5496
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
Двама приятели не се били виждали от години и се срещнали случайно. Единият казал на другия: – Хайде да отидем на едно кафе, да се видим по-добре? – Ааа, не мога, ще липсва Киряков. – Тогава довечера? – Не може, Киряков заминава командировка. – Ами утре или през седмицата? – Не мога, Киряков цяла седмица няма да го има. Ядосал се първият и казал: – Добре де, поне ми кажи кой е тоя Киряков! – Абе и аз не го познавам, ама ходя да чукам жена му.
– Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво. – Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…
– Иванчо, ти си преписал съчинението за кравите от Петърчо! – Не е вярно, госпожо. – А защо съчиненията ви си приличат като две капки вода? – Защото сме писали за една и съща крава…
На животните в гората им било много скучно. Така че се уговорили всеки да разкаже по един виц. Ако дори едно от животните не се разсмеело щяли да изядат разказвача. И така първо зайчето. Реакцията на всички: "Ха, ха, ха…" – магарето мълчи. Изяждат заека. След това вълчо. Всички: "Ха, ха, ха…" – магарето пак мълчи. Два дни по-късно, в присъствието на малкото останали животни, магарето започнало да се хили като обезумяло: – Какво ти стана, бе – пита лъвът. – Абе тоя заек верно може да разправя вицове…
Пийва си биричката един човек и в това време търчи съседът му: – Може ли да взема кофа вода от твоя кладенец? – Може. След малко оня пак идва: – Може ли да взема още една кофа вода? – Вземай. Ситуацията се повтаря няколко пъти и накрая човекът с биричката пита: – Не разбирам. Имаш кладенец, а искаш вода от мене? – Тъщата паднала в моя кладенец, а водата й е само до брадичката…