Цигулар закъсал в пустинята. Насреща си видял лъв. Уплашен цигуларят се сетил, че в трудни моменти музиката помага при среща с диви животни. Извадил цигулгата и започнал да свири. Лъвът приклекнал и се заслушал. След малко дошъл още един и той се заслушал. Минал около час и около цигуларя се насъбрали около десет лъва. Отчаяният цигулар продължил да свири, но забелязал, един лъв подбутва с лапа друг: – Да знаеш, че ще стане голям майтап като дойде глухият!
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Събужда се сутринта Евгени Бакърджиев, поглежда през прозореца и изкрещява: – А! Какво съм направил снощи на пияна глава! Къде е Витоша? Жена му: – Спокойно, не си я продал. Забрави ли, че днес сме във Варна?
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
