– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното: – Когато Киро краварина клецаше кака Куна каруцарката край кооперативните кокошарници, кака Куна каза: "Клецай Киро, клецай! Какъв кур, какъв кеф, каква красота!"
– Никак не ми върви! Снощи поканих на ресторант едно много красиво момиче, а в салатата му, представи си, да има червейче! Момичето, естествено се развика: "Келнер, махнете веднага тая гадост оттук!". А тоя простак взе, че изхвърли мен!
1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
Телефонът в сервиза звъни: – Ало, поправен ли е вече телевизорът ми? – А кога сте го дали на ремонт? – На седемнадесети септември. – По-точно, моля! Коя година?
Срещат се двама приятели. Единият се хвали, че наскоро се оженил. Другият започва да разпитва за жена му. – Абе, какво да ти кажа… Всички разправят, че приличала на Божията майка. – А стига бе?! Имаш ли снимка? – Имам – отговаря първият и вади един фотопортрет. Другият я поглежда и възкликва: – Майчице Божия!
