Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
Kill Bill 1, 2, 95, 98, 98SE, 2000, ME, XP.
Младоженци след сватбено пътешествие. След една седмица жената се обажда на майка си и плаче: – Мамо, вземи ме оттук! – Дъще, какво се е случило? – В началото всичко беше прекрасно, а сега като пийне започва да ми казва тези три ужасни думи… – Дъще, толкова ли е невъзпитан. Какво ти казва? – Ами ужасните три думи – изчисти, изпери, сготви!
Наборна комисия: – Вашата фамилия? – Та…та…та…та…тарчев! – В къртечната рота!
По време на войната в Югославия руски хакери съобщават: Най-после пробихме мрежата на Пентагона и се докопахме до програмного осигуряване на ракетите "Томахок". Сега вече те се наричат "Бумеранг".
Попитали Радио Ереван: – Може ли на Луната да се проведе структурна реформа? – Може, то там и бездруго няма живот!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
