11228
Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал! майор от под. 32990
Разчуло се из гората, че заека оправил мечката. Това заинтригувало вълка и един ден той го сгащил: – Казвай как го направи! – Много просто – навих парче едра шкурка на оная си работа. На другия ден вълка отново причакал заека, но в ужасно настроение: – Ти защо не ми каза от коя страна се слага шкурката бе?
Корсика. Баща инструктира сина си преди първата брачна нощ.– В началото я вземи на ръце и прегърни, защото Корсика – това е СИЛА. После я захвърли на леглото, защото Корсика е ГОРДОСТ! А после се съблечи пред нея, защото Корсика е КРАСОТА!На сутринта синът докладва на баща си:– В началото я взех на ръце и прегърнах, защото Корсика – това е СИЛА. После я захвърлих на леглото, защото Корсика е ГОРДОСТ! А после се съблякох пред нея, защото Корсика е КРАСОТА!– А после?– А после си направих една чекия, защото Корсика – това е НЕЗАВИСМОСТ!!!
В ателието на художник. – Колко реалистична картина! Просто слюнки ми потекоха! – От пейзаж, изобразяващ слънчев ден? – О, Боже! Аз пък мислех, че е омлет с лук…
Лекар обяснява на пациент: – Ако откажеш цигарите, ще живееш още 20 години! – Чудесно! Значи ще изчакам да стана на 80 и тогава ще ги откажа!
Иванчо се връща от училище и пита баща си: – Тате, вярно ли е, че човекът е произлязъл от маймуната? – Ти да, но аз не.
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
– Деца, кажете пословицата за работата? – "Който не работи, не трябва да яде". – Браво! А сега кой ще ми каже пословица за добрия учител? – "И навитата змия може да хапе".
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.