Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Един борец и някакъв друг мъж били влюбени в една и съща жена обаче жената не обичала бореца, а другия. Бореца много се натъжил и отишъл в църквата. Молил се на Бог: – Боже, моля те направи така, че аз да застана между тях двамата! Молил се половин – един час, па на Бог му писнало и го превърнал в презерватив.
Фирма премистила своя офис. По този повод приятелите на шефа решили да изпратят букет цветя. Но, когато букетът пристигнал, на картичката пишело: "Почивай в мир!" По-късно от цветарския магазин се получило следното извинение: "Уважаеми господине, моля приемете нашето искрено покаяние за допуснатата грешка! Оказа се, че вашият букет е бил изпратен на едно погребение с картичка "Приемете нашите поздравления на вашия нов адрес!"."
– Деца, кажете пословицата за работата? – "Който не работи, не трябва да яде". – Браво! А сега кой ще ми каже пословица за добрия учител? – "И навитата змия може да хапе".
Солиден съветски чиновник отишъл във Франция. Влязъл в публичен дом и се запознал с млада проститутка. Решил да я отведе със себе си. – Помисли си – уговаря я той. – Ще станеш съветска студентка, ще учиш в съветски ВУЗ, ще живееш в съветско общежитие… – Ама Вие какво! Майка ми едва ме пусна в публичен дом, а Вие – в общежитие.
