10602
Моля не хранете животните. Ако имате подходяща храна за тях, моля дайте я на охраната. Надпис в зоопарк
Полицай спира мерцедес: – Такааа, карате с много висока скорост, колана не сте си ложили… 100 лева глоба. Шофьорът започва да рови из джобовете, а в същото време отзад се приближава някаква кола. От нея слиза някакъв човек и му казва: – Кво става, проблеми ли имаш… След това вади някакъв мобифон, набира номер и го подава на полицая. Той слуша, в един момент застава мирно, извинява се на шофьора и си тръгва. Шофьорът пита другия човек: – Какъв е тоя телефон? – Последна новост – президентски мобифон де лукс! Директна връзка с народното събрание и президентството. – Не може да бъде! Човекът спокойно набира някакъв номер и подава телефона на шофьора. От слушалката се чува "Президентът слуша!" – Слушай човече, продай ми го! – Как ще ти го продам бе… Най-накрая се договорили за 1000 лева. На другият ден шофьорът на мерцедеса отново прави нарушение и полицаят го спира. Той вади тържествено мобифона, набира номера – никой не се обажда… Полицаят: – Спокойно човече, той и миналият път не работеше… – Тогава защо ме пусна бе, тъпак? – Тъпак, не тъпак, ама по десет телефона на дежурство продавам…
Съдията към свидетелката: – На колко години сте? Красноречиво мълчание. – Ако вие сама не кажете, ще помоля мъжете в залата да определят вашата възраст.
По телефона: – Ало, госпожо, вие ли сте бюрото за загубени вещи? – Не, господине, ние сме бюрото за намерени вещи.
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче – потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. – Ха, сега де – разплакал се човекът – Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: – Болна ли ти беше кравата? – Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: – Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? – А-а-а. Не е от храната. – рекъл човекът. – Сигурен ли си? – Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
– Според вас, защо детективски романи пишат преди всичко мъжете? – Много просто – на жените им е трудно да запазят тайната за убийството до края на произведението.