Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир – като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството: – Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру? – Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!
Избягал затворник влязъл с взлом в една къща и завързал младо семейство в спалнята. Докато тършувал на долния етаж, съпругът успял да си отпуши устата. – Скъпа – задъхано прошепнал той, – тоя тип от години не е виждал жена. Прави каквото ти казва. Ако иска секс, не му противоречи. Възможно е от това да зависи животът ни. В този момент и тя успяла да си отпуши устата. – Толкова съм облекчена, че смяташ така, скъпи – отвърнала съпругата, – защото той ми каза, че имаш страхотен стегнат задник.
Новобранец се оплаква: – Господин ефрейтор, погледнете само каква униформа са ми дали: панталоните до коленете, ризата до пъпа, ръкавите и те до коленете, ботушите, като ски… Ефрейторът с назидание: – Всичко е наред. Ти си още млад, не разбираш, какво е службата. А истинският войн трябва само с външния си вид да всява страх у врага!
Някаква градска мадама (блондинка) отишла на гости на баба си на село. Докато бабата била излязла, котката им се окотила. Връща се бабата и внучката й казва: – Бабо, котката се окоти! Две мъжки и две женски котенца. – А ти откъде знаеш кои какви са? – Аз не, ама дядо ги погледна под опашките – там сигурно нещо пише.
Из отчет на полицаи след обиск в нелегална спиртоварна: "След извършеният обиск, аз и сержант Михайлов изпитахме известни трудности да намерим вратата. Тъй като той заспа в тоалетната, се принудих да го оставя там и да се прибера сам. Защо обаче съм донесъл със себе си въпросната врата нямам спомен…"
Един доктор отишъл на преглед при друг доктор и питал: – Ще ме прегледаш ли? – Защо? Сам не можеш ли? – Мога, ама много скъпо взимам.
Старшината пита: – Редник, бръснахте ли се днес? – Тъй вярно! – Следващия път стойте по-близо до бръснача!
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява адвокат на съдружника си. – Аз, аз, аз… Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"… – Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
