11624
В компютърен сервиз: – Здравейте, вчера донесох тук за ремонт една памет… – Каква по-точно? – Не помня…
В компютърен сервиз: – Здравейте, вчера донесох тук за ремонт една памет… – Каква по-точно? – Не помня…
В болницата докарват пострадал, целият изранен. Питат го: – Автомобилна катастрофа ли? – Не, печатна грешка в учебника по химия.
Офицерският клуб. Хусарите, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко са опитали, всичко е омръзнало… Внезапно, излизайки от алкохолния делириум, поручик Ржевски развълнувано скача от мястото си и вика: – Господа! Имам идея! Предлагам ви да поиграем на една интересна игра! Обнадеждени, хусарите един след друг проявяват жив интерес: – Отлично, разкажете, поручик! – Това е просто, господа! Дамите повдигат полите си и се нагъзват до стената. От другата страна на стаята кавалерите свалят панталоните си и се засилват към тях. Който попадне в разбег от раз, целува ръка на дамата!
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Геле вече година работи в завода, един ден той тикал празна количка покрита с вестник към портала. Пазачът го попитал: – Що караш? – Ммм нищо – отговорил Геле. – Вдигни вестника!! И наистина количката била празна. На следващия ден товa ce повторило, а след това и потретило. Спирайки го за пореден път пазачът казал: – Що караш? Пак ли нищо? Вдигни вестника! И този път, когато видял, че е празна пазачът се навел и му казал: – Абе че крадеш, крадеш – ама кажи ми кво крадеш? – Кьорав ли си… колички!
Шефа на борците строява подчинените си и казва: -Тези сьс средно образование от ляво, тези с основно от дясно. Половината застават от ляво, другите от дясно и един стои на средата. Шефът го пита : -Ти от ляво или от дясно? А той му отговаря: -Аз шефе само до втори клас. А шефът му казва: -Тогава ти зад мене!
Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало: – Меечо, меечо. Кончето се приближило и го попитало: – Защо плачеш? А зайченцето продължило: – Меечо, меечо. Кончето отново го попитало: – Но, защо плачеш Мечо го няма? А зайчето отново започнало: – Меечо, меечо. Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта. Тогава зайчето отново започнало да плаче: – Коонче, коонче.