968
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си. Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал: – Това ли е брадвата ти? – Hе, това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал: – Може би, това е твоята брадва? – Hе, и това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва. – Да, това е моята брадва, – зарадвал се дървосекачът. – Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, – казал Господ, – затова вземи със себе си за награда и трите брадви. Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, като в реката падна жена ми… Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал: – Това ли е жена ти? – Да, това е моята жена, – pадостно отговорил дървосекачът. Господ се разгневил: – Ти ме излъга, защо направи това? – Виждаш ли, о Господи, – отговорил дървосекачът, – тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя – моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни. Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.