6095
Полицай наблюдава безуспешните опити на пияница да си отключи къщата: – Какво става, да ти помогна с ключалката? – Аз ключалката я намерих, ти само дръж къщата да не се клати…
Пациент към лекуващия го лекар: – Докторе, от какво съм болен? – Аутопсията ще покаже! – отговоря лекарят.
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
Дядо отива да навести своите внуци. Влиза в стаята им и вижда, че единият чете книга за авиацията. – Какъв искаш да станеш, когато станеш възрастен, Пешко? – Пилот, дядо. – А, ти какъв искаш да станеш, Гоше? Момчето вдига поглед от последният брой на "Плейбой" и казва: – Възрастен, дядо, просто възрастен…
Мъж се обажда в районното полицейско управление:– Ало, добър ден! Искам да ви съобщя, че има пожар…– Имате грешка. Тук е полицията, а не пожарната.След малко звъни отново:– Ало! Бих искал да съобщя за пожар…– Нали вече ви казах, набирайте 160!След близо десетина минути колега на дежурния полицай влита и крещи:– Бързо, бързо… Районното гори!…
При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
Руският министър на отбраната казва на подчинените си: – Американците ни предлагат да ни помогнат в разоръжаването. Искат да им изпратим половината си танкове да ги нарежат и претопят на техни разноски. – Е, няма лошо… – Ама май е по-добре да им пратим ракетите. – Защо? – Ами на танковете трябва да им плащаме транспорта, а ракетите ще ги засилим на собствен ход.
Пациентка казва на лекаря: – Докторе, имам чувството, че съм наполовина глуха… Докторът: – Много ви моля, да не ме занимавате с глупости. Човек или е глух, или не е глух. – Ама, моля ви, проверете ако искате… Докторът я слага на един стол, отдалечава се в ъгъла на стаята и шепне: – Четиридесет и четири.. Тя повтаря: – Двайсет и две…