Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 5967

    Моля, пазете касовия си фиш! Клиент, изгубил фиша си, дължи глобално 5 лева! Надпис в закусвалня

  • 9193

    Христо Ботев наторявал революционната почва

  • 3415

    "Хан Крум запушил със задните си части Върбинския проход, а с предните си части устроил засада на император Никифор." Из кандидатстудентска изпитна работа по история в УНСС

  • 1331

    Млада двойка е на излет. Момичето е видимо отегчено. – Какво ти става? Имам чувството, че ти е досадно, а тук е толкова хубаво! – Лесно ти е на теб. Ти си тук с мен. Обаче аз съм с теб.

  • 2196

    – Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…

  • 7859

    Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…

  • 1990

    – В шест часа! В шест – каза тя твърдо, – и имай предвид, че никой няма да те чака! И наистина, когато той отиде, никой не го чакаше.

  • 7604

    – О, господине! Сега всичко ми е ясно! – казва лекарят на своя пациент. – Вие страдате от клептомания – болезнена склонност към крадене. – А какво ще ми предпишете против нея? – Засега нищо. Като начало ми върнете химикалката.

  • 7855

    Английски лорд се опитва да свърши мъжката си работа, но не може и вика иконома да помага. – Джон, погледни дали съм го вкарал в миледи? Джон поглежда и отговаря с типична английска деликатност: – Ако Милорд има два, то единия със сигурност е вътре.

  • 10148

    Пей,пей,пей си параметрите…искам да чувам само копчетата да щракат!! Учителка в час по практика

  • 5911

    Mъжът се връща по-рано от работа и заварва жена си с някакъв непознат. – К"ъв е тоя ма? – пита заплашително. – Ами това е Гошо… Гошо, това е мъжът ми. Запознайте се. Докато се запознавате, аз ще ида да извикам линейка.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 1992

    Един баща завел синчето си на работата, да го види какво работи. Отиват в кабинета му, а от съседната стая се чува звън на чаши и гласове: – Айде още по 100 грама! Детето пита: – Тате, там да не пият нещо? – Ами не… – мънка бащата. – Какво да ти кажа… абе едни джуджета там вдигат щанги.

  • 9730

    – Мамо – пита малко момиченце, – всички приказки ли започват с "имало едно време"? – Не, миличко – въздъхва майката. – Понякога започват така: "Мила, тази вечер ще закъснея, натрупа се много работа в службата."

  • 10441

    Разтревожена жена влиза в полицията: – Току-що в тролея ми откраднаха всичките пари. – Как се случи? – Не разбрах. До мене стоеше симпатичен мъж и помислих, че има добри намерения. – Къде ви бяха парите? – В пазвата.

  • 7145

    По време на войната в Югославия руски хакери съобщават: Най-после пробихме мрежата на Пентагона и се докопахме до програмного осигуряване на ракетите "Томахок". Сега вече те се наричат "Бумеранг".