2098
На нудиски плаж: – Момиче, харесвате ми! – Виждам!
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
Християнинът: Ако имаш две крави, задръж едната и дай другата на съседа си. Социалистът: Ти имаш две крави. Държавата взема едната и дава другата на съседа ти. Републиканецът: Ти имаш една крава. Съседът ти няма нито една. И какво от това? Комунистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взима и двете и ти дава мляко. Фашистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взима и двете и ти продава мляко. Капиталистът: Ти имаш две крави. Продаваш едната и с парите купуваш бик и правиш кравеферма. По американски: Имаш две крави. Продаваш едната и караш другата да произвежда четири пъти повече мляко. По френски: Имаш една крава. Стачкуваш, защото искаш да имаш три крави. По талибански: Имаш две крави. Пълниш ги с експлозиви, пускаш ги в двора на съседа, взривяваш ги. Съседът ти умира. Ти нямаш какво да ядеш.
Урок в шести клас на тема "асоциации". Учителката пита: – Руменчо, като ти кажа "тухла" за какво се сещаш? – Ами за строеж, госпожо, майстори и т.н. – Добре, Руменчо! Ами ти, Марийке, като ти кажа "тухла" за какво си мислиш? – Ами за куб, госпожо, нали има същата форма! – Правилно, Марийке! Ами ти, Иванчо, за какво си мислиш, като чуеш "тухла"? – Ами…. за чукане, госпожо! – Как така за чукане бе, Иванчо? – Ами, госпожо… аз само за това си мисля!