1823
Родителите на Софроний Врачански умират много рано. Преди да умрат те казват на сина си и тои да умира по-бързо.
2100-та година. Разговарят майка-робот и син-робот: – Маа-а-мо-о-о-о! – Кажи сине? – Маа-а-мо-о-о-о, имали ли сме в нашия род Cyrix? – Не, сине. – Маа-а-мо-о-о-о, имали ли сме в рода AMD? – Не, сине. Защо питаш? – Не мога да разбера защо мисля толкова ба-а-авно!
В ЦРУ се провежда конкурс за вакантно място за наемен убиец, последната задача е била: да влезеш в стая и с пистолет да застреляш собствената си жена. Първия веднага се отказал. Втория влезнал, след половин час излязъл целия потен: – Не мога да я застрелям любим човек… Третия влезнал, чуват се викове, блъскане, след 5 минути излиза: – Защо, гадове такива, халосни патрони сте ми пробутали, наложи се с табуретката да я пречукам.
Двама руснаци стоят пред супермаркет и спорят: – Този път ще вземем две. – Как две бе – оня ден взехме две и не ни стигнаха. Вземаме три. – Как три бе – вчера взехме три и ни остана. Вземаме две. – Не. Три. – Не. Две. – Три. – Две….. И след дълъг и припрян спор, решили да вземат две. Влезли в магазина и поръчали: – Един кашон водка и две репички…
Животните от гората пътували с влак до училището. Веднъж другите животни решили да скрият чантата на баба Меца. Тя като видяла, че я няма много се ядосала и извикала: – Веднага ми върнете чантата! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я веднага! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я да не стане като миналия път! Животните се уплашили, върнали я и я попитали: – Ама бабо Мецо, какво стана миналия път? – Ами не ми я върнаха…
Звъни се в полицията: – На Петров му докараха дърва! – И какво от това – пита дежурния и затваря телефона. След няколко позвънявания човека успява да каже: – Ама Петров крие в дървата наркотици! – Ще проверим! – наостря уши дежурният. След малко звъни телефона у Петров: – Петров, обажда се Иванов. След малко ще дойдат едни момчета, да ти насекат дървата! – Какви момчета, бе, Иванов? – Абе ония дето миналата година ми прекопаха лозето за оръжие!
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Учителката пита Иванчо: – Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как? – Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!