Зима е. Студент отива в гората за дърва. Не щеш ли, попада на златното дърво. Премерва се с брадвата и замахва да сече. Чува се глас:– Не ме сечи, младежо, ще ти изпълня едно желание.Студентът понеже бил загорял без да се замисли казал. – Искам да ми доведеш веднага една красива студентка от Нов Български Университет.– Сечи, сечи – въздъхнало дървото.
– Келнер, надписали сте ми сметката! – Това е невъзможно, господине! – Възможно е, днес сме седми, а не седемнайсти!…
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
