В една сладкарница поръчали торта с надпис "Честит рожден ден". Сладкарят възложил поръчката на помощника си. След един ден двамата се чули по телефона: – Какво стана с тортата? Готова ли е? – попитал сладкарят. – Да, но малко се посмачка, след като я прекарах през пишещата машина. – отговорил помощникът.
Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. – Келнер, на колко километра са белите? – На 1 километър от заведението. – Дай по още две малки. Изпиват ги. – Келнер, на колко метра са белите? – На 500 метра. – Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. – Келнер, на колко метра са белите? – Ами на 100. – Дай по една стограмка. Келнера им дава. – Келнер, на колко метра са белите? – Вече са пред заведението. – Петка, виждаш ли ме? – Не. – И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.
Питат Радио Ереван: – Българите могат ли да донесат пръст от луната? Отговорът на радиото е: – Могат, ама среден…
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.
