Някаква градска мадама (блондинка) отишла на гости на баба си на село. Докато бабата била излязла, котката им се окотила. Връща се бабата и внучката й казва: – Бабо, котката се окоти! Две мъжки и две женски котенца. – А ти откъде знаеш кои какви са? – Аз не, ама дядо ги погледна под опашките – там сигурно нещо пише.
В ресторанта. Д-р Уотсън казва: – Холмс, вие ме изумявате! Как можахте да разберете, че готвачът има къса черна коса и навик да си гризе ноктите?
Обсъжда се какво е това "секс": Лекарят: – Това е болестно състояние – желателен е постелен режим. Профсъюзният деец: – Сексът е труд – изразходва се енергия. Интелигентът: – Това е изкуство – вижте какви гримаси, какви стонове! Полицаят: – Изкуството е за пред всички, защо тези, които правят секс се крият? Това е афера! Юристът: – Защо афера, щом и двете страни са доволни? Това е сделка. Бизнесменът: – Каква ти сделка – влагаш повече, вадиш по-малко? Това е наука! Професорът: – Що за наука е това, което студентите могат, а аз не мога? Това е война, борба между двама души! Военният: – Каква е тази война, когато едната страна през цялото време атакува, а другата страна не се брани? Отгоре на всичко, накрая атакуващия пада като убит! Сексът, това е политика – управляващите атакуват, народа е беззащитен! Но политиците да не забравят за накрая!
Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас: – Ало, трябва ли ви говорещ кон? – Мамка ти, шегаджия смотан! – отвръща директорът и тръшка телефона. След малко пак се звъни: – Ама аз съвсем сериозно… – но директора пак затваря. Трето позвъняване: – Моля ви се, господин директор, не затваряйте, знаете ли колко трудно се набира седем цифров номер с копито?
Кинозвезда вечеря с известен режисьор. – Кажете ми – пита звездата – смятате ли да снимате скоро някакъв нов филм? – Не, сега смятам да започна да пиша мемоарите си. – В такъв случай махнете ръката си от коляното ми!
Кандидат за работа в цирка влиза в кабинета на директора с два куфара и казва: – Гледайте сега, страшен номер! Почва да вади от единия куфар тухли и да си ги троши в главата. Директорът пита: – В другия куфар пак ли тухли носиш? – Не, аналгин.
