7956
– Погледнете пилето, келнер – само кожа и кости! – Момент, у мен са перата!
– Погледнете пилето, келнер – само кожа и кости! – Момент, у мен са перата!
– Защо прекъснахте изведнъж речта си? – попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата. – Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си…
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Пpи вестта, че Борис I ще покръства българите първородният му син дошъл при него: – Не бива да им променяш старата вяра. Хората са недоволни и се вдигат на бунт. – В такъв случай ще гласуваме дали да сменям вярата. – Какво ти гласуване, аз останах без глас да викам, да се вдигнат!
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Иванчо се връща намръщен от училище: – Госпожицата ни обеща, че ще ни показва менует, а цял ден ни занимаваше с някакви тъпи танци!
Въпрос: С колко движения се пъха слон в хладилника? Отговор: С три – отваряш хладилника, пъхаш слона и затваряш хладилника. Въпрос: А с колко движения се пъха жираф в хладилника? Отговор: С четири – отваряш хладилника, вадиш слона, пъхаш жирафа и затваряш хладилника.
Седи Зайо Байо в гората и пише на лаптоп. Идва лисицата и пита: – Зайо Байо, какво правиш? – Пиша дипломна работа как зайците ядат лисиците. Лисицата съответно дълбоко се възмущава: – Зайо, това е поредната ти измишльотина! Какви ги разправяш! Зайо казва: – Ела в пещерата и ще ти покажа! Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише. Идва вълкът. – Зайо, какво правиш? – Пиша дипломна работа как зайците ядат вълците. Вълкът също се ядосва. – Абе, Зайо, не почна ли да поумняваш и да разбираш как стоят нещата? Заекът: – Ела в пещерата и ще се разберем! Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише. Идва мечката. – Зайо, какво става? – Пиша дипломна работа как зайците ядат мечките. Мечката почва да се пени: – Зайо, стига си ми разправял глупости! Престани! Омръзна ми от твоите глупости! И отново влизат в пещерата. Излиза заекът и продължава да пише. След това действието се пренася в пещерата, където лъвът дооглозгва последните кокали от мечката. Извод: Не е важна темата на дипломната работа, а кой ти е научният ръководител!
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?