При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
Мъж отива при комшията си с две кофи за вода и го пита: – Може ли да си налея вода от твоя кладенец? Докато съседът му отговори той напълнил кофите и изтичал в двора си. След малко пак се връща. – Дай вода! Налял си и избягал. И така няколко пъти. Най-накрая комшията му го попитал: – Абе ти нали си имаш кладенец! Защо вземаш вода от моя? – Имам си, ама тъщата падна в него и водата й стига само до брадичката та доливам.
Борец отива на ресторант и си поръчва супа от костенурки. Чака той 10, 15 минути, половин час и отива в кухнята и пита: – Абе какво става? – Имаме проблем, брато – отговарят му готвачите. – Не можем да я заколим. – Дай една вилица – казва бореца. Хванал яко костенурката и няврял пръст отзад. Онази изпънала врат, а той я забол с вилицата. Питат го после готвачите: – Ей брато, откъде знаеш този номер? – А ти как мислиш слагам вратовръзката на моя шеф всяка сутрин?
Група офицери-хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва: – Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско! – Ама капитане, нямаме пари! – Добре де… ако не това, поне да полеем котката с бира?
Мюлер пита: – Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка? Щирлиц трескаво мисли и накрая казва: – Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
