Борец отива на работа с две черни траурни ленти на ръката. Шефът му вика: – Кво става бе, Картоф? – Мани шефе, страшна трагедия. Майка ми умре… – Добре де, ама защо си с две черни ленти!? – Абе нали ти викам, страшна трагедия. Обаждам се на брат ми, да му кажем за майка… то и неговата майка умрела, бе…
Студент петокурсник е на купон, а на вратата доцентът му се моли: – Хайде бе момче, за седми път се явяваш, нищо не знаеш, дай да ти пообясня нещата! Моля те бе, човек! – Я се махай, купон правя сега! Отчаян се връща доцентът, и гледа друг доцент се качва при студента. Последния, виждайки отчаяната физиономия на колегата си, пита: – И днес ли връща?
Старшината казва на войниците: – Само да видя, че нямате вода в манерките цялата ще ви я изсипя на главата!
– Значи вие сте парашутист? Знаете ли, аз никога не бих скочил с парашут! – А аз никога не бих скочил без парашут.
Възмутен гост на хотел се обръща към управителя: – Това е безобразие! Покривът ви тече и дъждът цяла нощ капа по леглото ми! Мога ли да ви попитам, докога ще продължава това безобразие? – Че аз, откъде да знам? – лениво отвръща управителят. – Случайно да ви приличам на метеоролог….
Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!
