Стоял си Иванчо в къщи и наблюдавал баба си как се къпела и по едно време я питал: – Бабо какво е това мужду краката ти? Бабата се изчервила и отвърнала : – Аааа нищо Иванчо, нищо особено, белег ми е от младините. – А как е станал тоя белег ? – Ами как стана? Дядо ти като беше млад и сечеше дървата отхвръкна една съчка и ме удари там, та така. – Ееее, той пък баш по путката ли те умерил…
Доктор преглежда болен, чеше се по главата, чуди се нещо… Болният: – Докторе! Какво ми е? – Да-а, братче, ее-е-х да-а-а…. – Ама, лекува ли се? – Ам-и-и, какво да ти кажа… Трябва да правим операция. Но веднага ти казвам, много, много сложна операция… – Ще оживея ли след тази операция? – Ще живееш ли? След тази операция? Да. Ще живееш, навярно. Но, честно казано, аз не бих те съветвал…
На банкет гостите ред по ред четат поздравления и вдигат тостове в чест на юбиляра. След като са изпити много чаши, към поредния оратор се приближава един келнер и казва: – Извинете, но поздравителната ви реч, както ми се струва, е до лявата ви ръка, на мястото на салфетката, а това което четете, е менюто!
Отива заека в една баничарница и пита: – Имате ли 1000 банички? – Не. На другият ден пак идва: – Имате ли 1000 банички? – Не! Така и на следващия ден. Баничарят се замислил и решил да направи 1000 банички, щото решил, че заекът ще ги купува. Идва на четвъртия ден заека: – Имате ли 1000 банички? – Дааа, имаме! – Хммм, и кво ша ги праите толко много?
– Каква е връзката между музикалната критика и музиката? – Каквато е връзката между гинекологията и любовта.
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.
В училище: – Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! – И аз се надявам, госпожо!
Попитали Радио Ереван: – Може ли човек да пръдне по време на атомна бомбадировка? – Може, стига да си намери задника! – отговорили от радиото.
