492
Гео Милев вярва в Бог, нищо че пише с големи букви НЯМА БОГ. То така е било модерно тогава. Ученически
Партиен агитатор разяснява: – Нас често ни питат – няма ли Бог? На този въпрос можем да отговорим твърдо и безкомпромисно с положителен отговор – да, Бог няма!
В кино пускат хората за следващата прожекция. Между редовете се е разплул някакъв човек с разперени ръце и крака, и затворени очи. Хората се опитват да минават, подритват го, побутват го, обаче той не реагира. Викнали разпоредителката и тя го дърпала и бутала, викала му, а той не отлепва, само отвреме-навреме сумти нещо. Накрая се принудили, да извикат полицай. Полицаят и той бутал, ритал, викал и най-накрая не издържал и изревал: – Аре стига бе. Не мога да разбера, що за човек си. Да не си паднал от луната. – Не от луната, а от балкона – със сетни сили проронил човека…
Мъж се прибира от гостуване във Франция. – Когато бях в Париж при мадам Мишел, на вечеря тя слагаше на масата бяла покривка – нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жена му сложила бяла покривка… – Когато бях в Париж при мадам Мишел, тя пускаше лека музика – нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жената слага бяла покривка, пуска лека музика… – Когато бях в Париж при мадам Мишел… – Виж сега – казала жената – ти като беше в Париж при мадам Мишел, аз бях на гости при съседа Пешо – неговият ей с толкова е по-голям от твоя – нищо не е, ама голям кеф!
Новобранец се оплаква на старшината: – Другарю старшина, откраднаха ми иглата! – Аз колко пъти съм ви казвал да си надписвате вещите!
Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал: – Какво хубаво кученце имате, мадам! – и го сритал с ботуша си – Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се чукаме?
Един доктор отишъл на преглед при друг доктор и питал: – Ще ме прегледаш ли? – Защо? Сам не можеш ли? – Мога, ама много скъпо взимам.