2182
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
– Мъничко, черничко, чука на вратата. Що е то? – Нашето голямо светло бъдеще.
Ревнив съпруг, преди да замине в командировка казва на приятел: – Искам да следиш жена ми! Ако забележиш нещо необичайно, веднага ме извикай с телеграма! След три седмици получава телеграма: "Веднага идвай!" Пристига мъжът и пита какво се е случило. Приятелят обяснява: – В началото беше така. Всяка вечер при нея идваше някакъв мъж, стоеше цяла нощ и си отиваше на сутринта. – Е що чак сега ме викаш бе? – Ами необичайното беше вчера. Тоя не дойде!
Една блондинка пътувала в автобус и прозорецът до нея бил отворен. Мъжът, който седял наблизо й казал: – Бихте ли затворили прозореца, навън е студено. Тя го погледнала и нищо не отговорила. След известно време мъжът казал отново: – Бихте ли затворили прозореца, навън вече е много студено. Блондинката пак го погледнала и пак нищо не казала. Мъжът се ядосал, станал и затворил прозореца.Тогава блондинката го попитала: – И какво сега? Навън стана ли по-топло?
Прибира се съпругът у дома и вижда жена му мери нови обувки. – Представяш ли си – казва му тя – прибирам се и гледам кутия. Отварям я а там обувки, точно моят размер. Съпругът се усмихва доволен. След известно време като се прибира гледа жена си пробва нова рокля. – Слизам в подлеза, а там гледам забравена кутия – казва му тя. – Отварям я а вътре тази рокля и същия номер като за мен. Мъжът с въздишка отвръща: – На теб повече ти върви. Вчера под кревата намерих мъжки гащета и при това не бяха моят номер.
Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва: – Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само… – Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.
Българи задават въпрос към радио Ереван: – От четири години не сме яли месо, а започват постите. Какво да правим? Отговор: – Спирайте да ядете!
Албанец се кара на малкото си дете: – Как не те е срам?! Аз на твоите години нищо нямах, а ти…Ама какво искаш бе – къщата ти голяма, в двора басейн, хладилника натъпкан с македонци…
– Вчера ме обраха цигани. – А мене тия от енергото.