Поликлиника. Кабинет по вътрешни болести. По средата стои доктор със свален панталон, а млада пациентка му прави свирка. Свършват, пациентката преглъща и тревожно пита: – Е, какво? Доктора със замислено изражение отговаря: – Да мила, наистина страдаш от сливици!
Лекарят нарежда на болния: – От днес минаваш само на хляб и вода, никакво пиене, никакви жени, никакви забавления… – И докога така? – Докато не ми платиш сметката.
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стоели до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил: – Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Отиват трима студенти при Свети Петър. Той пита първия: – Откъде си? – Икономическия във Варна. – А, бил си в Рая, ха сега малко в Ада. Пита втория: – Много си блед, откъде си? – Медицинската академия. – Бил си в Ада. Хайде в Рая. Идва ред на третия: – А ти откъде си? – От Техническия Университет. – Добре… Я иди в Ада, да видиш що е Рай!
На учения, сержант се обръща към войник: – Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Разбира се, – отговаря Петров – Вземи братче! – Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Съвсем не, господин сержант!
– Какво ми е докторе?– Нищо… Утре ще те изпишем. Обади се на жена си да дойде.– Не. Не. Няма нужда да я безпокоим. – Ще трябва. Някой ще трябва да прибере тялото.
