– Надявам се, знаете, че е забранено да се пренасят хранителни продукти през границата – казва митничарят.– Носите ли такива?– Не.– Отворете си чантата. Но в нея има цял свински бут!– Това не е храна, а помощ за прасето на моя приятел в селото оттатък границата – вчера го блъснала кола и се нуждае от присаждане на крак.
Питат радио Ереван: – Има ли опасност от глад на земята? – Не, освен ако китайците не се научат да ядат с вилици.
Мъж отива на преглед при уролог: – Докторе, имам сериозен проблем… – Какъв е той? – Миналата седмица ходих на лов и един мой приятел ме гръмна в оная работа с дребни съчми. От този момент ми започнаха проблемите…. – Аха, я свали панталона.Мъжът сваля панталона. Докторът го оглежда, очите му се разширяват. – Човече, ама как пикаеш с толкова дупки по члена, бе? – А, няма проблем, съседът ми свири на кларинет и ме научи.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Животните в гората направили тоалетна. Влиза Зайо и чука на вратата. Отвътре се чува дебелия глас на Баба Меца: – Зайо, заето е! Абе ти скубеш ли се? Зайо: – Не, защо? Без много да пита Меца открехнала вратата, грабнала Зайо, обърсала се с него и го хвърлила през прозорчето. Събрал лъвът животните и ги пита: – Кой счупи прозорчето на тоалетната? Излиза Зайо: – Аз! Оправили прозореца, на другия ден гледат – той пак счупен. Лъвът пак събира тайфата и казва: – Кой счупи прозорчето на тоалетната? Зайо излиза: – Пак аз! – Как така бе Зайо, пак ти ли си виновен? – Ами клекнал съм аз в тоалетната и някой чука на вратата. Питам кой е, отвънка се чува Ежко Бежко. Аз му викам: "Ежко, а бе ти скубеш ли се?". Той вика "Ами не…" И като го хванах и се обърсах с него и после не знам от кой прозорец изскочих!
– Кажете ми, курсант Холер, какво разбирате под еднопосочна улица? – пита инструкторът. – Разбирам това, че по нея човек може да бъде блъснат само отзад.
