На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея – млада девойка: – Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е? – Не, няма го. – Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я. – Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли? – Не, просто малко си поплаках след това…
– Е, Червена шапчице, ще те ям! – казал пияният парашутист и загризал червената си барета.
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
Лъвът събрал всички животни и им казал: – Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. – Защо ми носиш морков, а не месо? – Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. – Що ревеш бе? – Щото ме боли. – А що се смееш? – Таралежът иде с ябълка.
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
В дъното на стаята мъждука свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и забива поглед в разтворената длан на клиента: – Вие ще бъдете заклан, одран, нарязан на парчета, сготвен, изяден… – Госпожо – прекъсва я клиентът, – струва ми се, че и за двамата ще бъде по-добре, ако ми разрешите да си сваля ръкавиците от свинска кожа…
Чиновник пита колегата си в канцеларията: – Вече обяд ли е? – Не, едва единадесет часа. – Значи стомахът ми избързва…
На 12 септември Путин звъни по директния и защитен от подслушване телефон на Осама Бин Ладен и казва: – Щирлиц, този път прекали!
Кмета Софиянски се среща с група граждани. Кмета се усмихва. "Софиянски се усмихва, значи всичко е ОК!" – си мислят гражданите. "Гражданите виждат, че се усмихвам, значи всичко е ОК!" – си мисли Софиянски.
Двама много пияни приятелчета пътували в една кола.Единия карал , а другия спял на задната седалка.По едно време ги спира полицай.При отварянето на вратата от полицаят шофьора пада на улицата: -Как може такова безобразие-казало ченгето. -Какво сте пили бе господине!!? -Само….едно малко…… г-н полицай. В този момент онзи на задната седалка се поразбудил и казал: И…. на мене… едно……малко….
