На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
Борец пожелал да се включи в Интернет. Отива при един провайдър, плаща си и пита служителя: – А как се прави… всичко това? – Само трябва да направите в Windows тези и тези настройки. Ето ви телефона за достъп на провайдъра, звъните и… напред. На следващият ден мутрата разярен нахлува в офиса: – Що за шеги, вие да не си мислите, че можете да се подигравате с мен? – Защо, какво се е случило? – пита изплашено служителя. – Ето вашите инструкции, всичко настроихме с братото, звъним на този, ваш… как се казваше… провайдър…, а той идиота: шшшииииииии… ббббббззззззз… ффииииуууууу…
Командирът на батареята оглежда позициите и вижда обслужващите оръдието да лазят в храстите. – Защо пълзите така? – пита той. – Тази сутрин замаскирахме оръдието и сега не можем да го намерим – докладва ефрейторът.
– Случайно да сте намирали портфейла ми? – Заповядайте, ето го – казва келнерът. – Колко е приятно да срещнеш честен човек! В четири ресторанта питах за портфейла си, а тези мошеници ми отговориха, че нищо не са намирали.
Летят в самолет бай Тошо и Горбачов. По едно време Горбачов започва да се смее. Тогава бай Тошо го пита "Що се смееш бе?" и Горбачов му отговаря: – А бе представям си, че седалката ти се пробива и почваш да падаш и аз аха да те хвана за косата, но нали нямаш коса и падаш. Тогава бай Тошо се ядосал и на слизане от самолета започва да се смее и той на глас. Горбачов го пита: – Защо се смееш бе? – Ами представям си, че седалката ти се пробива и аз рекох да ти подам главата си да се хванеш за косата ми, но нали нямам коса и падаш.
