Програмист е на гости на друг програмист. По едно време котаракът влиза в стаята. – Много сладък котарак! Как се казва? – Rockwell. – Защо? – Гледай. – Взима метлата и побутва котарака с нея. Той започва да съска: – С-с-с-ссс! – Охо, 14 400! – възкликва колегата му.
Доктор преглежда болен, чеше се по главата, чуди се нещо… Болният: – Докторе! Какво ми е? – Да-а, братче, ее-е-х да-а-а…. – Ама, лекува ли се? – Ам-и-и, какво да ти кажа… Трябва да правим операция. Но веднага ти казвам, много, много сложна операция… – Ще оживея ли след тази операция? – Ще живееш ли? След тази операция? Да. Ще живееш, навярно. Но, честно казано, аз не бих те съветвал…
Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие. Стопанското, Партийното, Комсомолското и Профсъюзното ръководства, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност провели масова акция по проверка спазване на работното време и трудовата дисциплина. В резултат на акцията били арестувани трима работници: Първият арестуван влезнал в предприятието 10 минути преди началото на работното време – обвинили го в шпионаж и диверсия. Вторият арестуван закъснял с 10 минути – обвинили го в опит да саботира производствения процес. Третият арестуван спазил на секундата работното време – заподозрели го, че притежава западен часовник.
Кандидат за работа в цирка влиза в кабинета на директора с два куфара и казва: – Гледайте сега, страшен номер! Почва да вади от единия куфар тухли и да си ги троши в главата. Директорът пита: – В другия куфар пак ли тухли носиш? – Не, аналгин.
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън вървят из полето и стигат до купчина лайна. Холмс казва: – А ето тук, Уотсън, за пръв път срещнах Баскервилското куче.
Военни разиграват "битка" на учение. Джипът на генерала затъва в калта и генералът заедно със шофьора си почва да се лута около него и да се чуди какво да прави. Вижда група войници наблизо и им вика: – Я елате да ни избутате! – Не можем, господин генерал, ние сме "убити" в боя! Тогава генералът командва шофьора си: – Положи труповете им под гумите и излизай от тая кал!
– Господин капитан, жена ти дойде при тебе! – Редник Иванов, на кого говориш така! Ще кажеш "жена Ви дойде при Вас". – При нас идва вчера.
Среща на високо равнище СССР-САЩ. По някое време Рейгън и Горбачов остават насаме – няма преводачи наоколо, няма никой… Рейгън се хвърля на рамото на Горби и почва да му плаче: – Миша, не могу я больше так! Горбачов го тупа успокоително по гърба: – Надо, Щирлиц, надо…
