1491
Поздравявам брат ми,сестра му и всичките ми родители. Участник в "Риск печели,риск губи"
Сър Джон към прислужника си: – Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли? – Да, милорд. – Добре, свободен си.
Известен певец изнася концерт в болница. След края се обръща към пациентите и казва: – Довиждане, и се надявам да се подобрите! – Благодарим, подобно! отговорили пациентите.
Имало едно време едно момиче и едно момче. Те учели в една и съща гимназия и толкова много се обичали, че си обещали, че ще отидат в един и същи колеж. Но когато завършили, момичето било прието в колеж на източния, а момчето – в колеж на западния бряг. Двамата влюбени се врекли, че ще си бъдат верни един на друг. Но времето минавало и момичето започнало да пише все по-рядко. Момчето започнало да се съмнява във верността на своята любима. Докато един ден се получила снимка, на която неговата любима прави свирка на непознат мъж. На гърба на снимката имало текст "Имам си нов приятел! Остави ме намира!". Тогава в момчето се родил план за отмъщение: препратил снимката на родителите на момичето, като написал "Прекарвам си чудесно в колежа! Изпратете ми още пари!".
Една блондинка отива на конкурс и я питат: – Коя от следните птици не си прави гнездо? Щъркел, кукувица, фазан? – Кукувица! – уверено отговаря блондинката и взима наградата. Нейна приятелка я пита: – Е, ама много си умна! Как разбра, че е кукувицата? – И дете знае, че кукувицата живее в часовника!
– Тате, защо учителката ми каза, че крушата не пада далече от дървото? – Да не си я ощипал и ти за задника?
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!