Влиза една мадама в бара. Отива до бармана и поръчва: – Една голяма водка. Изпива водката, поръчва още една и така докато припаднала на масата. Посетителите от мъжки пол забелязали в какво състояние е мацката и й се изредили отзад. На другия ден същата мадама влиза в бара отива при бармана и поръчва: – Един голям коняк. – Но вие пиете водка, възкликва бармана. – Абе спирам с водката, от нея нещо ме боли задника!
Свидетел пред съда: – Председателят на текезесето вършеше големи злоупотреби: раздаваше храна на партийните секретари, а ощетяваше другите животни.
Блондинка звъни в службата на мъжа си: – Съкровище, днес ще имаме гости. Какво да сготвя? – Вземи готварската книга и избери нещо вкусно! След пет минути: – Съкровище, пак съм аз. Ще правя патица по китайски! ОК? – Супер! След пет минути: – Скъпи, ама тука в книгата пише, че това е за четири порции, а на нас ще ни идват на гости осем човека. Какво да правя? – Ами просто всичко го умножи по две! Разбра ли? – Разбрах! След пет минути, плачейки: – Нищо няма да излезе! Ето пише: вземете една патица – аз взех две. Пише 1 килограм ябълки – аз взех два, а след това пише да се готви във фурна при температура 300 градуса, а ние имаме само една фурна и при това на нея пише max 500 градуса…
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
– Ало, Народното Събрание ли е? – Да. – Искам да питам, какво трябва за да стана депутат? – Бе ти луд ли си? – Да. Някакви други условия?
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Гарабед казва на Киркор: – Жена ти НИ изневерява!
Мъжът се прибира пиян в къщи и отваря вратата на хладилника: – Ей, бакшиш, хайде до центъра! Жената протестира: – Лягай си по-скоро пияницо! След малко мъжът скача от кревата, отваря пак вратата на хладилника: – Градски, хайде до центъра! Жената пак се обажда: – Казах ти да си лягаш, нещастнико! Така два-три пъти. Накрая жената заспива. На сутринта се събужда и какво да види: ни мъж, ни хладилник. – Ей, – мисли си, – явно го е кандардисал.
Чапаев пита Петка: – Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? – Пречат ми да спя. – Как така? – Ами взеха да светят в тъмното…
