1636
Попитали едно борче как е натрупал такова богатство. Той отговорил: – Ами – труп, труп …
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
Адвокат в съда: – Господа съдии, вярно е че подсъдимия е убил майка си и баща си, но ви моля да бъдете снизходителни към едно кръгло сираче…
В кабинет "Уши, нос, гърло": – Докторе, благодаря Ви, че ми помогнахте за проблема със слуха. Колко Ви дължа? – Десет лева. – Колко, двайсет ли? – Трийсет, трийсет.
Надпис на входа на фирма: "Уважаеми кандидатки за работа, преди да влезете, моля направете следния тест: 1. Застанете на две крачки от вратата. 2. Сложете си ръцете зад главата, а лактите да сочат напред. 3. Бавно се придвижете напред, докато не докоснете вратата. Ако вашите лакти са докоснали вратата преди вашите гърди, то ще ние много жалко, но се отказваме от вашата кандидатура."
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
Пpи вестта, че Борис I ще покръства българите първородният му син дошъл при него: – Не бива да им променяш старата вяра. Хората са недоволни и се вдигат на бунт. – В такъв случай ще гласуваме дали да сменям вярата. – Какво ти гласуване, аз останах без глас да викам, да се вдигнат!