2956
Двама старци си говорят в кръчма: – Дали през 21 век компютърът ще измести вестника? – Не, естествено! – Защо мислиш така? – С компютър муха можеш ли да убиеш?!
Двама старци си говорят в кръчма: – Дали през 21 век компютърът ще измести вестника? – Не, естествено! – Защо мислиш така? – С компютър муха можеш ли да убиеш?!
В малко селце назначили нов свещеник. Решил човекът да установи контакт с местните жители и тръгнал от къща на къща да се запознава. Някъде в края на деня стига до една къща и чука на вратата. Отвътре се чува съблазнителен женски глас: – Ти ли си, ангел мой? Свещеникът се замислил малко, но отговорил: – Не, но съм от същата фирма….
Една нощ всички хора поглеждат към небето и виждат странна картина – един куп комети започват да се подреждат и изписват на фона на звездното небе: "Здравейте! Вие кои сте?" Настава паника. После всички правителства се впрягат, мобилизират всякакви ресурси, пращат всякаква техника в Сахара и като мръква, изписват в пустинята с ярки светлини: "Здравейте и вие! Ние сме земляни!" На другата вечер кометите пак се подреждат в надпис: "А вие млъквайте! Не говорим с вас."
– Докторе, от малък съм кривоглед с едното око. – Виждам. – А освен това настинах и си загубих гласа. – Чувам. – А вчера ме удари линейка. – Знам.
Лошият вълк се преоблякъл в кожата на коза и се отправил към къщичката на седемте козленца, защото знаел, че майка им я няма в момента. Стигнал до вратата и почукал тихичко: – Козленцааааа, дечица мой, отворете ми, аз съм вашата майка, върнах се и ви нося млечицееееее! Козлетата се обаждат отвътре: – Абе, я ходи се пери, бе, вълк смотан. Майка ни била….Млечице ни била донесла…. Нали току що я пратихме мама за бира, бе!
Младо семейство, живеещо в гарсониера посреща гости от съседен град. Дошло време да лягат, обаче леглото само едно. Какво да правят? Легнали всички заедно. На другата сутрин двамата мъже се засичат в кухнята. – Е как спахте? – пита домакинът. – А, добре, обаче жена ти нещо не е читава. През цялата нощ ме държа за оная работа. – Спокойно, брат. Не беше тя. Аз те държах. Нали знаеш "Доверявай се, но проверявай!"
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…
Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща – салами, кашкавал, сирене и др. Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита: – Господин Божков, а парите? – Спокойно, ние за това пари не взимаме.