Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
След като в "Шоуто на Слави" вицепремиерът Николай Василев каза, че за една година сме направили крачка напред, буден гражданин попита попита радио "Ереван" колко ни остава до капитализма на господин Василев. – 18 км – отговори радиото, без да се замисли.
С какво се отличава добрата секретарка от много добрата? Добрата всяка сутрин казва: "Добро утро, шефе!" А много добрата нежно му прошепва на ухото: "Вече е утро, шефе!"
Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията: – Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин. Гарабед: – Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов. Съдията: – Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Мъжът: – Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него. Съдията: – Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Киркор: – Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…
– Иванчо, това Иван Вазов ли е? – Не, госпожо, това е неговият портрет!
Млади родители трябвало да отидат при адвокат, за да подпишат някакви документи, но не успяли да намерят бавачка за малкия си син и затова се наложило да го вземат със себе си. Но нещата се проточили повече от предвиденото и малкият започнал да пищи с пълно гърло. – Да затворим ли вратата, за да не притеснява колегите ви? – попитала майката. – Няма проблем! – отговорил адвокатът. – Те ще си помислят, че е някой от клиентите ми, който току-що е получил сметката!
Попитали радио Ереван: – По какво човека прилича на компютъра? – Също като компютъра на млади години човек има достатъчно хардуер и малко софтуер, на старини софтуер в изобилие, но все не достига хардуера.
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
