4988
– Кажете ми, курсант Холер, какво разбирате под еднопосочна улица? – пита инструкторът. – Разбирам това, че по нея човек може да бъде блъснат само отзад.
– Кажете ми, курсант Холер, какво разбирате под еднопосочна улица? – пита инструкторът. – Разбирам това, че по нея човек може да бъде блъснат само отзад.
Животните от гората пътували с влак до училището. Веднъж другите животни решили да скрият чантата на баба Меца. Тя като видяла, че я няма много се ядосала и извикала: – Веднага ми върнете чантата! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я веднага! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я да не стане като миналия път! Животните се уплашили, върнали я и я попитали: – Ама бабо Мецо, какво стана миналия път? – Ами не ми я върнаха…
– Кубинците съдят САЩ за 121 млрд. долара пропуснати ползи. – А имат ли шанс да спечелят делото? – Имат, ако първо осъдят и обесят Фидел Кастро за пропуснати години.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Известен адвокат бил повикан в провинцията, за да защитава някакъв обвиняем. Противната страна имала за защитник местен адвокат, който започнал речта си със следните думи: – Господа съдии, най-напред искам да обърна вниманието върху следното: всички знаем, че когато някой се почувства малко неразположен, обикновено се обръща за съвет към аптекаря. Ако види, че е по-сериозно болен, отива при домашния лекар, с когото преди това често се е съветвал. Но когато е убеден, че случаят е безнадежден, той вика на помощ най-известните специалисти от столицата.
Tрима друсани отиват на купон и чукат на вратата, но никой не им отваря. Този който е на кока казва: – Абе дайте да разбием вратата и да ги пребием тия копелета вътре! Тоя на помпата казва: – Защо да я разбиваме като можем да се плъъъзнем отдолу и да влезем. Третия, напушения казва: – Що бе, то и тука си ни е гот?