Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: „Марийка е от добро семейство, тя няма да пие“. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: „Марийка е от добро семейство, няма да пуши“. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита:– Защо си дошла с училищна униформа?– Ами, нали утре сме на училище…
Милиционери имат изпит. Всички излизат скъсани, защото въпросите са много трудни. Накрая влиза един смелчага, който е направил много страшни пищови. На първия въпрос да назове един град в САЩ той се почесва по крака, поглежда си подметката и казва: "Ню Йорк". Комисията гледа на картата- има такъв град! На втория въпрос – да назове още един град в САЩ, той се почесва по другия крак, поглежда си подметката и казва "Вашингтон". Комисията е във възторг – и този град го има на картата! Третия въпрос е да назове трети град в САЩ. Той се почесва по главата, мисли, мисли: "Меверето!" На картата няма такъв град. "Кагебето" И такъв град няма. Накрая отгатва: "Чекаго!"
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното: – Когато Киро краварина клецаше кака Куна каруцарката край кооперативните кокошарници, кака Куна каза: "Клецай Киро, клецай! Какъв кур, какъв кеф, каква красота!"
Поручик Ржевски и Наташа Ростова се разхождат в парка и мило беседват. Тя:– Ах, поручик, кажете, а имал ли сте някога светла и голяма любов?Ржевски:– Имах една… беше блондинка… с мой ръст, поне 70 кг. тежеше!
Илюзионист споделя със свой приятел: – Имах един сензационен номер – разрязвах жена си на две. Няколко пъти. Но скоро след това се разделихме… – И къде е тя сега? – пита приятелят. – В Париж и в Рим.
Престарял лорд седи в ресторанта на своя клуб и задълбочено чете "Таймс". Съседът му по маса дълго го гледа и накрая не издържа: – Простете, казват, че вчера сте погребали жена си. Какво се случи с нея? – Тя, знаете ли, умря – измърморва лордът, без да се откъсва от вестника.
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
