6514
– Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е! – Камъче, сър Джон. – И какво прави това камъче в обувката ми? – Убива ви, сър Джон.
– Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е! – Камъче, сър Джон. – И какво прави това камъче в обувката ми? – Убива ви, сър Джон.
Радио "Москва" излъчва 3 вида новини: верни, вероятни и неверни. В първата графа влиза "Точно време", във втората – "Прогнозата за времето", а в третата е всичко останало!
Блондинка се чуди защо е толкова популярна. Решила да се допита до своя приятелка: – Може би това е заради моята прекрасна коса? – Мисля, че не… – Или пък заради стройната ми фигура…? – Мисля, че и заради това не е… – Може би, тогава заради характера ми? – И това не е. – Ох, предавам се. – Ето, ето, това е причината…
Селски доктор кара колата си из село с луда скорост. Жена му казва: – Карай по-бавно, че ще ни спре селския полицай! – Няма, вчера му казах два дена да лежи на легло и да не става.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Заваляло дъжд. Под една стряха се скрили един милиционер и един студент. Милиционераът ядял геврек, а студентът четял вестник. Минало едно куче. Милиционерът решил да се изгаври, отчупил парче от геврека и казал: – Яж, да не си гладен като тоя студент. Студента откъснал парче вестник и отвърнал: – На, чети, да не си тъп като тоя милиционер.