Една монахиня седяла пред икона на Исус Христос в продължение на няколко дни и упорито се молела: – Боже, прости ми, че съгреших! Прости ми! Прости ми… Накрая Христос не издържал и се явил пред монахинята. – О, Исусе, ще ми простиш ли греховете? – смаяна попитала монахинята. – Да, да. А сега кажи, какво всъщност искаш?
Солиден съветски чиновник отишъл във Франция. Влязъл в публичен дом и се запознал с млада проститутка. Решил да я отведе със себе си. – Помисли си – уговаря я той. – Ще станеш съветска студентка, ще учиш в съветски ВУЗ, ще живееш в съветско общежитие… – Ама Вие какво! Майка ми едва ме пусна в публичен дом, а Вие – в общежитие.
Учител пита в час по зоология: – Иванчо, към кое семейство се отнася кобрата очиларка? – Към семейството на късогледите – отговорил ученикът.
Шофьорът Пешо си карал камиона и чул по радиото да съобщават, че в околността е кацнала летяща чиния с извънземни на борда, и че е обещана награда за човека, който пръв установи контакт с извънземните. "Съществата са високи около метър, бели са на цвят, плешиви" – се казвало в съобщението. Пешо продължил да си кара камиона, но по едно време му се допикало. Отбил камиона, и отишъл да се облекчи в близките храсти. Както си вършел работата, не щеш ли, гледа срещу него стои същество точно според описанието по радиото – високо около метър, плешиво, бяло… Почнал Пешо да се опитва да установи контакт: – Пешо – посочил той себе си… – Камион – посочил превозното си средство… – Пикае – обяснил той какво прави, посочвайки органа си. Съществото нишо не отговорило, а само мигало умно. Пешо опитал пак: – Пешо…, камион…, пикае… Никакъв резултат. – ПЕШО…, КАМИОН…, ПИ-КА-Е! Съществото отговорило: – Гошо, линейка, сере.
Реклама на филаделфийските гробища: "Тук почива шерифът Джон Милър, който живя 105 години благодарение на това, че винаги употребяваше револвер марка "Смит & Уесън". На другия ден на съседен надгробен паметник конкуренцията поставя надпис: "Тук не почива никой, защото още неговият дядо бе застрелян с точен куршум от револвер марка "Гарет"!"
Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
