Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: – Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…
Вчера в детската градина спам-а тръшна двама-трима. Две дечица пък от снощи нямат вече лични пощи. Оня ден пък CIH намина, тръшна май че двайсетина. Дисковете като нови – празни до основи. На Иванчо за играчка Дядо Мраз дарил търсачка: бързо диска тя му рови, файлчетата бавно трови. Добромирчо порно гледка, eddie неговата сметка, скоро FAT-a му проходи, с"я кат луд той броди. Днес пък сървъра пострада, няма си той веч преграда, sysadmin-a до обяд оптиката ряза с яд. Гаден хакер се промъкна, всичките пароли смъкна. А сега, деца, кажете, де са часовете? На admin-a му се спи, файл копирал в ftp кредитните карти всички. На ви с"я парички! Над смълчаните полета пеят траурни звънчета. Младо хакерче намина, сървъра съвсем почина. Две дечица с бодри песни в къщи хъб-а си отнесли. Т"ва админ-а го не схвана, свърши на кабела от LAN-a. Кабела го гръм удари, всички в нет-а ни завари, дъно няма, платки, RAM: всичко свърши се дотам.
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
Двама студенти се срещат в двора на МЕИ-то. – Хей, че готино колело караш, откъде го взе! – вика единия. – Абе оня ден тъкмо отивам на лекции и гледам една готина колежка се приближава към мен на колело, скача от него, сваля всичките си дрехи и ми вика "Може да имаш всичко, каквото поискаш!" – Добър избор! – вика първия. – Дрехите й и без това нямаше да ти станат.
