3308
Клиент се качва в такси. Таксиджията без да иска пръднал. Пътникът усетил неприятната миризма и тактично попитал: – Извинете, колко коня е вашият автомобил? – Ами, 75. – Май един от тях се е насрал!
Пиян борец излиза от казино и спира тролей: – Карай към Драгалевци! – Ама как? До там не ходят тролеи! – 2000$! – Ще ме уволнят, бе, човек! – 3000$ и повече не се обяснявай! Шофьорът потеглил. Свършили жиците – на акумулатор! Наближват – гледат! – развалини, изтръгнати дървета, пропаднали улици… – Абе, шефе, да не са ви бомбардирали?! – А, не, бе! Вчера се прибирах с метрото…
Танцуват Наташа Ростова и поручик Ржевски. Поручикът започва трескаво да мачка гърба на Наташа. – Поручик, какво търсите там? – Гърдите Ви, Наташа. – Гърдите ми са отпред, поручик. – А-а, там вече търсих.
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Група полицаи тръгнала на екскурзия с двуетажен автобус. Пътуват, на първия етаж цари веселба, смях, а на горния – нищо. По едно време един от първия етаж се качил на втория да види какво става: – Айде бе, защо не се веселите! А ония всичките налягали под седалките и му викат: – Добре сте вие долу, имате си шофьор, а при нас няма!