Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 6583

    По време на един коктейл актриса среща писателка, която мрази: – Много харесах последната ви книга! Кой ви я написа? – Радвам се, че ви е харесала! Кой ви я прочете?

  • 7189

    В съда към обвиняемия: – И как стана така, че нокаутирахте тъща си? – Ми тъкмо се прибирах от боксов мач, а тя застанала на вратата. Поздравихме се и в следващия момент тя се откри от ляво!

  • 6231

    Баща с момченце-дебил се разхожда в зоопарка. Стигат до клетката със слоновете. – Виж, синко, това е семейство слонове. – Къде? – Ето, бе! Татко слон, мама слоница и дете слонче… – Къде? – Добре, ще ти обясня по друг начин. Този големият слон съм аз, по-малкият слон е майка ти, а малкото слонче си ти. Разбра ли? – Разбрах. А къде е баба Пена?

  • 3643

    – Помощ! Има ли лекар в някое купе? – чува се отчаян вик в пътнически влак. – Аз съм лекар. Какъв е проблемът? – притичва очилат господин. – Можете ли да ми кажете, докторе, как се казва болест на гърлото, която започва с "а" и има шест букви?

  • 471

    …и когато чу това Моканина,тутакси му се повдигна нещо…

  • 7815

    Лорд звъни на прислугата: – Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна! – Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?

  • 7195

    Слънцето може да се наблюдава през телескоп два пъти. С лявото и с дясното око.

  • 10071

    Турист посещава малко градче и вижда, че пред една от къщите свири оркестър. – Какво правите тук? – пита той. – Правим серенада на кмета, защото днес има юбилей – отговаря диригентът. – Това май не е много любезно – казва туристът. – Би могъл поне да се покаже на прозореца. Тромбонистът спира да свири и мърмори: – Е, не мога да бъда на две места едновременно, все пак!

  • 1081

    Семейство се разхожда покрай реката където има зеленчукови градини. По едно време съпругата казва: – Интересно нещо! Вече за четвърти път ме питаш как е майка ми! И то винаги, когато минем покрай някое плашило…

  • 2726

    Двама полицаи седят на пост, прелита едно врабче и насира единия полицай по пагона. Той казва на колегата си: – Дай една салфетка! – Аре бе, къде ще го гониш да му бършеш задника!

  • 251

    1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?

  • 5613

    "За раждаемостта е нужно както в селското стопанство – добре изорана почва и качествен семенен материал" доц. Георги Тонков"Планиране и прогнозиране" на лекция в ДА "Д.А.Ценов"

  • 497

    Седи си един борец вкъщи, и идва синът му, заедно с някаква мадама: – Тате, запознай се, това е приятелката ми… – Ако искаш да се жениш за нея – добре. Обаче ако искаш да я повозиш на джипа ми – гледай си работата!

  • 6266

    Две женски кенгура си говорят: – Ооо, близнаци ли, ooo… не ми е по джоба!

  • 10389

    В ъгъла на малка кръчма стои пиано, покрито с прах. Един клиент пита собственика: – Защо не изхвърлите това пиано, след като вече за нищо не става? – Да го изхвърля? А на какво ще ме посъветвате да стъпвам, за да си навивам стенния часовник?