11814
Всички да се строят зад шведската стена! Учител по физкултура
– Иванчо, защо по цял ден се търкаляш на дивана и нищо не правиш? – Тренирам. – Какво? – Ами като порастна, нали ще ставам татко.
Разговор в театъра: – Тази вечер имаме много слабо посещение. – Къде има повече хора? В партера или на балкона? – На сцената са най-много.
Седят три крокодила на едно дърво и си говорят: – Помните ли, че преди ядрената война бяхме зелени? – И можехме да плуваме… – Айде стига сме приказвали, давайте да отлитаме за нектар.
Обява: "Млад писател търси опитна секретарка." След 20 години: "Опитен писател търси млада секретарка".
Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Учител диктува задача на учениците: – Две групи работници слагат плочи на тротоар, дълъг двеста метра. Групите са една срещу друга. Първата група напредва за час с два метра, а втората – с три. След колко време ще се срещнат двете групи? – След половин час в най-близката кръчма! – отговаря компетентно един от учениците.