8452
Млада съпружеска двойка към края на медения си месец. Сутринта младоженката бута мъжа си. Той измърморва сънено: – Какво, пак ли? – Не, трябва да ходиш на работа. – Ура, на работа, на работа!
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
4167
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!
-
4974
След развода някакъв мъж се възмущава: – Няма справедливост! Откъде накъде ще й оставят на нея моите деца! – Защо пък твоите? Не са ли и нейни? – Ами виж сега, ще ти обясня с пример. Отиваш до автомата, пускаш му 50 стотинки и той ти дава чаша кафе, нали така? – Да. – Е, тази чаша кафе твоя ли е, или на автомата?
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
10449
В кабинета на Ленин внасят цвете в саксия. – Как се казва това цвете, другарю? – пита Владимир Илич. – Мушкато. – Мушкато… – замислено повтаря Ленин, след това изтръгва цветето с корените и го изхвърля през прозореца. – А земята, – заповядва той, – я раздайте на селяните!
-
10664
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"