По радиото излъчват как протича денят на Костов. В 6 часа Костов става от сън. А Вие станахте ли? В 6.15 Костов прави своята гимнастика, а Вие направихте ли своята? В 6.30 Костов преглежда пресата, а Вие прегледахте ли я? ……. В 7 часа Костов сяда да закусва, а за Вас музика…….
Имало едно време един мъж, който редовна си кувал билети от лотарията. Годините минавали и най-неочаквано един ден мъжът спечелил! Веднага се качил на колата си и с бясна скорост препуснал към дома. Когато пристигнал отворил входната врата с ритник, после я затръшнал зад себе си и казал на жена си: – Скъпа, днес спечелих от лотарията, така че веднага си стягай багажа! – О, мили, това е прекрасно! – възкликнала съпругата – Но за какво да се подготвя – за море или за планина? – За каквото искаш! Само гледай да си изчезнала до края на седмицата!
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце. – Биячи! – помисли си Щирлиц. – Щирлиц… – помислиха си бейзболистите.
Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му. Генералът (гневно): "Какво е това, поручик?. Ржевски: "Това е сън, господин генерал!". Генералът: "Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…"
Баща на сляпо дете отива на лекар за да разбере има ли някаква надежда да прогледне детето му. Лекарят отврьща: – Момчето ще прогледне когато умре баща му. Човекът отишьл в едно заведение да се напие, та да умре достойно. Пил, пил, но не го ловяло, защото знаел че ще умре. Решил да тръгне по платното та да го блъсне автомобил. Вьрвял, вървял, но нищо не го блъснало. Прибрал се у дома си. Жена му го посрещнала радостна на вратата: – Абе мъжо, къде ходиш? Детето прогледна! А, и комшията умря.
