7264
На конгрес на американските илюзионисти: – Какво прави вашата очарователна съпруга, която разрязвахте на две на сцената? – О, разведохме се и сега тя живее в Бостън и Сан Франциско…
На конгрес на американските илюзионисти: – Какво прави вашата очарователна съпруга, която разрязвахте на две на сцената? – О, разведохме се и сега тя живее в Бостън и Сан Франциско…
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!
Уважаема редакция,Нужен ми е съвет. Благодаря ви предварително.От известно време заподозрях гаджето ми, че кръшка. Както обикновено.Ако вдигна аз телефона – затварят. Взе често да се среща с „приятелки“, а като я питам с кой е била, казва, че не ги познавам.Взех да гледам през прозореца кога ще пристигне с такси, а тя идва зад ъгъла и не мога да разбера с каква кола е дошла.Както и да е, никога не бих я разпитвал за такива работи, но когато снощи късно пак тръгна на някаде, не се сдържах.Слязох до моята кола, залегнах зад нея и започнах да наблюдавам какво ще стане.И гледам – ужас! Долните тампони на амортисьорите станали на нищо!Как мислите, дали ще мине само със смяна на тампоните или ще трябва да се изръся и за амортисьори?
По време на пожар на един човек му изгорели ушите. Дълго се мъчил човекът и накрая решил да се подложи на операция за присаждане на донорски уши. Направили му операцията, всичко било нормално и го пуснали да си ходи. На другия ден, човекът звъни на хирурга: – Докторе, абе да ви питам, да не сте ми присадили уши от жена? – Мммм, да, защо? – Да не беше някоя блондинка? – Мммм, блондинка беше,… какъв е проблема? Не чувате добре ли? – А, чувам си съвсем добре, обаче нищо не разбирам!
Младоженец разказва на приятелите си: – Тя е прекрасна! Впрочем – сега ще се убедите! В този момент влиза младоженката. Ушите й са като прилепи, кривите й зъби стърчат напред, очите й – монголоидни, косите й – като четка. Мъжете недоумяващо се споглеждат. Младоженецът забелязва това и казва: – Е, разбира се, ако не харесвате Пикасо…
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
– Мъничко, черничко, чука на вратата. Що е то? – Нашето голямо светло бъдеще.