11913
– Вие сте толкова очарователна! За какъв малък дефект споменавахте в обявата за запознанства? – Дефектът ли? Той сега е на училище.
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: – Вчера ми се случи нещо интересно. – Говори бързо! – Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. – Уловиха ли те? – Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. – И какво стана после? – Имах късмет, че той не ме забеляза…
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стоели до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил: – Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…