Гримьорна. Две актриси се гримират преди да излязат на сцената. Едната казва: – Ако знаеш какъв сън сънувах тази нощ: умирам и отивам пред вратите на рая, опитвам се да вляза но ме спира Св. Петър. – Къде отиваш? – пита той. – Ами умрях и идвам в рая! – Не може! Ти си актриса, цял живот заблуждаваш хората. В този момент виждам че ти се разхождаш от другата страна на врата. И го питам: – А тази защо е тук? Нали и тя е актриса? – Каква актриса е пък тази? – отвърна Св.Петър.
Питат радио Ереван: – Какво е това щастие? – Съчетание между крепко здраве и слаба памет! – отговаря радиото.
Всъщност, демокрацията е стара като света. Тя се е появила още когато Господ показал Ева на Адам и му казал: – Ето, избери си жена.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
– Келнер! От половин час се боря с тази пържола и не мога да отрежа един залък от нея! – Няма страшно, господине, имате време – днес затваряме по-късно.
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
– Редник Иванов, можете ли да плувате?– Тъй вярно, господин старшина!– Къде се научихте?– Във водата, господин старшина!
Стюардесата кани с дъвка един пътник. – Опитайте, господине, много фино и отлично средство против шума и пукането в ушите. Пътникът приема с благодарност и няколко часа по-късно, когато самолетът започва да се приземява, извиква стюардесата. – Госпожице, елате и ми обяснете как да махна от ушите си този боклук.
