Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…
Полицай звъни на вратата. Отваря му домакинът. – При нас, господине, – казва строго полицаят, – постъпи оплакване, че вие тук издевателствате над някой си Бетховен.
Капитан се обръща към подчинения му войник: – Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен. – Кой? Аз ли? – пита войничето. – Ти ами! Няма да съм аз я!
Влиза в железария един борец и казва: – Брато дай един хляб бе! – Ама господине тука хляб не се продава… – отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача. На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: – О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: – Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
Геймър на DOOM се прибира късно вечерта и минава през гробищата. Зад гърба си усеща студено дихание и някаква слузеста ръка го хваща през рамото, но той без паника извиква "IDDQD" и продължава напред.
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти. – В костюми от онази епоха ли? – Не, в обикновени. За да се напълни залата.
