9482
Рисувай, рисувай, Паганини…
Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците. Изчервена студенката му казва: – Свалете си гащите! Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква. Студентката: – Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!… Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика: – Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата. Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола. Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал: – Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.
Идва Дейвид Копърфилд (фокусника) на турне в България, с кораб от Турция. И започнал да се фука още на митницата: – Моля паспорта за проверка. Оня закатава ръкавите и изважда паспорта си от въздуха. Митничаря – нула внимание. – Имате ли багаж? Вади кърпа от джоба, размахва я и се появяват куфари. На митничаря не му пука – започва да рови в тях. Фокусникът се ядосал, помахал към кабинката и тя изчезнала. Тогава митничарят се подразнил: – Абе момче, я аз да ти покажа един фокус. Виждаш ли оня кораб с рафинирана захар? – извадил печата и го ударил върху някакъв документ – А сега захарта е нерафинирана!
Жена на мутра пита доктора: – Струва ми се, че мъжа ми има някакво психическо заболяване от умората. Понякога с часове го моля да ми купи нови дрехи или кола, а той нищо не чува. – Това не е болест – отговаря докторът, – това е талант.
Служителка от Социални грижи към безработния: – Предложиха ли ви някъде работа? – Само на едно място. Навсякъде другаде се държаха с мен много мило…
– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти. – В костюми от онази епоха ли? – Не, в обикновени. За да се напълни залата.
Дяволът среща новоизпечен български милиардер и му казва: – Предлагам ти сделка: ти ще ми завещаеш душата си, а аз ще ти изпълня три желания. – Ама всякакви ли? – Да! – Искам вагон злато с разрешение за износ. – Заповядай! – Не може да бъде! А можеш ли да ми доставиш един кораб, пълен с уран, с разрешение за износ? – Готово! – Ти си бил голяма работа! А аз какво трябва да направя за тебе? – Нищо, освен да ми завещаеш душата си след смъртта ти и имаш още едно желание. – Можеш ли да ми откриеш сметка в швейцарска банка и в нея сто милиона долара? – Разбира се! Имаш я! – Слушай, приятел. Дай да се разберем като пичове, честно! На никого няма да кажа! Къде все пак ме прецакваш?