Един майтапчия отишъл на работа с огромна синина под окото. Колегите го питат: – Какво се е случило? – Знаете ли ,- заобяснявал той, – аз страдам от безсъние и често пъти от нямане какво да правя към три часа през нощта набирам някакъв телефонен номер и питам човека, когото съм събудил: "Познайте кой ви звъни?" – Е, и какво? – Снощи някакъв тип позна.
Един борец се разхождал из полето със синчето си. Детето по едно време го попитало: – Тате, какво е онова дето лети там горе? – Ами птица. – Как се пише това? – Ето как. – чертае му в пръстта. – П-т-и-ц-а. – А онова там какво е? – Делтаплан. – Как се пише? – Ами… Д-е-… – вглежда се в небето. – Знаеш ли, и това е птица!
Новобранци тренират за състезание по скок на височина. Най-добрият скачач сред тях пита предпазливо: – Сержант, разрешавате ли да скочим колкото високо искаме? – Стига да се приземите навреме за вечеря!
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
Разговор между контрола и пътник в градски автобус: – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вие какво зациклихте ли? Други думи не знаете ли? – Знам. Прахосмукачка… – А бе вие да не сте болен? – А вие да не сте доктор? – Аз не съм доктор! – А пък аз не съм водопроводчик. – Май ви хлопа дъската… – Що, да не сте дърводелец?… А, ето я и мойта спирка !
Една жена получила инфаркт. Веднага я откарали в болница, но по време на операцията, духът на жената срещнал Господ. – Изтече ли времето ми? – Не още, остават ти още 43 години, 2 месеца и 8 дни живот – отвърнал Господ. След известно време жената се възстановила и решила да си направи пластична операция на лицето и липосукция. Сменила и цвета на косата си. След всичко това, тя излязла от болницата с твърдото решение, че ще изживее щастливо остатъка от живота си. Но докато пресичала улицата, една линейка блъснала жената и тя отново се изправила пред Господ: – Нали ми каза, че ще живея още 40 години? Защо не ме спаси от линейката? Господ отговорил: – Не те познах.
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал: – Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза. – Плувай, Петка, плувай, не е риба…
Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен. – Какво става бе, заю? – Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!! – Е и кво? – Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник! – Чакай да помислим! – казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят. Седяли, мислили, седяли…. и най-накрая мечокът казал: – Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!! Помислил зайо и рекъл: – Верно, бе! Дай да го направим!!! Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело. – Кво стана бе зайо? – попитал мечокът. – Сичко мина есстра! – фъфлейки казал заекът – Дюфтабанлии не зимат!!!
