10170
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.
Някакъв мъж се задържал при любовницата си и се прибрал у дома много късно. Жена му го посреща с въпрос: – Къде беше досега? – Ами, ъ-ъ-ъ… – Може би на съвещание в работата? – Да, да, на съвещание! – А защо миришеш на женски парфюм? – Ами, ъ-ъ-ъ… – Може би около тебе на съвещанието са стояли жени? – Да, разбира се! Около мене стояха жени! – А защо имаш женски косми по сакото, и червило на ризата? – Ами, ъ-ъ-ъ… – Може би си се връщал с претъпкан рейс и така се е получило в навалицата? – Да! Така си беше! – Е, лягай си да спиш… Мъжът се съблича. – Я чакай малко, а защо си със женски гащи? – Ами, ъ-ъ-ъ… Абе ти си умна жена, измисли нещо!
Решила мравката да оправи слона, издебнала го изотзад и му се качила. Почнала тя да го шиба с все сили. Изведнъж кокосов орех паднал върху главата на слона: – О-ооооох! Мравката: – Ох ли! Ша та скъсам!
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Пийнал пощенски чиновник се прибира в къщи. Жена му недоволства и мърмори. – Е, и какво ще кажеш все пак? – завършва тя. – Като обикновена телеграма твоята словесна канонада струва 830 лв. и 30 стотинки…
– Вероятно сте политолог, след като с такава сигурност твърдите, че нашите бизнесмени непрекъснато нарастват. – Не, шивач съм. Всеки ден нарастват на талия.
Старшината стои бесен пред строя и крещи: – Чий е този автомат, който не е почистен? – На Калашников, г-н старшина.
– Вижте какво сте направили! – казва клиентката. – Не виждам нищо нередно в тази дантела – отговаря собственика на пералнята. – Дантела! Това беше чаршаф…