4338
Тази вечер отново не можах да спя. Сънувах, че си бременна и то не от мен. Ако искаш да ме чуеш, обади ми се. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".
Репортерът: – В какво се изразява изследователската работа на професора? Икономката на професора: – Преди всичко в търсене на очилата си.
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Мъж седнал в ресторант и започнал да поръчва – салати, ракии, предястия, ястия, вина, десерти, кафета – почти цялото меню. По едно време до него се доближил келнера и попитал: – Господине, имате ли нещо против да оправим сметката? – Няма проблем, но ще ви помоля да попитате управителя на ресторанта, дали е възможно да платя с перли – отвърнал мъжа. Келнерът се оттеглил и след малко се върнал: – Няма проблем, господине, управителят е съгласен. – Чудесно! – казал нашия – дай тогава една порция миди и стискай палци!
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Реклама за професионални войници: "Влезте в армията! Няма да губите време да се придвижвате до работното си място!".
– Старшина, вие ни казахте, че това е патешки пастет, а в пастета няма и следа от патици! – Редник, вие опитвали ли сте войнишки сухар? – Да, разбира се! – А да сте намирали вътре войник?
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…