Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Комисията по корупция разпитва депутат: – Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра, са купени с честно заработени пари? – А с какви други? – На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа. – Да бе, че откъде пък народа ще има такива пари?
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
Андропов излязъл с предложение да бъде уеднаквено астрономическото време в света и се мотивира така: – Честитя Новата Година на японския си колега, а при тях тя била преди 5 часа. Обаждам се на Рони да му честитя – тя ще бъде след 8 часа. Обаждам се на папата да му изкажа съболезнования за покушението, а то още не било извършено!
На студент му провървяло. Успял да намери хубава квартира с нисък наем. Колегите му идват на гости и той ги развежда из жилището. – Това е кухнята, това е спалнята, това е хола… – А, този чук и тази тенджера закачена на стената, за какво са ти? – пита един от колегите. – Това е говорящ часовник. – Аз никога не съм виждал такъв. Ще ми покажеш ли как работи? – Гледай, – казал студентът, взел чука и с всичка сила ударил по тенджерата. От другата страна се чуло: – ВЕЧЕ Е ДВА И ПОЛОВИНА, МАМИЧКАТА ТИ ДА Е…..!
– Господин капитан, на главата ми падна някаква кутия! – Какво имаше в нея? – Нищо! – А в кутията?
