Лекар и сестра били любовници. Но, за нещастие, сестрата забременяла. За да предотврати скандал, лекарят й дал голяма сума пари и я изпратил в Италия. – Но как ще разбереш, че съм родила? – попитала сестрата. – Изпрати ми картичка с надпис "Спагети". Така жена ми няма да разбере. След девет месеца в дома на лекаря се получила картичка от Италия. На гърба й пишело: "Спагети! Спагети! Спагети! Спагети! Две порции с наденички и кюфтета и две без."
Веднъж Бай Ганьо чул, че президента си търси сейфоотварач за своя. Отива той там и вижда една опашка. Идва неговия ред да се пробва и той влиза вътре. След половин час излиза доволен с парите и си тръгва. На другия ден във всички вестници пишело следното: Бай Ганьо успя да отвори сейфа само с размятането на брадва и с вълшебните думи: Ей са ти еб*х майката!
Зима е. При един художник пристига негов модел – хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела: – Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Един гледа скъсаните си обувки: – Брей, хубавият гьон го правят на пържоли, а какви боклуци слагат за подметки!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Десантчик пита командира:– Какво ще стане ако не ми се отвори парашута?– Ще се приземиш първи.
Един мъж бил страшно подтиснат. Влязъл в най-близкия бар и си поръчал тройно уиски. Барманът му налял и мимоходом отбелязъл: – Това е доста силно питие. Какъв ти е проблемът? Мъжът пресушил чашата си на един дъх и отвърнал: – Днес като се прибрах вкъщи открих съпругата ми в леглото с най-добрия ми приятел. – Гледай ти! – възкликнал съчувствено барманът и отново напълнил чашата. – Нищо чудно, че имате нужда да пийнеш нещо. Това е от заведението. Мъжът пресушил и втората чаша и барманът продължил да го разпитва. – И какво направи ти? – Приближих се до него, погледнах го право в очите и му казах: Лошо куче, много лошо куче.
Блондинка отива на лекар, за да претеглят бебето, което тя носи на ръце. За съжаление, бебешкият кантар бил на ремонт. – Няма проблем – казал лекарят – ще претеглим майката и бебето заедно, а после само майката и така ще получим теглото на бебето. – Няма да стане, докторе, аз не съм му майка, а леля.
