Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Учените изобретили 200 градусов спирт. Решили до го изпробват, обаче няма на кого. На животно не им се искало, защото щели да ги подгонят защитниците на животните. Решили да отидат в най-отдалеченото село и да пробват на някой местен човек. Отиват те в селото и гледат някакъв човек кара трактор. Спрели го. Сипали му в една чаша от спирта и го питат: – Ще го пробваш ли? Човекът ги погледнал, ливнал цялата чаша в гърлото си, избърсал се с ръкава на ватенката и подкарал трактора нататък. Учените стоят и гледат ошашавено. Изведнъж трактора спира, човека скача от него, пада на земята и започва да се търкаля. След това става, качва се на трактора и потегля. След 100 метра сцената се повтаря отново… след още 100 пак! Учените догонват трактора, спират го и се извиняват на тракториста, че са го накарали да пие 200 градусов спирт… Човекът ги поглежда и казва: – Ахааа, такава ли била работата… А аз се чудя защо, като се уригна и ми се подпалва ватенката…
Сър Джон наставлява новия си прислужник: – Закуската започва точно в осем сутринта! Запомни ли? – Разбира се, сър! Но все пак, ако случайно закъснея – започвайте без мен.
Един старшина отишъл при шефа си и му казал: – Шефе, от една седмица чета един роман и не мига да схвана кой е главния герой. – Я дай тук да видя бе! – казал шефът му. Старшината му подал книгата и като я видял, шефат му избухнал: – Аз от цяла седмица си търся телефония указател, а той къде бил!…
Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа – пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. – Продаваш ли я? – Продавам я. Избирай. – отвръща му грузинеца. – Че как да избирам като тя е една? – И ти си ни един но все те избираме.
Бизнесмен поръчва на агенция организирането на рождения си ден в двора на къщата. – Искам да присъстват жена ми и любовницата ми, но в никакъв случай между тях да не стане скандал. – Добре – отговарят му от агенцията, – това е възможно. Какво ще кажете, ако ги спуснем на празника с парашути, които няма да се отворят?
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: – Абе бабо? Бе слона дали може да лети? – Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? – Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. – Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…
Катаджия спира мутра на шосето, преглежда колата и в багажника намира автомат "Калашников". – Това какво е? – Ами, калкулатор- отговаря мутрата. Полицая бърка в джоба си, изважда калкулатор и го показва на мутрата: – Ей на това му казват калкулатор! – Не…- лениво реагира мутрата,- това твоето е за предварителни сметки, а моят е за окончателни!
