Семейство Петрови си пият кафето след вечеря. По едно време съпругата пита мъжа си: – Не забелязваш ли днес нещо особено у мен? Съпругът внимателно се вглежда и казва: – Имаш нова прическа? – Не! – Нова пола? – Не! – Да не би да имаш рожден ден? – Не! – Може би, днес е годишнината от нашата сватба? – Не! Просто исках да проверя, дали ми обръщаш внимание и си сложих противогаз.
В операта: – Татко, защо мъжът в черно бие тази леля? – Не я бие, детето ми, това е диригентът. – Тогава тя защо така пищи?
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: – Ела у нас, да пийнем чай? – Не искам. След някой-друг ден пак: – Ела у нас да пием чай? – Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: – Я дай да влезем за малко в аптеката? – Защо? – Ами да купим нещо за чая…
Двама си говорят и единият се жалва: – Сещаш ли се за оня огромен гьол пред нашата къща? – Да, какво? – Писах на кметството да им се оплача, казах им че е цяло блато. – И те какво? – Пратиха ми учебник за развъждане на гъски.
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
