4181
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
Председателят на съда упреква един адвокат, че защитава несправедлива кауза. Адвокатът се оправдава: – Господин председателю, толкова справедливи каузи загубих, че не мога вече да ги различавам едните от другите!
Художник отива при директора на художествена галерия и пита:– Как е? Продават ли се картините ми?Директорът:– Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли, да му покажа вашите картини. След това ме попита, дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини.Художникът:– Ама, това е великолепно!Директорът:– Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар…
Обявявам конкурс за работодатели! Кандидатите да изпращат молба, история на фирмата и снимки на служителите си в ПОЛОВин ръст. Мотивационни писма, телеграми, лични съобщения, sms-си и колети до 100 кг са предимство. Спечелилият конкурса ще бъде на 3 месечен изпитателен срок. Ако издържи – ще се пенсионирам при него.
Явяват се две момичета на конкурс за съдии. Комисията е от пет съдии, четири възрастни жени и един млад мъж-председател. Първото момиче е дребно, пълно, грозновато и с очила. Каквото го попитат – всичко отговаря правилно. Второто момиче е висока, дългокрака, хубава блондинка; каквото я попитат – нищо не знае. Събира се комисията да реши коя от двете да избере: – Тая пълничката, тя всички закони знае и много правилно разсъждава – казват съдийките. – Не, ще изберем втората – казва председателят. Закони се учат, но крака не растат!
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея: – Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил? – Им-м-м-ма! И не един, а два даже! – Как два? – Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен…
По време на предизборна конференция, предавана по телевизията, един от кандидатите казва: – Зная само един честен начин да се печелят пари. – И какъв е той? – интересува се съперникът му. – Така си и мислех, че не го знаете…