Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."
"Най-важното качество на чиновника е неговата неподкупност. То се измерва в долари."
Блондинка превишава скоростта. Спира я полицайка, която също е руса. – Може ли да видя книжката ви? пита тя. Блондинката започва трескаво да търси в чантата си. – А как изглежда книжката? пита блондинката. – Ами това е четириъгълен предмет, на който има и снимка. Най-накрая блондинката намира четириъгълното си дамско огледалце в чантата и го подава. Полицайката го поглежда, връща го на блондинката и казва: – Всичко е наред! Не знаех, че сте полицай!
– Келнер в супата ми плува слухово апаратче! – Извинете, какво казахте?
Един човек взел, че паднал в реката и започнал да се дави. Минава друг наблизо и му казва: – Подай ми ръката си! Подай ми ръката си! Обаче от страна на удавника никаква реакция. Спасителят се огледал наляво-надясно за помощ и видял табелка, на която пише: "Габрово 5 км". Досетил се каква е работата и казал: – Дръж ми ръката! Дръж ми ръката! И удавникът тутакси се хванал за ръката на помагащия човек.
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
