1903
Отворете си учебниците на 31 година и си преговорете. Учител по история
Попитали радио Ереван: – Какво трябва да се направи, ако тигър нападне тъща ви? – Сам си я е нападнал, сам да се и защитава.
Тодор Живков извикал видни български математици и им казал, че всички учени в България са писали нещо за него, а само те не са измислили нищо и не работят за неговия имидж. Дал им срок от една седмица, за да измислят нещо и да му докладват. След изтичане на срока, математиците отишли при Генералния секретар на БКП и му казали: – Другарю Живков, ние не можахме да измислим нищо друго, освен една Тодорема. Тя гласи: "Всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права".
Докторе, ужас, губя паметта си. -И откога така? -Какво откога?
Обява за работа:„Вие сте млада 25 годишна красива и привлекателна. Имате 2 висши образования, владеете перфектно 3 езика. Имате руса коса, дълги крака и чаровна усмивка и искате да вземате заплата между 5 и 10 хиляди лева!“Вървете на майната си! На нас ни трябва арматурист!
Една вечер, след дълги години семеен живот сър Тоби и лейди Хелън си лягат. Сър Тоби след няколко неуспешни опита се провалил като мъж. Неочаквано лейди се изсекнала на чаршафа. – Лейди, какво правите? – Сър, преди 20 години Вие си порязахте пръста и спасихте честта ми. Сега аз Ви връщам жеста.
Решил господ да разхвърля тъпанари из света, но го мързяло и за това дал една торба тъпанари на едно ангелче. Тръгнало то ама след малко се връща. – Кво стана бе – питал го господ – що толкова бързо се върна. – Ми така и така без да искам изпуснах всички тъпанари в ХТМУ. – Еми станалото станало ето ти нова торба и тоя път внимавай, и пропусни ХТМУ. Тръгнало ангелчето, връща се вечерта, ама на господ му направило впечатление че пак нещо не е наред. – Какво стана бе? – Емиии разхвърлях тъпанарите както трябва , пропуснах ХТМУ ама за МЕИ не ми стигнаха. – А, не се притеснявай, аз от там ги взимам.
След премиерата публиката крещи: – Автора! Автора! Директорът на театъра се обръща към автора: – Трябва да излезете. – Не, жив няма да се дам!
Минава един с колата на червено и веднага го спира катаджия. – Излезте от колата! Не видяхте ли, че е червено? – Извинете, ама аз като пийна малко и нещо спирам да различавам цветовете… – оправдава се шофьорът. Катаджията радостно вика началството си по радиото: – Господин капитан, задържахме пиян водач! Капитанът дошъл с апарата, дали на шофьора да духне – резултатът отрицателен. Капитанът се ядосал: – Защо ми губиш времето? Та той не е пил! А шофьорът подличко се обадил: – Не, че искам да ви се бъркам, господин капитан, ама тоя ваш подчинен сега ще започне не само да разправя, че съм пил, ами и че съм бил минал на червено…
Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. – Какво прави, миличък, цял ден? – Играх си на пощенски раздавач. – Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? – А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица.
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…
Военен се прибира у дома си и заварва жена си с любовник. Вдига скандал, хваща любовника за врата и го помъква навън: – Идвай с мен навън, ще те убия! Като излизат обаче му предлага: – Виж какво, дай да се разберем нещо… Ще гръмна два пъти във въздуха, после двамата ще паднем на земята и ще се направим на умрели. Към който най-напред се хвърли жената – значи него обича, той ще остане с нея. Чуват се два изстрела, жената се показва от вратата и гледа двата "трупа". Обръща се към гардероба и вика: – Излизай, Пешо, тия двамата бунаци се застреляха един друг!