Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж. – Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел. – Сядай, моят нос отдавна вече не работи! След 2 – 3 километра дядото спрял колата и рекъл: – Слизай! – Ама нали носът ти не работи! – Да, ама ми се насълзяват очите!
В ресторант келнерът се обръща към клиент: – Как намирате пържолата си? – О, намерих я съвсем случайно под един картоф от гарнитурата.
Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова. – Странно – казва поручикът – защо беседките се наричат беседки, а не другояче? – Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва. – Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…
Мутри си спретнали купон. Едната от мутрите довела и жена си. Естествено, разговорите се въртели около насилието, наркотиците и прочие. Накрая жената не издържала: – Абе, вие не можете ли да говорите за нещо по-културно? Миг мълчание, и един се обадил: – Помните ли как го пребихме оня, в лицето беше станал като картина на Пикасо… – Добре, добре – прекъснала го изнервена дамата – я по-добре някаква музикална тема! Пак кратко мълчание, и се обажда друг: – А помните ли колко наркотик пренесохме в онова виолончело? – Абе, вие не можете ли да говорите за нещо чисто и възвишено? След кратко смущение се обажда трети: – А помните ли как го очистихме оня на Витоша?
