Хилъри Клинтън умряла и попаднала в рая. Там имало много часовници и тя попитала Бог за какво са му, а той отговорил: – Всеки човек тук има часовник и колкото по-бързо се въртят стрелките, значи има толкова много любовници. – Искам да видя този на мъжа ми. – Оооо, не може аз го използвам за вентилатор.
Вие какво си мислите сегашните програми за Intel са писани 20 години. Представяте ли си, ако трябва се преписват за нов набор инструкции! Колко човекочаса ще са необходими, не човекомесеци, не човекогодини, не човекосветлинни години! Из лекция на доц.Петков по компютърни архитектури 26.04.2000г.аудитория 101 ФМИ
Къде се срещат времето и пространството? – В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"
Влиза един човек в един магазин за брави и пита: – Извинете, може ли една много специална брава, от най-скъпите? – Съжелявам, нямаме такива. – Добре тогава, искам една хубава брава от… не чак толкова скъпите. – Съжалявам, и такива нямаме. – Добре, искам някаква по-обикновена брава. – Съжалявам, господине ама нямаме обикновени брави. – Тогава ми дайте каквато брава имате! – ядосано казал мъжът. – За съжаление, господине, нямаме никакви брави. – А тогава за какво сте го отворили този магазин за брави? – Ами, защото нямаме брава на вратата, да затворим.
Жена плаче на гроба на починалия си съпруг. Един от гробарите е наблюдавал известно време, след което попитал: "Моите съболезнования, госпожо… просто се чудя какви ли са били последните му думи?" Жената, със сълзи на очи, се обърнала към гробаря и казала "Ами…. последните му думи… ами… "Ама, глупачко, с тая пушка и 5 метрова стена от 5 крачки не можеш да уцелиш"….
В училище: – Иванчо, днес за пръв път домашното ти по математика е правилно решено. На какво се дължи това? – Ами татко нямаше време да ми помогне…
Около правителствената болница в Москва има сериозно присъствие на милиция. – Да не би Брежнев да е…? – пита развълнуван минувач. Близостоящ милиционер му отвръща: – Не, от четири часа извършват сложна хирургическа операция – отделят езика на другаря Живков от задника на другаря Брежнев…
Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
