9321
Съдия пита следствен лекар: – Докторе, сигурен ли сте, че направихте аутопсия на напълно мъртъв труп? – Да, защото мозъкът му беше в буркан на масата ми! – И сте сигурен, че не бе жив? – Е, може да е бил жив и да е съдийствал някъде…
Съдия пита следствен лекар: – Докторе, сигурен ли сте, че направихте аутопсия на напълно мъртъв труп? – Да, защото мозъкът му беше в буркан на масата ми! – И сте сигурен, че не бе жив? – Е, може да е бил жив и да е съдийствал някъде…
При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
– Бира ли? – пита келнерът постоянен клиент. – Не, с колата съм, донесете ми минерална вода. След минута, келнерът се връща и носи бира: – Можете да си изпиете бирата, някой ви е откраднал колата.
Проститутка спира сър Джон: – Само пет шилинга, сър! Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща: – Мадам, ето ви една лира за доверието.
Пиян борец излиза от казино и спира тролей: – Карай към Драгалевци! – Ама как? До там не ходят тролеи! – 2000$! – Ще ме уволнят, бе, човек! – 3000$ и повече не се обяснявай! Шофьорът потеглил. Свършили жиците – на акумулатор! Наближват – гледат! – развалини, изтръгнати дървета, пропаднали улици… – Абе, шефе, да не са ви бомбардирали?! – А, не, бе! Вчера се прибирах с метрото…
– Докторе, имам грип. Какво да правя? – Застанете по-далече от мене.
Учителят пише забележка на своя ученичка: "Марийка говори много!". На другия ден момичето връща бележника на учителя си. Баща й е написал: "Да бяхте чули майка й!".
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.