8006
Бързите завои някой може ги вземе по-бърже, ама бавните никой не може да ги вземе по-бърже… Коментар по РТВ на състезание от Формула 1 на пистата Хокенхайм
Тъща отива на гости на дъщеря си и зет си. Става късно и дъщеря и й предлага да пренощува в тях. Още не се разсъмнало и тъщата решила да си тръгва. Почва да се облича шумно, обува се, пуфти, трополи. Изведнъж тя отваря вратата на спалнята с трясък и казва с писклив шепот: – Зетко, стани да затвориш вратата след мен, защото ме е страх като я хлопна подире си да не те събудя!
Един мотоциклетист кара бясно и както си карал ударил врабец. Съвеста го загризала, върнал се. Врабецът бил в безсъзнание, но жив. Сложил го в джоба, занесъл го в къщи, сложил го в клетка, налял му вода, натрошил трошички и си излязъл. След известно време врабецът идва в съзнание, огледал се и се разплакал: – Ааа, решетки.. хляб…, вода… убил съм мотоциклетиста!
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
Шофьорът Пешо си карал камиона и чул по радиото да съобщават, че в околността е кацнала летяща чиния с извънземни на борда, и че е обещана награда за човека, който пръв установи контакт с извънземните. "Съществата са високи около метър, бели са на цвят, плешиви" – се казвало в съобщението. Пешо продължил да си кара камиона, но по едно време му се допикало. Отбил камиона, и отишъл да се облекчи в близките храсти. Както си вършел работата, не щеш ли, гледа срещу него стои същество точно според описанието по радиото – високо около метър, плешиво, бяло… Почнал Пешо да се опитва да установи контакт: – Пешо – посочил той себе си… – Камион – посочил превозното си средство… – Пикае – обяснил той какво прави, посочвайки органа си. Съществото нишо не отговорило, а само мигало умно. Пешо опитал пак: – Пешо…, камион…, пикае… Никакъв резултат. – ПЕШО…, КАМИОН…, ПИ-КА-Е! Съществото отговорило: – Гошо, линейка, сере.
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?