7660
– Колко дълго е живял Наполеон,Петре? – През целия си живот.
Крикор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон, и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва: – Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…
Една блондинка си купила кола и поканила приятелката си /също блондинка/ на пазар в града. След като приключили пазаруването, двете блондинки се отправили към колата, но се оказало, че вратите са заключени, а ключът виси на таблото. Момичетата прекарали няколко часа в неуспешни опити да отворят колата. Изведнъж едната от тях погледнала към небето и видяла приближаващи се облаци. – Бързо, измисли нещо, защото идва буря, а аз забравих гюрука на колата отворен!
Сервилен служител се връща от почивка в Бразилия и шефът му го пита: – Здравей Иванов, как прекара отпуската си? – Страхотно, шефе! Бях в Бразилия. Там всички са или страхотни футболисти или развратени жени. – Иванов, внимавай какво говориш, защото жена ми е бразилка. – Така ли. А в кой отбор играе?
Две бебенца на мутри си играят в пясъка с лопатки и кофички. На едното му се счупила лопатката и почнало да копае със дръжката на мобифона си. Другото му вика: – Абе, недей така, ше ти се счупи мобифона. – И кво от тва? – Ами после няма да си имаш мобифон. – Ти ше кажеш, баща ми ще ми купи нов. – Да де, ама докато намери къде се продават, докато ти го поръча, докато го плати – ти ше обикаляш цял месец, като глупак само с пейджър.
Катаджия спира кола на пътя: – Гражданино, защо не ви работят задните габарити? Шофьора изскача от колата и започва да тича около нея издавайки нечленоразделни звуци. – Спокойно бе, човек! Не се вълнувай, това са дребни ядове! Няма страшно, като се прибереш ще ги поправиш! – Дребни ядове викаш, а? А къде е караваната, къде е жена ми, тъщата и децата ми!
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
Между приятели: – Какво се е случило с теб? Защо с патерици? – Защото преди два дена ме блъсна една кола. – И не можеш да ходиш без патерици? – Не зная. Докторът казва, че мога, а адвокатът казва, че не мога…