Учителят по литература помолил децата да опишат някаква необичайна случка от изминалата седмица. Малкият Джони се изправил да прочете съчинението си и започнал: – Миналата седмица татко падна в кладенеца… – Боже господи! – възкликнал учителят. – И сега добре ли е? – Сигурно – отвърнало момчето. – Вчера спря да крещи за помощ.
Селянин разправя за реколтата: – Тая година царевицата стана като електрически стълбове! – Толкова голяма ли? – Не, толкова рядка.
Звъни се във фирма, която се занимава с ремонт на компютри: – Принтерът ми започна да печати лошо! – Вероятно трябва да се почисти. Това ще ви струва $50. Обаче за вас ще е по-удобно да прочетете инструкцията и сам да си го почистите. Клиентът, удивен от тази откровенност пита: – А, вашият шеф знае ли, че по този начин губите пари? – Точно в това е идеята. Ние получаваме много повече пари, когато нашите клиенти първоначално се опитат сами да ремонтират нещо…
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
– Страхувам се, че от сега нататък ще трябва да престанете да пиете, да пушите и да се срещате с жени. – Но аз съм мъж, докторе! – Е… можете да продължавате да се бръснете.
Попитали Радио Ереван: – Българите кога ще стигнат дъното? Радио Ереван отговорило: – Те вече го стигнаха, но сега копаят надолу!
