Начинаещ хакер с отчаяна физиономия влиза в магазин за софтуер: – Моля, дайте ми най-новата версия на програма за разбиване на пароли! – Нямаме такива неща, ние продаваме само лицензиран софтуер. – Добре де, няма да искам пиратско копие – ще си платя лиценза!
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
– Грипът не е толкова страшен, по-страшни са усложненията след него. Знам това от личен опит. Точно след като изкарах грипа се омъжих за участъковия лекар.
Турист посещава малко градче и вижда, че пред една от къщите свири оркестър. – Какво правите тук? – пита той. – Правим серенада на кмета, защото днес има юбилей – отговаря диригентът. – Това май не е много любезно – казва туристът. – Би могъл поне да се покаже на прозореца. Тромбонистът спира да свири и мърмори: – Е, не мога да бъда на две места едновременно, все пак!
Отишъл един човек в ресторант и си поръчал супа. Докато келнера му я носел си държал палеца потопен вътре. Човекът попитал: – Абе ти що си потопил палеца си в супата ми? – Еми прищипах си го на една врата и лекарят ми каза да си го държа на топло. – Заври си го в гъза тогава! – казал човека. – Еми досега къде мислиш че беше, бе?
Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи: – Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!
Двама съдии се напиват заедно, полицията ги арестува. За наказание всеки от тях трябва да осъди другия. Първият осъжда приятеля си на дребна глоба. Вторият осъжда колегата си на шест месеца затвор. – Но защо? – пита клетникът. – Аз бях толкова снизходителен към теб! – Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, днес сте вторият.
