10139
Новините по телевизията: – Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща…
Новините по телевизията: – Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща…
Стои си някаква компания на маса и обсъждат техен приятел. Единият разказва: – Голяма беля си взел на главата, миналата седмица докато правели любов със жена му, й казал "Ленче", а тя – Мария… Жените цъкат с език възмутени: – Ех, идиот, не му ли стига Мария… Мъжете цъкат с език възмутени: – Ех, идиот, не му ли стигат Мариите…
В час по математика учителят чете условието на задача: – Строяща се къща има стълбище състоящо се от пет части, като всяка част има по двайсет стъпала. Колко стъпала трябва да измине човек, за да се качи до последния етаж? – Всичките – отговаря Иванчо.
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
В рая седнали трима и търсят още един, за да играят карти. Изведнъж към тях се приближва четвърти. Зарадвали се те, раздали картите. Точно да започнат и четвъртият изчезнал. Прибрали тримата картите, ще си ходят вече. Изведнъж същият човек пак се появява. Пак раздават картите, аха да почнат и тоя пак изчезва. След петото появяване един от тримата пита вбесено: – Абе, ти, искаш ли да играеш карти или си правиш майтап с нас? – Искам, бе, как да не искам, ама тия долу в реанимацията си правят майтап…
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Полицейска хроника от 15 декември: На територията на лятното кино са открити две блондинки със силни признаци на замръзване. Благодарение на Бърза помощ, двете са спасени. След овладяване на положението, двете пострадали са заявили пред следователя в Пирогов, че са чакали да започне филма "Затворено през зимата".
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: – Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: – Сега, клякате и се изсир*те! – Ама скъпи как так… – мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: – Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. – Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! – и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: – Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: – Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Двама полицаи се зачели в едно табло пред кожно-венерологическият диспансер. Там съобщавали рисковите групи за заболяване от сифилис. На първо място – ТИР – шофьори. На второ място – артисти. На трето място – полицаи и т.н. Единият полицай попитал: – Какво е това сифилис? Другият отговорил: – Ей заради такива тъпаци като тебе, сме на трето място.
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!