Както обикновено пиян, поручик Ржевски излязъл на балкона. Прекрачвайки перилата, той скочил върху седлото и се понесъл по пътя така, че прах се вдигнал във всички страни. Пробягвайки две версти, той спрял: – Майко честна, а конят къде е? Силно псувайки, поручик Ржевски побягнал обратно…
На сутринта след бесен купон, собственикът на апартамента стои пред останалите, които са се размазали на дивана и им казва: – Момчета, за това, че ми изхвърлихте телевизора през балкона… е хайде, ще ви го простя! За това, че изкъртихте вратата на хладилника… ще си затворя очите! За това, че ми направихте масата на клечки за зъби и изпочупихте всички чаши, чинии и витрини… е добре, ще го преживея някак си! Обаче за това (вади едно канарче с тирбушон в задника)… за това да ми кажете: "То така си беше"… е извинявайте!
Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!
Починал Милошевич и потропал на райските порти. Отваря св. Петър и му казва: – Ти не си за тук! Върви си в ада! Слезнал Милошевич в ада. След няколко дни банда дяволи тропат на райските врати. Отваря св. Петър и ги пита: – Вие какви сте? – Бежанци – отговарят дяволите.
– Възможно ли е да има държавно планиране на раждаемостта? – Не, докато средствата за производство остават частна собственост.
– Пръстите на дъщеря ви са като мълнии – обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка. – Искате да кажете, толкова бързи? – Не. Никога не уцелват втори път същото място.
Лорд Джон излиза рано сутринта на лов и казва на слугата си: – Ще се върна за вечеря. Обаче се връща още на обяд. Слугата го пита: – За още патрони ли се връщате, сър? – Не, за още кучета.
Марийка към Иванчо, загледан в телевизора: – Какво дават? – Парламентарен контрол… – Тюх – тоя сериал по-дълъг от латиноамериканските
Лъвът събрал всички животни и им казал: – Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. – Защо ми носиш морков, а не месо? – Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. – Що ревеш бе? – Щото ме боли. – А що се смееш? – Таралежът иде с ябълка.
Албанските учени изобретили ново оръдие и един генерал отишъл да го изпита. Повъртял се генералът около оръдието, поогледал го и казал. – Добре, всичко ми харесва и разбирам защо има дупка отпред, но защо по дяволите сте му направили дупка и отзад? – Как защо, ами откъде ще се вкарва фунийката?
Кратка история на медицината: 2000 г. пр.н.е. – Ето, изяш този корен. 1000 г. от н.е. – Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва. 1850 г. от н.е. – Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара! 1940 от н.е. – В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче! 1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик! 2000 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен!
