Блондинка и програмист. – И все пак, аз не можах да разбера, кое е хардуер и кое софтуер? – Уф, по-простичко ли да ти го обясня или по-сложничко? – Колкото се може по-простичко! – Софтуер – е това, което виждаш само при включен монитор. – А хардуер? – Всичко, което виждаш след изключване на монитора….
Когато жената казва: "Това място е истинска кочина! Хайде двамата с теб да почистим. Твоите вещи са на пода и няма да имаш никакви дрехи, ако не включим пералнята веднага!" Всъщност мъжът чува: "Дрън, дрън, дрън, ХАЙДЕ, дрън, дрън, дрън, ДВАМАТА С ТЕБ, дрън, дрън, дрън, НА ПОДА, дрън, дрън, дрън, НИКАКВИ ДРЕХИ, дрън, дрън, дрън, ВЕДНАГА."
Доктор разглежда рентгенова снимка: – Да-а-а! Ключицата е счупена, две ребра са пукнати. Няма страшно! С Photoshop ще оправим всичко!
– Докторе, какво означава в моята диагноза "ЕГЗ"? – Един господ знае.
Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" – мисли си Щирлиц.
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
