Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
– Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? – пита съдията. – Че кога – вие през цялото време ме вкарвате в затвора!
Вкарали Киркор и Гарабед за далавери в затвора. – Виж сега, Киркор – казва Гарабед – тука ще сме бая време, без жени… Понеже сме приятели от малки, предлагам да се редуваме – една седмица ти ще си жената, една аз. Съгласил се Киркор, теглили чоп и се паднало той пръв да е "жената". Почнал Гарабед да го работи, а той стиска зъби и пуши мрачно. – Абе, Киркор, много животинско е така – вложи малко чувства… Киркор хвърля фаса и процежда: – Обичам те бе, Гарабед, обичам те…
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили: "По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква."
Маскен бал. Всички са маскирани и се веселят. Изведнъж в залата влиза съвършенно гола блондинка. Музиката спира, всички се обръщат и я гледат. Към нея се приближава салонният управител и прошепва: – Вие какво? Да не сте се побъркала? – Защо? Аз съм в костюм на Адам! – Глупости! В костюм на Адам! Да си беше сложила и една пишка! – Сега идвам. Може би до няколко минути ще си сложа!
Катаджия спира ТИР, а в кабината при шофьора седи маймунка. – Какво прави тази маймунка с теб? – попитал катаджията. – Ами… прави ми минети. – отговорил тираджията. Ударил един шамар на маймунката зад врата и тя започнала да показва какво може. – Брей, наистина! – учудил се катаджията. – Искаш ли и ти да пробваш? – услужливо попитал шофьорът. – Не, не! Много силно удряш по врата! – уплашено отговорил катаджията.
Теорията е когато се знае всичко, но нищо не работи. Практиката е когато всичко работи, но не се знае защо. Ние съчетаваме теорията с практиката, при което нищо не работи и никои не знае защо!
