531
Отива един пациент при лекаря. – Докторе, страдам от загуба на паметта. – От кога? – попитал лекарят. – Какво от кога?
Отива един пациент при лекаря. – Докторе, страдам от загуба на паметта. – От кога? – попитал лекарят. – Какво от кога?
Шеф на ресторант към гост: – Нашият ресторант е от категория лукс! Сметката на клиентите се носи от кардиолог!
Попитали Радио Ереван: – Може ли да се забременее от разстояние? – Да, ако дължината е по-голяма от разстоянието.
В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути: – За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението. Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце – парашутът не се отворил. Дръпнали лявото – пак нищо. Чапай казал: – Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!
Едно момченце се изгубило и почнало да плаче. Минава минувачка и го пита: – Как се казваш? – Не знам – отговаря то. – Как се казва майка ти. – Не знам. – Баща ти? – Не знам. – Е поне адреса си не знаеш ли – Него го знам www.momchence.com.
Попитали радио Ереван: – Да вярвам ли на приятеля си, който твърди, че жена му е ангел? – Приятелят ви вдовец ли е?
Защо Клинтън носи вълнени гащи? Да му топлят глезените.
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
– Чудесно изиграхте ролята на ранения офицер! – хвали режисьорът след премиерата главния актьор. – Някакъв пирон в обувката ми взе здравето! – Не го вадете до края на сезона!
Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с кисела физиономия връчва на пазача на фара писмо. Той го взима и казва: – Ако и следващия път дойдеш при мен такъв кисел, ще се абонирам за ежедневник!