Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Из дневника на интернет-маниак: "Реших коренно да променя начина си на живот. Изтрих си всичките bookmark-ове."
Докато си плавали с една лодка насред океана Чапай вика на Петка: – Петка, ако скочиш тук ще намериш съкровище. И Петка скочил да го търси. През това време пред Чапай се явил един дух и му казал че ще му изпълни три желания. И той казал: – Амии, първо искам да съм много богат, второ искам да имам готина жена и трето… айде да не бъда егоист, искам да се сбъдне първото желание на Петка което ще си пожелае след като излезе от водата. Тъкмо в този момент излязал Петка разгневен от водата и извикал: – Чапай, да та ебат сто бивола няма никакво съкровище!
В час по физческото учителят: – Сега ще бягаме в час, а не от час…
Тръгнали мравката и слона да бягат от затвора. Мравката казала: – Слоне, бягай! Мене ме видяха.
– Какво е общото между комунизма и атомната бомба? – И двете премахват разликата между града и селото…
Един скелет излязъл от гроба си. Понеже не знаел кой век и коя година е, отишъл да попита в "Софийския Университет". Видял той една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Обърнала се тя, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а! И студентката отпрашила на където й очите видят. Отчаян от тази случка, скелетът отишъл да попита в "Медицинския Университет". Пак видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала и с висок глас му извикала: – Абе, я се махай, бе простак такъв! Още по отчаян, скелетът отишъл да попита в "Техническия Университет". Отново видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а! И скелетът отпрашил на където му очите видят…
Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
Борче отива при шефа и пита: – Шефе! Насекъде пишат нюанси, нюанси… Абе кво е тва нюанси? Шефът: – Глей сега Картоф… Трудно е да се обясни с думи. Я си свали гащите. Картофа сваля гащите, шефа го обръща и го опъва отзад. – Ето сега, значи, ти си с хуй в задника и аз съм с хуй в задника, обаче има нюанси…
