Дядо Господ решил да разхвърля малко тъпанари из университетите в София.Взел един самолет под наем и започнал акцията.Минали над Софийския. Помощникът попитал:– Дядо Боже, тук колко да хвърлим?– Пусни 2-3 хиляди!Изсипали ги. Минали над техническия, помощникът пак пита:– Ами тук каква бройка да пуснем?– Айде да са 4-5 хиляди! – рекъл Господ.По едно време прелетели над УНСС.– Господи, ами тук?– Абе ти луд ли си, бе? Та ние от тук ги товарим.
Попитали Радио Ереван: – Може ли да се забременее от разстояние? – Да, ако дължината е по-голяма от разстоянието.
Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."
Студент пресякъл улица на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… Дожаляло му на полицая и го пуснал. След една година друг студент пресича на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… – А-а-а! – казал полицаят. – няма да ме излъжеш! Студентите завършиха миналата година…
– Здравей, Иванчо! Как е брачният ти живот? – Виси на косъм. – На какъв косъм, бе човече? – На онзи рус косъм, който Марийка намери преди няколко дни на сакото ми…
На перона стои професор с чадър и куфар в ръце. Влаковете идват и си заминават, а той продължава да стои. По едно време при него идва железничар и го пита: – Кой влак чакате? – Не знам – казва професорът. – И не мога да си спомня, трябва ли да пътувам някъде, пристигнал ли съм от някъде…
Двама си говорят: – Какво ново? – Абе оня ден бях на една сватба, ама тя стана една… – Я разкажи. – Ами всички се изпонапихме. – И какво? – Омазахме стените с майонеза и салата. – И после? – Напръскахме тавана със шампанско, напоихме мокета с вино… – И какво? – Младоженецът оправи булката пред всички. – А така! И после? – После всичките гости оправиха булката поред… – И след това? – След това всичките гости оправиха булката едновременно… – А после? – После стана бардак и аз си тръгнах.
