Един габровец пътувал с влак от София към Габрово, но на всяка гара слизал да си купи билет. Попитали го: – Защо слизате на всяка гара и си купувате билети, a не си купите билет направо эа Габрово? Той отвърнал: – Ами, докторът ми каза, че съм тежко болен и сигурно няма да оживея до там, заради това реших да спестя малко пари.
Един мъж се обръща към служителка на гише "Информация" в пощата: – Извинете, къде е тоалетната? Служителката обаче чува "Къде е колетното?" и отговаря: – Зависи колко тежи. Ако е до 1 кг – в тази зала, ако е по-тежко – в онази зала. Мъжът: – Ама вие мерите ли ги? Служителката: – Да, с електронни везни!
Пред вас – обяснява екскурзоводът – е леглото, на което е умрял Людовик ХVI. – Но – пита един от екскурзиантите – нали на Людовик XVI са му отрязали главата? – Това легло – продължил екскурзоводът без да обърне внимание на забележката – е направено от дървото, от което е била направена гилотината, на която той е загинал.
Щирлиц сяда пред компютъра и пише: – dir – Command not found – Аха, UNIX – досеща се Щирлиц. – Аха, Щирлиц – досеща се UNIX-а.
Жена се обажда на съпруга си от командировка по телефона и пита как е в къщата. – Ами котката ти пукна – казва съпругът й. – Ау, ама не можа ли по-заобиколно да ми го кажеш, например че се е разхождала по покрива, подхлъзнала се е и е паднала. Ех, как да е. А мама как е? – Ами на покрива е…
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
Мутра решил да инвестира зад граница в недвижимо имущество. Наел известна фирма за недвижими имоти, която да му намери такова. Един ден звъни агент и му съобщава: – Намерили сме за вас страхотна оферта. Старинен замък, втората половина на осемнайсти век… Мутрата го прекъсва: – Чакай, чакай, а къде му е първата половина?
Селянин разправя за реколтата: – Тая година царевицата стана като електрически стълбове! – Толкова голяма ли? – Не, толкова рядка.
