Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 3322

    Животът не трябва да се взема на сериозно. И без това от него жив не се излиза.

  • 3743

    – Защо повечето мъже не обичат да носят вратовръзка? – Защото заема много място в джоба.

  • 5616

    Питат радио Ереван: – Какво означава да се преосмисли един виц? – Ами, това е когато преди са пращали в Сибир за такъв виц, а сега дават само 5 години!

  • 8468

    Десет часа вечерта. Мъж звъни в къщи: – Привет, скъпа! Как я караш? – Къде си бе, идиот? Нали каза, че след шест ще се прибереш? – Не съм забравил. С четири вече бях! Остана да убедя още две и се прибирам.

  • 10421

    Обажда се служител от лотарията: – Стефан Иванов ли е на телефона? – Да! – Вие сте щастливец! Печелите десет хиляди лева, ако отговорите с НЕ на първия ми въпрос! Готов ли сте? – Да!

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 3982

    Новият сапун с мляко, на име "Крава"…

  • 2271

    Разговарят Мюлер и Щирлиц: Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове? Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката." Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!

  • 4151

    На междуградски път – кола се е врязала в крайпътно дърво. От нея един по един се изнизват пияни младежи. Катаджията ги строява и пита: – Сега кажете – кой кара колата! След кратко мълчание един от младежите казва: – Никой – ние всички бяхме на задната седалка…

  • 5461

    Бомбите падат не само по сушата но и по островите

  • 10191

    Катаджия спира шофьор: – Книжката и талона, ако обичате! – казва полицаят. – Само това ли? – А какво друго? – Помислих си, че ще искате и пари…

  • 7603

    Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото. Петка: – Василий Иванич, може би тука му е гнездото? Чапай: – Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!

  • 10595

    "-Житото било пораснало толкова високо, че Александър Велики преминал незабелязано Дунава, криейки се в него." доц. Д. Ботева – СУ "Св Климент Охридски"

  • 24

    Върви играта "Стани богат". Последен въпрос за най-голямата парична печалба. Пред водещият седи широкоплест ново-бизнесмен с тъмни очила, който се затруднява с отговора. Водещият: – И така, това е последният въпрос, остават ви още два неизразходвани жокера – помощ от публиката или обаждане на приятел. – Помощ от приятел! – избира мутрата. – Да позвъним на вашият приятел! Звънят, от другата страна някой вдига. Мутрата: – Картоф! Вземи Тиквата и Репата и елате тука, че тоя нещо не иска да дава парите …

  • 1741

    Борче пита Радио Ереван: – По какво да позная кои дънки са оригинални? – Поливате ги с бензин, след това ги запалвате. Ако останат само ръбовете значи са оригинални!

  • 8259

    Лекция в университета. Професорът: – А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов! – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е… Професорът: – Чудесно, Иванов! Петров… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е… Професорът: – Добре, Петров! Колев… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва…