2791
Между приятелки. – Чух, че си се омъжила. – Да, вярно е. – Е, как е, по-добре ли стана? – Не е по-добре, но е по-често…
За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
Иванчо се оправдава пред баща си: – Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
Един борец си кара мерцедеса и на един светофар го среща един с трабант и му чука на прозореца: – Какво има? – пита бореца. – Ще ми препечеш ли филийките на тостера ти, че моя се развали? – го пита този от трабанта. – Ама аз нямам тостер! – му отвръща бореца. – Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш тостер? Бореца се ядосва и си купува тостер. Пак се срещат двамата на светофара и пак този от трабанта му чука на прозореца: – Ще ми стоплиш ли супата че ми се е развалила печката? – го пита този от трабанта. – Ама аз нямам печка! – му отвръща бореца. – Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш печка? – се възмущава човека. Тогава бореца се ядосва и си купува всякакви уреди. Срещат се пак двамата на светофара, но този път бореца чука на прозореца на този от трабанта, човека се показва: – Какво искаш? – Няма ли да ме помолиш още нещо? – го пита бореца. – Ееее! За това ли ме изкара от банята? – се възмущава човека с трабанта…
Стоянка на таксита в краен квартал. Бабичка, с две пластмасови туби, се качва в едно от такситата и казва: – Момче, закарай ме до Централна баня за минерална водичка. Таксиджията я откарва до мястото, а бабата вади три монети по десет стотинки и му ги подава. – Какво е това ма, бабе? Какви са тия трийсе стотинки? – Толкова имам бе, момче. Ако имах четирисет, щях да си дойда с трамвая….
– Калко адвокати са нужни, за да се завие една електрическа крушка? – Зависи… колко можеш да си позволиш.
Реклама: "Купете си най-мощния компютър, за да можете да рестартирате по-бързо."
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…