11741
В отговор на въпроса, който винаги е затруднявал изучаващите Шекспир, дали Хамлет е спал с Офелия, възрастен театрален мениджър отговаря: – В нашия театър – винаги!
В отговор на въпроса, който винаги е затруднявал изучаващите Шекспир, дали Хамлет е спал с Офелия, възрастен театрален мениджър отговаря: – В нашия театър – винаги!
Полицай спира блондинка заради превишена скорост. – Може ли книжката! – Не знам за какво ме питате. Как изглежда това? – Това е такова нещо, на което има ваша снимка. Тя търси нещо в дамската чантичка и му подава огледало. – Сигурно ме питате за това. Полицаят го взима оглежда се и щастливо констатира: – Можехте отначало да ми кажете че сме колеги.
Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: – Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична. Оболенски: – Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? – Не. – Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: – Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! – Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? – Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…
На автомагистрала, полицай спира кола, в която пътуват пет възрастни жени. Обръща се към жената, която шофира: – Госпожо, движите се с 28 км/час. Това е магистрала и затруднявате движението. – Ами преди малко имаше табела 28. – Вижте, това е номера на пътя. Препоръчително е да карате по-бързо. В същото време полицаят оглежда останалите пътници и изненадано пита: – Какво им е? Защо са пребледнели и се държат за вратите? – Не знам. Сигурно, защото току що излязохме от път № 260 – отговаря водачката.
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
Известна актриса говори с познат: – Но стига сме говорили все за мен. Нека да поговорим за вас. Кажете, хареса ли ви моя нов филм.
След сражението изправят войник пред военен съд. – Защо избягахте от противника? – питат го. – Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! – В едната си ръка държах пушка, а в другата – граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага – да го ухапя ли?