3955
Чистата съвест обикновено е плод на слаба памет.
Въпрос: Защо наричат г-н Костов баща на народа? Отговор: Защото ни ебава майката на всички!
– Редник Иванов, защо не си сложил противогаза? – Имам хрема, господин старшина, и без противогаз нищо няма да помириша!
Катаджия спира ТИР, а в кабината при шофьора седи маймунка. – Какво прави тази маймунка с теб? – попитал катаджията. – Ами… прави ми минети. – отговорил тираджията. Ударил един шамар на маймунката зад врата и тя започнала да показва какво може. – Брей, наистина! – учудил се катаджията. – Искаш ли и ти да пробваш? – услужливо попитал шофьорът. – Не, не! Много силно удряш по врата! – уплашено отговорил катаджията.
Попитали радио Ереван: – Кога човек трябва да си изпере чорапите? – Когато си събуеш обувките и чорапите останат вътре. – Кога трябва да си ги зашие? – Когато можеш да си изрежеш ноктите без да си събуваш чорапите. – Кога трябва да ги хвърли? – Когато можеш да си свалиш чорапите без да си сваляш обувките.
Иванчо на урок по физика. Питат го: – Дай пример за нещо с променливо съпротивление? – Светла от 8-Б клас. – Как така? – Ами понякога ми пуска, а понякога се съпротивява.
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща: – За героите на Съветския Съюз няма опашка!
След като вижда белезите по краката на пациента, лекарят шумно се възхищава: – Охо, ето и един истински спортист! Футболист ли сте или хокеист? – Не, професионален картоиграч съм.
Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал: – Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш. – Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг. Връща се мъжът в леглото и жена му го пита: – Кой беше? – Някакъв идиот, искаше да го бутна. – И ти какво направи? – Пратих го на майната му! – Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека! Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика: – Ей, приятел! Къде си?! От тъмнината: – Тук съм! Ела тук! – Къде тук? – Тука бе, на люлките!