7520
Борко, забравила съм си пейджъра и не мога да ти се обадя. Звънни ми в работата. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".
Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа – пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. – Продаваш ли я? – Продавам я. Избирай. – отвръща му грузинеца. – Че как да избирам като тя е една? – И ти си ни един но все те избираме.
Един катаджия пътувал към София. По едно време попаднал на задръстване. Тръгнал напред да види каква е причината. Стигнал до началото на задръстването и видял една кола, която се движила напре-е-ед-наза-а-ад. Спрял я той и от там се показала чаровна блондинка. – Какво правите? – попитал катаджията. – Засилвам се да полетя – отговорила блондинката. – Защо? – Искам да отида в София, а на онази табела е написано "София" и има нарисувана стрелка нагоре.
В дъното на стаята мъждука свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и забива поглед в разтворената длан на клиента: – Вие ще бъдете заклан, одран, нарязан на парчета, сготвен, изяден… – Госпожо – прекъсва я клиентът, – струва ми се, че и за двамата ще бъде по-добре, ако ми разрешите да си сваля ръкавиците от свинска кожа…
Блондинка отива на изпит по музика. Зад едно голямо пиано са седнали професорите и един й обяснява: – Сега се обръщате с гръб към нас, аз натискам един клавиш и вие трябва да познаете… – Да, да. Блондинката се обръща, чува се тон. Tя застава пред професорите, разглежда ги и накрaя казва: – Ти натисна клавиша!
Питат радио Ереван: – Какво означава да се преосмисли един виц? – Ами, това е когато преди са пращали в Сибир за такъв виц, а сега дават само 5 години!
Въпрос към радио Ереван: – Кой футболен отбор е непобедим? Оттам отговорили: – Отборът на съдиите!!!
Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал: – На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.