4224
Един човек отива при личния си лекар и казва: -Докторе,имам хемороиди! -Така ли,къде?
Един човек отива при личния си лекар и казва: -Докторе,имам хемороиди! -Така ли,къде?
Корсика. Баща инструктира сина си преди първата брачна нощ.– В началото я вземи на ръце и прегърни, защото Корсика – това е СИЛА. После я захвърли на леглото, защото Корсика е ГОРДОСТ! А после се съблечи пред нея, защото Корсика е КРАСОТА!На сутринта синът докладва на баща си:– В началото я взех на ръце и прегърнах, защото Корсика – това е СИЛА. После я захвърлих на леглото, защото Корсика е ГОРДОСТ! А после се съблякох пред нея, защото Корсика е КРАСОТА!– А после?– А после си направих една чекия, защото Корсика – това е НЕЗАВИСМОСТ!!!
Срещат се слон и комар. Слонът казва на комара: – Ех, блазе ти – ти можеш да си минаваш през границата и никой нищо не ти казва, а аз… Комарът му отговаря: – Не се безпокой, аз ще те прекарам през границата и никой нищо няма да ти каже. Утре ела с два хляба под двете мишници. Отишъл слонът както му казал комара, но на границата го спрели. – Видя ли,комаре, че няма да стане… А комарът казал: – Ех, човек не може един хамбургер да си пренесе през границата…
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. – Какво прави, миличък, цял ден? – Играх си на пощенски раздавач. – Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? – А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица.
В клуба на писателите красива дама се запознава с млад поет: – Неотдавна купих книгата ви… – О! Много ми е приятно! Значи това сте били вие!