На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
Майстори отишли да ремонтират училище. Имайки в предвид грубия им език, директорът ги събрал предварително и им казал: – Тъй като тук е училище, моля ви да се въздържате от груби изрази и псувни. Така всичко вървяло добре… Един ден обаче, Пешо изпуска кофа с боя върху главата на Иван… Иван тъкмо да го напсува, и се досеща, че са в училище и благо казва: – Пешо, не си прав. И майка ти не е права, и баща ти не е прав и изобщо целия ти род не е прав…
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
Една жена получила инфаркт. Веднага я откарали в болница, но по време на операцията, духът на жената срещнал Господ. – Изтече ли времето ми? – Не още, остават ти още 43 години, 2 месеца и 8 дни живот – отвърнал Господ. След известно време жената се възстановила и решила да си направи пластична операция на лицето и липосукция. Сменила и цвета на косата си. След всичко това, тя излязла от болницата с твърдото решение, че ще изживее щастливо остатъка от живота си. Но докато пресичала улицата, една линейка блъснала жената и тя отново се изправила пред Господ: – Нали ми каза, че ще живея още 40 години? Защо не ме спаси от линейката? Господ отговорил: – Не те познах.
Знаете ли ли какво представлява микробетона, от който строят жилищата на БОДК? Това е 80% бетон и 20% микрофон.
– Иванчо, по какво учиш? – По история. – И за какво се разказва в урока? – Ами за Наполеон – как е живял, как е умрял… – И как е умрял? – Ами на Света Елена. – Абе какви са тия гадости дето ви учат в училище?
