4607
Елин Пелин е самобитен талант, без култура, която изглежда излишна за него. Из "Силуети на видни общественици и културни дейци"
Срещнали се четирима психиатри. Един от тях казал: – Хората идват при нас със страховете и притесненията си, а когато ние имаме проблем, няма с кого да поговорим. Друг казал: – Защо сега не споделим какво ни измъчва? Всички се съгласили. Първият психиатър казал: – Аз имам неконтолируемо желание да убия пациентите си! Вторият казал: – Обичам скъпите неща и често лъжа пациентите си с парите! Третият казал: – А аз съм се забъркал с наркотици и понякога дори карам пациентите си да ги продават вместо мен! Четвъртият психиатър признал: – Аз пък не мога да пазя тайна…
Взели един хамелеон и го сложили върху жълто парче плат – хоп, той пожълтял целия! Взели го пак и го поставили върху червено парче плат – веднага почервенял! Поставили го върху зелен плат – веднага станал зелен. Накрая взели парче плат на шотландско каре, поръсили го с разноцветни конфети и лентички и сложили на него хамелеона. Тогава той бавно вдигнал поглед и рекъл:– Ааааабе, що не си е***е майката?!
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
– Келнер, какво е това? Ако е чай, донесете ми захар, а ако е супа – донесете ми сол!
Една вечер, след дълги години семеен живот сър Тоби и лейди Хелън си лягат. Сър Тоби след няколко неуспешни опита се провалил като мъж. Неочаквано лейди се изсекнала на чаршафа. – Лейди, какво правите? – Сър, преди 20 години Вие си порязахте пръста и спасихте честта ми. Сега аз Ви връщам жеста.
На един кораб за далечно плаване работел фокусник. Той знаел няколко фокуса и все тях показвал. Понеже непрекъснато се сменяли пътниците номерата минавали. Капитанът на кораба обаче имал папагал. Той изучил всички номера на фокусника и му правел сечено. Направи фокусника някакъв фокус и папагала се обади: – Не, не! Това не е истина. Той извади заека от вътрешния джоб на фрака, банкнотата не е изчезнала той я скри в ръкава си … и т.н. На фокусника му писнало от папагала и от това, че му провалял представленията, обаче нищо не можел да направи, нали пилето било на капитана. Веднъж обаче кораба попаднал на подводни скали, разбил се и потънал. От всички хора оцеляли само фокусника и папагала. Фокусника се хванал за някакви дъски а папагала долетял и кацнал отгоре. Плували те така една седмица, през цялото време папагала мълчал и гледал фокусника изпитателно. Накрая на седмицата не издържал и промълвил: – О"кей! Предавам се! Казвай къде скри кораба?