266
Спомням си първата си среща с девойка. Стоим си на пейката, хванали сме се за ръце, говорим си за смисъла на живота… романтика… И изведнъж влиза старшината и крещи: – Край на свиждането! Петров – обратно в килията!
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
– Понякога, – казва мисис Смит на новата прислужница, – ще ви се налага да ми помагате да се кача по стълбите. – Разбирам ви, мадам – аз също обичам да си пийвам понякога.
– Като момче мечтаех да стана моряк. – И эащо не стана? – Много съм раэсеян. Кой энае, какви глупости щях да иэвърша на кораба! – А сега какво работиш? – Аптекар съм!
Мъж е на очен доктор: – Докторе, зрението ми започва да отслабва. – Да, ще трябва да правите упражения за очите всеки ден по един час: да ги движете нагоре-надолу, наляво-надясно, може в произволен порядък. – Всеки ден по един час? Но това е адски скучно. – Няма проблем, ще ви дам видеокасета, кояото силно ще облекчи тази процедура. – Че какво има на тази касета толкова специално? – Нищо особено. Просто на нея е записано тичането на голи жени с голям бюст.
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!