Един собственик на бар бил много силен. За да привлича клиенти, обявил награда: той ще изстиска един лимон, а ако някой успее да изстиска дори само още една капка , ще получи 1000 долара. Бизнесът потръгнал много добре… Но един ден в бара влязъл нисък слаб мъж, взел лимона и изстискал не една, а цели шест капки! Собственикът на бара попитал изумен: – Ти какъв си? Културист? Каратист? Йога? Мъжът отговорил: – Не, аз съм данъчен инспектор.
В кардиологичния кабинет. – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. – Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат…
– Какво ми е докторе?– Нищо… Утре ще те изпишем. Обади се на жена си да дойде.– Не. Не. Няма нужда да я безпокоим. – Ще трябва. Някой ще трябва да прибере тялото.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Мъж се върнал у дома късно през нощта и легнал да спи в отделна стая. По едно време чул жена си да вика и се втурнал към стаята й, но видял само мъжка фигура, която се измъквала през прозореца. – Два пъти ме изнасили! – извикала жената. – Тогава защо не закрещя още първия път? – В началото мислех, че си ти, но когато започна за втори път разбрах, че не си.
Мутра отива на среща с директор на предприятие. Влиза при секретарката и пита, дали директорът е там. – Ами Господин Директорът в момента не е тук. Ако искате оставете си телефона и ще ви звънна, когато се върне. – Ти да не си луда, ма! Хиляда марки съм дал за телефончето, а ти искаш да ти го оставим…
Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците: – Хайде, мекотели, пълзете по-бързо! Покрай тях минава полковник и прави забележка: – Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират. От къде ще ти разбират от ботаника?
