915
Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете … Военен
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
11012
Продават старо дресирано куче. Купувачът се поинтересувал: – А това куче вярно ли е? – Изключително вярно е, вече три пъти го продаваме и трите пъти се връща обратно в цирка.
-
7627
Някъв си карал БМВ-то със 120 км/ч. В колата музиката дъни яко, вътре разни лазерни светлини, чудеса. Ама по едно време гледа някъв с Трабант го задминава. Тоя пощурял и дал газ. След малко обаче Трабанта пак го задминава. Тоз направо го приел като персонална обида и настъпал газта до тенекията. След малко обаче трабантаджията пак го настига. Тоя вече му кървясали очите, казал си "Ще го смажа тоя!" и направо качен на волана и залепен за предното стъкло увеличил колкото можело. Като настигнал трабанта ми изревал: – И сега какво! Трабантаджията го погледнал спокойно и казал: – Ииии сега на втора…
-
-
10094
Полицейска школа за повишаване на квалификацията. Инструкторът дава задача: – В язовир плува лодка с шест човека на борда. Обръща се и всички се издавят. Колко човека са загинали? – Шест! – обажда се един новобранец. – Неправилно, Петров! Дванадесет са загинали – шест при инцидента и шест при следствения експеримент.
-
-
-
-
-
-
-
11550
В оркестъра двама си говорят: – Този новият барабанист, защо така странно бие барабана? – Преди е бил радист.
-
7948
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
-
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)