2057
С какво се отличава добрата секретарка от много добрата? Добрата всяка сутрин казва: "Добро утро, шефе!" А много добрата нежно му прошепва на ухото: "Вече е утро, шефе!"
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
9046
Един човек върви по улицата и се държи отзад. Двама лекари правят диагноза: -Този има мускулно схващане на задника. -Не е схващане,а има хeморoиди. Докторите го питат: -Аз си мисля, че имате мускулно схващане,а колегата си мисли ,че имате хемороиди. Той отговаря: -Абе момчета и аз си мислих,че ще пръдна,aма…
-
1562
– Докторе, как може да се открие склероза? – Ех, язък дето ти обяснявах толкова вчера…
-
-
-
5843
Блондинка и програмист. – И все пак, аз не можах да разбера, кое е хардуер и кое софтуер? – Уф, по-простичко ли да ти го обясня или по-сложничко? – Колкото се може по-простичко! – Софтуер – е това, което виждаш само при включен монитор. – А хардуер? – Всичко, което виждаш след изключване на монитора….
-
-
9936
– Надявам се, знаете, че е забранено да се пренасят хранителни продукти през границата – казва митничарят.– Носите ли такива?– Не.– Отворете си чантата. Но в нея има цял свински бут!– Това не е храна, а помощ за прасето на моя приятел в селото оттатък границата – вчера го блъснала кола и се нуждае от присаждане на крак.
-
-
-
-
-
-
9916
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
-
2182
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…