3741
– Докторе, страдам от чувство за малоценност. – А това чувство изведнъж ли се появи у вас или се разви нормално във връзка с женитбата ви?
– Докторе, страдам от чувство за малоценност. – А това чувство изведнъж ли се появи у вас или се разви нормално във връзка с женитбата ви?
Един с Трабанче закъсал на посред пътя. Покрай него минало Ферари. Човека с Трабанта помолил Ферарито да го дърпа. Той се съгласил. Едно Ламборджини изпреварило Ферарито. Почнали да се състезават. Трабанта почнал да натиска бибитката, защото почнал да се разпада. Отстрани на пътя стои патрулка. Единият полицай към другия: – Виж! Ферари и Ламборджини се състезават, а едно Трабанче бибитка да му направят път.
Иванчо и попа на селото решили да се надпреварват кой е спал с повече жени. Застанали по средата на селото и се разбрали когато мине някоя жена, с която единият от тях е спал да казва "цък". Стояли много време, но резултатът все бил равен. Накрая минали жената и дъщерята на попа и той победоносно казал "цък". А Иванчо, усмихвайки се, казал "цък, цък".
Дете посреща майка си, която се връща от работа: – Мамо, мамо, играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото… – Спри до тук, миличък! Искам да разкажеш това, когато баща ти се върне! Когато бащата се прибрал, майката го посрещнала с думите: – Напускам те! – Защо? Какво съм направил? Тогава детето започнало да разказва: – Играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото… точно кокто мама и чичо Пешо направиха миналото лято.
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
– Не се ли срамувате да просите милостиня на улицата? – Права сте, госпожо. Откровено казано, и аз бих предпочел да ми я носят в къщи, но нали си нямам жилище…
На един човек му писнало от тъща му и я убил. Адвокатът, който го защитавал пред съда му казал, че за това деяние ще му дадат вероятно доживотна присъда, но ако убие и неговата тъща (на адвоката) ще му издейства условна присъда. Така и станало; човекът убил адвокатската тъща, а адвоката уредил условната присъда. След края на делото, съдията, който познавал адвоката от по-рано го извикал при себе си и го попитал какъв му е обвиняемия, че го е защитавал като роден брат. Адвокатът му обяснил каква е работата. Тогава съдията казал: – А бе, защо не ми каза по-рано. Да беше убил и моята тъща, пък щяхме да си го оправдаеме човека.
Проверка в армията: – Петров! – Аз! – Иванов! – Аз! – Презоградазакачикраков! – Аз! – Ебати фамилията! – Аз!