2801
– Мамо, вярно ли е, че щъркелите носят бебетата? – Вярно е. – А подаръците ги носи дядо Коледа? – И това е вярно. – А ти се блъскаш и печелиш пари? – Съвсем вярно. – В такъв случай, мамо, татко май е напълно излишен в тази къща!
– Скъпи ми Уотсън, защо изглеждаш толкова потиснат? – Чувствам се самотен, мисля че ми трябва жена. – Но нали си женен? – Абе, Холмс… да беше ми припомнил и за мама…
Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: – Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична. Оболенски: – Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? – Не. – Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: – Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! – Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? – Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…
Младоженец води разговор с архитект, които трябва да построи къщата на младото семейство. – Искам кръгла къща! – Как така кръгла? – Казах-кръгла. Абсолютно всичко в нея трябва да е кръгло. – Добре де, ама как всичко, а мебелите? – Абе ти не ме ли чуваш? Съвсем ясно ти казах-всичко кръгло! – Ще се опитам, но все пак ми кажи защо е необходимо това? – Защото тъщата, нейната кожа, казва, че все ще се намери ъгълче и за нея у дома…
Габровка пише писмо на сина си, който е на лагер; Скъпи синко,вчера сестра ти Ана роди бебе- не знаем пола му и затова не е ясно дали си леля или чичо. Имаме нова къща с нова пералня- оня ден натъпках 100000000 ризи в нея и незнайно защо те не се изпраха. Миналата седмица валя само веднъж- продължи точно 7 дни. От погребалната агенция казаха, че ако не платим за баба ти скоро тя излиза. С обич Елена Еленова П.П.Щях да ти изпратя пари- ама хайде- вече запечатах плика.Освен това писах бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?