4509
Мъж се умилква на жена си: – Обичам те, любима моя! – Ако ти бях любима, нямаше да кръшкаш! – Аз затова казвам "любима", ако не кръшках щеше да си "единствена моя".
След обстоен преглед лекарят се обръща към пациента: – Съжалявам, но не мога да направя нищо за вас… При вас това е наследствено… – Тогава изпратете сметката на баща ми!
– Вие искате да работите като кондуктор на автобус? А какво сте работили досега? – Опаковах консерви, господине. – Подходящ сте. Ще ви приемем.
Някакъв човек се обажда на радио Ереван: – Добър ден, скъпо мое радио. Аз ви се обаждам, за да се оплача. Ние сме много бедно семейство. Всъщност ние сме толкова бедни, че ползваме едно и също бръснарско ножче четирима души. С това ножче аз и баща ми си бръснем брадите, а майка ми и сестра ми си бръснат краката. Кажете, може ли да е по-лошо? Радиото помълчало малко и отвърнало: – Всъщност, да – може да е и по-лошо. Можеше с това ножче вие и баща ви да си бръснете краката, а майка ви и сестра ви да си бръснат брадите…
Двама узбекистанци попитали радио Ереван: – Какво може да се направи с един сутиен? От радиото помълчали, помълчали, пък отговорили: – Две тюбетейки за глупавите ви глави…
Две групи от Американски специалисти се събрали да разяснят темата „компютърът от мъжки или женски род е“ Първата група състояща се от жени стигнала до заключение че е от мъжки род, поради следните причини: А) За да ти обръща внимание трябва да го докосваш Б) Съдържа много имформация, но няма въображение В) Предполага се, че ти е в полза, но в голяма част от случаите е източника на проблемите Г) Когато най-накрая си имаш такъв, се оказва, че ако беше изчакал малко би могъл да имаш по-добър Втората група състояща се от мъже стигнала до заключение, че е от женски пол поради следните причини: А) Никои с изключение на неговия създател не може да разбере логиката му. Б) Езикът с който комуникира с другите компютри е неразбираем. В) И най-малката грешка се запаметява (се съхранява в паметта) и излиза наяве в най-неподходящия момент Г) Когато най-накрая си вземеш един, разбираш, че трябва да си даваш половината заплата за аксесоари
В театъра една жена прошепва на мъжа си: – Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар! – Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години! – Сигурен ли си? – Напълно. – О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
– Какво става, Иванчо, защо плачеш? – Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. – Е, и? – Ами аз се засмях…