Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: – Другари, при вас имаше ли революция? – Не. – А съветска власт? – Не. – А колективизация? – Не. – А култ към личността? – Не… – А перестройка? И това не? – А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. – Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. – Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: – А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем… – Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: – Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! – Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му…
Телефонно обаждане в пожарната: – Ало, пожарната ли е? – Да. – Слушайте сега да ви разправя за какво става дума… Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия. – И какво? – Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата. – Е? – А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата… – Е? – Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева. – Абе ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия неща? – Именно! Искам да ви кажа, като идвате да гасите пожара да не изпотъпчете тревата в двора!
Датчанин отишъл на почивка в едно затънтено селце. Почерпили го с шнапс домашно производство. Като изпил една чашка той прибледнял, позеленял и преплитайки език попитал: – Колко градуса е това чудо? – Колкото до градуси,- казал домакинът,- не знам. Но знам, че една бутилка е достатъчна за дванайсет побоя и едно убийство…
Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители. – Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? – пита шефа на отряда. – Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите – винаги лъжат…
