6112
Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!
Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!
Митничар се пенсионирал. Събрали се колегите му да решат какъв подарък да му вземат. Първият митничар предложил: – Да му вземем кола. Втория митничар отвърнал: – Не, той си има три, жена му също. И децата му си имат…. Да му вземем… един апартамент. Третия митничар: – Ама той има три апартамента, и вила и децата му имат… Абе, да му дадем да поработи една смяна извънредно? Първи и втори митничар: – Много е!
САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"
Секретаря и кмета на едно село се разхождали вечерта в гората но изведнъж притъмняло и паднал дъжд. Най-близо била къщата на бай Иван. Влезли при него и седнали гладни: – Бай Иване, да имаш нещо така пържолки да сложиш? – Нямам кмете, сиромах човек съм аз. – Секретар, пиши едно прасе на бай Иван от общината. А нещо сиренце, млекце да имаш? – Нямам,много съм беден. – Секретар, пиши една крава на Бай Иван от общината! Легнали и заспали гладни. На сутринта станали те и кмета рекъл: – Бай Иване абе ти оправяш ли я твойта баба? – Кур нема, кмете. Кур нема. – Секретар! Задраскай прасето и кравата и пиши – кур за бай Иван.
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Кинозвезда се заяжда с писател: – Вашият разказ ми хареса много. Бихте ли ми казали кой го е написал? – Радвам се, че ви е харесал. Бихте ли ми казали кой ви го прочете?
Келнерът: – Чашата ви е празна. Искате ли още една? Гостът: – Неее, за какво са ми две празни чаши?