3938
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита: – Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите? – Логично, Петка – аз съм по-стар от тебе.
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита: – Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите? – Логично, Петка – аз съм по-стар от тебе.
Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър. – Кой е тоя? – пита Чапай – Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин! – Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.
В една кръчма влизат митничар, данъчен и пожарникар. Започва голям купон – ядене, пиене , веселба… От всичко по много. Накрая се наканват да тръгват. Идва сервитьора и казва "350 лв.". Бавно се изправя пожарникаря и пита " Мога ли да видя разрешението от пожарната за заведението?". Сервитьорът смутено се връща назад, след малко идва отново: " 280 лв.". Изправя се данъчния: "Мога ли да видя счетоводните книги и да проверя касовия апарат?" Сервитьорът смутолевил "Извинете" и пак се връща. След малко идва за трети път и казва плахо " 200 лв." Митничарят го поглежда с досада и казва: "Абе добре бе двеста двеста, аре давай ги, че да тръгваме".
Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. – Василий Иванич, докараха "Филип Морис". – Сега съм зает. Просто го разстреляйте! – отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.
Някакви получили покана за симфоничен концерт. Малко позакъсняли, настанили се на местата си и попитали съседа: – Какво свирят в момента? – Девета симфония от Бетовен. – Бре, значи доста сме позакъсняли! Цели осем симфонии сме пропуснали!
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?