10802
Двама приятели си говорят: – Какво става с тебе? – Ами ожених се. – И как е? – Абе командва ме жената… Не трябва да пия, не трябва да пуша, не трябва да закъснявам вечер. – И сега какво, съжаляваш ли че се ожени? – И да съжалявам не трябва…
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!
Командира на рота проверява войниците. Спира се пред един и почва да го мъмри: – Какви са тия шарени чорапи от тебе! Чорапите трябва да са черни! – (вдига левия крачол и показва). – Или сини! – (вдига десния крачол и показва).
Зъболекарят казва на пациента: – Като започна да ви вадя зъба, крещете с всички сили! – Защо, няма ли да ми сложите упойка? – Упойка ще сложа, но до началото на мача има двайсет минути, а в чакалнята висят още седем навлека…
Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари. Първа награда – спечелелият да свири един час на цигулка "Страдивариус", на която е свирил Паганини. Двамата български участници печелят второ и последно място. На летище "Хийтроу" в очакване на самолета, класираният на второ място казва: – Изпуснах шанса на живота си. – Айде стига бе. Много важно, да свириш два часа на некаква цигулка на която бил свирил Паганини – отговорил последния. – Виж сега, малко ми е трудно да ти го обясня на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински.
Спират един кораб за митническа проверка… Качва се митничаря и пита капитана на кораба: – Наркотици? – Да, ето, два килограма чист кокаин – отговаря капитана и показва пакет… Митничаря (учудено): – А оръжие ? – Да – ето два калашника и един "Макаров"… Митничарят (ядосан): – Ами валута? – Разбира се – отговаря капитана и вади едно куфарче долари. Митничарят (шашнат): – И всичко това е ваше? – Не – казва капитана – това е ваше, моето е в трюма…
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
Мъж седнал в ресторант и започнал да поръчва – салати, ракии, предястия, ястия, вина, десерти, кафета – почти цялото меню. По едно време до него се доближил келнера и попитал: – Господине, имате ли нещо против да оправим сметката? – Няма проблем, но ще ви помоля да попитате управителя на ресторанта, дали е възможно да платя с перли – отвърнал мъжа. Келнерът се оттеглил и след малко се върнал: – Няма проблем, господине, управителят е съгласен. – Чудесно! – казал нашия – дай тогава една порция миди и стискай палци!
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…