1062
Мама Меца към татко Мечок, който се върти в леглото: – Колко пъти ще ти казвам, никакво кафе след септември!
Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."
Влиза един руснак в бар и си поръчва халба бира. Изпива я и иска сметката. Барманът му казва: – 27 рубли. Мъжът вади от джоба си 27 монети по една рубла и плаща. Барманът почервенява от яд, но нищо не казва. Това се повтаря всяка вечер в продължение на няколко месеца. Една вечер обаче, след като барманът поисква както обикновено 27 рубли, мъжът вади банкнота от 50 и плаща. "Ей сега ще му дам да се разбере", радва се барманът, вади от чекмеджето 23 монети от по една рубла и ги хвърля така, че се разпръсват из цялото заведение. Мъжът се замисля за секунда, след което вади от джоба си 4 монети от по една рубла и казва: – Още една халба!
Учените изобретили 200 градусов спирт. Решили до го изпробват, обаче няма на кого. На животно не им се искало, защото щели да ги подгонят защитниците на животните. Решили да отидат в най-отдалеченото село и да пробват на някой местен човек. Отиват те в селото и гледат някакъв човек кара трактор. Спрели го. Сипали му в една чаша от спирта и го питат: – Ще го пробваш ли? Човекът ги погледнал, ливнал цялата чаша в гърлото си, избърсал се с ръкава на ватенката и подкарал трактора нататък. Учените стоят и гледат ошашавено. Изведнъж трактора спира, човека скача от него, пада на земята и започва да се търкаля. След това става, качва се на трактора и потегля. След 100 метра сцената се повтаря отново… след още 100 пак! Учените догонват трактора, спират го и се извиняват на тракториста, че са го накарали да пие 200 градусов спирт… Човекът ги поглежда и казва: – Ахааа, такава ли била работата… А аз се чудя защо, като се уригна и ми се подпалва ватенката…
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!