1013
Въпрос: По какво си приличат жените и торнадото? Отговор: И двете неща влизат в къщата със страхотен трясък, а когато си тръгнат – мебелите ги няма.
Жена мрънка на съпруга си: – Скъпи, ти вече не ме обичаш. Преди толкова много обичаше да ме държиш за ръцете и да ми приказваш за любовта си към мен, а сега въобще не го правиш. – Да, скъпа… Ама… Виж сега, аз вече не виждам необходимост да правя така, още повече, че вече продадохме пианото…
– Докторе, нещо не ми е наред със сърцето! – Ето такива болни като тебе обичам – сам си си поставил диагнозата! Следващият!
– Келнер, когато дойдох, ми казахте, че няма риба, а на господина там сервирате! – Вярно е, но когато вие поръчвахте другият господин ей там още не беше си върнал порцията!
Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин. В деня на сватбата майка й й казва насаме: – Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш. – Добре, мамо. Всичко минало както трябва. След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала: – Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра! А арабинът учуден попитал: – Чакай – ама няма ли да правим деца?
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
"В чест на посещението президента Джордж Буш в Санкт-Петербург бяха произведени петнадесет залпа от парадни пушки. За съжаление, нито един не уцели."
Студент се прибира след изпит. И гаджето му го пита: – Е, как мина? – Ми как, в две части – тържествена и божествена. Първо тържествената – професорът с костюм и аз с костюм, той с вратовръзка и аз с вратовръзка. – Ами божествената? – Той започна да пита, а аз да се кръстя. После аз отговарям, а той се кръсти.
Военният лекар: – Е, от какво се оплакваш, момче? – Имам затруднения с дишането. – Добре. Освободен си от дишане за два дни.