Лекар практикувал в отдалечено провинциално градче, където клиентелата била малка. Един ден при него дошъл нов пациент. След прегледа пациентът го попитал:– Какво ви дължа, докторе?– Моите пациенти ми заплащат обикновено с каквото могат. фермерът например ми плаща с някое шиле, друг носи заек, шивачът ми уши нов костюм… Каква е вашата професия?– Гробар…
Влиза в бара един мъж и казва на бармана: – 10 чаши уиски от най-хубавото. Барманът налива, човекът ги нарежда на бара и започва бързо да ги пие една по една. Барманът: – Господине, ама защо пиете така? – И ти да имаше толкова пари, колкото аз – и ти щеше да пиеш така…– Колко пари имате, ако не е тайна? – 50 цента…
Заради някакви си 99% от адвокатите, на останалите е излязло лошо име!
На светофар спира последен модел автомобил, оборудван със свръхнов компютър. Секунда преди да светне зелено с пълна скорост отзад се нацепва автомобил ЗАЗ. На екрана на бордовия компютър се изписва следното съобщение: "New hardware device detected. Do you want to insall drivers? (Y/N)"
Сър Хари има подозрения, че съпругата му – лейди Мейбъл – има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет. – Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера. – И после, Джеймс? – Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата… – А после, Джеймс? – След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост… – А след това, Джеймс? – Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър. – По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!…
Мъж се обажда на детски лекар: – Докторе, жена ми замина в командировка и аз трябваше да гледам малкия! Тя ми заръча някои неща и аз ги правя: водя малкия на плуване, на спортни танци, на лека атлетика, на водно плуване, а той все слабее и линее! Какво да правя? – А с какво го храните? – Знаех си, че съм забравил нещо!
По времето на училищните бригади три учителки се прибират от полето по безлюден междуселски път. Настига ги шофьор и спира за да ги качи на стоп до селото. Първата отказва. Отказва и втората. Третата решително се качва. Шофьорът потегля и пита учителката защо другите две учителки са отказали да ги повози. – Първата е историчка. Тя живее още в миналия век и има остарял мироглед. Втората е географичка. Тя ще се ориентира в пресечената местност и ще се прибере пеша. А аз се качих, защото съм математичка и предпочитам двайсет сантиметра пред два километра.
