Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му: – Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира… – Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете. – Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.
Попитали радио Ереван: – Да вярвам ли на приятеля си, който твърди, че жена му е ангел? – Приятелят ви вдовец ли е?
Вместо сироп за кашлица аптекарката дава на гражданин разхлабително. След два дена лекарят го пита: – Кашляте ли още, господине? – Не смея и да помисля за кашлица, докторе!
Умира катаджия. Представя се пред Господ. Той пита: – Е, сине мой, правил ли си добрини? – Да, случавало се е! – А злини? – И това се е случвало! – Ами, тогава, ето ти два пътя, единият води в рая, а другият в ада. Който си избереш, там и отиваш. Катаджията се замисля и отговаря: – Абе, не може ли, да си седя тука на кръстовището?
Как се псува човек? Обикновено с някоя дума от три букви. А компютър? С три клавиша… (Ctrl, Alt, Del)
В бръснарницата: – Миналия път пак аз ли ви избръснах? – Не, тия белези по лицето са ми от войната.
Въпрос: "Досистемниятадминистратор: -Скапамисешпацията,какводаправя?" Отговор: "-На_напредналия_потребител_шпация_не_му_трябва!"
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
Клиент се оплаква на келнера: – Келнер, това не ми прилича на рибешка супа. – Казвам ви,че е, господине. Аз лично видях как готвачът сипва водата от аквариума в чинията.
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
