1692
Една мутра се оплаква на друга: – Абе, брато, опитах се да си спомня добрите стари времена и се опитах да се повозя на тролей. – Е, и кво стана? – пита другата мутра. – Епа BMW-то не иска да влезе вътре.
На изпит се явяват трима студенти – единият – с много връзки, другият – с по-малко, третият – без връзки. Комисията пита първия: – През 1945 година над Хирошима и Нагазаки е избухнала атомна… – Бомба! Влиза вторият. Питат го: – През 1945 година над Хирошима и Нагазаки е… – Избухнала атомна бомба! Влиза третият: – Кажете – кога, къде и какво е избухнало?
Значи, кара си една мутра новото BMW и спира на един светофар. До него спира някакво невзрачно трабантче. Мутерът го изглежда сърдито, дава газ до дупка и изчезва напред, но на следващия светофар трабантчето пак до него. Още по-вбесен, мутрата дава газ на червено и пак изчезва напред. Но въпреки това, на следващия светофар трабантчето пак е до него. Вече окончателно разярено, борчето излиза от колата, отива до трабантчето и сърдито пита шофьора: – Е, сега кво? Онзи го поглежда небрежно и още по-небрежно му отговаря: – Как какво? Сега на втора…
Попитали радио Ереван: – Можете ли да съобщите повече информация за кончината на Андропов? Знаете ли от какво точно е умрял? – Не знаем. Знаем само, че много е страдал по време на аутопсията
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
В травматологията разговарят болните целите в гипс. – Ти как пострада? – Натресох се в един гараж. – Колата, разбира се, е на сол? – Не, аз се прибирах пеша.
Професор по латински възхвалява духа и здравето на древните римляни и казва, че обикновения древноримски младеж обикновено преди закуска преплува три пъти река Тибър. В това време един от студентите говори с колегата си на задния ред. – Мога ли да знам какво е толкова интересно? – пита професорът. – Просто казвах на колегата, – отговаря студентът – че ако преплува три пъти реката, ще излезе на другия бряг, на който не са дрехите му.
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"