6856
Моите обиди са завоалирани комплименти! Учителски
Телефонно обаждане в пожарната: – Ало, пожарната ли е? – Да. – Слушайте сега да ви разправя за какво става дума… Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия. – И какво? – Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата. – Е? – А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата… – Е? – Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева. – Абе ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия неща? – Именно! Искам да ви кажа, като идвате да гасите пожара да не изпотъпчете тревата в двора!
– Виждал ли си слон, скрит зад конец? – Не. – Че как ще го видиш, нали се е скрил!
– Едно време все ми натякваха – "а Моцарт на твоята възраст как е можел да свири, а Моцарт на твоята възраст каква музика е пишел"… Да ги видя сега какво ще ми кажат! На моята възраст Моцарт вече от две години е бил умрял!
В съда. – Ваша чест, искам да ми смените адвоката, този който назначихте въобще не се интересува от делата ми. Съдията към адвоката: – Какво ще кажете в отговор на това обвинение? Адвокатът: – Извините, Ваша чест, какво казахте – не Ви чух…
Мъж отива в погребална агенция и казва: – Една траурна лентичка. – Колко да бъде дебела? – питат го. – Че то дебелината има ли значение? – учудва се мъжът. – Има, разбира се. Колкото по-дебела е, толкова повече сте обичал покойника. Мъжът се замислил и казал: – Ами я дай да изберем някакъв черен конец, че тъщата умря.
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Юбилей. Жената става на 50 години. Мъжът държи реч: – Когато беше на 20, ти беше роза, когато беше на 30 – шампанско, на 40 – коняк, а сега на 50 си топла супа. Жената отговорила също със слово: – Да, на 20 аз бях роза, но не ти я откъсна. Да, на 30 бях шампанско, но за теб останаха само мехурчетата. Да, на 40 бях коняк, но ти пиеше за трима. Да, на 50 съм топла супа, но ти няма с какво да я ядеш.
– Келнер, да имате жабешки бутчета? – Не, господине аз просто така си вървя…