10457
– Какво приятно градче! Само че с много малко население. Кажете, не се ли увеличават жителите му? – Не, все толкова си стоят. Всеки път като се роди бебе, някой младеж бяга от града.
Един мъж е при любовницата си, когато късно вечерта съпругът й изненадващо се връща по-рано от командировка. Вратата предвидливо е заключена и на съпруга се налага да звъни и да чака. Тя се показва на вратата, наметнала на голо един халат, прегръща го с една ръка, а в другата му подава тобичката с боклук. – Мили, радвам се, че се върна, но преди да си се изкъпал, би ли да изхвърлил боклука, докато аз спретна леглото? Съпругът грабва кофата и се запътва навън, а през това време любовникът се измъква тихичко. И си мисли: "Страхотна жена – хем хубава, хем умна!" Мъжът в това време си мисли: "Майка ти мръсна, откъде те намерих такава – хем грозна, хем мързелива"…
Старшина строява ротата и казва: – Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… – Алуминий. – чува се глас от строя. – Кой се обади? – пита старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! – Ще спасяваме старшината. – чува се отново от строя – Кой се обади? – пита пак старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…