Иванчо бил овчарче. Стоял си по цели месеци сам в планината. Един ден минал попа и гледа – Иванчо си го топи в мляко и го ръга на една овца. Попитал попа: – Какво правиш, Иванчо? – Лекувам я, дядо попе, че нещо болнава. – Абе тя попадията нещо болнава, що не дойдеш да я полекуваш? Естествено Иванчо грабнал едно менче с мляко и тръгнал с попа. Отишли у тях и Иванчо почнал "лечението". Гледа попа и си вика: – Ако не беше това мляко, то си е живо ебане…
Един слон стъпкал един мравуняк и мравките тръгнали да го бият. Качили се мравките върху слона, но той се търкулил на земята. Всички изпопадали, само една мравка останала на гърба му и останалите започнали да викат: – Удуши го Пешо… убий го! – Абе нещо ми се губи между пръстите!
– Докторе, докторе, какво ми има? – Успокойте се, това са най-обикновени хемороиди. – Хемороиди? На лицето? – Аааа, това Ви е лицето?!?
Киркор и Гарабед живеели в две съседни кооперации и много обичали да си говорят през балконите. Обаче на съседите им писнало да ги слушат и им прокарали телефони… Обажда се Киркор на Гарабед: – Ало, Гарабед, излез на балкона да ти кажа нещо!
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".
