7875
Съдия пита подсъдимия: – И не се ли страхувате когато обирате някоя каса? – Разбира се, че се страхувам. Ами ако е празна…
Съдия пита подсъдимия: – И не се ли страхувате когато обирате някоя каса? – Разбира се, че се страхувам. Ами ако е празна…
– А вие, госпожо, се нуждаете от почивка. – Докторе, погледнете ми езика! – Той също се нуждае от почивка.
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.
Старшината диктува на войник: – Пиши! На 19 октомври – вторник… – Фторник или вторник? Старшината се замисля: – А бе, я пиши – "На 20 октомври, сряда…"
Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал: – Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш. – Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг. Връща се мъжът в леглото и жена му го пита: – Кой беше? – Някакъв идиот, искаше да го бутна. – И ти какво направи? – Пратих го на майната му! – Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека! Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика: – Ей, приятел! Къде си?! От тъмнината: – Тук съм! Ела тук! – Къде тук? – Тука бе, на люлките!
В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто: – Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя – сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти! Вторият на третия: – Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един! Третият – на четвъртия, четвъртият – на петия, петият – на шестия, шестият – на седмия, седмият – на осмия… Осмият на деветия: – Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно! Деветият на десетия, побутвайки го: – Знаеш ли какво, приятелче… Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже… Като едно семейство сме… Ние сме корпорация… Трябва да се държим заедно… Десетият: – Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!!
Разговарят двама музиканти. – Смятам да се женя, колега, но как мислиш – може ли един гений да бъде примерен съпруг? – Не зная. Питай жена ми…