6669
– Може ли в филм да има хепи-енд, ако в края на филма умира главният герой? – Може! Ако главния герой е тъща.
Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите" така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. – Абе, сине, тези врабчета са с краката нагоре! – рекла старицата. – Нищо, бабо! Ние нарочно – да не ти нацвъкат килима!
Учителката пита Иванчо: – Кой е коренът на думата кокиче? – Луковицата, госпожице.
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
В столовата: – Кой е дежурен? – Аз, господин полковник! – Защо не слагате дафинов лист в супата? – Войниците не щат да го ядат, господин полковник!
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!