10523
Келнер в ресторант отваря бутилка. Тътен, грохот, кълба дим, от които се появява брадато лице с чалма. Клиентът: – Какво е това? – Това ли,.. това е джин! – Но аз си поръчах шампанско! Донесете книгата за жалби!
Келнер в ресторант отваря бутилка. Тътен, грохот, кълба дим, от които се появява брадато лице с чалма. Клиентът: – Какво е това? – Това ли,.. това е джин! – Но аз си поръчах шампанско! Донесете книгата за жалби!
– Господин съдия, искам незабавен развод! – Защо, госпожо? – Защото разбрах, че той се е оженил за мен само, защото е научил, че чичо ми ми е оставил голямо наследство. – Вярно ли е това, господине? – Не е вярно, господин съдия. Изобщо не ме интересува кой от нейните роднини й е оставил наследството.
Келнерът: – Чашата ви е празна. Искате ли още една? Гостът: – Неее, за какво са ми две празни чаши?
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: – Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: – Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва… Така се появили старшините.
– Марийке, много те обичам! Омъжи се за мен. – А с мама разговаря ли? – Разговарях, но въпреки това продължавам да те обичам.
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
Известен певец изнася концерт в болница. След края се обръща към пациентите и казва: – Довиждане, и се надявам да се подобрите! – Благодарим, подобно! отговорили пациентите.