11427
Който хлопа да не хлопа!Нямаме час по тъпанарство! Учителски
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
3722
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
-
-
-
-
9937
Един човек вместо мастика викал мастиска. И влиза той в бара и вика на келнера: – Шшшшш кернел една мастиска в ъгъла. Келнера си замълчал. След малко пак: – Шшшшшш кернел една мастиска в ъгъла. Тъй се повторило няколко пъти и накрая келнера му отвръща: – Ами стискай я и ти бе, кво чакаш.
-
-
-
5633
Три приятелки се връщат от санаториум и споделят впечатления: Първата: – Аз в санаториума се запознах с един професор. Той 28 дни ми прави изследвания, а на 29-ия ми се обясни в любов Втората: – На мен ми провървя повече. Запознах се с аспирант. Той 28 дни тича след мен, а на 29-ия ми се обясни в любов Третата: – Аз пък се запознах с един санитар. 28 дни прекарахме в любовни утешения, а на 29-ия, той излезе на балкона и каза „Бах, ми то тука имало и море!!!“
-
9502
Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: – Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? – Автомат! – отговорил войника. – Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? – Автомат! – казал войникът след дълъг размисъл. – Не е, това е маргаритка – отчаяно казало момичето – Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. – Е не знам! – Това е жаба. – Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.
-
9918
Сър Хари има подозрения, че съпругата му – лейди Мейбъл – има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет. – Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера. – И после, Джеймс? – Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата… – А после, Джеймс? – След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост… – А след това, Джеймс? – Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър. – По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!…
-
-
-
4417
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
-