12009
Едно дете пита маика си кой е Роналдниньо? Тя отговорила-вчера ония дето ни изръфа паркета!!!
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
Някаква градска мадама (блондинка) отишла на гости на баба си на село. Докато бабата била излязла, котката им се окотила. Връща се бабата и внучката й казва: – Бабо, котката се окоти! Две мъжки и две женски котенца. – А ти откъде знаеш кои какви са? – Аз не, ама дядо ги погледна под опашките – там сигурно нещо пише.
Мъж и жена се връщат от погребение на тъщата в крематориум. Жената казва: – Нека сложим урната с праха на мама на пианото. Тя толкова обичаше да ме слуша как свиря… Нека ми се порадва още. Мъжът: – По-добре да сложим праха в пясъчния часовник, да свърши малко работа и тя поне след смъртта си.
Докторе, ужас, губя паметта си. -И откога така? -Какво откога?
Дете казва на майка си: – Мамо, майката на Иванчо му купи компютър за рождения ден, а моя е утре. Майката учудено пита: – И сега какво очакваш? Иванчовата майка да купи компютър и на теб?
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
Мъж скача от самолет, но парашутът му не се отваря. Отчаян той почнал да се моли: "Дано долу да има море или поне копа сено!" Изведнъж покрай него в обратна посока прелита някакъв човек. Парашутистът го пита: – Ей, човече! Има ли долу море или сено? – Не знам аз съм от барутния завод – отговаря другият.