5960
Мотоциклетист блъска пешеходец, помага му да се изправи и казва: – Имате късмет, че днес е неделя! Защото през седмицата карам ТИР…
– В началото рибата беше зачеркната в менюто, после, когато ми донесохте десерта, тя отново се появи. Какво означава това? – пита клиент сервитьора. – А, господинът, който току-що си тръгна, върна своята порция обратно.
Секретаря и кмета на едно село се разхождали вечерта в гората но изведнъж притъмняло и паднал дъжд. Най-близо била къщата на бай Иван. Влезли при него и седнали гладни: – Бай Иване, да имаш нещо така пържолки да сложиш? – Нямам кмете, сиромах човек съм аз. – Секретар, пиши едно прасе на бай Иван от общината. А нещо сиренце, млекце да имаш? – Нямам,много съм беден. – Секретар, пиши една крава на Бай Иван от общината! Легнали и заспали гладни. На сутринта станали те и кмета рекъл: – Бай Иване абе ти оправяш ли я твойта баба? – Кур нема, кмете. Кур нема. – Секретар! Задраскай прасето и кравата и пиши – кур за бай Иван.
По време на един коктейл актриса среща писателка, която мрази: – Много харесах последната ви книга! Кой ви я написа? – Радвам се, че ви е харесала! Кой ви я прочете?
В операционната зала сестрата вика: – Докторе! Загубихме пациента! Хирургът: – Няма страшно, имаме още две отделения такива.
Звъни се в полицията: – На Петров му докараха дърва! – И какво от това – пита дежурния и затваря телефона. След няколко позвънявания човека успява да каже: – Ама Петров крие в дървата наркотици! – Ще проверим! – наостря уши дежурният. След малко звъни телефона у Петров: – Петров, обажда се Иванов. След малко ще дойдат едни момчета, да ти насекат дървата! – Какви момчета, бе, Иванов? – Абе ония дето миналата година ми прекопаха лозето за оръжие!
Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…
Студент се прибира след изпит. И гаджето му го пита: – Е, как мина? – Ми как, в две части – тържествена и божествена. Първо тържествената – професорът с костюм и аз с костюм, той с вратовръзка и аз с вратовръзка. – Ами божествената? – Той започна да пита, а аз да се кръстя. После аз отговарям, а той се кръсти.