4525
Из милиционерски доклад: "Заподозреният се качи в асансьора и изчезна в неизвестна посока".
Проблясъци от миналото – любими лозунги: При директора се влиза само по голяма нужда! (Надпис на вратата на директорски кабинет) 20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! (Лозунг в цирка) 25 години народна власт – 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка) Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол) Дръж маркуча си в изправност! (Надпис в ТКЗС) Да покрием навреме младите кобилки! (Надпис в ТКЗС) Да не оставим неодрусана слива в нашето село! (Надпис в ТКЗС) Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу империалистическите агресори! (Лозунг в птицеферма) Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. (Тодор Живков) Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе – цял живот мъртъв. (Крайпътен надпис във Видинско) Който не познава Сибир, не познава СССР! (Лозунг от "Интурист") Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света! (Лозунг в болница) Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (Лозунг в болница) На партията – вярност, на народа – чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация") Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм! (Агиттабло в лудница) Един допуснат брак – беда за целия колектив! (Лозунг в предприятие)
Зайо Байо много псувал и на всички животни в гората им писнало. Затова се събрали всичките и решили: Зайо Байо получил заповед вместо псувня – да казва някакво цвете. Минала след малко Лиса край Зайо-Байо и му казала: – Е, Зайо разкатаха ли ти майката? Зайо много се ядосал и казал: – Лисо, не ме закачай, защото така съм се набожурил и така ще ти го надетелинча, че момини сълзи ще ти покапят от маргаритката!
– Скъпи, днес е рожденият ти ден. Имам една изненада за теб. Довечера ще имаме гости.Не дочакал обясненията на съпругата си, мъжът става и започва да прибира всички обувки от антрето и да ги крие по чекмеджетата. Жената го гледа учудено и пита:– Ти да не ми мислиш, че моите гости ще вземат да крадат обувките ни? – О-о, не, но могат да си ги познаят…
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…