Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
Лекар казва на пациент преди операция: – Разбира се, упойката е безплатна… Обаче след операцията събуждаме за пари!
В трамвая влетява маскиран и въоръжен мъж, стреля в тавана и вика: – Всички на пода! Това е обир! Давайте парите! Още на следващата спирка полицията го хваща. На разпита го питат: – Добре де, защо пък си тръгнал да обираш трамвай? Хората банки обират… – Ами грешка стана… Гледам отвън надпис – "Първа частна банка"…
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце. – Биячи! – помисли си Щирлиц. – Щирлиц… – помислиха си бейзболистите.
Млад аптекар отишъл да се обучава при друг, по-възрастен. Наложило се, обаче стария аптекар да излезе по работа. За да не стане грешка заръчал на младока да обслужва само най-леките случаи и излязъл. Върнал се след няколко часа и попитал заместника си: – Е, как мина работния ден? – Нормално. Имах три случая-един с разстройсво, един със запек и един с кашлица. – И ти какво им даде? – попитал с интерес стария аптекар – И на тримата дадох рециново масло – отговорил с гордост ученика. – Как на всички едно и също – ужасил се ветерана – Това са различни диагнози. – А, и тримата ги излекувах моментално. – Как така? – Ами този с разстройството се затича, после изведнъж спря и махна с ръка. – А този със запека? – Той си ходеше спокойно, но изведнъж се затича – продължил с обясненията си младия аптекар. – А този с кашлицата – вече отчаян попитал възрастния човек – И него излекувах! Ей го там, седи на ъгъла и не смее да се изкашля!
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
