На учения, сержант се обръща към войник: – Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Разбира се, – отговаря Петров – Вземи братче! – Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Съвсем не, господин сержант!
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
Мишките отиват при бухала за съвет: – Кажи ни, като най-мъдро животно, какво да направим? Всички ни гонят – котки, сови, всякакви други хищници. – Станете бодливи като таралежите, никой няма да ви закача. – А как да станем бодливи? – Абе не ме занимавайте с подробности, аз съм стратег, тактиката си е ваша работа.
Срещат се двама приятели: – От кога не си ходил на театър? – пита единият. – Откакто започна по телевизията шоуто "Парламентарен контрол". – Толкова ли ти харесва? – Страшно е! И не мога да се начудя защо го играят на празен салон!
В първата си брачна нощ Лорд Джон влиза в спалнята на съпругата си, облечен в бяла пижама: – Милорд, – казва милейди – трябва да Ви призная нещо: аз не съм девствена! Лордът излиза, без да каже дума, и след малко се връща в черна пижама. – Но, Милорд…?! – недоумява милейди. – Обличам се в бяло само за премиера!
Говорят си американка, французойка и българка. Американката казва: – Аз на моя като му казах той да чисти и да готви не го видях две седмици. После се върна вкъщи и всичко почна той да прави. Французойката: – Е, ми то и аз като му казах на моя, че той ще пере и готви и аз не го видях две седмици. После си събра багажа и си замина. Българката: – Аз, като му казах на моя, че вече само той ще чисти и готви и аз не го видях две седмици. На третата почнах да го виждам с едното око…
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
