5758
Иванчо се връща от училище вкъщи а баща му го пита ядосан: -Какво прави на даскало бе калпазанин с калпазанин такъв?! -Днес в училище беше царят! -Е какво от това?Имаш ли някаква оценка? -Ще ти кажа тате, вервай ми…
– Иванчо, защо вчера не беше на училище?– Бях болен, госпожо…– Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен?– Не съм ходил, у нас си бях!– Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
В рая седнали трима и търсят още един, за да играят карти. Изведнъж към тях се приближва четвърти. Зарадвали се те, раздали картите. Точно да започнат и четвъртият изчезнал. Прибрали тримата картите, ще си ходят вече. Изведнъж същият човек пак се появява. Пак раздават картите, аха да почнат и тоя пак изчезва. След петото появяване един от тримата пита вбесено: – Абе, ти, искаш ли да играеш карти или си правиш майтап с нас? – Искам, бе, как да не искам, ама тия долу в реанимацията си правят майтап…
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…