Мъж и жена на средна възраст празнували годишнина от свадбата си. Изведнъж зазвучала позната мелодия: – Пешо, това е нашата песен! Хайде да танцуваме… – Ха, да танцувам с такава пералня като теб?! По-късно същата вечер в леглото: – Лино, Линче, душко, нещо за празника няма ли да има? – Ха, заради парцал като тебе струва ли си да пускам цяла пералня?!
Една жена дала обява за запознанство: "Търся мъж – непиещ, непушач, да не ходи по жени, с цел – брак". На другия ден се звъни на вратата й. Отваря – а там някакъв тип, пиян като кирка, с цигара в уста. – Какво искате? – Ами дошъл съм за обявата. – Пиете ли? – Редовно. – Пушите ли? – По две кутии на ден. – А по жени ходите ли? – Всяка вечер с различна! – А защо си дошъл при мене тогава, като бях писала точно обратното в обявата? – Дойдох да ти кажа да не разчиташ на мен.
В полицията чули че авто гумите се лепят много добре с презерватив. Пратили старшина Иванов да купи 1000 бр. и да иска фактура за тях. Влиза той в аптеката и казва: – Ако обичате 1000 презерватива, и фактура за 5-то районно. Коментарите от опашката: Младо момиче: – Ех, то полицията наистина се е променила… Бабка зад нея: – Да, преди ни биеха сега ще ни чукат. Последния на опашката – един дядка: – И пак ще има "наши" и "ваши".
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: – Кажи, Иванчо. – "Подсъзнание", госпожо. – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи "подсъзнание"? – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче… – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.
Щирлиц вижда край пътя жени с ярки дрехи. – Хм, проститутки… – мисли си Щирлиц. – Хм, Щирлиц… – мислят чистачките.
Между колеги: – Ти си имал по-голям късмет по време на почивката си! – Ами, през цялото време не спря да вали… – Но все пак си почернял! – Това не е никакво почерняване, а ръжда!
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
