Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 3201

    „Най-хитрото същество е ученикът“

  • 2602

    Попитали радио "Ереван": – Могат ли да се правят мозъчни операции на политици? От радиото отговорили: – Изключено! Никой хирург не се занимава с дърворезба!

  • 271

    – Защо във вашето заведение е така тъмно? Запалете лампата! – Не може, правим икономии. – Че как работите тогава? – Кой е казал, че работим? Ние пестим!

  • 344

    Мъж заварва жена си гола в леглото с друг мъж. Възмутен изревава:– Кво прай тоя там!?!?!?!?А жената в екстаз:– Чудеса! Чудеса!

  • 529

    Въпрос: Какво притежава Тед Кенеди, за което Бил Клинтън може само да си мечтае? Отговор: Мъртва съпруга.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 6075

    Турист пита местен жител: – Как живеете тук? – Не много добре. Знаете ли, тук нищо не расте. – Как, дори ако се засее ръж? – Е, ако се засее – това е друга работа.

  • 5599

    – Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!

  • 2328

    – Най-после Иванов си изпълни обещанието да не влиза в Интернет през работно време! – Да, бе! Лъжеш! – Не! Лично го видях, как вчера целия ден се хвалеше докато играеше карти!

  • 2505

    Жена се връща ядосана вкъщи, носейки голям куфар. Още от вратата подхваща мъжа си: – Край, омръзна ми! Напускам те! Ето, и куфар си взех да си събера багажа – отивам си обратно при мама! – Късно е, тя преди малко дойде тука. Напуснала баща ти…

  • 9286

    "Икономическа ефективност на прасковеното производство при подкорно микродъждуване и поддържане на културно затревяване в междуредията." Д.Димитров,от сп. Икономика и управление на селското стопанство,юли 1999г.

  • 6817

    Попитали Радио Ереван: – Вярно ли е, че градския транспорт в София вече е безплатен? – Все още не – има няколко твърдоглавци, които упорито продължават да си дупчат билетчета.

  • 8970

    Двама наркомани стоят на автобусната спирка и чакат. Автобусът се приближава, но ужасно бавно. Чакат, чакат – автобусът съвсем малко напредва. По едно време единият пита: – Абе тоя рейс ли се движи толкова бавно, или ние чакаме толкова бързо?

  • 4120

    От Би Би Си попитали радио Ереван: – Колко получават средно вашите инженери? След кратка пауза, радиото отговорило с патос: – А при вас пък, има расизъм…

  • 4904

    Хаджи Генчо и дядо Либен изпаднали в творчески противоречия, но накрая се сбили и си развалили приятелството.

  • 3167

    Каква е тая работа бе, другари курсанти – днес едни, утре други, всеки ден едни и същи?! Старшина към пакостливи курсанти