На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея – млада девойка: – Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е? – Не, няма го. – Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я. – Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли? – Не, просто малко си поплаках след това…
Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. – Какво прави, миличък, цял ден? – Играх си на пощенски раздавач. – Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? – А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица.
– Стой, кой там! – Баща ти с дамаджаните! – Баща ми на място, дамаджаните при мен!
Един американски просяк обменил опит с нашенски. Нашенеца гледа онзи богаташ, а пък проси и вика – Как забогатя ? Американеца казва – Ами отидох пред президентсвото и по цял ден чоплех семки на колене, и ме засипваха с камари долари. Нашенеца решил да бъде още по-хард. Отишъл пред министерския съвет и почнал да гризе от една торба сено. Минавали министрите но не пари ами и никакви внимание не му обрнали. Единствено Бойко Борисов му обърнал внимание. Спрял се Бойко и го питал – Кво праиш тука бее? Просяка отвърнал – Ами на нема кво да ям и хрупам сено. А Бат Бойко отвърнал ядосано – Затуй си тъй зле щото ядеш готовото. Яяя виж по полето е пълно със зелентия. Бегай да пасеш. Зимата кат ми увиснеш тука и сено нема да има. И нежно му теглил един премиерски шут. Та така у нас не е кат в Америката…
САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"
Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" – мисли си Щирлиц.
Някой все ме питат: "защо молекулите с локализиран заряд са по-реактивоспособни от тези с делокализиран". Aми, представете си първо, че се прибирате пияни вкъщи. Вашият съсед е боядисвал нещо и е забравил кофа с боя пред вратата. Възможни са два случая: вие, понеже сте малко несигурни в походката, по погрешка да стъпите в кофата с боя, или първо да я ритнете и после да минете по "делокализираната боя". Е, ха сега ми кажете, коя боя – локализираната или делокализираната, след разливането й, ще ви оцапа по-агресивно? Сега ясно ли ви е, защо локализираният заряд е по-активен от делокализираният? Урок по химия в НПМГ
След няколко неуспешни опита да разреже месото си, клиентът вика келнера и му казва: – Вземете печеното обратно! – Не мога, сър, издраскали сте го.
