356
– Няма на света болест, от която аз да не мога да оживея! – Не говорете така. Има болести, от които човек или умира или остава пълен идиот. – Знам, знам, и такива болести съм преживял.
– Няма на света болест, от която аз да не мога да оживея! – Не говорете така. Има болести, от които човек или умира или остава пълен идиот. – Знам, знам, и такива болести съм преживял.
На мъжа му се пийва ракия. Тръгва към хладилника да извади бутилката, но жена му го разубеждава: – Остави шишето на мира, току виж някой ми дошъл на гости и тогава с какво ще го почерпя? Мъжът се съгласява. През нощта жената проявява желание за любов, а той на свой ред й казва: – Остави го на мира, току виж някоя ми дошла на гости и тогава…
Актриса се връща у дома си и пита прислужничката: – Идва ли някой? – Само пощальонът. – Нещо за мен? – Не, госпожо, той е женен.
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Делото продължава няколко часа. Обвиняемият пита адвоката си: – Още колко време ще продължи? – За мен още около час, а за вас – от три до пет години.
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: – Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? – Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.