5470
Между колеги: – Ти си имал по-голям късмет по време на почивката си! – Ами, през цялото време не спря да вали… – Но все пак си почернял! – Това не е никакво почерняване, а ръжда!
Между колеги: – Ти си имал по-голям късмет по време на почивката си! – Ами, през цялото време не спря да вали… – Но все пак си почернял! – Това не е никакво почерняване, а ръжда!
Полицай изпитва три блондинки, които се тренират за детективи как да разпознават заподозрян. Показва им една снимка за 5 секунди и я скрива. Пита първата блондинка: – Това е твоят заподозрян. Как ще го разпознаеш? – Много лесно! – отговорила тя. Ще го хванем бързо, защото има само едно око. – Има едно око, защото снимката е в профил – казал полицаят. Показал снимката и на втората блондинка и задал същия въпрос. – Ами, много лесно ще го хванем, защото има само едно ухо! – победоносно отговорила втората. – Нали ви казах, че това е защото снимката е в профил! – извикал полицаят. Обърнал се към третата блондинка и казал: – Помисли много добре, преди да ми отговориш! – Аз мисля, че заподозреният носи контактни лещи – казала тя, след кратка пауза. – Как разбра? – изумен, попитал полицаят, защото това действително било така. – Е, това е просто! След като има само едно око и едно ухо, значи не може да носи обикновени очила! – сразила ги с отговора си тя.
В зоологическата градина, след операция на слон асистента брои инструментите. – Нищо не липсва, докторе! Докторът се обръща и пита: – А всъщност къде е сестрата?
Адвокат е на смъртно легло. Семейството ми извиква свещеник. – Искате ли да се помирите с Твореца? – пита свещеникът. – Може – отговаря адвокатът. – Само, моля ви, направете предложение. Аз съм засегнатата страна.
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: – Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща: – Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…
Млад писател споделя с колега: – Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! – От кого? – От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.
Учителят поздравява учениците в клас. – Добър ден, деца. – Добър ден, господин учителю, – отговарят всички. Само Иванчо гледа през прозореца и мълчи. – Защо не поздравяваш, Иванчо? – Защо да лъжа, че денят е добър, когато вали такъв пороен дъжд.
Няколко неща, които шофьорът не трябва да казва, ако вози нервни пътници: – Пак не ми бачка спирачката… – Странно – въртя кормилото на една страна, а колата завива на друга. – Не трябваше да пия толкова водка преди закуска. – Някой обърна ли внимание – един полицай ли прегазих или двама? – Ау! Всичко пак започна да ми се раздвоява! – Вижте каква гледка отляво! Толкова е готина, че чак ми се отщява да гледам напред. – Някой ще подържи ли кормилото докато подремна? – Мотора пак гасне! – Чувате ли музиката? Не?! Как така не? – Защо дърветата растат насред шосето? – Е, ще полетим ли?