9624
"Може да е бременно…" Брюнетка (!) при вида на по-закръгленко врабче
– Ало, пешо ти ли си? Защо още не си ми пратил файла по e-mail? – Ох, кво да ти кажа! Модема ми не бачка! Не мога да ти го пратя . . . но щом толкова много ти трябва, имам една идея. – Каква? – Слушай сега! Значииии . . . създай един файл. Промени му големината на 1 234 832 байта. Разбра ли? – Мисля. . . че да!? – Добре, имаш ли PC Tools? – Ми да! – Добре, стартирай PCT, отвори го с редактора, превключи на шестнайстичен режим, позиционирай в началото и пиши . . . A1 B7 34 1F 4A 61 35…
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Всъщност, демокрацията е стара като света. Тя се е появила още когато Господ показал Ева на Адам и му казал: – Ето, избери си жена.
Иванчo и Марийка най-после решили да го направят. Качили се на едно дърво и започнали да се събличат. Иванчо тъкмо да си го извади и клончето се счупило. Двамата паднали на земята и Марийка се разплакала: – Гащичките ми, любимите ми, скъсани са! Иванчо ядосано казва: – Кво ревеш за едни гащички бе?! На мене оная ми работа остана горе!
Ръководството на завода за компютри в Правец решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното прозиводство. На компютъра се задава въпроса: "Защо няма месо? Японският отговаря: Какво значи "защо"? Американският отговаря: Какво значи "няма"? Полският: Какво значи "месо"? Българският: А кой пита?