9334
Три деца си говорят: – Аз искам да стана пилот на самолет! – казало първото дете. – Аз искам да стана шофьор! – казало второ дете. Третото дете казало: – А пък аз искам да порастна.
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Чиновник пита колегата си в канцеларията: – Вече обяд ли е? – Не, едва единадесет часа. – Значи стомахът ми избързва…
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
Двама психоаналитици се срещат в асансьора след напрегнат работен ден. Единият е преуморен, едва се държи на краката си, другият – бодър, пълен с енергия. – Как го правите, колега? – пита първият. – Кое? – Как успявате да изглеждате така бодър след 14-часово общуване с пациентите? – Че кой ги слуша тях!!!
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: – Каква красота! – Майката, майката, майката… – отговори ехото по навик.
Един сервитьор станал полицай. Попитали го какво най-много харесва в новата си работа. – Това, че клиентът никога не е прав!
Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му: – Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира… – Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете. – Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.