. Той започва да съска: – С-с-с-ссс! – Охо, 14 400! – възкликва колегата му.