Три момченца седят на пясъчника в парка, пушат цигари и пият биричка. Покрай тях минава жена, вижда какво правят и гневно пита: – Какво правите тука, бе? Защо не сте на училище? Едното хлапе поглежда към другите, прави някаква физиономия, обръща се към жената и казва: – Ти луда ли си, ма? Кой тръгва на училище на пет годинки!?
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
Двама приятели – пилот и таксиметров шофьор – взели да си обясняват един на друг тънкостите на професиите си. Пилотът качил таксиметърджията на самолета и почнал да му показва: – Ето, с тоя лост издигаме самолета, с това тук завиваме, ако има мъгла – ориентираме се по тези прибори… и т.н. След време шофьорът качил пилота при себе си. Тръгнали на някъде, но паднала гъста мъгла. Шофьорът обаче казал: – Не се притеснявай, ориентирам се по прибори! – Как така?! – След 25 стотинки – завой наляво!
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология. И всеки донесъл по нещо – крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб… Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала: – Иванчо, откъде взе този гръклян? – От дядо. – И какво каза дядо ти? – Хрррррррр…
Един наркоман отива на ЖП гарата да си купува билети. Застава на гишето и казва: – Два билета за Русе, моля. Жената не го чува и го моли да повтори. – Два билета за Русе, моля. Жената пак не чула и казва: – Моля, говорете на дупките! Наркоманът си слага устата до вътрешната страна на лакътя си и повтаря: – Два билета за Русе, моля.
