Учител по Природознание влиза в час. – Добър ден, деца. Седнете. Сяда на катедрата и започва: – Деца, днес ще говорим за вълка. Отваря куфарчето си, вади торба с трева и започва да си свива джоинт. – Вълкът е средно голям горски хищник. Сив, малко по-голям от кучето. Живее на групи, които се наричат глутници, но понякога се среща и самостоятелно. Облизва джоинта и го захапва. – С настъпването на зимата… Пали. Вдишва дълбоко дима. Издишва. Поглежда към тавана… – …отлита на юг…
– Докторе, лекарството което ми предписахте го вземах все три пъти по едно и до вечерта го свърших. Сега какво ще ми предпишете? – С духове не разговарям.
Попитали Радио Ереван: – Как си обяснявате нарастването на броя на жените-депутати след последните избори ? Отговорът бил: – С наближаването на световното първенство по футбол.
Джентълмен казва на дама, негова съседка: – Мадам, вчера чух Вашето пеене. Тя, изчервявайки се: – О! Просто убивам така малко време! – Избрали сте страшно оръдие, мадам.
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
Девойка влиза в казино и иска да заложи голяма сума на едно число. – 22. – Госпожице, това не е разумно. – 22. Пада се 22. – Всичко отново на 22. – Госпожице, ще загубите всичко! – 22. Отново се пада 22. – Всичко пак на 22. – Госпожице, това е направо самоубийство! – 22. И отново топчето спира на 22! Крупието е шашнато: – Госпожице, откъде разбрахте? – Всичко е много просто: Аз пристигнах днес със самолет Боинг 777, номерът на билета ми беше 777, возих се до хотела с такси с номер 777, в хотела ми дадоха стая 777, когато се разхождах по улицата видях вашето казино със светещи три седмици. Тогава разбрах, че е настъпил моят час, събрах трите седмици и се получи 22.
По случай годишнина от рождението на Ленин бил обявен в Москва конкурс за най-ефектен стенен часовник с вид и украса, свързана с делото на юбиляра. От изпратните модели трето място спечелил часовник с украса от дърворезба, изобразяваща Ленин, говорещ на митинг. На второ място бил класиран часовник с кукувица, която на всеки час се показвала, изкуквайки "Ленин! Ленин!" Първата награда била присъдена на подобен часовник, на който от прозорчето на кукувицата се показвал миниатюрен Ленин с възгласа: "Ку-ку! Ку-Ку!" След конкурса били обявени и наградите: Трета награда – екскурзия до Сибир с връщане. Втора награда – екскурзия до Сибир без връщане. Първа награда – среща с юбиляра.
Двама си говорят и единият пита: – Каква е разликата между прегазено куче и прегазен адвокат? – Не знам. – При кучето има следи от спирачен път.
Влиза човек в бръснарницата и сяда на стола. Бръснарят го пита: – Как да бъде? – Ами, от ляво – много ниско, почти голо. Отдясно – по-дълго, ама на вълни. На врата – на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 50 стотинки. Бръснарят го гледал, мислил и накрая казал: – Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: – Не можеш, а? Не можеш… А миналия път как можа?
